Продължението:
Малко повече от хилядолетие след Сътворението уменията на човечеството са достатъчно развити, за да може Ной да построи от дърво ковчега, а малко след Потопа започва и строежът на първата пирамида в Египет ( и двете са непостижими за съвременните технологии; технологичните способности на хората през първите две хилядолетия след Сътворението са сериозно доказателство срещу теорията за еволюцията; всъщност, обратното – деволюцията – е исторически факт).
Икономическата задача, поставена пред Адам – да завладее земята – започнала с наименоването на животните, бива развита и продължена от неговите потомци. Бог наистина унищожава човечеството в един световен Потоп, но на осемте спасени човека – символ на изкупеното човечество, Църквата – потвърждава Своя първоначален завет за господство, и дори нещо повече, дава още по-голяма власт в ръцете на човечеството, като въвежда смъртното наказание, и разрешава на хората да ядат месо от животни (Бит. 9:1-7).
Разбира се, този завет за господство не включва само конкретно икономическите действия на хората, макар те да са в основата му. Той включва и всички останали области на човешката дейност, свързани с покоряването на земята – наука, образование, обществени организациии, право, политическа дейност и т.н. Бог е създал човечеството в цялата му многообразна дейност и Неговият завет управлява всички области на тази човешка дейност. Тъй като човекът е създание по Божия образ, няма нищо в неговия живот, което би могло да бъде извън обсега на Божия завет.
Не съществува тайно място, принадлежащо само на човека. Няма никаква област на “свещено право” за човека. Бог има всички права и Той изисква от човека подчинение във всички области на неговата дейност. Но в основата на Божия завет е фактът, че Бог е дал на човека земята и земните ресурси и изисква от него да ги управлява като праведен настойник над поверена собственост.
Изкуственото разделение “икономика срещу морал”
Означава ли това, което изложих дотук, че аз пренебрегвам духовната страна на благовестието и го правя да бъде чисто материално, съсредоточено върху земните неща? Не. Само човек, който не е разбрал благовестието, може да твърди, че в Библията има някакво разделение между “духовните” и “материалните” задължения на човека пред Бога. Бог е създал и духовния, и материалния свят. Нашите задължения в материалния свят – икономическото завладяване на земята за Божията слава – са също толкова духовни, колкото и “чисто духовните,” религиозни задължения – поклонение, хваление, молитва и т.н.
Всъщност, работната седмица, установена още от началото в Библията, изисква човекът да отделя шест пъти повече време за икономическата си дейност, отколкото за прякото поклонение пред Бога в църквата. Това би трябвало да ни каже нещо за Божиите приоритети – Бог смята, че е шест пъти по-важно да завладяваме земята за Неговата слава, отколкото да пеем песнички в църквата и да си разказваме свидетелства за изцеления.
Не е възможно да отделим икономиката от морала на Библията. Манихейският дуализъм, в който са изпаднали църквите в България днес, приемайки, че истинските морални задължения на християните днес са “само духовни,” не е библейското учение. Библията изисква от нас да спазваме завета си с Бога навсякъде, както в църковните служби, така и в бизнеса и работата си. Нещо повече, икономическите действия на хората показват каква религия са възприели тези хора. Исус каза в Мат. 7:16, “от плодовете им ще ги познаете.” (Какво са “плодовете”? Не са ли видимите, материални действия на хората? Ако не са, тогава какво има предвид Исус под “плодове”?) Начинът, по който хората работят и вземат икономически решения, показва в кой бог вярват.
Но, ще каже някой, ако ние се стремим към власт над земята, а езичниците също се стремят към власт над земята, тогава в какво се различаваме ние от невярващите? Как да разберем дали наистина сме “в Духа,” ако трябва да се занимаваме с материалните неща? Каква е разликата между християнското господство над земята и езическото господство над земята?
Отговорът е един: Божият закон като средство за господство.
Средство за господство
Бог не остави човека без конкретни инструкции как да завладява и управлява земята и нейните ресурси. Дори преди Падението, когато човекът беше безгрешен и Божият образ в него не беше извратен от греха, той се нуждаеше от постоянно общение с Бога, за да може да изпълнява своята задача за господството. В седмия ден на Бога (първи пълен ден за човека), когато Бог си почина от делата Си, Той напусна присъствието на Адам и Ева, но още същата вечер се върна в градината.
