Author Topic: Кръщението със Святия Дух и говоренето на чужди езици  (Read 137918 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

kristiyanstoilov

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 23
Тъй като нямам претенции за много компетентен върху Божието Слово, бих искал да попитам за вашето мнение относно Кръщението със Святия Дух и говоренето на чужди езици. В частност текстовете в 1 коринтяни 12 и 14 глава :)

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Отделих въпроса ти в собствена тема за да може да се дискутира по него.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 655
    • http://www.fellowshipbg.org
Какво по-точно искаш да питаш?
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

kristiyanstoilov

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 23
Моите въпроси са няколко. Считате ли че всеки, който има кръщение в Святия Дух трябва непременно да говори на чужди езици и как да разбираме тогава текста от 1 коринтяни 12, където се говори че както тялото има различни части, които изпълняват различни функции, така и на всеки от вярващите в църквата се дават различни дарби, според както е угодно на Бога ?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Има един пояснителен въпрос към твоя - мислиш ли че дарбата "говорене на езици" за която се говори в 1 Кор. 12 гл. и дарът на езиците свързан с кръщението в Святия Дух са едно и също нещо?
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 655
    • http://www.fellowshipbg.org
Друг важен въпрос, какво е кръщение в(със) Святия Дух, може ли човек да нановороден, а да не е кръстен със Святия Дух?

Или

Какво означава думата 'кръщение', от къде идва е коренът и?
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

johnny

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 293
Много въпроси станаха.

Да видим първо думата кръщение.
Гръцката дума е βαπτίζω (баптизо). Думата означава пълно потапяне.

Някои хора бъркат новорождението с кръщението в Святия Дух.
Възможно е да бъдеш новороден и да не си кръстен в Святия Дух.
Спасението ти не зависи от кръщението в Святия Дух.

Кръщението в Святия Дух е обличане със сила отгоре.

Деяния 1:8. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.


Белегът за кръщение в Святия Дух винаги е проговаряне на непознати езици.

Деяния 2: 
1. И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
2. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.
3. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
4. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.


Деяния 10:
44. Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.
45. И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,
46. защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:
47. Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?
48. И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.


Деяния 19:
1. А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, гдето намери някои ученици.
2. И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Светия Дух.
3. И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.
4. А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.
5. И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
6. И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.



Според мен дарът на Святия Дух (проговарянето на език) е различен от дарбата говорене на езици.
Този извод си правя на база различните думи използвани в словото.
За дар (когато се говори за кръщение) е използвана думата δωρεά (дореа).
За дарба (когато се говори за дарбите) е използвана друга дума, а именно χάρισμα (харизма). Която освен, че означава безплатен дар, означава също и способност, дарба, квалификация, пригодност и др.

Аз все още не разбирам в какво точно се състои разликата между двете, обаче.
Нека някой да допълни.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам...

kristiyanstoilov

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 23
Интересно е че в деня на Петдесятница, когато Петър и множеството от 120 души бяха събрани на едно място и се изпълниха със Святия Дух те започнаха да говорят на неразбираеми за тях езици, но познати за благочестивите юдеи от всеки народ под небето, които престояваха там и разбраха за великите Божии дела (Д.А. 2:5-13). Съдейки по това, оставам с личното впечетление че дарбата говорене на езици е "говорене тайни на Бога" (1 кор. 14:1,2), а като белег при кръщението със Святия Дух е говоренето на езици, но човешки. Бих желал да получа някакви мнения по този въпрос, това е мое лично наблюдение, може и да бъркам :)

evangelista1962

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 245
Здравейте.При кръщението в Святирт Дух задължително белега е говорене на небесен език.Всловото  се касва че той е белег за невярващия.Аз имам още два езика  особено на единия немога да се моля винаги,а когато съм навлязал в по близко общение сБог.А по някога се е случвало да се моля на езици и да проракувам.Казвам тези  опитности като факт и до някъде да се направи разликата.

johnny

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 293
При кръщението в Святирт Дух задължително белега е говорене на небесен език.

