Author Topic: Апостолски Манифест  (Read 16664 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 655
    • http://www.fellowshipbg.org
Апостолски Манифест
« on: April 22, 2008, 23:56:13 PM »
Апостолски Манифест
Арт Кац

Оригинала на английски може да се прочете тук:
http://www.sermonindex.net/modules/newbb/viewtopic.php?topic_id=14108&forum=34.

Аудио версия (проповед) на английски:
http://www.sermonindex.net/modules/mydownloads/singlefile.php?lid=10787

Превод на български:

Аз вярвам, че има една апостолска характеристика, която идентифицира истинската църква и я прави това, което винаги е било нейна характеристика от началото, и сега се намира в процес на възстановяване. Няма човек, който да може да даде окончателно и изчерпателно обобщение на цялата същност на думата апостолски и на такава църква, но нека това бъде един общ пътепоказател и свидетелство, който да може да влезе в нашия размисъл и да промени нашето поведение.

Контурите, които ще опиша, са решително изискване към църквата. Ако бъде схванато правилно, то ще ни постави в място на тотална опозиция, изискващо тотална жертва, защото има в себе си тоталното намерение на Бога. Ние със сигурност няма да достигнем до реалността, която прави църквата да бъде Църквата, освен ако съзнателно и решително не изберем тези неща. Колкото и странни и съмнителни някои от изявленията да бъдат, нека духът и същината на тези истини да влязат в сърцата ни и да намерят своя път в нашето разбиране.
От дълго време е имало тревога в душата ми по отношение на употребата на харизматичните дарби в нашите църкви. Ние сме гледали на дарбите като на средство за "обновяване" на нашите деноминации, да издигнат светиите, като че те са аксесоар на нашия религиозен егоизъм. Със сигурност е имало много изкривявания и злоупотреба с тях, но ние изцяло сме пропуснали дълбокото намерение на Бога в даването на Неговия Дух. Аз започнах да размишлявам върху контекста, в който Бог е възнамерил действието на дарбите на Духа, и от тази първа мисъл стигнах до тази декларация на характерната същност на апостолската църква.

Дарбите и действието на Духа трябва да бъдат виждани в контекста на една апокалиптична и есхатологична вяра. Под това имам предвид едно радикално очакване на края, завършека и приключването на века, идващият Цар, установяването на Царство тук на земята от буквалния Ерусалим. Всяко тяло от вярващи, което има тази вяра, единствената валидна вяра, ще бъде белязано от властите на тъмнината като тяло, от което да се страхуват, и на което да се опълчват и противопоставят. Тези власти ще ги виждат като заплаха за техните преобладаващи навсякъде религиозни структури и ще раздвижат своя гняв и злоба против такова тяло. Действието и ползата на Духа, Неговата насока и водителство, ще бъдат жизненоважен фактор за тяло, което преживява опозиция от тези власти на тъмнината. Те са принудени да обърнат внимание на всяко тяло, което съзнателно и решително разбира и се въвлича в намеренията на Бога, чрез които този век ще бъде приключен. Това е църква, която е преминала отвъд поредицата от неделни служби и отвъд християнството, което се състои в търсене на собствените си благословения и ползи. Такива хора непрестанно търсят да бъдат тяло, в което решителните и вечни намерения на Бога се изпълняват. Това съзнателно отношение моментално ги бележи като тяло, на което да се противостои. Този вид опозиция изисква мъдростта и водителството на Бога, което се дава с действието на Духа Му чрез дарбите.