Това показва, че дори и съвършени, Адам и Ева щяха да се нуждаят от Неговото присъствие в Своята работа. Освен това, присъствието на дървото на живота и неговите плодове вероятно също са осигурявали необходимото всекидневно откровение за тяхната работа. (Плодовете на дървото за познаване на доброто и злото “отвориха очите” на двамата за дяволската “истина” – Бит. 3:7. Аналогично, яденето от дървото на живота би трябвало да държи очите им отворени за Божията истина.) След Сътворението Бог не е напуснал Своята вселена, оставяйки я да “тиктака” като гигантски часовник; във всяка секунда Той управлява всичко, което става. Следователно, Той не е оставил човека сам по себе си да владее земята. Заветът за господството включва в себе си и условието човекът да владее земята според Божиите изисквания, а не според своите автономни решения.
Ако съвършеният, безгрешен човек се нуждаеше от Божието откровение във всеки момент от своята дейност, колко повече това важи за падналия, грешен, извратен в сърцето си и в помислите си човек. Бог дава на човека конкретни инструкции за покоряването на земята – Божия закон. Божият закон е средството на човека за господство над земята. Без подробни инструкции за управлението на земните ресурси човекът не би успял да изпълни своята задача за господство. Нещо повече, без Божия закон човекът не би могъл да постигне нищо.
Библията ни дава тази конкретна инструкция за завладяване на земята. Цялата Библия и особено книгите от Изход до Второзаконие дават на човечеството “правилата за поведение” в Божията собственост – Божия закон. Ясно е, че макар да му е възложена власт над земята, човекът няма право да я управлява според своите си собствени закони, а според законите на Създателя. Още от самото начало Адам трябваше да спазва Божия закон, ако иска да получи просперитет и господство над Божията земя. Същото важи и за неговите потомци днес – ако искат да изпълняват Божия завет, да упражняват господство над земята и получат в наследство цялата земя и вечен живот, те трябва да спазват Божия закон.
Божият закон: Божият характер на практика
За съжаление християните в България не разбират мястото на Божия закон в Божия план за историята. Почти навсякъде в българските протестантски църкви пасторите тълкуват неправилно стиха “не сте под закон, а под благодат” (Рим. 6:14), като твърдят, че Павел иска да каже, че старозаветният (Мойсеевият) закон вече не е валиден днес. Създават изкуственото разделение Стар срещу Нов Завет, като Новият Завет отхвърля Стария, като че ли Исус не каза, че дойде да изпълни закона, а не да го разруши, и че всяка йота и точка от закона ще бъдат валидни дори и след като небето и земята преминат (Мат. 5:17-18).
Като че ли Павел не насърчаваше Тимотей във 2 Тим. 3:15-16, че от малък знае Писанията, които го правят “мъдър за спасение чрез вяра” и че “всичкото писание е боговдъхновено.” (Кои Писания? Новият Завет не е бил написан, когато Павел пише писмото си, да не говорим когато Тимотей е бил малък. Излиза, че Старият Завет ни прави “мъдри за спасение чрез вяра.” Впрочем, нека разочаровам онези, които вярват, че са се отървали от закона и като отидат на небето, там Мойсеевият закон няма да го има: Откр. 11:19 казва, че “се отвори Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчегът на завета.” За съдържанието на ковчега на завета, виж Евр. 9:4.)
Грешката на пасторите е, че вместо да търсят предназначението на човека там, където то е посочено, а именно, в Битие 1:26-28, те предпочитат да смятат, че по някакъв начин Бог е променил Своето първоначално намерение и сега, вместо да изисква от човека да изпълнява своята задача за господство, дадена му в началото чрез Адам, Бог има намерение да спаси част от хората, като ги заведе на небето.
Бягството от земята става първостепенна грижа на християните, а не покоряването на земята под Божиите закони. И тъй като “спасението към небето” става централна грижа на християните, думите на Павел, че “не сме под закон, а под благодат,” се тълкуват, че въобще вече не трябва да се покоряваме на Божия закон, нито сме под неговите изисквания. Но тогава защо Исус казва, че не трябва да нарушаваме закона (Мат. 5:19)?
Тъй като всички ние сме родени в грях и сме съгрешили, Божият закон ни носи единствено смърт. Това означава ли, че Божият закон е зъл или неправеден? Не: законът е свят, праведен и добър (Рим. 7:12). Нашето лошо естество е това, което прави закона заплаха за нас. Никой от нас не може да се спаси по закона, защото всички по закона заслужаваме смърт. Затова Бог ни дава спасението Си чрез заместителската жертва на Исус Христос, който умря за нас, за да бъдем ние спасени. Ние вече не сме под закона, защото не сме под проклятието на закона, а сме под Божията благодат.
