Теоретично тезите развити в темата са правилни.С удоволствие бих прочел какво е направил по въпроса някой от пишещите.А не какво
трябва да се направи.
Ако наистина разпознаваш насоката за която говорим в тази тема като
правилна, то това би трябвало да е достатъчно да те задвижи да предприемеш реални действия в своя живот,
независимо от успеха или провала на останалите в това отношение.
Когато става въпрос за пионерска работа е нормално да има повече "трябва" отколкото "постигнато", защото нещата за които говорим за повече или по-малко пионерски за България, особено за това поколение.
Въпреки това, моята цел преди всичко, когато става въпрос за Божия начин на живот е да достигнем до момента в който да кажем на хората "ела и виж" а не "трябва". Това е и върху което работим усилено. Моето разбиране е че християните от това поколение трудно ще изтрезнеят от виното с което са опиянени от религиозната и светската система ако само слушат и четат за правилните неща. Нужно е потапяне в обстановката на реалния живот на Христовата общност, необходимо е лично преживяване на тия забравени реалности на вярата, за да почне да се разкъсва дебелата завеса изтъкана от страх, несигурност и съмнения по отношение на Истината.
Аз лично съм удивен как християните от сегашното поколение са игнорирали примера на Исус и апостолите, нямат никаква представа за живота на истинските християнски общества, които са разкъсали мрака на римокатолическите мрачни векове, а вместо това продължават да следват модела на събиране и живот предаден им от силно рекламираните "реформатори" като Лутер и Калвин, които са много по-близко до Рим отколкото до Библията. Целия "протестантски" модел на християнски живот и събиране е взаимстван от Ватикана, а не от Писанията. Затова и в Книгата Откровение се говори не само за великата блудница Вавилон, но и за нейните
дъщери. Днешното християнство е много повече римско отколкото Христово.
Цялата тази инерция предадена на протестантството от Ватикана, всичкото това вино на нейното блудстване в което участват и дъщерите й не могат да бъдат неутрализирани само с говорене на правилните неща, и ние добре разбираме това. Нужен е пример, реален сблъсък с Пътя, а не само знание за него. И ние отчайващо се нуждаем от този пример.
Ако обаче няма къде да го намерим (поне в България) тогава какво? Да седим и да се оплакваме, и оправдаваме, или да насочим лицето си и сърцето си към това
ние да станем този така необходим пример? И готови ли сме да платим цената за това? Готови ли сме да срещнем опозицията която ни чака?
Идващия Божий съд върху градовете няма да има само за цел да накаже греха на нечестивите, но ще бъде
един огромен шамар в лицето на заспалото върху мекото и удобно рамо на Ватикана християнство. Един шамар, който ще събуди заспалите, ще изкорени продажните, ще накаже безхаберните, ще изрита хладките и ще събере разпръснатите.
Има два начина да се излезе от градовете. Единия е
своевременния с цената на подигравките, неразбирането и презрението с които се сблъска Ной. С цената на големи жертви и срещане на свирепа опозиция от страна на небесните началства и власти. Но въпреки това обсипан с благоволението на Небесния Баща. А другия е
закъснелия който ще бъде повече изритване от градовете отколкото излизане от тях. Той ще бъде с цената на загубата на почти всичкия имот и притежания, с цената на загубата на деца, близки и роднини, с цената на огромно объркване, страдание и агония, които ще бъдат изпитани не под окуражаващата благодат на Бога, а под горещото Му неблаговоление. И все пак всичко това ще бъде пак проявление на Неговата огромна милост към вярващите в Него, защото с цената на тия наказания Бог ще избави душите им от вечна погибел, от безплодния им начин на живот и ще ги направи действени участници в Своето вечно Царство и намерение. Нека не забравяме Лот и лотовата жена.
Ако ние наистина сме повярвали в Него и Той ни разпознава като Свои, ще бъдем или от благоразумните или от неразумните, които вървят сляпо напред и страдат. Но пак макар и прекарани през огъня на страданието Бог ще очисти и освети Своите си за Своите цели и дело.
И къде мислите ще побягнат неразумните в деня на злото, ако не при благоразумните които не само са излезли от градовете своевременно, но
също са приготвили прибежище за останалите?
Това прибежище няма да бъде само физическо прибежище в което да намерят подслон и храна, но много повече духовно прибежище в което ще намерят и преживеят Христовите реалности на вярата, които ще ги направят годни за Божието призвание и цели.
Какво обаче ще стане с тези които само са си мислили, че са Христови, но никога не са нито вярвали, нито приемали истинското Христово благовестие? Те ще бъдат пресяти като плявата изсред житото и отнесени от вятъра директно в прегръдките на Антихриста, когото те ще наричат Христос.
Какво е това, което ви движи и мотивира? Страх от злото и желание да избавите себе си и семейството си? Или желание да бъдете част от великото Божие дело в последните времена, за което вероятно ще платите с кръвта си и с тази на най-близките си?
Мнозина казват -
ние чакаме Исус да се върне, а как никога не са чели и разбрали написаното, че Исус седи отдясно на Отец и
чака, докле се положат враговете Му за Hегово подножие.
Евр. 10:12, 13 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога, та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие. И как точно враговете Му ще бъдат положени за Негово подножие? Каква е ролята на църквата в това нещо? Какъв е нашия дял? Ние ли чакаме Исус или Исус чака нас?
Християните толкова са се вкопчили в своето лично спасение и земно оцеляване, че са забравили какво е важно на Небесния Баща и Неговия Помазаник. Това ли е Неговата чиста и свята Невяста? Която само мисли за себе си, и своето си спасение и добруване? Или е онази, която изгубва и забравя всичко свое в копнежа си да изпълни всичко онова, което е важно за нейния Младоженец?
Някой някога беше казал, че любов има не когато двама се гледат в очите, а когато
гледат в една посока. Ние в същата посока ли гледаме в която гледа Исус, търсим ли да разбираме и изпълним онова,
за което Той чака, или напълно сме игнорирали онова за което Той копнее и чака, а сме се вкопчили в своя жалък и себичен живот?
Дано Бог ни пречупи и има милост над душите ни, за да се намерим верни във всичко, което е важно не за нас си, но за Агнето и Неговия Отец.