Здравейте, момчета :)
съжалявам, че пиша малко неразбираемо. Нямам този талант на Владо, да пиша толкова завладяващо и картинно:). Разговорът на Павел със съвременни "християни" беше много любопитен. С тези стари методи, Павле, само до здравеняка от охраната на пастора ще стигнеш... :)
Фразата, за която пиша, Владо, е фразата- заглавие на темата, която обсъждмаме- Бог ме обича/ приема, такъв какъвто съм.
Исках да заема другата позиция, понеже вие, с изкл. на евангелиста, разглеждате думата само от една страна, с идеята да я оборите, като фалшива.
Аз исках да ви обърна внимание, че може и да грешите.
За да бъде по- ясно, нека да разгледаме блудния син. Ако той не беше уверен, че баща му ще го приеме такъв, какъвто е- изпаднал, окъсан, покварен и т. н. то, той никога нямаше да се върне.
За да би се върнал, не такъв какъвто е, той трябваше да преодолее някакви прагове. Например, би си мислил така: искам да се върна, ама пропилях парите на баща си. Как ще се върна така, как ще дам сметка, ако имах парите тогава бих се върнал.
Исус Христос дойде да призове грешниците към покаяние, а не праведниците. Ако един грешник, реши първо да стане праведен, а после да се яви пред Бога- това никога не би могло да стане, гордият не се кае.
Ако аз сега съм в грях, и не отида при Бог, не Му изповядам греха си, и не потърся Неговата прошка, а реша първо да се очистя с някакви религиозни чалъми, та тогава да се явя пред Бога- тогава никога не бих Му изповядал положението си, защото бих имал фалшивото чувство, че съм праведен.
Господи, явявам се пред тебе, чистичък съм, постарах се да се очистя, с всички достъпни за мен методи- десятък давам, не съм като тоя, не съм като тая, можеш само да си горд с мене...
Ето това е мерзост пред Бога, а не да се явиш с мръсотията си пред Него и да Го молиш да те очисти.
Покаянието, Тихо, не се прави преди срещата с Отец, ами на самата среща. Не мисля, че като отивам при Него с моя грях, Той ще ми се зарадва(макар, че е толкова благодатен и постъпва именно така) - но очаквам да ми помогне, да не ме отхвърли. А Бог ми дава увереността, от притчата за блудния син, че ще ме приеме в моите дрипи на грях и ще ме очисти. Защото кръвта на Неговия скъп и възлюбен Син, ни очиства от всеки грях.
Тихомир иска да мисли едностранчиво. Това мислене разкрива Бог като Съдията, Който ще съди света.
Но Бог е и Бащата. Баща на Своите чеда. Бащиното сърце на Бога е разкрито в книгите на "т.нар" Нов Завет. Това "така наречените" Тихомир го казва, което за мен звучи обидно.
Пропускате, че идваме при Бог, сгушени в Христос. Трябва да идваме такива, каквито сме, за да ни очисти Христовата жертва.
Ако идвахме при Бог без Христос, тогава наистина не можехме да дойдем такива каквито сме. Той би бил отделен зад завесата, необходими са церемонии, жертви, ритуали, системи за очиствания...- и тогава, отдалеч, можеше да Му се представим. Дистанцирано и под страшен ужас.
Така разбирам аз тази фраза и това е благодат за мен.