Написания от мене материал в този постинг предизвика бая вълнения извън форума, като доста хора бяха обезпокоени от изнесените от мен икономически прогнози.
Същите хора побързаха да си намерят утешители, които им обясняваха, че изследванията са аматьорски от икономическа гледна точка и не си струва да се взимат под внимание. Може би Бог все още иска да покаже милост на тези хора, защото съвсем наскоро излезе нов материал, този път написан от икономически експерт и съветник на президента на РБ, който предупреждава за много жестока икономическа криза, която ще удари България дори повече от други страни. Ще копирам същия материал по-долу, с подчертаване на наблягане на определени моменти:
***
Очаква ли ни финансова криза?
11 Април 2008, петък. Днес гост на Коритаров е бил Д.Иванов, бивш икономически съветник на Г.Първанов. Констатациите на този експерт са крайно обезпокоителни. Ето самото интервю в писмен вид:
Водещ: Очаква ли ни финансова криза? Мой гост е Димитър Иванов, бивш икономически съветник на президента Георги Първанов, продължава да бъде член на Икономическия съвет към президентството. Добро утро.
Димитър Иванов: Добро утро. Честито ново студио, за първи път гостувам тук.
Водещ: Да, то наистина е доста по-различно от предишното. Но да вървим конкретно към разговора ни. Той се провежда в ден, когато се провежда вот на недоверие към правителството, заради кризата в МВР и заради хипотеза на срастване на висши представители на МВР с организираната престъпност и мафията. В същност, тази криза сама по себе си ли трябва да се разглежда или в нея се оглежда и друга криза?
Димитър Иванов: Мисля, че ставаме свидетел на две много сериозни неща. Независимо от персоналните скандали, аз тях даже не ги третирам, за първи път става ясно оголването на невъзможността олигархичният модел на властта, изграден през тези 18 години, да продължи да функционира. За първи път, също така, става ясно, че този олигархичен модел не е можел да се създаде, развие и функционира без помощта на съществени държавни структури. Когато говоря всичко това аз ще го подкрепя и с конкретни факти, с конкретни цифри, които правят моята тревога, като експерт и тревогата, според мен, на стотици хиляди, бих казал милиони български граждани от това, което става в нашата страна, още по-голяма.
Водещ: В същност, вие казвайки, че кризата отразява невъзможност на олигархичния модел да продължи да съществува, това добре ли е или не е добре? Това позитив ли е за правителството на Станишев или напротив?
Димитър Иванов: Това не може да бъде позитив нито за сегашното правителство, нито за предходното правителство. Правителства, които дойдоха след 2001 година, в името на осъществяването на един икономически растеж и прогрес на България, в името на европейската интеграция на България. А фактически, днес България се е превърнала в символ на корупцията, на престъпността в обединена Европа. Ние имаме външнотърговски рекорден дефицит. В същото време имаме, бих казал, символично положителен излишък и експорт на престъпност вече в Европа. Така че тези неща аз в никакъв случай не мога да ги класифицирам като признаци на това, че това правителство е тръгнало да се бори. Просто, функционирането на това правителство, начинът на неговото функциониране, начинът на неговото формиране показват невъзможност да се продължи по този модел.
Водещ: Тоест, в същност, вие подсказвате, че тъй като то е част от този модел за това се стига до невъзможност и за това са и кризите?
Димитър Иванов: При всяко положение. Няколко обективни цифри искам да ви представя, които според мен представляват съществен интерес и обясняват нещата.
Водещ: Какви са те?
Димитър Иванов: Нека да ви кажа следното, преди да преминем по въпроса с идващата финансова криза. Бил Гейст, считан за най-богатият мъж в Америка. Богатството на Бил Гейст, изчислявано на 56 млрд. долара е равностойно, г-н Коритаров, на 0.4% от БВП на Америка. Богатството на Рокфелер, най-богатият американец за всички времена, е било равностойно на 2% от БВП на Америка. Богатството на най-богатия българин днес, името е важно за социолозите и други институции, се изчислява на 3.54% от БВП на България. Ако Бил Гейтс трябва да притежава такова богатство той ще трябва да работи, девет пъти и да увеличи своето богатство. Богатството на тримата най-богати българи е равностойно на над 7% от БВП на страната ни.
Водещ: Това е сериозен дисбаланс.
Димитър Иванов: Това означава изключително, бих го нарекъл екстремно, диференциране на социалните доходи в нашата страна, толкова екстремно, колкото не съществува в нито една цивилизована европейска държава.
Водещ: Добре, с какво ни застрашава токова екстремно диференциране?
Димитър Иванов: С продължаващо разцепване на България. С тотално нездрав климат за продължаване на съществуването на обществото ни като такова.
Водещ: Нещо обаче да попитам, пак като преплитане на кризата в МВР и това, за което говорим сега. Кризата в МВР осуети пътуването на едно пътуване на премиера Станишев до Лондон. Той бе принуден да го отложи, макар и да трябваше да се види с британския премиер Гордан Браун. Какво в същност трябваше да чуе Станишев?
