Интересно е че в деня на Петдесятница, когато Петър и множеството от 120 души бяха събрани на едно място и се изпълниха със Святия Дух те започнаха да говорят на неразбираеми за тях езици, но познати за благочестивите юдеи от всеки народ под небето, които престояваха там и разбраха за великите Божии дела (Д.А. 2:5-13). Съдейки по това, оставам с личното впечетление че дарбата говорене на езици е "говорене тайни на Бога" (1 кор. 14:1,2), а като белег при кръщението със Святия Дух е говоренето на езици, но човешки. Бих желал да получа някакви мнения по този въпрос, това е мое лично наблюдение, може и да бъркам :)
Добре нека да размислим върху този случай:
ДА 2:1 И когато настана денят на Петдесятницата, те всички бяха на едно място.
ДА 2:2 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща дето седяха.
ДА 2:3 и явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
ДА 2:4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
ДА 2:5 А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
ДА 2:6 И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше: да говорят на неговия език.
ДА 2:7 И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли Галилеяни?
ДА 2:8 Тогава как ги слушаше да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?
ДА 2:9 Партяни, Мидяни и Еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия Понт и Азия,
ДА 2:10 Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,
ДА 2:11 критяни и араби слушаме ги да говорят по нашите езици за великите Божии дела.
ДА 2:12 И те всички се смаяха, и в недоумението си думаха един на друг: Какво значи това?
ДА 2:13 А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.
ДА 2:14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това, и внимавайте в моите думи.
ДА 2:15 Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третия час на деня;
ДА 2:16 но това е казаното чрез пророк Йоила:
ДА 2:17 "И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;
ДА 2:18 Още и на слугите си и на слугините си ще изливам от Духа си в ония дни, и ще пророкуват. За да се разбере какво се е случило, трябва внимателно да се разгледа текста и да се види какво
точно пише, защото повечето хора не си дават сметка какво пише а се водят от преразкази на случая в стил "prezvitera".
В стих 6-ти казва, че се събрала навалица. Колко е била голяма тази навалица можем да съдим от следния пасаж:
ДА 2:40 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това изпорочено поколение.
ДА 2:41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. Ако от проповедта на Петър този ден са повярвали 3 хиляди души, то тълпата е била най-малко от 3 хиляди души. От друга страна апостолите са били поне 12 души. Деяния 1:15 казва че групата светии са били поне 120 души. Дали тези 120 души са били с апостолите в деня на Петдесятница аз не знам защото Писанието не пояснява точно, но е вероятно поне някои от тях да са били заедно с тях.
И така помислете си. Имаме група от 12 или повече души, всеки от които
говори едновременно на език
на висок глас при това толкова висок, че да го чуят тълпа от поне 3000 души събрани наоколо. И да кажем че 12-те апостола говорят на 12 различни езика на висок глас едновременно. И единия от езиците е български. И там в тълпата от 3000 и повече души има 5-6 българи.
Мислите ли че в тази шумотевица българите ще успеят да чуят българската реч на единия от апостолите? Отговора е ясен -
абсолютно не!
С други думи. Дори апостолите да са говорили на разбираеми езици - в тази навалица не би било възможно да бъдат чути и разбрани от хората от различните националности. Самия текст както ще видите потвърждава това, понеже текста не казва никъде че апостолите са говорили езиците на народите и
чудото не е било в това. В какво е било чудото?
Прочетете внимателно подчертаните думи и изрази от текста. Ще забележите че текста набляга на думата "слушаме". Не се казва,
как те говорят на нашите езици, а казва "
как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език"
Какво означава това? Означава, че всички насъбрани на това място, са чували в собствените си уши думите
на всички апостоли на собствения си език. С други думи ако е имало българи, те всички са чували апостолите на български - всички апостоли, а не един. Гърците са ги чували на гръцки, арабите на арабски и прочие. За това свидетелства и думата "всеки" подчертана по-горе. Така, че чудото на разбиране на езика не е било в устата на апостолите, а
в ушите на слушащите. И именно и затова свидетелстват не еднократната употреба на думата "слушаме" която е ключова за разбиране на това което се е случило.
