Вината за проляната невинна кръв на Христос от една страна и изкупителната сила на невинно проляната Му кръв са две диаметрално различни неща.
Разликата идва от вярата на човека по отношение на проляната Му кръв. В единия случай се вярва, че Исус е нечестив (понеже нарушава Закона) и затова смъртта Му е заслужена. В другия случай се вярва, че ние сме нечестиви (защото сме нарушили Закона) и заслужаваме смърт. Но невинно пролятата на Христос кръв ни изкупва от вината за греха следователно ние сме оправдани благодарение на тази невинна кръв, която е реабилитирана чрез възкресението на Христос от смъртта.
Ето защо в единия случай "кръвта на Исус да бъде върху някого" имаме виновност за невинно пролята кръв, което води до тежки проклятия, а в другия случай имаме "свидетелството пред Божия съд, за изкуплението чрез кръвта Му" основано на вяра в невинността на Христос засвидетелствана чрез възкресението Му от смъртта.
В този смисъл желанието някой да бъде "под кръвта" на Христос е базирано на идеята, някой да бъде покрит от съд и зло чрез изкупителната жертва на Христос.
Дотук добре. Но, от тук нататък започват изкривяванията. Започва едно несвястно пеене "за кръвта". О кръвта това, кръвта онова. Повтаряне на "кръвта, кръвта, кръвта... " до несвяст, което се счита за "метод за кръщение в Святия Дух."
Прави впечатление че в Писанието няма записани подобни практики на оригиналните християни. Няма и някакво въздигане на "кръвта, кръвта". Има ясно библейско учение за изкуплението чрез кръвта на Христос, което се приема чрез вяра. И вярата във факта на това изкупление има значение, а не някакво призоваване на "кръвта".
Когато човек се явява пред Бога в молитва, особено когато се моли са сериозни неща или се съпротивлява на небесните началства и власти на тъмнината и техните кроежи, е нормално и правилно човек да се позове на изкуплението чрез кръвта Му, правейки изповед на вяра. Тази изповед на вяра чрез която човек се позовава на Христовото изкупление чрез кръв, има юридически, а не магически смисъл.
Небесните началства и власти винаги ще се опитат да ни атакуват в съда на базата на наши слабости, немощи и грехове. Но кръвта на Исус е винаги там за да свидетелства, че всички наши грехове са покрити и платени чрез смъртта на Невинния. Затова в Откровение 12-а глава се казва:
Откр. 12:11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелство;
И от тука някои бързат да вадят учения че кръвта на Исус е някакво мистично оръжие, а другото оръжие било благовестването. Само че този текст няма нищо общо нито с оръжия нито с благовествания.
Този текст трябва да се разбира 100% в юридически смисъл! Предния 10-ти стих говори ясно за битка, която става не на бойното поле, а пред Божия съд в Небесата. Там обвинителя на братята ги обвинява денем и нощем. Това е което началствата и властите на тъмнината правят. Те се явяват в съда на Бога за да ни обвиняват за всичко в което сме сбъркали, с цел да ни лишат от Божията благодат и милост, отредени за нас за да изпълним нашето земно призвание.
Но нашата победа в съда е чрез изкуплението чрез кръвта на Агнето, и чрез изповедта на вяра (словото на свидетелството) в това изкупление пред този съд. Разбира се има и още едно условие, но то е предмет на друга тема.
Ето защо вместо да се правят наистина приличащи на шамански практики с поставянето но този, онзи, това или онова "под кръвта на Исус", християните трябва да направят изповед на вяра, че поради изкупителната жертва на Христос, ние и всичко, което Бог ни е поверил сме под прошка, а не съд, под изкупление, а не осъждение и под благословение, а не проклятие. И докато "поставянето под кръвта" е някакъв мързелив и съкратен опит за референция към такава изповед, то най-добре християните да имат ясно и пълно съзнание когато правят такава изповед на вяра и да го направят с пълна и ясна декларация основана на Писанията, а не на превръщащи се в безсмислено бърборене изрази, които наподобяват бръщолевенето на Вааловите пророци.