"Великден" и английското "Easter" са един и същ празник, на който по традиция се празнува възкресението на Христос от мъртвите.
В Словото нямаме заповед за празнуването на такъв ден, затова и който не го празнува не съгрешава, но нека видим каква е идеята зад този ден.
Христос е бил разпънат на еврейския празник Пасха, който се е чествал на 14-тия ден на първия месец - Авив. Всяка година тази дата е била на различен ден от седмицата. Христос възкръсва на 3-тия ден след това. Писанията свидетелстват, че тогава е било първият ден на седмицата, т.е. неделя. Но всяка следваща година пасхата е била в различен ден от седмицата.
Ако е различен ден от седмицата, тогава защо всяка година се избира да бъде винаги в неделя? И защо
проповедите на този ден винаги са на една и съща тема? Нима Бог се съобразява с човешките празници?
На този празник насам-натам се ширят боядисани яйца и зайци. Зайците наскоро навлязоха като мода, докато яйцата бяха общоприети на този празник. Дори много християни също се увличат по това, смятайки, че това е просто забавление.
Във вавилонския календар съществува ден на поклонение на богинята Ашера или Астарта, чието поклонение Бог е ненавиждал. Името на английски "Easter" (чете се "ийстър") идва от "Ishtar" (ищар) или "Астарта", на български език. Именно този езически празник е взет и е наречен "светъл християнски празник".
Ето малко история на това божество според вавилонските култове:
Нимрод (Битие 10:8) се оженил за майка си, Семирамида. Той бил наречен "богът слънце" или Ваал,
чийто празник се празнува на 25-ти декември, а Семирамида символизирала луната. Тя казала на хората, че се била родила свръхестествено като паднала с яйце от луната точно на първата неделя след пролетното равноденствие. Тя заченала и казала, че слънчевите лъчи били причината за зачеването и родила син, който се казвал Тамуз (вижте Езекиил 8:14).Тамуз обичал много зайци. Той също като баща си бил ловец, обаче бил убит от диво прасе и така се зародило ежегодното му оплакване, за което в Езекиил е писано, че е било зло пред Бога. Част от кръвта му паднала върху дънера на едно вечнозелено дърво, което за една нощ израстнало, откъдето идва и култът към вечнозеленото дърво, което се украсявало всяка година в памет на Тамуз. Всяка година преди да се оплаква Тамуз имало 40 дневен срок, в който не се ядяло месо (в днешни дни им казват "40 дневни коледни пости") и на годишнината се украсявало дървото. В първата неделя от пролетното слънцестоене, Семирамида прогласила празнуване на своя рожден ден, символизирайки с този ден началото на плодородитето, използвайки символизма на зайците и яйцата. Яйцата са били символ на плодородието. Зайците са били символ на похотта и секса.
С течение на времето католическата църква е "облякла" този отвратителен празник и всичките му символизми с "християнски" термини, наричайки богът слънце (Ваал) с името на Йехова и назначавайки негов празник на 25-ти декември, а също и празника на рождението на Астарта/Ашера да бъде празникът на възкресението на Христос.
От описание на тези вавилонски окултни празници виждате, че не само няма
нищо общо с Бога, но даже има отвратителни и омразни практики и символики.
Какво му е "светлото и християнско" на този окултен празник тогава? И защо още християните го празнуват? Какво му е християнското? Та този празник е
омразен на Бога. Ще празнуваме ли нещо, което е омразно на Бога?