Такова тяло ще намери себе си във вражда със света. То ще бъде трън в плътта, група чужденци и пришълци на земята, които са забележително свободни от примамките, съблазните, стимулациите на света, които увеличават своята мощ. Те са в света, но не от света. Те виждат света, такъв какъвто наистина е: система, която е мощно противопоставена на човешкия живот, и която прави от човеците само предмети на печалбарство и търговия. Апостолското тяло си има работа със света само, когато е неизбежно, при това едва доловимо и с резерви. То вижда света и неговите системи, със неговите фалшиви ценности, и то съзнателно ги отхвърля и не ги взаимства по никой начин. Ето защо, до каквато степен едно такова тяло е свободно от въздействието на света и неговите фалшиви ценности, то е предвестник и изявител на "идващото Царство". То вече става предвкусване и предзнаменование на великата свобода, която ще бъде в света, когато Самия Цар ще царува, когато всичко, което е фалшиво, ще бъде съсипано. В каквато степен църквата живее в такава свобода сега, тя е способна да освобождава онези, които са понастоящем впримчени и поробени от тази система. Тя е способна да освобождава и избавя измамените жертви на света, не просто със своето провъзгласяване, ако и то да е много важно, но със своята демонстрация, чрез това, което тя е сама по себе си. Хората би трябвало да са поразени от такова тяло от вярващи, колко повече от неговата съвкупност по цялата земя. Пребъдвайки в тази забележителна свобода от света, от ценностите му и от всичко, което е фалшиво, е освобождаващо преживяване за тези, които ще се препънат в него, защото то разкрива един друг свят.

Тази реалност не може да бъде постигната освен в и чрез тяло. Властите на света - неговата тъмнина, уловки и фини лукавства - ще изискват цялото тяло да бъде бдително, ще бъде нужна силата, която идва от молитвата и съвета на тези, които са единомислени, и които са съединени в усилие като това. Такова интегриране на живота ще бъде в крайна степен атакувано от властите на тъмнината, но тези същите власти могат да бъдат победени само от една различна мъдрост, от хора, които са свободни от тяхното влияние, и които разпознават колко нечестиви и злокобни са въздушните власти. Такъв начин на живот не може да бъде постигнат индивидуално, независимо от тяло от единомислени светии, които са решително съединени в такова начинание. Ясно е, че това изисква повече от неделни служби и библейски изучавания по средата на седмицата. Ще се нуждаем от една честота на общение, едно " разчупване на хляб по домовете ежедневно" (Деян. 2:46). Ще се нуждаем от съвета на другите, и да бъдем на място, където грехът бива разпознат в самото си зачеване, поради близостта ни един към друг. Това може да бъде реалност само там, където има взаимодействие и честота на взаимоотношения и общение, защото сте се съединили с решително намерение.

Това няма да спечели почитта на човеците, но ние няма да бъдем "познати" на властите на тъмнината, докато не се откажем от човешката почит. Властите ще знаят, кога този избор е направен: "Исус познаваме, и Павел познаваме, но кой си ти?" (Деян. 19:15) Ако отхвърлим тази насока и призив, ние осъждаме себе си на просто едно играене на безвредно християнство, абсолютно неадекватно спрямо космическата драма, в която църквата е поставена. Тази драма е непрестанното съзнание, че ние се движим към кулминация, която е вече при вратата, край, който е надвиснал, и завършек, който е наближил. Ние ще знаем, че наистина сме придобили това съзнание, когато прекратим всякакви планове за осигурено бъдеще. Няма да гледаме повече на нашето съществуване тук, като на живота, който имаме да изживеем, в който ако и да има нещо притеснително, ще се оправи с течение на времето. Ще познаем също и по това, че властите на тъмнината, които знаят, че времето им е кратко, ще бъдат още по-яростни и коварни в тяхната опозиция на тези, които имат този вид съзнание. Ако нямаме съзнание за края, то нашето настоящо живеене е незначително и представлява една банална монотонност без стойност. Това е, което характеризира едно истинско апостолско тяло. Апостолското тяло е изпращащо тяло, защото то притежава единствената реалност, на която Бог може да се довери да бъде изпратена. То има нещо, което да бъде комуникирано от самия му съвместен живот. Само тогава полагането на ръце за изпращане може да бъде извършено със смисъл отвъд някакво церемониално и "библейско" задължение. В самото изпращане, изпратените взимат със себе си измерението на тази реалност и власт.

