Та се обръщам към тебе с призив да се поуспокоиш малко и потърсиш утеха в Господа.
Cabral, и аз се присъединявам към byFaith. Мисля, че недооценяваш силата на анти-православните настроения сред протестантите. Аз лично имам двама добри приятели от православната църква. Всеки път като се срещнем, те ми обясняват че съм сектант, еретик и ще горя в ада вечно, освен ако не се покая и не отида в православната църква. Излишно е да ти казвам колко търпимост има към мненията ми, без значение дали съвпадат с техните. Съответно мнението на голяма част от протестантите в България за православните е ако не същото, то поне много подобно на това. И за всички тях ти по подразбиране си вълк, който дори не си прави труда да наметне овча кожа. И дори да кажеш истина, с която всички са съгласни по принцип, това няма да свали подозренията от теб. Затова мисля че трябва да започнем много по-отначало - бавно и спокойно, с нужното търпение и такт, като се съобразяваме с правилата тук и "форумната обстановка", ако мога да я нарека така. Мисля, че трябва да започнем още от въпроса кои сме ние и кой си ти. Какво живеем, какво търсим, в какво вярваме. Това че на думи изповядваме един и същ Господ не значи много. Дали вървим и по един и същ път? Ако наистина си Христов ученик, търсиш Истината и си готов да жертваш личното си мнение за да я откриеш, ако търсиш да вършиш не твоята воля, а волята на нашия Отец, Който е на небесата то тогава, независимо на кого му харесва и на кого не, ти си наш брат, според както е писано:
Матей 12:50
Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.И с твърде различните си виждания горчиво ще изпиташ нашето "берянско" благородство, за което така често се споменава във форума.
Но предизвикателства ще има и за теб. Някой от нас не са чак толкова незапознати с преданието, колкото мислиш. И знаем доста неща от него, които
не намират подкрепа в Писанието. Например вече стана дума за "приснодевството" на Мария. И двамата знаем, че подкрепата на тази теза в писанието е доста "хилава" и извъртанията, които се правят за да се обяснят стиховете за братята и сестрите му, както и дългите обяснение за това какво точно значи думата "докле". Но да оставим дева Мария настрана - Бог си знае каква е била и аз съм сигурен че ще получи полагащата и се награда.
Ще възникнат още такива въпроси, много по-пряко
засягащи нас и нашия живот като християни. Готов ли си да удържиш на думата си, че "проверяваш преданието с Писанието" и да размишляваш наистина сериозно върху това, което казваме? Да признаеш понякога, че според писанието нашата гледна точка е по-вероятно да е истина? Или дори, че
изобщо не намираш подкрепа в Писанието? Или ще се опитваш да даваш всякакви тълкувания, само и само да докажеш собствената си правота, като накрая, разбира се, издигнеш авторитета на преданието наравно с този на Писанието, защото всъщност
това е единственият начин да защитиш абсюлютно всички вярвания и практики в православната църква? Отговорите на тези въпроси са жизнено важни, за да разберем възможен ли е наистина градивен диалог между нас.
П.П. Ако искаш да продължим, отново трябва да ти кажа, че мисля, че е по-добре това да стане в нова тема.
Бог да те благославя и да ти дава мъдрост да вземаш правилните решения!
П.П.П. Късно видях, че си писал вече за Мария в друга тема, но няма да редактирам. Извинявам се.