Словото казва непознат език, а не небесен. Във всички случай е така.
А интересно ти как ги разпознаваш, кой е небесен и кой е земен?
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам...

evangelista1962

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 245
Аз да си кажа честно немога да разбера .Но от свидетелства на други братя знам когато се е случвало да пророкуват на човек без да знаят езика му.Значи това едарбата говорене на езици.

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Кръщението със Светия Дух е това действие при което ние , вярващите , бяхме обединени в едно тяло -Църквата /1Кор.12 :13/
"Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме"


 и сме надарени със сила /Деян. 1:8 /
"Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята."


До този момент Светият Дух е бил с учениците , но от там нататък Той вече е в тях./Йоан 14:17/
"Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде."


След Петдесетница Духът слезе върху нас ,  вярващите , за да обитава в нас постоянно.В Стария завет е слизал върху хората , но не за постоянно.
Но след денят на Петдесетница , Той дойде за да пребъдва в нас .
"И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века."

Има увещание да се изпълваме с Духа /Еф.5:18/.
Това става когато живеем в подчинение на Исус , в молитва и размишление върху Словото.

Колкото до дарбата да се говори на непознат език . Този въпрос разделя вярващите. Всеки си укрепява една позиция и ситуацията е патова. Ни напред , ни назад.
Според мен Словото казва ясно , че тези езици са разбираеми и говорими. /Деян.2:5-13 /

 Това е една свръхестествена сила /дарба от Божият Дух , да се говори на действителни чужди езици.Не е някаква неразбираема за никого , включая и за говорещия реч , а са точно определени езици които се говорят по земята. Те са непознати за говорещия.
С това знамение , невярващи хора чуват на собствения си език за великите дела на Бога , и Го прославят. Тази дарба е знамение за невярващите.
Знамение за вярващите е пророчеството.
Павел ни насърчава,ако ще търсим дарби да се стремим към по - големите и акцентира дарбата пророкуване.
 Дарбата за говорене на непознат език е оставена по - назад.
Ако тя имаше толкова фундаментално значение , колкото и се приписва , то тя щеше да бъде най отпред и дебело подчертана.

 Всички дарби са важни , но някой са по-важни , за изграждане на Църквата. Говоренето на непознат език е от по видимите проявления на Духа и лесно е можело да се мъчи някой да имитира непознат език , вероятно от неразбиране за какво иде реч.

Явно някой са се мъчели да злоупотребяват с нея , като просто са се опитвали и те да говорят , и са си измисляли.Или пък са наблягали на тази дарба пред другите , като най важна и показателна за духовно състояние ,както става и днес между другото.Тя не е нито най-важна , нито най- показателна , а е една от  прекрасните дарби на Бога , дадени на Тялото с определена цел.

 Мисля , че апостол Павел в 1 Коринтяни се опитва с любов да ги върне от тази крайност и детинщина в която са изпаднали.

Забележете риторичните му въпроси - "И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.   
 Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела?   
 Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?   
 Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път."


Отговорът на тези реторични въпроси е -не.
Всички говорят ли езици ? Не!
Уместен ли е следният въпрос/той не е от Словото/:
Всички трябва ли да говорят на езици? Мисля , че отговорът е отново -Не.
Дарбите са различни , но Духът е същия , който разпределя на всеки както Му е угодно.

Също така е редно да се отбележи , че езиците не са нещо което придружава неизбежно дара на Духа. Те изобщо не са споменати при обръщането на 3000 те души в Деян.2:41 и в Деян 4:4 , както и при приемането на Святия Дух от самаряните/Деян8:17/

Едно от нещата които станаха на петдесетница беше , Бог даде евангелието на всички езици и всички народи.
" А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.   
6 И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.   
7 И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?   
8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?   
9 Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,   
10 Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,   
11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.   
12 И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?   
13 А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино."


А Павел им показа един по - превъзходен път , пътят на любовта. Дори на ангелски езици да говори някой , ако няма любов , нищо не е! Какво значи това ?Че има ангелски езици , които вярващия трябва да говори ? Не. Това е един силен начин на Павел да им каже , че езиците  , дори и ангелски , ако има такива , без любов са нищо. Явно са се имали за много духовни там в Коринт , та е трябвало да ги стресне малко апостолът.
Между другото , винаги когато ангели са говорели на отделни хора в Библията , са го правили на ясен и разбираем език , че да можеш ги разбра.Не е ли целта на езика да се разбираме?Цялата 14 гл на 1 Кор. говори именно за това.
Ако пък някой иска , нека си говори на "ангелски език" , но у дома си , където няма кой да не го разбере. Ако в дадена църква няма тълкувател , такъв човек е по - добре да мълчи.Това казва Павел.

