Author Topic: "Изпитвайте духовете дали са от Бога"  (Read 13361 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 231
"Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света." (1 Йоаново 4:1)

Живеем във време, в което разпознаването на духовете дали са от Бога вярвам е необходимо, за да се предпазим от всякаква заблуда и да устоим докрай в Истината.

Как разпознаваме един дух дали е от Бога? Призовани сме да бъдем единни по дух. Как се получава това? Възможно ли е такова пълно единство по дух във Христовото тяло?

Напоследък намирам все по-малко вярващи на един дух със себе си, които да мога да считам за водени от и познаващи Бога, който ме е избавил.
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Мисля, че "изпитвайте духовете" и дарбата "разпознаване на духовете" са доста различни неща.

Когато Христос изгонваше духовете Той добре "разпознаваше" за какъв дух става въпрос. Той не ги изпитваше в смисъл на "размишляване на плодовете им според Словото".

За последните дни Христос отправя предупреждения, които се отнасят главно до "внимаване" от наша страна.

А той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях.

Тъй като не всеки има дарбата разпознаване, защото Бог дава дарби според волята си, то не е въпроса до дарбата разпознаване (въпреки, че в Тялото дарбата е изключително важно нещо и е за обща полза на всички), а по-скоро до осмисляне и разбиране на времената изследвайки Божието Слово и молейки Бог за мъдрост.

Искам да добавя и следващите стихове в 1 Йоаново 4:
[2] По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога;
[3] а никой дух, който не изповядва Спасителя {|Гръцки|: Исуса.}*, не е от Бога; и това е |духът| на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света.


Виждам, че изпитването на духовете е нещо, което е свързано с това да се "оцени" духа по това какво изповядва и какви плодове има. Докато при разпознаването няма нужда от чакане духът нещо да направи, но още преди това Бог разкрива за какво става въпрос, както Христос забраняваше на бесовете да говорят, защото ги разпозна и защото те знаеха, че Той е Христос.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Възможно ли е такова пълно единство по дух във Христовото тяло?

възможно е , защото Божият Дух е един за всички вярващи.

Ние също трябва да полагаме усилия за да бъдем единни.
Много важно ми се струва напоследък , да признаваме братята за братя. Да виждаме проявленията и плодовете на Духа в тях и да се радваме за това. Понякога техните недостатъци ни пречат и сме склонни да гледаме само тях , но така или иначе Божият Дух е Този който ни учи да обичаме братята безрезервно. Така единството ще бъде видимо в живота ни.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Как разпознаваме един дух дали е от Бога

Разпознаването е по-скоро въпрос на опит и обучени сетива, отколкото на принципи, които могат да се напишат и следват по книга. Да наистина има принципи, които трябва да се разбират, но те не могат да заменят опита и обучените сетива, според както е Писано:

Евр. 5:14  а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили сетивата си да разпознават доброто и злото.

Много важно ми се струва напоследък , да признаваме братята за братя. Да виждаме проявленията и плодовете на Духа в тях и да се радваме за това.

Безспорно това е изключително важно. Също така е изключително важно и да разпознаваме и страним от тези, които се представят за братя, но не са, и да внимаваме да не ги наричаме или считаме за братя, защото така правим Бога баща на хора, които Той не е родил, но които са чада на лукавия. И не само това, но така подмамваме младите във вярата да се доверяват на тези хора като на братя (понеже да речем ни имат доверие на нас, а ние наричаме онези братя) и по този начин поставяме душите на младенците в смъртна опасност.

Тази отговорност обаче е много трудна и рискована. От една страна рискуваме да наречем братя чада на лукавия и да опозорим Бога, от друга да наречем Божии чада - чада на лукавия и да оскърбим Бога. Исус обаче не се свенеше да нарече лъже братята чада на дявола (Йоан 8:44), както и не се въздържаше да похвали тия които имаха истинска вяра в Бога (Лука 13:16; 19:9; Йоан 1:47). И Петър и Павел действаха със същата решителност (2 Кор. 11:13).

Във време като това за нас е критично важно да се прилепяме към истинските братя и да се отделяме от лъжливите. Нашето духовно оцеляване зависи от това.

Пълното единство е възможно, но то изисква пълна смърт за себе си. Това, което разделя светиите е тяхната неразпъната плът, която си има свое мнение и свои желания и претенции и не иска да се раздели с тях, дори за сметка на раздялата с братя. От друга страна именно разпънатата плът е това, което ни разделя и разграничава от лъжехристите и лъжебратята.

