Тази тема е доста болезнена за мен, тъй като съм единственият вярващ сред роднините си. Мисля, че е актуална за всички Христови ученици, които рано или късно се сблъскват с преследване заради името Му от страна на най-близките им. За мен специално, решаването на въпроси касаещи семейството ми и моето място в него са представлявали неизменна трудност през годините откакто познах Бога.
Първият въпрос, който имам е за семейството. Кое всъщност е нашето семейство?
И вторият е: фактът, че сме приети в Божието семейство, как (трябва да) променя нашата принадлежност и отношение към земните ни роднини?
Тук, разбира се, осъзнавам, че има разлика между семейство съставено изцяло от светии под водачеството на Господ Исус Христос и такова разделено на две между царството на тъмнината и светлината. Визирам по-скоро втория случай, въпреки че и първият не е маловажен. И още, докъде стигат нашите отговорности като синове, дъщери, и т.н. пред семейството, с оглед на призванието да носим кръста си и да следваме Христос?
Аз все още нямам ясно разбиране по тези въпроси; не виждам все още цялостната картина. Бих искал да се доближа до Божията воля по този въпрос.
В тази връзка ще цитирам и два пасажа, които мисля са уместни в случая, и винаги ми идват на ум, когато размишлявам по тази тема:
Luk 14:25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
Luk 14:26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
Luk 14:27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
Luk 14:28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
Luk 14:29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
Luk 14:30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
Mat 12:46 Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.
Mat 12:47 И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.
Mat 12:48 А той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?
Mat 12:49 И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми, братята Ми!
Mat 12:50 Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка.
В тези два пасажа някои неправилно намират призив към това, новороденият човек да зареже семейството си (ако те не сa вярващи) и едва ли не да няма нищо общо с тях. Бих определил такова решение за "справяне с проблема" като плътско--подобно на това човек да се затвори в манастир или да не общува с невярващи, за да надвие плътта си да кажем; това е капан и злоупотреба. Въпреки това възниква въпросът за уважението и любовта към родителите и близките и колко тесен всъщност е "тесния път", по който Бог ни е призовал да вървим?
Не искам да претоварвам темата на този етап... Какъв е вашият опит? Какво разбиране ви е дал Бог по този въпрос?