Дарбите на Духа, прочие, са едно спешно снабдяване сред море от активна враждебност, понеже задачата на църквата е спешна и предизвиква отхвърлянето на света. Въпросът за автентичност и истинност, който властите на тъмнината са принудени да признаят, е въпроса за истинността на нашето посвещение. Ако всичко, което имаме, е една серия от плитки и безсмислени призиви към олтара, с проливане на няколко крокодилски сълзи, те се прозяват пред лицето ни. Те обаче знаят, когато посвещение е било направено и живота ни е бил решително и тотално положен пред Бога. Такива хора живеят съзнателно и жертвоготовно, като едни, които са определени като Божието средство за спасение на народа на Израел.

Това е съществена черта на апостолското схващане за това, какво е църквата. Църквата, която пасва на това описание, което дадох, сама ще схване и разпознае своя призив към възстановяването на Израел в неговото страдание в последните дни. Тя със сигурност ще отхвърли всяка мисъл, че ще бъде грабната в момент, в който нейното присъствие е необходимо до краен предел, защото нейното присъствие означава спасение на юдеите в тяхното скоро идващо "време на Якововата скръб." Това не е нещо допълнително за църквата, а централно и главно схващане на църквата за себе си и за своето предназначение в Бога.

Да се знае, че има такова изискване, изисква жертвоготовен начин на живот. Възстановяването на Израел е въпрос за Царя и Неговото Царство. Бог не ги възстановява, защото заслужават своя земя след дълги столетия на разпръскване, но тяхното възстановяване е идването на Царя, така щото "закона да излезе от Сион и словото Господно от Ерусалим" (Ис.2:3), чрез един изкупен и възстановен народ. Това е причината, поради която властите на тъмнината ще бъдат в такъв пристъп на яростна опозиция спрямо всичко свързано със спасението, изкуплението и избавлението на Юдеите в последните дни. Въпросът за възстановяването на юдеите е въпрос за Божието Царство, и властите на тъмнината, които са фалшиви и узурпаторски управници на този свят, не желаят да захвърлят и да се откажат от тази узурпатоска активност, на която са се наслаждавали необезпокявано и необуздавано за хилядолетия. И именно идването на Царя, като един седнал на престола на Давид в святия хълм Сион, с изкупения и възстановен Израел, бележи техния край. Ние трябва да разбираме тази финална драма, защото в противен случай няма да разберем яростта и жлъчта, които ще бъдат изляни върху евреите в последните дни. Властите на тъмнината в тяхната развалена и извратена мъдрост разбират, че единственият начин да парират заплахата за тяхното фалшиво управление е да изтребят евреите, чието завръщане ще постави техния край.
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 655
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Апостолски Манифест
« Reply #1 on: April 22, 2008, 23:59:43 PM »
"Времето на Якововата скръб," което слага завършек на века и довежда израилевия Цар и Неговото управление над народите, ще бъде време на пресяване и очистване. Църквата трябва да разпознае и възприеме тоталните изисквания на такава задача и решително да възприеме идващите времена като централни и главни за цялото намерение на нейното съществуване. Ние съзнателно трябва да разбираме и да сме хванати за тези задачи, преднамерено и решително. Вие няма да стигнете до това чрез някакъв вид осмоза.

Трябва да осъзнаем какво тези последни времена означават, както по отношение на Израел, така и по отношение на ролята и функцията на църквата спрямо тези хора. На практика вечната съдба на човеците ще бъде решена чрез това какво ще направим със "най-малките от тези Мои братя" (Мат.25:40). Евреинът ще бъде "най-малкия" в тези дни. Най-почитаните и проспериращи евреи, които сега се носят на ръба на вълната на света, ще се окажат в положение само с риза на гърбовете си, изгонени сред народите във възможно най-отчайващо и опустошено състояние.

