• Welcome to Братско общение в тревожни времена.
 

Тщеславието на живота

Започната от byFaith, Февруари 08, 2008, 13:44:14 PM

« назад - напред »

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

byFaith

От апостол Йоан знаем, че то е от света, и характеризира любовта към света:

1Jn 2:15  Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.
1Jn 2:16  Защото всичко ще е в света, похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света;
1Jn 2:17  и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.


Бих искал да дискутираме върху тщеславието на живота и неговите проявления в живота на човек, особено в религиозния му живот. И похотта на плътта и пожеланието на очите, разбира се, вървят ръка за ръка с него--те са основа на всичко, което е в света. Това е важен въпрос, защото ако не сме могли да се опазим от света, то ние все още сме врагове на Бога. Как да се пазим от такова падение?
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)

Soldier

By Faith,

Темата за тщестлавието е наистина много важна, защото засяга нещото, в което всекидневно сме потопени...
Известният образ на Шекспир за живота е интересен: Земята e сцена и ние сме актьори, които се сменят на нея. Само дето никак не е безболезнено да се играе, нещо повече – съдбоносно е...

Нашият живот протича всред декорите на този вселенски "театър" – ние не виждаме с очите си и често не разбираме действителната реалност на това, което ни заобикаля.

И ако съзнанието ни не беше предадено на Христа, щяхме да сме сигурни, че освен този свят, друго няма... Както мислят всички невярващи...
Ние обаче живеем чрез вяра, не чрез виждане. Ние живеем чрез Христос, разпънатия... За света глупост – за нас сила за живот...

На тази земна сцена ние изглеждаме глупаците и ако не беше Исус – такива и щяхме да бъдем. И сега, до известна степен, сме – доколкото не съумяваме да бъдем такива, каквито Бог ни иска.

Не искаме да падаме по-долу от околните – ако имаме нещо ценно, с което да парадираме – то го казваме, или показваме, нали...

Как да спрем това тщестлавие и показност?...

В изключителната по силата си 4 глава на І Коринт. Павел казва, "Кой те прави да се отличаваш от другия?", и че ако имаш нещо, то  "защо се хвалиш, като че не си го получил?"... І Кор. 4:7

За Павел хвалбарството означава, че нямаш ценността... Ако я имаш, защо ще се хвалиш...

Простата логика на тези думи не може да се схване от светската мъдрост, според която човек се хвали, защото има нещо, което повечето други хора нямат.

Ние обаче се хвалим с нещо, което всички могат да имат и което много хора имат – това е наистина глупост за света.

В Христа нещата стоят наобратно – единственото, поради което имам някаква стойност е Христос. Христос в мен...

Нищо друго в мен не заслужава да бъде похвалено, защото другото е от "Другия", не от Бог...

І Коринт.1:31  ...тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".

И така – тщестлавието ще ни мами да се хвалим с това, което си мислим, че имаме...

А Христос в нас ще ни кара да сме скромни и да съзнаваме, че нямаме нищо свое, нищо ценно, и без Исус сме нищо... И по никакъв начин да не се изтъкваме пред другите.

Ние сме само присадени клони на маслината. Отсечени от нея – загиваме...


soldier