А сега всички към окопите :) , шегувам се!
Поздрав!


Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Интересно е че в деня на Петдесятница, когато Петър и множеството от 120 души бяха събрани на едно място и се изпълниха със Святия Дух те започнаха да говорят на неразбираеми за тях езици, но познати за благочестивите юдеи от всеки народ под небето, които престояваха там и разбраха за великите Божии дела (Д.А. 2:5-13). Съдейки по това, оставам с личното впечетление че дарбата говорене на езици е "говорене тайни на Бога" (1 кор. 14:1,2), а като белег при кръщението със Святия Дух е говоренето на езици, но човешки. Бих желал да получа някакви мнения по този въпрос, това е мое лично наблюдение, може и да бъркам :)

Добре нека да размислим върху този случай:

ДА 2:1  И когато настана денят на Петдесятницата, те всички бяха на едно място.
ДА 2:2  И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща дето седяха.
ДА 2:3  и явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
ДА 2:4  И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
ДА 2:5  А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
ДА 2:6  И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше: да говорят на неговия език.
ДА 2:7  И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли Галилеяни?
ДА 2:8  Тогава как ги слушаше да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?
ДА 2:9  Партяни, Мидяни и Еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия Понт и Азия,
ДА 2:10  Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,
ДА 2:11  критяни и араби слушаме ги да говорят по нашите езици за великите Божии дела.
ДА 2:12  И те всички се смаяха, и в недоумението си думаха един на друг: Какво значи това?
ДА 2:13  А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.
ДА 2:14  А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това, и внимавайте в моите думи.
ДА 2:15  Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третия час на деня;
ДА 2:16  но това е казаното чрез пророк Йоила:
ДА 2:17  "И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;
ДА 2:18  Още и на слугите си и на слугините си ще изливам от Духа си в ония дни, и ще пророкуват.


За да се разбере какво се е случило, трябва внимателно да се разгледа текста и да се види какво точно пише, защото повечето хора не си дават сметка какво пише а се водят от преразкази на случая в стил "prezvitera".

В стих 6-ти казва, че се събрала навалица. Колко е била голяма тази навалица можем да съдим от следния пасаж:

ДА 2:40  И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това изпорочено поколение.
ДА 2:41  И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.


Ако от проповедта на Петър този ден са повярвали 3 хиляди души, то тълпата е била най-малко от 3 хиляди души. От друга страна апостолите са били поне 12 души. Деяния 1:15 казва че групата светии са били поне 120 души. Дали тези 120 души са били с апостолите в деня на Петдесятница аз не знам защото Писанието не пояснява точно, но е вероятно поне някои от тях да са били заедно с тях.

И така помислете си. Имаме група от 12 или повече души, всеки от които говори едновременно на език на висок глас при това толкова висок, че да го чуят тълпа от поне 3000 души събрани наоколо. И да кажем че 12-те апостола говорят на 12 различни езика на висок глас едновременно. И единия от езиците е български. И там в тълпата от 3000 и повече души има 5-6 българи. Мислите ли че в тази шумотевица българите ще успеят да чуят българската реч на единия от апостолите? Отговора е ясен - абсолютно не!

С други думи. Дори апостолите да са говорили на разбираеми езици - в тази навалица не би било възможно да бъдат чути и разбрани от хората от различните националности. Самия текст както ще видите потвърждава това, понеже текста не казва никъде че апостолите са говорили езиците на народите и чудото не е било в това. В какво е било чудото?

