Сега като прочетох написаното звуча сякаш съм се засегнала - не е така.....:)
Съгласна съм с теб, но Църквата трябва и да дава щедро в даването си - кой каквото има, кой каквото е придобил в живота си и е имал благодат и сила да придобие - било средства, било имот, било знание, било чужд език, било друго. Защото частите й са с различна сила, с различни възможности. Един получил едно, но друго пропуснал и обратно.
И само чрез даването и споделянето се получава така, че сякаш всички имат всичко в Христос по един уникален начин - модел, за което няма в света.
В противен случай сме си същите като останалите хора - всеки се храни от своите си усилия и лични инвестиции.
Със съпруга ми си купихме и прочетохме "The true fellowship", която е преведена и наистина езикът е богат и на моменти тежък, но по един много добър начин - без богословска и натруфена терминология и парадиране, а по-скоро с дълбочина на мисълта. Същевременно без излишни, чисто евангелски разтягания по стиховете. Бяхме впечатлени и затова реших да търся още.