Димитър Иванов: Аз ви благодаря, че ми задавате този въпрос, защото именно в това се състои същността на това, за което аз съм дошъл и във вашето студио. Ако г-н Станишев бе отишъл на мозъчната атака, която Гордън Браун организира той щеше да чуе невероятно тревожното послание, което Браун отправи към правителствата на цяла Европа. А именно това, че Европа е изправена пред изключително дълбока световна финансова криза, такава, каквато модерната история на човечеството не познава.
Водещ: Наистина ли прозвучаха така думите на Гордън Браун?
Димитър Иванов: Точно така беше официалното послание на Гордън Браун. Вероятно г-н Станшев е прочел преди няколко дни и посланието на председателят на МВФ Доминик Строс-Кан, че държавна намеса на световно равнище е спешно необходима, за да се пребори със световната финансова криза. Вероятно г-н Станишев е прочел и последният доклад на международната кредитна рейтингова агенция “Муудис”, която казва, че България е в изключително сложно положение, изключително уязвима, спрямо идващата световна финансова криза.
Водещ: В какво точно би се изразила тя? Колко е близо и дали може да се предотврати?
Димитър Иванов: Значи, аз ще започна с още малко цифри, за да сме точни във всичко. Българската стопанска асоциация и нейният уважаван председател г-н Данев, редовно наблюдават и измерват т. нар. показател, който не се наблюдава от другите агенции в страната, наречен “междуфирмени задължения в България”. По последния им доклад общата сума на междуфирмените задължения в България, която е неконтролируема сума от никоя институция, е равностойна на близо два пъти БВП на България – над 90 млрд. лева. Това е неконтролируема сума. Общата маса на кредитните задължения, раздадените кредити в България – потребителски, жилищни, всякакви и т.н., надхвърли 60% от БВП на страната. Тези две цифри показват, че българските граждани, заедно с българските фирми, имат съвкупен дълг, който надвишава 2.5 пъти БВП на България.
Водещ: Това означава ли, че практически са пред фалит?
Димитър Иванов: Този дълг, ще кажа и за това, този дълг, този огромен дълг, в голямата си част, пак казвам неконтролируем, представлява съществения, канцерогенен елемент на корупцията и на престъпността на страната. Тъй като в голямата си част този дълг надвишава платежоспособността на тези, които го притежават..
Водещ: Е, да, но от това изход няма
Димитър Иванов: Изходът е много тревожен. Значи, аз съм изумен, честно казано, като експерт от розовата картина, която правителството чертае, по отношение на икономиката на страната. Искам да покажа последните данни, които съм взел, за да няма съмнение, от НСИ, това са данни, които не са докоснати от мен. Това представляват бюджетите на българските домакинства за януари 2007 – януари 2008 година. Сравнение за една година. Само преди няколко дни министърът на икономиката заяви, че спестяванията в България са се увеличили и са достигнали 4.27 млрд. лева. Дали той брои като спестявания, отъждествява като спестявания с депозитите, значи това е много спорен момент, но това е което НСИ, не Димитър Иванов, показва. Виждате какво се е случило с приходите от спестявания на нашите домакинства. Те са намалели, за една година, с 41%. Виждате с колко се е увеличило изплащането на дълга. И това говоря до януари 2008 година. От януари 2008 година ние имаме вече на два пъти повишаване на лихвените проценти. Което прави изплащането на дълга изключително сложна задача.
Водещ: Да.
Димитър Иванов: Виждате какво става с повишаването на съществени разходи на всяко едно домакинство. Това са данни средно на домакинство. И пак подчертавам – данни извлечени от официалната статистика. Още по-тревожен е фактът, на третия вот за недоверие според мен министър-председателят допусна един, бих го казал, некомпетентен и в голямата си част арогантен гаф, показвайки... той показа и зададе въпроса колко е струвал българският лев, показвайки една банкнота от 50 лева, сравнявайки я със същата банкнота през 1997 година.
Водещ: Да, така беше.
Димитър Иванов: По, бих казал, твърде сполучливото изказване вчера на един депутат, който каза: “Гражданите на България се интересуват не как са живели тогава, а днес как живеят”, аз искам да попитам министър-председателят колко струват неговите 50 лева, тези 50 лева, които той завари в българската икономика, когато дойде като неин стопанин през 2005 година, колко те струват днес, в 2008 година?
Водещ: В същност колко струват?
Димитър Иванов: Моят отговор е ясен. Тези 50 лева, на фона на инфлацията, тук съм отбелязал инфлацията само за 2007 година, но ако вземем съвкупната инфлация, ако вземете цената на финансовия ресурс, тези 50 лева днес са равностойни на не повече от 38 лева.
Водещ: Това е доста сериозно обезценяване.
Димитър Иванов: Което означава, че, ако днес вие искате да си купите същата кошница от продукти, средна, която сте си купували през 2005 година на вас ще ви трябват около 62 – 65 лева. Това е стойността на икономическото управление на г-н Станишев и компания.
