Здравейте!
Благодаря за отговорите ви!Четейки ги,разбрах, че не съм си задала правилно въпроса,но пък вие сте отговорили правилно и на така зададения ми въпрос и на онзи,който трябваше да задам по-конкретно.
Разбира се,ние знаем,че сме част от Църквата на Господ,която е по целия свят и това не е просто сграда,а това са вярващите.Знаем също че трябва да се молим за приятели християни,с които Бог трябва да ни свърже.Въпросът ми не трябваше да бъде: "Как можем да бъдем част от Христовото тяло?" , защото ние сме,но трябваше да питам: "Как можем да бъдем в общение с християните,Църквата на Исус по света,въпреки че не сме част от църковно общество в момента?" Но така или иначе както казвате вие,така знам и аз,че трябва да се молим по въпроса.На нас ни липсва общението със светиите,защото скоро не сме имали такова.Наистина без такова общение не може.
По отношение на това,дали трябва да сме в Италия или не,все още се молим по въпроса.Времето в Италия е време на възстановяване за нас,отделени от средата,която ни смачкваше.Бяхме спрели да посещаваме църквата ни в БГ,съответно приятелите ни,които си ходеха на църква и не забелязваха нещата,които ние виждахме ,почти спряха да общуват с нас.Имахме и такива приятели,които си ходеха на църква и не приемаха нещата,които ние също видяхме, че не са в Христос.Всички те,както и ние бяхме буквално смазани от отношението на така наречените "лидери".На нас ни се казваше,че лидерите трябва да се следват безприкословно,без да можем да говорим против тях,нито дума да не казваме даже,дори и ако виждаме, че това не е правилно,трябваше да им се доверяваме едва ли не като на Бог,но това тотално ни накара да напуснем... не явно,а тихо.Но преди да си тръгнем бяхме се наслушали на много неща от амвона,които бяха казвани на цялата църква почти на всяко събрание,като: бунтари,непокорни,вие сте виновни за неуспеха на еди кое си,защото не се молите,вие не сте се посветили достатъчно... и т.н.
Казвам ви,смазващо е да се отнасят така.И понеже ние си обичаме Господа и сме Негова Невяста,просто се махнахме.Само малко ви въведох в ситуацията.
Та идвайки тук в Италия,напускайки БГ,сега имаме пълноценно време да се наслаждаваме на Господ и да се възстановим от цялата тази помия ,която се сипеше върху нас и само като си помисля, че има още много наши приятели,които си стоят там и се мислят постоянно за неудачници,защото така им се говори.Преди да бъдем наричани така и да търпим това отношение,бяхме изключително много вътре в Духа на Господ със съпруга ми,разбира се това,че сме били толкова близки със Сърцето на Исус ни направи да разпознаем всичко,което е фалшиво и не е от Бога,но пък помиите ни отдалечиха от Бог малко или много тогава,когато още не можехме да се усетим ,какво става,защото нещата не станаха рязко,а малко по малко и едно от нещата ,които много ни попречи да видим истината навреме,беше че не сме допускали,че хората,които водят църквата са станали такива,бяхме се доверили и когато започнахме да виждаме малко от малко какво става,милехме че нещата ще се оправят и се молихме за това.Както казах в предната публикация не бяха така нещата в началото.
Времето в Италия е едно време на възстановяване и връщане към пътищата на Господ за нас.Бъдейки отделени от средата,в която бяхме,можем да видим глобалната картина от високо и да видим ние къде сме и защо сме там.Благоволението на Бог към нас в Италия е изключително и макар че страната минава през един от най-кризисните си моменти от много години насам,ние живеем доста по-добре дори от средния италианец.Буквално не можем да усетим,че страната е в криза.Разбира се,това не означава че трябва да останем да живеем там,може Господ да си ни върне много скоро,но незнам все още ,какво има да се случва,за да си стоим там.Затова се молим,мислим и се вглеждаме в Бога,защото ние не знаем,какво ще става.Доста трудно заминахме,защото не искахме,обаче Бог ни е благословил толкова много тук в Италия,че дори не сме очаквали.Ние мислехме че тук ще ни е още по-трудно.Много често искаме да се върнем в БГ,но за сега не го виждаме това,тук ни е чужда културата и манталитета,но...нека Господ ни води.Започнахме да се чувстваме по-силни откакто сме тук и вярвам,че Бог има още много да ни приближава да Себе си.
Врявам,че чрез този форум,можем да имаме общение,макар и само по интернет и писмено с вярващите и Църквата на Христос.Иначе копнеем и за живото общение с вярващи,но ... в момента нямаме такова.
Искам само да ви питам,до колко време според вас кризата с храните и горивата ще стане толкова дълбока,че положението ще стане страшо по целия свят?Тази тема ме интересува много,бих искала на време да можем да предвидим неща,за да реагираме своевременно и това че сме извън БГ ни кара да се чувстваме малко "нестабилни",заради това че сме далече от роднини и приятели.