Прочетете внимателно подчертаните думи и изрази от текста. Ще забележите че текста набляга на думата "слушаме". Не се казва, как те говорят на нашите езици, а казва "как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език"

Какво означава това? Означава, че всички насъбрани на това място, са чували в собствените си уши думите на всички апостоли на собствения си език. С други думи ако е имало българи, те всички са чували апостолите на български - всички апостоли, а не един. Гърците са ги чували на гръцки, арабите на арабски и прочие. За това свидетелства и думата "всеки" подчертана по-горе. Така, че чудото на разбиране на езика не е било в устата на апостолите, а в ушите на слушащите. И именно и затова свидетелстват не еднократната употреба на думата "слушаме" която е ключова за разбиране на това което се е случило.

Следващия момент също потвърждава това. А именно - опиването със сладко вино. Мнозина мислят, че това е казано за апостолите. Обаче текста не потвърждава това. Нека пак да погледнем ситуацията.

ДА 2:13  А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.

За какво говори този стих, на кого се присмиваха тези другите? Не са се присмивали на апостолите, а на хората, които чуваха в ушите си всеки от апостолите да говори на неговия език. Помислете колко е било смешно за някои. Гърците са викали - ама те говорят на гръцки, арабите - не ние ги чуваме да говорят на арабски. Римляните - казват, не е вярно - ние чуваме латинска реч. И всички тези бяха "смаяни и зачудени" както казва стих 7. Идват други обаче и казват - как е възможно тия да чуват всеки на собствения си език - тия трябва да са пияни.

Потвърждение на горното намираме в думите на Петър:

ДА 2:14  А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това, и внимавайте в моите думи.
ДА 2:15  Защото ТИЯ не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третия час на деня;


Казва се че Петър "се изправи с единадесетте", което ще рече че започна да говори от името на всички. И какво казва? Не казва НИЕ не сме пияни. Защото ако обвинението, че са пияни беше към апостолите, той щеше да каже НИЕ не сме пияни. Но вместо това той казва ТИЯ не са пияни. Кои тия? Тия които слушат всеки на своя си език и се чудят и удивляват. Петър потвърждава, че присмехите бяха за ЧУВАЩИТЕ чудото в УШИТЕ СИ.

Как и защо се случваше чудо в ушите на тези хора? Отговора на Петър изяснява това:

ДА 2:15  Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третия час на деня;
ДА 2:16  но това е казаното чрез пророк Йоила:
ДА 2:17  "И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;
ДА 2:18  Още и на слугите си и на слугините си ще изливам от Духа си в ония дни, и ще пророкуват.


Петър казва, че това, което се случва е изпълнението на обещаното от Йоил Бог да излее Духа си на всяка твар. Което означава, че Духът в този ден се изля не само на апостолите, но и на събраната тълпа, поради което те преживяха чудото със слушането на говора на апостолите всеки на своя си език. Също така това изливане на Духа над тези хора доведе до покаянието на голяма част от тях.

Извода, текста не казва апостолите да са говорили на разбираеми езици. Също така никъде Писанието не свидетелства дара на езиците да се използва за говорене на другоезични хора. Нещо повече казва ТОЧНО ОБРАТНОТО:

1Кор. 14:2  Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.

Забележете какво казва Словото! Казва, че езика е нещо, което НЕ Е ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ЧОВЕЦИТЕ А ЗА БОГА! Казва още, че НИКОЙ НЕ МУ РАЗБИРА. Това показва ясно, че езиците не са нещо разбираемо за други човеци. Всъщност е възможно да стане разбираемо само ако Бог направи чудо в ушите на слушащите, както в деня на Петдесятница. Но това така или иначе, не означава, че самия език е разбираем за човеците понеже чудото става не в устата на говорещия, а в ушите на слушащия.

Така, че не става въпрос за действителни чужди езици, понеже нито Деяния 2 гл. свидетелства за това, а 1 Кор. 14:2 директно го прави невъзможно да е така.

Нужно е да се размишлява внимателно и да се остави инерцията и предразсъдъците за да се разберат тия неща. Текста е много ясен за разбиране за непредубедените, но поради тежката предубеденост и наслоената инерция през годините мнозина няма да разберат и ще почнат да спорят. Аз нямам намерение да споря по този въпрос, защото разбирам ще на мнозина няма да им е лесно да разберат, понеже са били учени години наред на друго. Може би един ден ще започнете да го виждате, както и аз започнах да го виждам с помощта на един брат.

