За иконите има отделна тема в която ще пиша по-подробно, а и най-добре там да се пише за тях.
Дали светиите могат да ходатайстват? Католиците смятат, че могат, православните, че не могат.
Божията заповед не я презираме, защото я е дал Бог и тя обективно е действала за евреите в обетованата земя. За останалите и извън обетованата земя Бог изрично е посочил, че тази заповед не действа. Да уважаваме решението му. По скоро да му се подчиним безприкословно. Да не говорим, че Ерусалим е разрушен по времето на апостолите с всички библейски последствия.
. Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,....
28. Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:
29. да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!
Това е решението на първият поместен събор състоял се в 49 г., подробно описан в Деяния. Нерде икона, нерде идолска жертва и кръв?За кръщението не дочаках цитат от Писанието, защото въпросът ми беше риторичен, всички много добре знаем, че няма дори намек в тази насока. Точно обратното, Петър казва, че обещанието е и
за вашите деца, на четири места се казва, че еди кой си бил кръстен с домашните си, а в домашните са и децата, в Писанието се сочат и деца, които са "свети", т.е. християни или кръстени, в Писанието е установен и институтът на наставниците/кръстниците/:
"Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас". Евр.13:17
Първият който се противопоставя на детското кръщение е Калвин, сигурно дакато се е чудил дали да изгори на клада 200-300 еретици, или само да ги обезглави. Той естествено не намерил и ред в Писанието, затова се позовал на Тертулиан(160-220) и то само на един ред от него, другото скрил.
Тертулиан За кръщението гл. 18
Нека те/децата/ да се научат да молят за спасение, за да е ясно, че Ти си дал на просещия. С не по малко основание трябва да се отложи кръщението на безбрачните, които още са в изкушение, и за въздрастните девици и за неомъжените отново вдовици, докато не встъпят в брак, или не се укрепат във въздържанието. Ако осъзнаят цялата тежест на кръщението, по скоро биха е опасявали от прибързване, отколкото от забавяне. Непорочната вяра не се тревожи за своето спасение.
Точно на принципа, абе дай да се налудуваме /направим греховете/ на младини, пък на старини ще се спасяваме. Само не се казва какви ще ги дъвчем пред страшният съд, ако докато си правим греховете се споминем. Да не забравяме, че вторият душманин на детското кръщение е бел фен на обсолютната предопределеност. Ако Бог е решил ще се спасиш, ако не е решил ще си висиш в ада, даже и да си скъсаш задника от вяра и дела.
Така че за 1600 г. са двама, Тертулиан и Калвин, като първият не е говорил за забрана, а за нежелателност.
И как ще процедираме с безбрачните, старите моми и ергени, младите вдовици и вдовци, а сигурно ще се сетим и за още?
От едната страна е авторитетът на Писанието, от другата на Тертулиан и Калвин, какво ще изберем? Аз първото.
За отношението към мъртвите:
"да се молят за душата му за Бог да прости"
да смятат, че е жив и, че е спасен
За разлика от тялото душата е безсмъртна.
Молитвата за други е установена от апостолите и може би най-важната от всички молитви, защото е вдъхновена отлюбовта към ближния. А за какво е била молитвата за "други", естествено, че за спасение и изкупване на греховете, за божията благодат.
"Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре. 19. Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро".Евр.13:18
"А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте." Деян.8:24
"Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога;
и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички,
и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат". 2Кор.9:12-14
"с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии
и за мене, та, като отварям уста, да ми се даде слово, дръзновено да възвестявам тайната на благовестието,
заради което съм пратеник в окови, за да го проповядвам смело, както ми прилича."
Еф.6:18-20
Какво значи оплаквам в тълковният речник не знам, чета Писанията. И знам, че на гробищата православните оплакват мъртвите, знам го отпреди да мога да чета речници.
Книгата на Енох не я цитирам аз, а апостолите. И явно са я чели, защото я цитират много точно:
За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва:
ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели,
за да извърши съд над всички
и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела,
които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници. Иуд.14-15
И ето Той идва с мириади светии,
за да извърши съд над тях,
и Той ще унищожи нечестивите между тях и ще ги съди за всичко,
което грешниците и нечестивците направиха и извършиха против Него. Кн. на Енох 1:9
Павел също е чел доста за Енох, или от книгата му, или от друг апокриф: Малкото Битие или Книгата на юбилеите, както също е известна.
Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу.
Евр. 11:5
А единственото което е казано за Енох в Писанието/без родословията/ е:
18. Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.
19. След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20. А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря.
21. Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала.
22. И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.
23. А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години.
24. И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.
Бит. 5:18-22
И макар да не е споменат по име, Енох е единият от пророците в Апокалипсиса на Йоан гл.11:1-11, неговите сведения са били от Малкото Битие, където животът на Енох е доста подробно описан в гл.4.
Павел явно е бил голям душманин на привържениците на "Само Писанието" защото е чел доста апокрифна литература и за Мелхиседек. Нямам време сега да видя от коя книга точно, но в никакъв случай не е било от Писанието. Там не пише, че Мелхиседек е "без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, - пребъдва завинаги свещеник." Евр.7:3
Единственото казано за него е:
и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни,
и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;
благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко. Бит. 14:18-20
4. Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков. Пс.109:4
Павел знае от апокрифите и имената на египетските жреци, дето се противили на Мойсей, имената им в Старият завет ги няма.
Той много книги е чел, затова казва да му донесат книгите, най вече кожените. Не е знаел човекът, че някой си Лутер след 1500 г. ще провъзгласи: "Само Писанието".
Вие много се заблуждавате, защото не знаете Писанията, нито Божията сила.
Как да не ги знаем, бе човек, нали ние/православните/ сме определяли кое да влезе в Писанието и кое не. Заради цитираните апокрифи в Посланието до евреите оня серсемин Тертулиан искаше да го обявим за апокриф, добре че бяха Климент Александрийски, Пантен и Ориген да му налеят акъл в канчето. Западните отци въпреки това се запънаха и накрая успяха да вкарат Апокалипсиса на Иоанна по принципа, или ги приемаме и двете в канона или нито едното. И така, чак на Картагентския събор през 397 г. и Посланието и Апокалипсиса влезли в канона. И знаеш ли с какво ги разбили нашите: със свидетелства по Св.Предание, по което още от началото на ІІ в. това послание се наричало Послание до евреите и било широко цитирано в другите книги на Преданието.
А Апокалипсиса, макар че ни изнудиха да го включим в Писанието, не го четем в църковна служба. Позоваваме се на него като липсват други текстове от Писанието, съобразяваме се с него, защото като Писание е боговдъхновенно, но не го четем по време на служба. Правилно ли е или не, не знам.
Затова, когато говорим за Писания да не изпадаме в положението на яйцето, дето учи кокошката. Ние да си приказваме тук, но да не обиждаме тези дето определиха кое да влезе в Новия завет.