Ние трябва да се хванем здраво за това пророческо разбиране, и така да решим, че избираме да бъдем фактор в тяхното избавление в последните дни. Именно този избор, именно това съзнателно намерение, това възприемане на този мандат за нас самите, има потенциала за преобразяване на църквата. Всеки аспект на вярата се довежда до ново ниво на възприемане, до дълбочина на осъзнаването, и до нова действителност, веднага след като този централен въпрос застане на мястото си в схващането на църквата, като главна цел на нейното съществуване. Тогава всичко, което е свързано, ако и съвсем фино с анти-еврейски и анти-семитски остатъци, от които мислим, че може да сме свободни, ще изплуват на повърхността. Има изчистване, в дълбоко и интензивно действие на Бога за освещението на тялото. В Езекиил 20, Бог казва на Израел, "Ще ви срещна в пустинята на народите, лице в лице. И там ще дойдете във връзките на Моя завет и под жезъла на Моята власт."

Нещо се случва с остатъка евреи в пресяването на последните дни, което се явява фактор, чрез който те се връщат в Сион, като "изкупените на Господа," със вечна радост на главите си, и жалеене и въздишане са побягнали. Няма да има никакво завръщане въобще, докато няма църква на земята, която вече очаква това и подготвя себе си да бъде спасителен инструмент в ръцете на Бога за тези измъчени хора във време, което скоро идва, защото, когато дойде, ще бъде внезапно. Тази перспектива трябва да бъде централна за цялото ни намерение и съществуване. Ето защо ние се нуждаем от стратегическото водителство на Бога, което идва чрез действието на Духа, чрез достоверни части на тялото, чиито пророчества не са някакво душевно упражнение, или привличане на вниманието към себе си, но достоен за доверие израз на Божията мъдрост и воля в критични моменти на решение. Можете ли сега да видите, какво ни е било пробутано? Ние дори не сме наясно дали пророчеството, което чуваме е от Духа, или от човека. Този вид на несигурно и неясно състояние не може повече да бъде търпяно в часа, който е дошъл, когато има една толкова дълбока сериозност на Бога по отношение на църквата. За нашите намерения и призив, ние се нуждаем да чуем от Бога в критични моменти чрез пророческо слово, език, тълкувание, или слово на мъдрост. Ние сега се нуждаем от действията на дарбите на Духа, в контекста, в който Бог винаги е възнамерявал. Църквата, която придобие това чуване от Бога, е църквата, която е дошла на място на сериозност в Него, чиито членове са изпитани и познават един друг, така щото когато дойде слово, те знаят, че не е от човеци, но от Бога.

И не е случайност, че молитвата и поклонението на такова общество ще отразява истината на тази реалност, защото молитвата и поклонението не са лукс, а духовни оръжия. Но те не са по-стойностни и реални отколкото самите ние сме, не са по-значими от истинността на това, което сме самите ние пред Бога. Не се изисква техника или методология, но израз на поклонение, което идва от преживяването на Божията изкупителна сила в нашия живот, защото ние сме събрани заедно в нещо изключително сериозно. Ние не се срамуваме да бъдем третирани, и когато се случи да бъдем третирани чрез брат или сестра, ние ще се радваме на свободата и избавлението, които идват от освещаващото действие, което е чакало за именно такива условия, за да бъде придобито. Бог няма да ни срещне по нашите стандарти. Той няма да играе нашите игри. Той чака за онова, което е истинно, реално и сериозно, което разпознава грях, поквара и нужда. Само тогава можем да преживеем Божията благодат. Нашата молитва е пропорционална на реалността, в която сме достигнали, и такава молитва е мощна и задвижва небесата. Тя се е придвижила от едно безучастно натрупване на светии, чийто реален фокус е върху самите тях, и чиято духовна егоцентричност никога не е била разчупена. Ние можем да доведем егоцентризма в църквата по същия дълбок начин, по който го знаем, че е в света. Всичко, което сме направили, е да променим обекта. В света са плътски наслади, удоволствия и материални неща. В църквата е същото его и себе: "Как ти се хареса събранието? Какво мислиш за проповедника?" Този себичен фокус е закостеняла сила, която може да бъде разчупена единствено, когато самите ние не сме центъра на нашите грижи и занимания, но Бог и неговите цели в контекста, който сега поставям пред вас и наричам апостолски.