Водещ: Добре, но в същност хората, които ни гледат си задават логично въпроса за тяхната лична съдба. Застрашени ли са те от банкрут, застрашени ли са те от унищожаване на финансовите им запаси, говорим за финансова криза, какво се случва?
Димитър Иванов: В 2006 година беше изготвен поредният годишен икономически доклад за президента на Република България, в който аз още тогава тревожно алармирах за неконтролируемите процеси на кредитна експанзия в страната. Тогава ми бе заявено, че няма опасност, че така наречените рискови кредити са не повече от 4%. От тогава насам, от 2006 година насам, повишаването на лихвените проценти по кредитите стана над 5 пъти. В момента, при инфлацията, която е в страната, рисковите кредити в страната са нараснали с 57%, официална статистика. Проблемът е още по-голям и още по-тревожен. В следствие на световната финансова криза редица от банките в нашата страна, ние считаме, че имаме стабилна банкова система, но много от чуждестранните банки, представени в Българи, да не говоря за нашите родни, български банки бих казал вече токсично, опасно са експозирани в пазарите на редица рискови източноевропейски страни.
Водещ: Какво значи това?
Димитър Иванов: България, Румъния, Хърватска, Полша и т.н.
Водещ: Какво значи това на практика?
Димитър Иванов: Ще ви дам пример, за да не сме голословни. Само преди два дни МВФ публикува своя глобален доклад за финансовата стабилност. В него има специален раздел озаглавен - “Източна Европа, пред изключително твърдо приземяване”. В него са цитирани списък от банки, чието заемно портфолио е твърде много експозирано към нашите пазари, тоест те са раздали твърде много кредити. Които кредити, както вие разбирате днес, стават рискови за връщане. Ликвидността на тези банки намалява. Централите им започват да спират понататъшно увеличаване на ликвидността и всичко това означава за България намаляване на икономическия растеж, намаляване на икономическия живот, изключителни трудности пред кредитополучателите, сериозни трудности пред банковата ни система.
Водещ: Какво означава сериозни трудности? Ще има ли фалити на банки, както през 90-те години?
Димитър Иванов: Светът какво ни показа? Щом като такива гиганти на световната банкова система като Ю Би Ес, “Сити груп”, могат да се окажат след кризата изплаващи по корем, какво да говоря за регионални играчи, които на някои от тях над 50% от заемното им портфолио са кредити, които са...
Водещ: Добре, дайте препоръка към гражданите какво да правят.
Димитър Иванов: Моята препоръка е следната. Ние трябва да си зададем въпроса в тази световна криза, която идва, при твърде голямата финансова уязвимост на България, при липсата на последователна, конкретна, дългосрочна насочена икономическа политика, може ли икономическият кораб на България да бъде воден от Станишев и правителство?
Водещ: Е, отговорът какъв е?
Димитър Иванов: Вие бихте ли си дали вашите пари да ги управлява г-н Станишев?
Водещ: Не, ама аз и на друг не бих ги дал да ги управлява, защото не са и толкова много.
Димитър Иванов: Все някой трябва да ги управлява, г-н Коритаров. Значи, аз считам, че изборът и това го считам съвършено тревожно и тревожно, изборът има дума. Има наименование.
Водещ: Какво?
Димитър Иванов: И той се казва или криза, или Станишев.
Водещ: Или криза, или Станишев. Само че по ирония на съдбата говорим за задаваща се финансова криза, а днес се обсъжда вот на недоверие заради МВР. МВР какво означава като криза, за вас, вече след вашия анализ?
Димитър Иванов: Аз ще ви кажа. Вие добре задавате този въпрос. За мен, разбира те ли, всичко което се случва е гротескно, бих го нарекъл сюреалистично. На фона на факта, който не се съобщава, за който ние разговаряме днес във вашето студио и ви благодаря за тази покана, че стотици хиляди български семейства може да се окажат “под водата”, на фона на тази финансова криза, която се очертава, българският министър-председател, българското правителство, управляващата коалиция се занимават за защитават провала, обществения провал на един министър, да не кажа и на неговите бели чорапи.
Водещ: Да, в същност, кажете – да обръщат ли парите си във валута гражданите? Един практичен съвет, накратко.
Димитър Иванов: Значи, практичният съвет трябваше да дойде отдавна или от министъра на финансите, или от министъра на икономиката или от премиера.
Водещ: Не е дошъл.
Димитър Иванов: Аз бих искал да попитам кога за последен път българският премиер се е срещал с председателя и ръководството на Централната банка? Да разговаря по тези въпрос.
Водещ: Кажете вашият практически съвет?
Димитър Иванов: Моят практически съвет е преди всичко към гражданите, да бъдат изключително умерени в желанието си да инвестират, тъй като обективни икономически трудности се струпват над страната ни. Липсата на политики, липсата на регулация на кредитната експанзия води към огромни рискове и ние се намираме на границата на втора, за последните 11 години, втора голяма финансова криза, ако не се вземат спешни икономически и политически мерки.
Водещ: Добре, благодаря на Димитър Иванов за участието му в предаването.
Димитър Иванов: И аз благодаря.
***