Здравей, Siegeszug, и добре дошъл във форума.
Прегледах по разни книжарски сайтове каква всъщност е книгата, какво съдържа, макар по заглавието става ясно, че авторът описва някакво свръхестествено преживяване в нея. Тъй че не съм я чел. Четох обаче подобна книга навремето "Divine Revelation of Hell" ("Божествено откровение за ада") на Мери К. Бакстър. Бях тогава доста по-млад във вярата и беше потресаващо четиво. Не знаех да вярвам ли, да не вярвам ли на написаното. Сега като виждам описаните от Чу Томас преживявания, откривам удивителни еднаквости между двете книги. Най-вече един и същи дух, малко скандален, сензационен--едва ли не сега авторката ще ни каже неща, които досега никой не е знаел. Сякаш християните не знаят, че небето е "съвсем реално"; сякаш Писанията са недостатъчни, за да удостоверят тези неща, та трябва някой "пророк" да се яви и да ни ги "докаже".
Истината е, че твърде много подобни "пророчества" се появиха в днешно време, точно както е предсказано. Хората днес--непознали Бога--търсят всякакъв досег с духовното, посредством свръхестествени преживявания, знамения, изцеления, мистицизъм и какво ли не. Има търсене, а оттам нараства и предлагането. Всякакви "служения" се появиха, които правя шоу и пари от подобни неща, уж утвърждавайки с неоспорими, лично-изживяни доказателства Божието
Слово. Т.е. те--техните преживявания--са авторитета, по който да преценим кое е и истина и кое не. А това е много пагубно учение: че Словото е недостатъчно и трябва човек, издигайки своите чувства и преживявания във висш авторитет, да преценява истинността на Словото.
Затова и беше ужасен начинът, по който ми повлия тази книга на Бакстър, която четох. Тя разклати авторитета на Словото в сърцето ми и постави там човешки авторитет. Това съкруши духа ми и ме обърка. Не знаех вече какво да чета и търся тогава, на какво да вярвам. Ако това, което Бакстър пишеше беше истина, то тя едва ли не се превръщаше в пророк видял повече от всичките апостоли взети заедно. На вълната на емоцията купих и една друга нейна книга (колко съм бил жаден за такива ми ти работи). Но хвала на Бога, който ме изобличи за това и ме предпази от гибелни влияния. Писано е, "защото с вярване ходим, а не с виждане" (2 Кор. 5:7). Недостатъчно ли е свидетелството на Божия Син и Светия Дух, за да познаем Истината, цялата Истина?
Самото приемане на това свидетелство означаваше, че аз автоматично и безвъзвратно отварях вратата на сърцето си и за други такива учения, свидетелства, знамения, и т.н., които да определят "тесния път" към Божието царство за мене. Всичко това за сметка на--или добавено към--апостолското учение. За такъв случай пише апостол Павел: "Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога. И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг" (1 Кор. 4:5-6). В моя случай, аз не бях претърсил Писанията да открия Истината със същата страст, с която четях "откровенията" на Катрин Бакстър. Защото второто беше лесно, лепкаво--не беше мъчно и изобличително четене. Намерението на сърцето ми не беше добро. Исках някакво "доказателство", някаква "скрита мъдрост и откровение", за да стана по-специален, да спасявам хора и т.н. Това беше изкушението, на което се поддадох.
Тъй че съветът ми е да се придържаш към здравото учение, което си чул в началото (ако си го чул), за да не го открадне сатана от сърцето ти (Евр. 2:1)--към Христовото евангелие и Божието Слово, в което да постоянстваш, за да израстваш в познанието на Бога, на правдата и истината, в любовта. "Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина" (1 Йоаново 1:5). Като сториш това, ще предпазиш от всякакви гибелни учения, както себе си, така и хората около тебе. Уповавай на Христа, на Неговото Слово, на Духа на Истината--а не на себе си. Божията благодат да бъде с теб.