Тази жертва на Исус отхвърля ли закона? Не, както самият Исус каза (Мат. 5:17). Жертвата на Исус Христос на кръста отнема от нас онова, което е довеждало върху нас смъртното наказание, изисквано от закона – нашето грешно естество. Но изискванията на закона остават върху нас. Ние вече не спазваме закона, за да се спасим (така или иначе не можем). Ние спазваме закона именно защото вече сме спасени и спокойно можем да за почнем да изпълняваме изискванията на закона, без да се страхуваме от проклятието на закона. Законът вече ни показва как да живеем като спасени и изкупени хора, в контраст на начина ни на живот преди нашето повярване.
Библейските коментатори обикновено разглеждат жертвата на Исус Христос като върховното действие на Бога, с което Той възстановява хората към тяхното първоначално състояние, което те са имали преди Падението (или биха имали, ако Сатана не беше успял в своето изкушение в градината).
За Новия Завет пророчеството в Ерем. 31:33 казва: “Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го изпиша в сърцата им.” Разликата между Стария и Новия Завет не се състои в утвърждаването или отхвърлянето на закона – законът е неизбежна реалност и в двата завета – а в мястото на закона – каменни плочи срещу живо сърце.
Нека се върнем към началото. Ако Новият Завет на Исус представлява възстановяването на първоначалното състояние преди Падението, тогава преди Падението по някакъв начин Божият закон е бил написан в сърцето на Адам. Коя е тази характеристика на Адам, която е носела в него Божия закон? Божият образ. Божият образ в Адам, неизкривен и неизвратен от греха, е давал на Адам откровение за законите, според които Бог е изисквал от него да управлява земята.
Нещо повече, Божият образ в Адам му е давал да притежава и Божия характер, тоест, способността да постъпва във всяка ситуация така, както Бог би постъпил. Ако Адам не се беше поддал на изкушението, той щеше да бъде пред цялата природа съвършен представител на Създателя, управляващ създанието така, както самият Бог би го управлявал, вземайки същите икономически решения, които Бог лично би вземал във всяка икономическа ситуация.
Божият закон е Божият характер. Той ни показва как Бог би постъпил във всяка ситуация. И тъй като Божият характер (образ) в човека се изразява в импулса на човека към господство над земята, Божият закон ни показва как Бог иска от нас да упражняваме господство над Неговата земя. Следователно, Божият закон е нашето средство за праведно господство над планетата земя и нейните ресурси.
Омразата към Божия закон
Грехът извращава човечеството и скоро след Падението хората започват да стремят да избягнат задълженията си по завета за господството. От самото начало до днес историята представлява поредица от събития, при които затъващото в грях човечество отчаяно се стреми да отхвърли задачата за господство, като заедно с това избегне и негативните санкции, свързани с това отхвърляне на Божия завет.
Въпреки голямото многообразие на бунта срещу Божията власт, като цяло можем да разделим отхвърлянето на завета за господство на две основни течения.
Едната част от падналото човечество продължава да упражнява господство над земята, но отхвърляйки правилата, по които Бог изисква това да става. Ориентираните към власт грешни хора се покоряват на импулса към господство, вложен в тях, но не искат да се покоряват на Божия закон. Тъй като не може да няма никакъв закон, те създават свои собствени закони, с които заместват Божия закон.
Тези закони са бледа имитация на Божия закон; те често дори следват Божия закон в някои от предписанията му, но цялата същност на езическите закони е насочена против властта на Бога върху действията на човека. Никой закон, обаче, не може да даде на хората мъдростта (ефективността), която Божият закон им дава в управляването на земните ресурси. Така езическите общества, следвайки своите си закони, обикновено са общества на хаос, ниска производителност и дългосрочна бедност.
Контролът върху обществото, когато не е в ръцете на Бога и Неговия закон, трябва да бъде в ръцете на хора и на човешките закони, което от своя страна създава тирания, подтисничество и юридически произвол. Човекът владее земята и другите хора в обществото, но го прави като жесток настойник, когото не го е грижа за запазването и преуспяването на дома. Аз наричам всички религии и философии, чиято цел е властта над земята чрез човешки закони, религия на силата.
Друга част от човечеството, в стремежа си да отхвърли Божия завет, отхвърля въобще самата задача за господството. Съществуват множество религии и философии, които препоръчват оттеглянето от участие в материалния свят като “върховна мъдрост” и проява на морална зрялост. Светът не е създаден, за да бъде управляван от човека. Сама по себе си материята е зла и, за да избяга човекът от това зло, той трябва максимално да освободи себе си от “вплитане” в материалните дела. Бягството от земята (чрез нирвана и т.н.) се смята за върховна цел и освобождение на човечеството. Аз наричам тези религии религия на бягството.
