Тъй като предишният ми постинг звучи малко повече, или по-малко, като прокламация, искам да го "дообогатя". Интересно е, че исках да започна в един път разсъжденията си (че Бог "отделя" в Битие и да направя връзка с Н.З.), но изведнъж видях нещо интересно, което ми е убягвало досега. Искам да ви го споделя.
**************
Началото на разделянето и отделянето.
**************
Бите 1:
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог светлината от тъмнината.
7 И Бог направи простора; и водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.
9 И Бог каза: водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.[/b][/i]
****************
-4-ст.- имаме понятията "светлина" и "тъмнина". Бог видя, че "светлината" е "добро", след което Бог го "отделя " от другото (светлината от тъмнината).
-7-ст.- Бог разделя ЕДНОРОДНО СЪТВОРЕНО - водата, като едното е горно, а другото - долно...(сами можем да се досетим за метафоричната алтернатива на образите...Агар и господарката `и, двата завета, деца на робинята и на свободната, спасението на езичниците,.... )
-9-ст.- Бог ЗАПОВЯДВА на водата долу да се събере НА ЕДНО МЯСТО, така се откри "сушата" - и стана така.
************
Божият Син като призова Своите апостоли, Той ги извика след молитва цяла нощ и ги определи кои са, като ги отдели от всичките Си ученици.
Павел, след като говореше за Месията взимаше и отделяше повярвалите, като се стараеше да ги направи ученици, твърди последователи на вярата в Божият Син (Деяния).
Изхождайки от този ред мисли, аз мисля, че -1- Бог ни е призовал от тъмнината в Своята чудесна светлина, като ни е ужилил в сърцата с покаяние, разбирайки жертвата на Сина Му Исус на Голгота. -2- измежду мнозина "покаяли" се и мнозина "докоснати от Бога", обаче има неколцина с неверно и скверно сърце хора, които (това е отделянето всред водата в ст.7) няма да могат да удържат спасителната вяра в евангелието на Исуса и заръките на апостолите, но ще се отклонят подир редица суетни неща от света, в гордост по измамителни страсти, ще тръгнат по пътя на Валаам, ще се залюшкат в непостоянство като вълни, някои от тях / нас, дори ще станат вълци в овчи кожи, като ще влезнат в стадото Господно и без жал ще крадат и погубват душите на тези, които повярват на ересите им...затова и водата долу трябва да се раздели от водата горе- роденото от плът трябва да се раздели от роденото от Духа на Бога, затова и Христос каза : "Вие сте от тези, които са долу. Аз Съм от онези , които са горе. Вие сте от този свят, но Аз не Съм от този свят."
Така се стига до ______твърдо, последователно следване на Христос, за което Павел говори на Тимотей (2 Тим.3гл): 10 А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта,
11 гоненията, страданията; какви неща ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах; и от всички тях ме избави Господ. .
Фазите на създаването от Бог на първите неща, за мен поне, са знаменателни фази, които метафорично можем да приспособим към спасяването на душата на една личност от ада (т.е.- ставането му в категорията "вярващ")- излизането от тъмнината и влизането му в царството Божие, светлината, там има пресяване, ако го издържи, то- той трябва да "стигне до ст.9" : -3- -9-ст.- Бог ЗАПОВЯДВА на водата долу да се събере НА ЕДНО МЯСТО, така се откри "сушата" - и стана така. ______т.е.- да започне да се събира с вярващи. Въпреки, че единият път символичното "водата долу ", може да се тълкува като : душевно, непосветено обръщане към посланието на Голгота за покаяние и следване, както и на хора, които са земни, душевни, то вторият път на споменаване "водата долу", е символ на вяващите, които "долу" чакат идването на Сина.
Има едно освещаване, без което никой няма да види Бога. Това е жизненоважната съставка на "вярващ", за мен. Аз така и уча.Посвещавайки се на Исус, ние ставаме Негово свято притежание, за което притежание Бог е "платил" с ...кръвта на Сина. Като Негови свободни хора ние не трябва да "покриваме"/използваме за скриване, свободата, относно наши греховни и нечестиви единични действия, да не бъде___практики.
Това, както и редица препоръки на апостолите, е пътят на нашето спасение, пътят към трона на благодатта. Ние трябва да държим с твърда увереност това, което ни е поверено (спасението ни чрез вяра в жертвата и възкресението на Исуса от мъртвите) и с твърдост да спасяваме душите си.
Следването на пътят, Самият Христос и ПОСТОЯНСТВАНЕТО В ТОВА, ЗА МЕН ОТДЕЛЯ ВЯРВАЩИТЕ ОТ НЕВЯРВАЩИТЕ. Да, има вярващи с проблеми на грях в животите си, но трябва да има противоборство, несъгласие от тяхна страна, спрямо влечението към грях, трябва да има съпротива "до кръв" и отдаване на Голгота....без която ние нямаше да сме това, което сме- Божият изкупен народ, Неговите овце, чакащи Господарят Си от небесата... Също така, трябва и да има изповядване на греха помежду ни, съветване и взаимопомощ, в тези трудни времена :-) .