За нас остава отговорността да разпознаем, дали проблема в другия се дължи на неразпъната плът във възлюбен брат, към който трябва да сме милостиви, търпеливи и да му помогнем да израсте над тези плътски неща, или се дължи на това, че този човек никога не е преживял истинско покаяние и обръщане към Живия Бог. Ако е последното няма по-голяма милост към този човек от това да го отрезвим относно истинското му състояние, та дано поревнува да потърси и намери Бога докле е още ден! Но ако се опитаме да утешим нечестивец, то ние ставаме лъжесвидетели спрямо Бога, защото Бог е заповядал, че няма да има мир за нечестивия (Ис. 57:21)!

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 655
    • http://www.fellowshipbg.org
Пълното единство е възможно, но то изисква пълна смърт за себе си. Това, което разделя светиите е тяхната неразпъната плът, която си има свое мнение и свои желания и претенции и не иска да се раздели с тях, дори за сметка на раздялата с братя. От друга страна именно разпънатата плът е това, което ни разделя и разграничава от лъжехристите и лъжебратята.

Амин. Изключително важно нещо.
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 231
Благодаря за изчерпателния отговор, Watchman.

Бих искал и един цитат да добавя:

2Co 3:1  Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2Co 3:2  Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
2Co 3:3  и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърдцето.
2Co 3:4  Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
2Co 3:5  Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
2Co 3:6  Който ни направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Бере ли се грозде от тръни?
Непокаяното сърце си проличава с времето.Да наричаме такъв човек - брат е нещо много лошо .Съгласен съм с горните мнения абсолютно.

Исках да акцентирам на това , че трябва да сме много внимателни кого как третираме .

Не трябва да забравяме и това , че понякога братя са в заблуда/ не са непременно невярващи/ и не бива да бързаме с преценките си , молитвата и изобличението с любов са правилни действия.
Watchman много ясно го е показал

Soldier

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 40
  • soldier

Позрав на всички, радвам се, че съм отново тук и мога да участвам в дискусиите.

За единството и разпознаването:

Духовните неща се изпитват духовно - т.е. не може да не разпознаем кой е срещу нас, ако усещаме Святия Дух.

Когато Св. Дух обитава в нас, той не може да не разпознае себе си в друг човек.  Ако присъства в него... Затова съм сигурна, че няма начин да не можем да разберем кой стои срещу нас...

Святия Дух се проявява и изразява по един и същи начин в различните хора. Има степени на проявление обаче - дотолкова, доколкото му позволяваме със своето състояние да се изазява чрез нас - дотам и той може да се прояви и изяви в нас.

Затова можем да разпознаем човека по начина на говорене, по начина на писане, дори в най-малките детайли и отсенки, дори в интонацията и паузите - всичко онова, което се изразява чрез словото, защото Исус е Словото - Съвършеното Слово.

Съвършенството на Словото е Исус.

Има и друго - скверно, обезобразено, цинично и манипулативно слово - това е изродения речник на Сатана. Понякога разликите не са лесно различими, а са много фини, почти може да не се усещат, но Св. Дух ги усеща безпогрешно... А чрез него - и ние.

В това съм напълно сигурна - от опит, не само от теория.

Исус каза: "... и когато се изправите пред царете... не мислете какво ще говорите, защото Святия Дух ще говори чрез вас"...

Ето това е теста за нас - може ли да говори Святия Дух чрез нас!

Затова единството не е някаво механично единение на различни хора, а присъствие на Единия Христос, на Святия Дух  във всички нас - това е, братя, единството.

И то не може да се постигне с никакви човешки мъдрувания и усилия - толерантност, търпимост и т.н. Толерантен и търпим сам по себе си със свои усилия не може да бъде никой от нас.

Исус е търпим, Исус е толерантен - ако Го имаме в себе си - имаме и тях, и можем да бъдем и търпими, и толерантни...

Да не се заблуждаваме - ние сме егоистични и жестоки, в нас не живее доброто и не можем да се осланяме на себе си в никой случай.

Ние не можем да обичаме, ние нямаме сили да обичаме, да бъдем верни и постоянни - Исус е верен, Той може да обича, Той е постоянен и не се променя...

Ние без Него сме само "мед що звънти и кимвал що дрънка".
soldier