Това не е някакво наивно тяло, защото знае, че църквата е място на страдание, преди да е място на слава. Страданието е характерна черта на този вид взаимоотношение. Не защото ние възнамеряваме да се тормозим един друг, или да представляваме заплаха или дразнение. Но е самото естество на нещата, защото членовете на тялото са от различни места на зрялост и произход. Онова, което характеризира църквата, която описвам, е че тя охотно желае такова страдание. Тяло от такъв вид се води от съзнание за вечността. Неговото поведение в този настоящ момент се определя от вечността, знаейки, че има както вечен съд, така и вечна награда. Това, което ги засрамва и стимулира, е разбирането, че не желаят да претърпят вечно огорчение и разочарование от това, че са живели под нивото на Божията слава и са избрали начин на християнски живот и опитност, които са удобни, и не са заплашени и изпитани.

Ходатайството на такава истинска църква, изразено в молитва и поклонение, е автентично, защото то е заявление на истината, която струи от техния съвместен живот. Такъв вид реалност и такъв вид живот заедно афектира не само поклонението на такова тяло, но и тяхното разпознаване. Тяхното разпознаване е много по-прецизно, много по-способно да пресее и отдели онези неща, които измамват и впримчват християните, които са плитки. Ако продължаваме да бъдем автономни, своеволни индивидуалисти, които посещават служби в неделя, а правят свои собствени решения, планове и програми, за които нито дори споменаваме и питаме, то властите на тъмнината няма да ни взимат насериозно. Те знаят, когато сме покорни на Господа. Ако това подчинение е само повърхностно, ако сме се изолирали от неговата дълбочина, ако нещо в нас не желае да застане под авторитет, защото вижда негов дефект, то тогава на такова тяло му липсва апостолския характер, който предизвиква респекта и признанието от властите на тъмнината. Ние трябва да поемем риска на послушанието на онази власт, чийто характер може да има недостатък в един или друг аспект. Те винаги ще имат този недостатък, освен ако не бъдат съединени с нас в реалността на тяло, защото както на овцете, така и на овчарите се служи в църквата. Ние нямаме извинение да въздържаме нашето подчинение на властта, която Бог е поставил в тялото в лицето на хора.

Истинският тест за това да ли сме достигнали до реалността, към която Бог ни призовава, е отношението на нашите собствени деца към нея. Усещат ли нашите деца, че онова, с което ние като възрастни се занимаваме е достойно не просто за тяхното внимание, но също и за тяхното участие? Или те само се придържат за дрехата ни поради необходимостта, която им налагаме? Дошли ли сме до място на реалност, която сме усвоили, и която непрестанно да ги впечатлява като нещо, достойно за тяхното собствено участие, и че това не е просто някакво занимание за възрастни, на което ние се радваме за тяхна сметка? Поради липсата на тази реалност ние твърде лесно сме се впуснали в създаването на детски програми и всякакви други алтернативи, с надеждата да ги задържи на някакво ниво на взаимоотношение, защото реалността, която Бог изисква, и която би извикала тяхното участие, не е налична, понеже не сме пожелали тоталността на отдаването, каквато такова тяло изисква. Нашите деца ни показват със своето неудовлетворение и раздразване, че не сме постигнали Божията мярка и че нямаме намерение да го сторим. Те разпознават, зачитат и рефлектират реалността и сериозността на участието на семейството в начинанията, на които те са предали себе си.

Ако определим себе си по начина, по който сега представяме, то е твърде вероятно да изпитаме лишения от един или друг вид. Ние идваме до една небесна реалност, която познава наградите, които правят нашите настоящи загуби временни и леки. Бог ще позволи да бъдем изпитани в областите на притежанията ни, на репутацията ни и по други начини, в които ние можем да намерим себе си съблечени и лишени.