Следващия момент също потвърждава това. А именно - опиването със сладко вино. Мнозина мислят, че това е казано за апостолите. Обаче текста
не потвърждава това. Нека пак да погледнем ситуацията.
ДА 2:13 А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино. За какво говори този стих, на кого се присмиваха тези другите?
Не са се присмивали на апостолите, а на хората, които чуваха в ушите си всеки от апостолите да говори на неговия език. Помислете колко е било смешно за някои. Гърците са викали - ама те говорят на гръцки, арабите - не ние ги чуваме да говорят на арабски. Римляните - казват, не е вярно - ние чуваме латинска реч. И всички тези бяха "
смаяни и зачудени" както казва стих 7. Идват други обаче и казват - как е възможно тия да чуват всеки на собствения си език - тия трябва да са пияни.
Потвърждение на горното намираме в думите на Петър:
ДА 2:14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това, и внимавайте в моите думи.
ДА 2:15 Защото ТИЯ не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третия час на деня; Казва се че Петър "се изправи с единадесетте", което ще рече че започна да говори от името на всички. И какво казва? Не казва НИЕ не сме пияни. Защото ако обвинението, че са пияни беше към апостолите, той щеше да каже НИЕ не сме пияни. Но вместо това той казва
ТИЯ не са пияни.
Кои тия? Тия които слушат всеки на своя си език и се чудят и удивляват. Петър потвърждава, че присмехите бяха за ЧУВАЩИТЕ чудото в УШИТЕ СИ.
Как и защо се случваше чудо в ушите на тези хора? Отговора на Петър изяснява това:
ДА 2:15 Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третия час на деня;
ДА 2:16 но това е казаното чрез пророк Йоила:
ДА 2:17 "И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;
ДА 2:18 Още и на слугите си и на слугините си ще изливам от Духа си в ония дни, и ще пророкуват.Петър казва, че това, което се случва е изпълнението на обещаното от Йоил Бог да излее Духа си на всяка твар. Което означава, че Духът в този ден се изля не само на апостолите, но и на събраната тълпа, поради което те преживяха чудото със слушането на говора на апостолите всеки на своя си език. Също така това изливане на Духа над тези хора доведе до покаянието на голяма част от тях.
Извода, текста не казва апостолите да са говорили на разбираеми езици. Също така никъде Писанието не свидетелства дара на езиците да се използва за говорене на другоезични хора. Нещо повече казва ТОЧНО ОБРАТНОТО:
1Кор. 14:2 Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни. Забележете какво казва Словото! Казва, че езика е нещо, което НЕ Е ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ЧОВЕЦИТЕ А ЗА БОГА! Казва още, че НИКОЙ НЕ МУ РАЗБИРА. Това показва ясно, че
езиците не са нещо разбираемо за други човеци. Всъщност е възможно да стане разбираемо само ако Бог направи чудо в ушите на слушащите, както в деня на Петдесятница. Но това така или иначе, не означава, че самия език е разбираем за човеците понеже чудото става не в устата на говорещия, а в ушите на слушащия.
Така, че
не става въпрос за действителни чужди езици, понеже нито Деяния 2 гл. свидетелства за това, а 1 Кор. 14:2 директно го прави невъзможно да е така.
Нужно е да се размишлява внимателно и да се остави инерцията и предразсъдъците за да се разберат тия неща. Текста е много ясен за разбиране за непредубедените, но поради тежката предубеденост и наслоената инерция през годините мнозина няма да разберат и ще почнат да спорят. Аз нямам намерение да споря по този въпрос, защото разбирам ще на мнозина няма да им е лесно да разберат, понеже са били учени години наред на друго. Може би един ден ще започнете да го виждате, както и аз започнах да го виждам с помощта на един брат.
Засегнах само част от темата. Има още важни аспекти, които сега не засягам. Но ако ще Бог ще се включа пак по темата.