Как разпознаваме един дух дали е от Бога
Разпознаването е по-скоро въпрос
на опит и обучени сетива, отколкото на принципи, които могат да се напишат и следват по книга. Да наистина има принципи, които трябва да се разбират, но те не могат да заменят опита и обучените сетива, според както е Писано:
Евр. 5:14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили сетивата си да разпознават доброто и злото. Много важно ми се струва напоследък , да признаваме братята за братя. Да виждаме проявленията и плодовете на Духа в тях и да се радваме за това.
Безспорно това е изключително важно. Също така е
изключително важно и да разпознаваме и страним от тези, които се представят за братя, но не са, и да внимаваме да не ги наричаме или считаме за братя, защото така правим Бога баща на хора, които Той не е родил, но които са чада на лукавия. И не само това, но така подмамваме младите във вярата да се доверяват на тези хора като на братя (понеже да речем ни имат доверие на нас, а ние наричаме онези братя) и по този начин поставяме душите на младенците в смъртна опасност.
Тази отговорност обаче е много
трудна и рискована. От една страна рискуваме да наречем братя чада на лукавия и да
опозорим Бога, от друга да наречем Божии чада - чада на лукавия и да
оскърбим Бога. Исус обаче не се свенеше да нарече лъже братята чада на дявола (Йоан 8:44), както и не се въздържаше да похвали тия които имаха истинска вяра в Бога (Лука 13:16; 19:9; Йоан 1:47). И Петър и Павел действаха със същата решителност (2 Кор. 11:13).
Във време като това за нас е критично важно да се
прилепяме към истинските братя и да се отделяме от лъжливите. Нашето духовно оцеляване зависи от това.
Пълното единство е възможно, но
то изисква пълна смърт за себе си. Това, което разделя светиите е
тяхната неразпъната плът, която си има свое мнение и свои желания и претенции и не иска да се раздели с тях, дори за сметка на раздялата с братя. От друга страна
именно разпънатата плът е това, което ни разделя и разграничава от лъжехристите и лъжебратята.
За нас остава отговорността да разпознаем, дали проблема в другия се дължи на неразпъната плът във възлюбен брат, към който трябва да сме милостиви, търпеливи и да му помогнем да израсте над тези плътски неща, или се дължи на това, че този човек никога не е преживял истинско покаяние и обръщане към Живия Бог. Ако е последното няма по-голяма милост към този човек от това
да го отрезвим относно истинското му състояние, та дано поревнува да потърси и намери Бога докле е още ден! Но ако се опитаме да утешим нечестивец, то ние ставаме лъжесвидетели спрямо Бога, защото Бог е заповядал, че
няма да има мир за нечестивия (Ис. 57:21)!