Църквата е в процес на възстановяване до онази среда, в която е била в началото, което означава, че нашите библейски изучавания няма повече да бъдат интересна употреба на Писанията за наслаждение и удоволстване в проникновението и разкриването на неща, които идват от тях. Те ще бъдат поставени в контекст на спешност, като че са писма писани до нас, защото ще живеем върху острието на екстремни ситуации, с които ще се сблъскаме и конфронтираме в последните дни по начина, по който ни е познат от първата църква. Библейско изучаване, като едно безобидно занимание в средата на седмицата е мярка, в която сме се придвижили от апостолския контекст в нещо от много по-низш вид. Когато се върнем отново към реалностите, които църквата познаваше в началото, тогава Божието Слово ще има неоспоримост, сила, пробивност и сериозност, каквито по настоящем няма в нашия живот. Ние ще сме се придвижили от Библейски изучавания към поучение в Божия път и Неговите намерения. Всяко нещо заявено тук е въпрос на нашия избор.

Тялото, което описвам е тяло, което се бори за вечната награда и венец, и не счита мъченичеството за нещо страховито, а за привилегия. Ако тази епоха не завърши в реалността на мъченичеството, то изсред всички човеци ние сме най-измамените. Очакването на мъченичество не е някакво отвлечено, романтично опасение, но реалистично схващане за това, какви ще бъдат последствията от такъв вид посвещение в последните дни. Целият стил на живот на такова тяло е продукт на такова умонастроение. Този вид тяло трябва наистина да бъде отделено от света по абсолютно радикален начин и трябва да поддържа своето посвещение ежедневно. То трябва да бъде едно съзнателно продължение на апостолското минало. Трябва да вярва, че има облак от невидими свидетели над него, тези, които са претърпели опозиция дори до смърт, без да получат наградата си приживе, и които няма да достигнат съвършенство без нас. Това е характерно, апостолско мислене, разбиране и очакване!
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Апостолски Манифест
« Reply #2 on: April 24, 2008, 22:00:30 PM »
Не бих могъл да наблегна достатъчно на важността и критичността на това послание. Ето защо бих искал да насърча всеки който го чете и има въпроси да ги зададе за да може да се даде повече яснота и да не остане това изключително важно послание неразбрано и подминато.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Re: Апостолски Манифест
« Reply #3 on: October 31, 2009, 18:21:31 PM »
Наскоро разговарях с едни хора ,  стари познати, числящи се към православието , все едно говорехме на два различни езика.Толкова ми стана тъжно.
Тъжното е и че подобно неразбиране има и в средите на евангелски събрания .Мои познати там , са така изпаднали и недоумяващи за какво иде реч , че е почти невъзможен нормален , откровен разговор.Маската на духовност която се слага е повече от нелепа.

Колко жалко е ,наистина , че много християнски групи не са общности в реалният смисъл на думата , а са станали просто неделни , индивидуалистично настроено групи.В които всеки сам си се бори за собственото отцеляване и ревниво пази собствената си територийка , продължавайки традиционното посещение на църква.Където , разни самозванци размахватлозунги за просперитет чрез вяра и други безумия , превръщайки хората в жалки , мърморещи , недоволни люде , изискващи от Бога , материално благополучие и успех в този прогнил свят.

Така е по лесно на пръв поглед , но и така се обезвреждат вярващите.Те стават вяли и мършави.

Така уж лесното , става вредно и безплодно.Спонтаността във всичко изчезва  и настава тишина в събранието.Песни, хляб и вино , проповед/ лекция/ ,малко общуване/ духовно/ и народа си тръгва по панелките.Малцина се вълнуват от Словото.Малцина са чули нещо от Бога и желаят да го споделят с братята си , за да ги насърчат или изградят.

Това е толкова удобно на сатана и неговите ангели.Безопасни християни , наплашени , смачкани , роби на хорско мнение и на хора с пари.Правещи нещо си , понеже така трябва , а не понеже е на живот и смърт, така то става почти безсмислено.И  същината се корени в малодушието  и  недоверието в Божията власт и сила


Само Бог може да стори нещо , за да настъпи промяна  , в такива групи християни.
Мнозина ще бъдат очистени и избелени.
Важното  за мен, обаче е , къде сме ние аз и братството наоколо...., не толкова къде  са другите ;/

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Апостолски Манифест
« Reply #4 on: November 03, 2009, 01:30:35 AM »
Добре казано small axe.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.