Author Topic: Като че нищо нямаме, но всичко притежаваме  (Read 7831 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 231
Какво означава, че "притежаваме всичко" в Христа? Въпреки че "нищо нямаме". И ако притежаваме наистина всичко, и то съкровища, които нито ръжда може да разяде, нито крадец може да открадне, как това би променило живота ни на тази земя?

В Христос ние сме сънаследници на всичко Божие--синове и наследници. Както каза бащата в притчата за блудния син: "Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е." Бог ни е дал всичко в Христа, и макар ние нищо да нямаме според плътта, ние притежаваме всичко.

Апостол Павел живееше тази истина. Той съзнаваше какво Бог му е дал в Христос и беше изгубил всичко, което някога е имал, за да придобие даденото му от Бога. Всичко, което го беше ползвало според плътта (произход, образование, страст за вярата, спазване на закона, и т.н.) и му беше давало някакво упование в себе си, той считаше за загуба и за измет в сравнение с познаването на Господа Исуса Христа:

Quote
Php 3:7  Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.
Php 3:8  А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа за придобия,
Php 3:9  и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,
Php 3:10  за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и обещанието в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,
Php 3:11  дано всякак достигна възкресението на мъртвите.


Тук говорим за всяко духовно богатство. Но в Христа имаме обещание и за материални неща; за това, че Бог като наш небесен Баща, ще ни даде от каквото ние имаме нужда, в този свят, а и в онзи, който идва, тъй че нищо да не ни липсва:

Quote
Mat 6:25  Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?
Mat 6:26  Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
Mat 6:27  И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
Mat 6:28  И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат;
Mat 6:29  но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.
Mat 6:30  Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?

Осъзнах днес какво означава да имаш това богатство в Христа, в сравнение с което всички земни достижения и притежания нищо не струват. Означава свобода и живот. Ако аз притежавам всичко, може ли загубата на нещо--някакво имущество, умение, близък човек, или живота ми дори--може ли тази загуба да промени нещо във вечен план, така че да ме направа по-беден? Може ли тя да отнеме от съкровището, което Бог ми е дал в Христос? А може ли придобиването на нещо--на имущество, приятели, умения, знание, мъдрост или каквото и друго да било в този свят--да прибави нещо, към това, което Бог ни е дал в Христа? Имаме ли с какво друго да се похвалим?

Quote
Gal 6:14  А далече от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат и аз за света,
Gal 6:15  Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.


Днес размишлявах върху тези неща, защото имаше някаква тегота в мене и не можех да разбера откъде произлиза тя. Бог се смили и ми показа колко беден и нищожен е човек без Него. Как всичкото ми надмогване на бъда нещо--дори и в Неговото царство--е обречено на неуспех и жлъч. Показа ми, че нещата, които имат истинска стойност идват от Него; те нямат "плъстка стойност", т.е. не са ценни според стандартите на този свят, но са нещо само и единствено пред Бога, чиято стойност сам Той определя. Това е нашия Господ, който притежава, дава и взема всички неща. Небето и земята са Негови. Той ги е направил със собствените Си ръце. И ние сме наследници на Бога в Христа, така че всичко, което е Негово да бъде и наше:

Quote
Rom 8:16  Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
Rom 8:17  И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.

С какво можем да се похвалим тогава, освен с нещата, които Бог ни е дал даром? Със заслугите си, уменията си, дипломите си, земните си богатства ли? Да не бъде.

Но има и нещо много коварно в нашата плът. Уж знаем, че имаме всичко в Христос, че всяко Божие обещание в Него е "да" и "амин", и това трябва да е радост за нас, но има някаква тегота. Виждаме, че някой успява в този свят без Бога, или че се радва на определен статус и самочувствие в света--заради своя произход, пари, визия, знание, постижения, добри обноски, и т.н. (може би неща, които ние самите нямаме или не сме постигнали, а ни се иска да имаме)--и ние се чувстваме по-нисши, по-недостойни и засрамени. Или пък виждаме някой, при който тези неща ги няма--някой неук, нелицеприятен, бездомен, зъл и грешен човек (нямащ неща, които ние може би притежаваме)--и тогава го гледаме изотгоре и се възмущаваме. Може ли това да се случи, ако ние нямахме никаква увереност в плътта си и ако не гледахме вече на никого от плътска гледна точка (2 Кор. 5:16)? Щяхме ли да се смятаме за по-големи или по-малки? А колко много неща съм преследвал и вършил с едничката цел да се издигна в нечии очи... някой да ме одобри или хареса. Но пред Бога ние с нищо не можем да се похвалим. Можем само Него да прославим за Неговата доброта--Той да расте и ние да се смаляваме (Йоан 3:30). Можем да вървим с ясното съзнание, кой е нашият Отец и какво ние притежаваме в Христос и тогава за нас временните богатства или временните лишения ще изглеждат по-различно. Тогава нашето богатство ще е на небето и никой не ще може да ни го отнеме. Ние няма да се плашим, че то може да изгуби стойността си поради инфлация или някаква нова модна тенденция. Вярвам, че тогава, когато наистина няма с какво да се похвалим освен с това, което ни е дал Бога в Христа--което е истинското съкровище--ще можем и ние, изпълнени с радост, да речем за себе си заедно с апостол Павел, че сме:

Quote
"считани като измамници, но пак истинни; като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказани, а не умъртвявани; като наскърбени, а винаги радостни, като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко" (2 Кор. 6:10),

и тези думи да истина научена от Бога.

Quote
2Co 3:4  Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
2Co 3:5  Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
2Co 3:6  Който ни направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.


Всичко това, братя и сестри, може само да ни радва!
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)