Това е, че аз говоря точно за хора, за които става въпрос, че са "в църквата".
Ето пасаж, който Watchman цитира преди малко в друго съобщение:
Откр. 2:5 И тъй, спомни си откъде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш. Вижда се, че първите дела са били угодни на Бога. Последните дела - не. Ако няма покаяние, светилникът ще бъде вдигнат.
За хората, които са последвали греха в Откровение 2:22, се говори, че били част от църквата, точно както и коринтяните, които са били част от коринтската църква. Тези хора (от пасажа в Откровение) никъде не пише, че са били родени от Бога, но са били част от църквата. По същия начин не можеш да кажеш, че тези от коринтяните, за които се говори са били родени от Бога, тъй като са били сред другите вярващи. Това е част от инерцията, която се следва днес, а именно - всеки посетител е роден от Бога (може да го отречеш, но тези хора, за които се говори там са били именно хора в църквата, като едни са били овце, а други кози - ти каза, че става въпрос за хора, които са родени от Бога, което не е писано).
Ти казваш, че
.Коринтяните които са умрели , виждаме защо са умрели , за да не бъдат осъдени заедно със света
.
Ето какво казва пасажът:
1 Corinthians 11:28-32
28Но човек да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата; 29защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си. 30По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали. 31Защото, ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени. 32Но когато биваме съдени, биваме наказвани от Господа, за да не бъдем осъдени заедно със света.Пасажът говори, че който яде и пие
осъждение на себе си е болнав или починал. Това
изобщо не означава, че те са умряли в греха си (тъй като самото наказание не ги избавя), нито означава, че са се покаяли точно преди да умрат.
Точно поради тази причина ти показах пасажи от Откровение, които говорят точно за "тръшкане на легло" и "голяма скръб" в резултат от греха. Това дали човекът ще бъде избавен от "скръбта" или от "смъртта" (като физически край) зависи само от Бога. Той може да се покае, но краят му (като момент) зависи от Бога.
Дадох ти и пример с разбойника, който се покая точно преди да умре и умря, но беше спасен.
Всеки един стих от Словото трябва да се гледа според това Кой е Бог от Писанията, а не според това "какво мислим НИЕ за този стих".