Здравейте, братя,
да се каже че прощението на греховете е нещо човекоцентрично е твърде прекалено. Такова мнение ограбва славата на Господ Исус Христос и счита, че Той е умрял напразно.
Относно благовестието- в Новият завет така апостолите наричат цялото учение на Господ Исус Христос. Но това не означава, че то не е тъкмо за прощаването на греховете. Защото от там започна всичко.
Ето примери:
"Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус - да проповядвам благовестието на Божията благодат."
"И така, доколкото зависи от мен, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.
Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва - първо за юдеина, а после и за гърка "
"И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,
чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно.
Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех - че Христос умря за греховете ни според Писанията,
че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията"
" И Писанието, като предвидя, че Бог щеше да оправдае езичниците чрез вяра, предварително изяви благовестието на Авраам, казвайки: "В теб ще се благославят всичките народи."
"В Него и вие, като чухте словото на истината - благовестието на вашето спасение - и като повярвахте в Него, бяхте запечатани със Светия Дух на обещанието..."
"И им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на цялото творение.
Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден."
Ето тука ти е фундаменталната грешка на теорията, понеже ти се губи цял сегмент в логиката а не го виждаш. Ако грешния е такъв какъвто си е на него няма да му пука нито за Господ, нито за промяна, нито за прошка нито за изцеление. На него му е хубаво в греха и иска още и още от насладите на греха. Ето защо Бог не може да приеме човека такъв какъвто е.
Уочмен, към Господ се обръщат и каят точно хората, които са разбрали какви точно са. И че сами не могат да си помогнат и да се променят.
А тези, които не се обръщат- те предпочитат да не знаят какви са и какво представляват пред Него. Вярват на измамното си сърце и на идолите си.
Сириецът Нееман дойде при Бог с много дарове и със своята проказа. Бог не пожела пророкът да вземе нещо, защото щеше да излезе, че Нееман си е платил процедурата. Бог отказа даровете, взе само проказата.
Ако не отидеш при Бог, такъв какъвто си, то ти искаш да отнемеш славата Му, че те спасява без ти нищо да можеш да добавиш.
Мак, апостол Павел се обръща към коринтяните като към призовани светии, осветени в Христос Исус. Такива са те и в Божиите очи.
Иначе, ние знаем, че в тях имаше завист, гордост, кавги и разцепления. Апостолът ги нарича плътски.
Но те са в Христос, имат подарена Неговата святост. Ако са верни, ще се покаят, няма да останат в това състояние. Ако не - значи никога не са Го познали.
Христос се жертва за греховете ни веднъж. Окъпани и новородени сме веднъж. Осиновени сме веднъж.
"Който се е окъпал, няма нужда да омие друго, освен нозете си, а е цял чист"- такива сме ние в Неговите очи.