После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал.
15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.
16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.
17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.
19 И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога.
20 А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха. Амин.
Това е един много интересен текст в който Бог ни казва, че повярвалите ще говорят на езици. Тези знамения тук се различават от дарбите изброени в 1 Кор.12-14.
Нещо друго: Когато казват, че езиците са белег за кръщението става объркване. В българската Библия, където се казва, че езиците са белег за невярващите, думата е знамение. А като казват `белег за кръщение`, казват че езиците правят невидимото за човека кръщение явно и за останалите. Т.е. по това другите могат да разберат, че ти си приел Святия Дух.
Когато Петър чул дома на Корнилий да говорят на езици схванал, че те са приели Святия Дух. Ако някой пророкува това не може да се приеме за доказателство са кръщение, понеже и в Стария Завет пророкуват без кръщението, което е изпълнение на обещанието на Отца- да ни даде Святия Дух. Всеки друг дар от 1Кор12 го има и в Стария Завет. Единствено говоренето на езици прави разлика.
От Марк16 в Стария Завет също говоренето на езици е новото. Изгонването на духове също. Сещам се само как Давид свирел на арфа и злият дух си отивал...
Няма как някой да докаже според Новия Завет, че е приел Святия Дух, ако не говори на езици. Просто няма друго доказателство. Разбира се езиците не са просто `доказателство`, те си имат цели и ползи за говорещия ги.
Друго: Когато аз говоря на езици(думата непознат липсва в гръцкия) говоря тайни на Бога. Когато в събранието говоря на езици и друг ги тълкува, тогава Бог говори на събранието, понеже пророчеството са думи казани от Бога чрез някой. Затова лесно се разграничават две различни функции или дарби ако щете. Едната аз говоря, другата Бог говори чрез човека на останалите за обща полза. Така обяснено става лесно: хем всички да говорим на езици на себе си и на Бога, хем в събранието да говорим само когато има тълковател.
За езиците, като знамение за невярващите, скоро четох такава история: В Англия медицинска сестра стои до леглото на болен, който не познава Бога и тихо се моли на езици. Оказва се че се моли на някакъв си рядък език, който обаче е разбираем за болния. Това убедило човека и той повярвал. Слушал съм няколко различни такива истории. Тази е последната,която чух.