Засегнах само част от темата. Има още важни аспекти, които сега не засягам. Но ако ще Бог ще се включа пак по темата.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

johnny

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 293
Случката в Деяния, не се разбира по начина, който Watchman обясни, защото някои хора искат да припишат на езиците ролята, на средство за благовестване сред невярващите, които не говорят нашия език (примерно отидеш мисионер в Никарагуа). Разбира се и заради инерцията от проповеди и доктрини.

След малко по-внимателно прочитане обаче, се забелязва следното:

Деяния 2:5  А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

Благочестиви човеци, които са и юдеи на всичкото отгоре.
Това автоматично доказва несъстоятелността на горното твърдение.
Къде са тук невярващите (езичниците), които не разбират езика на апостолите?
След случката, Петър вече започва да им излага благовестието на еврейски.

Аз ще приканя желаещите да оспорят, преди това да прочетат много внимателно текста, колкото пъти е нужно и да се помолят Бог да ги води в разбирането.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам...

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Учудвам се как този ясен текст -"Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?  " се преобръща така , че да подкрепя идея която не се съдържа в него?!? Тази идея изобщо , никъде я няма , дори в 1 Кор. Павел говори за съвсем други неща и има други цели /поста по- горе/.

Знам , че сте чели 14 глава на 1 Кор. , прочетете я пак и пак.. с молитва както каза и Johny .
 За какво говори павел там?

Ако езиците се разбираха от околните хора на петдесетница , то те щяха да се разбират и в събранието.Това което казваш  Watchmann:
 "Всъщност е възможно да стане разбираемо само ако Бог направи чудо в ушите на слушащите, както в деня на Петдесятница. Но това така или иначе, не означава, че самия език е разбираем за човеците понеже чудото става не в устата на говорещия, а в ушите на слушащия."

ти се позоваваш на своята презумпция , че чудото ставало в ушите на слушащия! Чудото чрез тази дарба е , че хората проговориха на езици които никога не са били учени , ясно е написано. Другото е просто защита на нечия теория и нагласяне.

За 14 глава на 1 Кор. 2 ри стих :
Човекът който говори на език , без да има кой да тълкува , не носи полза на събранието /цялата глава и контекст говорят за това/ Бог разбира какво казва човека , но хората не го разбират, той говори на чужд език. Човекът може и да казва важни и чудни неща , но от това няма никаква полза , понеже никой не го разбира. Само с тълкувател , казва Павел , затова който говори на непознат език нека се моли и за дарбата да тълкува.Тоест превежда.Иначе нека си говори у тях.Защо? За да не помислят външните , че светиите са луди.

Нали тази дарба е знамение за невярващите?!? Защо Павел казва тогава не говорете.Защото тези езици трябва да се разберат , а не просто да увиснат във въздуха като безсмислени бърборения.Когато се разбира нещо , тогава има сила и действие.

Аз прочетох внимателно какво написахте , и ви казвам , че целта на езиците не е това което твърдите. Дарбите са дадени да изграждаме на първо място другите.Без тълкувател , дарбата говорене на непознат език е безсмислена  и не такава е целта на Божия Дух!

Божият Дух е суверен.Той дава дарбите когато и на когото си ще.Тяхната цел е изграждане на Тялото. Но някой от дарбите имат за цел и разпространение на евангелието и неговото утвърждаване.Апостоли , чудеса , езици , тези дарби ще ги има винаги , Духът е суверен , но по онова време , когато се е полагала основата , те са били перфектните инструменти за разпространението на Божието Благовестие.Днес имаме Библията , преведена на всички езици.Всеки може да я чете на собствения си език , без тълкувател. Тя е пълнота , и човек не се нуждае от нищо друго.

Дарбите са дадени за изграждането на другите , помислете върху това , и видите по добре какво иска да каже Павел , като казва че който говори на език без тълкувател изгражда себе си , а който пророкува изгражда другите. Иска да им покаже каква е всъщност целта на всички дарби.


Това е дискусия , а не спор , ако взема да споря нека някой ми каже по остро , защото понякога не се усещам.