Общото между двете религии е омразата им към Божия закон. И поклонниците на силата, и поклонниците на бягството от света мразят Божия закон, защото той свидетелствува за Божия характер, за Бога, който ще съди всеки човек според неговото съобразяване с Божия завет – “нека владеят земята.” И двете религии отричат, че Бог иска земята да бъде управлявана според Неговите стандарти, и затова се съюзяват срещу всеки, който настоява, че заветът за господството е още валиден.
За съжаление, църквата в България днес е на страната на религията на бягството. Християните не само не вярват, че могат да владеят земята според Божия закон, но и яростно отхвърлят всеки, който твърди, че заветът на господството е валиден и днес и християните трябва да започнат да завладяват земята, покорявайки всяка област от живота на човечеството на изискванията на Божия закон. “Ние сме под благодат, не под закон,” папагалски повтарят те, без да осъзнават, че отричайки властта на Божия закон, те всъщност поставят себе си под езическия закон.
Езичниците, от своя страна, които искат да владеят земята, но не според Божия закон, налагат своите икономически правила и закони, които са в бунт против истинския закон на вселената. Както надзирателите от времето на Мойсей се съюзиха с Египетската държава срещу Мойсей, така и пасторите на съвременните църкви в България по-скоро биха се съюзили с езическата държава, отколкото да проповядват валидността на Божия завет за господството и, заедно с него, на Божия закон като средство за господство.
Заключение
Бог създаде човека като отговорен настойник над Божието създание. Човекът беше направен по Божия образ, което означава, че в него беше вложен импулсът към господство над земята и земните ресурси. Бог установи Своя завет с човека, според който човекът трябваше да владее земята според Божия закон, прилежно спазвайки “правилата за поведение” върху Божията собственост.
В основата си този завет беше икономически. Това не означава, че заветът не беше духовен или религиозен. Но религиозното поклонение на човека под Бога трябваше да се изразява в правилното управление на земните ресурси съобразно Божиите изисквания. Като първоначален капитал за икономическата дейност на човека Бог му подари дълготрайни активи, текущи активи и финансов капитал. С този първоначален капитал човекът трябваше да започне своята дейност по покоряване на земята под Божия закон. След известно време на обучение човекът трябваше да излезе от градината и да приложи придобитите си умения в неустроения свят извън градината.
Адам и Ева се поддадоха на изкушението и позволиха на Сатана да ги подлъже да използват неправилно ресурсите на градината. Поради това Бог ги лиши от техния първоначален капитал, но те не бяха освободени от задачата, която имаха под завета за господството – тази задача не беше свързана с градината, а с Божия образ, който остана в тях (Бит. 9:1-7), макар и вече изкривен и извратен от греха. Икономическата/моралната задача на човека да упражнява господство остана, но стана по-трудна за изпълнение.
Заветът за господството върху земята не означава безусловно господство без правила или ограничения. Човечеството трябва да спазва Божия закон, ако иска да упражнява праведно и успешно господство над Божиите ресурси. Божият закон е отражение на Божия характер и следователно показва как Бог би постъпил във всяка ситуация, в която хората попадат във своята всекидневна дейност по завладяването на земята. Божият закон е неизбежно свързан с Божия образ вътре в човека, следователно отхвърлянето на закона означава отхвърлянето на Божия образ.
Непокорното човечество отхвърля завета за господството, като или 1) завладява земята, но без да следва изискванията на Божия закон, или 2) дезертира от задълженията си по завладяването на земята и нейните ресурси за Божията слава. И двата случая хората мразят Божия закон, защото той им свидетелствува за неизбежните задължения на Божия завет, за неговата праведност и истинност (и икономическа ефективност, в сравнение с икономически импотентните езически философии) и, в крайна сметка, за неизбежността на съда, на който Бог ще съди всички хора според работата им по покоряване на земята и нейните ресурси за Неговата слава.
Църквата в България, като отхвърля Божия завет за господство и Божия закон, на практика е станала съюзник на враговете на Бога, които искат господство, но без Божия закон. Омразата към Божия закон не освобождава християните от закона; тя само ги поставя под законите (икономически, правни, психологически, образователни и т.н.) на езичниците. Резултатът е налице – икономически хаос и кризи – и първостепенна вина за това носят християните.
Църквите трябва да възстановят проповядването на Божия закон като единственото средство за господство върху земята. Християните трябва да осъзнаят своите задължения по завета за господството и да започнат да изискват Божията земя и ресурси за Бога и Неговите законни представители на земята – църквата.
Бог няма да позволи никаква форма на бягство (грабване и т.н.) от заветните задължения на християните; те ще трябва да се заемат на работа и да покорят всичките Му врагове за Негово подножие (да лишат враговете Му от всякаква власт над земните ресурси). Възстановяването на властта на християните над земята е истинската добра новина на благовестието.