Здравей и от мен, constant.
Фарисеите не можеха да приемат, че за тези долни грешници, Отец прави такова празненство. Отец би трябвало да ги мрази, а да обича тях. Понеже те Му работеха като роби през цялото време, трепереха добре, изпълняваха заповедите, живееха безрадостен живот, мразеха грешниците...
За фарисеите се казва, че бяха лицемери, които едно говореха, а друго вършеха. Исус каза на хората да не постъпват според делата на фарисеите. За тях не пише да са "треперели добре", нито пък да са "изпълнявали заповедите" на Господа. Грешниците може да са мразели, но не мразеха
греха. Напротив, те самите бяха грешни, а на всичкото отгоре и слепи водачи, които водеха народа по грешен път.
Ако не беше Божията любов, която да ни приласкае- никога нямаше да се покаем. Блудния син се завърна, защото знаеше, че баща му го обича.
Ласкателство е неправилната дума. Освен това нямаме основание да смятаме, че блудният син е мислил, че баща му ще го приеме като син--още по-малко да е мислил, че баща му е
длъжен да го приеме/обикне. Той се надяваше, че баща му ще му позволи да стане един от слугите му (а не син и наследник):
Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. Лука 15:18-19
Ако ти мислиш, че Бог, понеже "е любов", е длъжен да те приема и да ти прощава греховете, от които не си се покаял,
заблуждаваш се. Още по-малко Бог с лека ръка ще те приеме и ще те "приласкае" към себе си, докато още обичаш нечестието. Можеш ли да си представиш как щеше бащата да "приеме" своя син, ако примерно той се беше прибрал с две проститутки под мишница и му беше поискал още пари, за да продължи разгулния си живот?
Тази "любов", за която говориш, не е от Бога, защото Бог не обича неправдата и заповядва на своите хора да остъпят от нея. Бог не би приел или приласкал някой непокаян грешник, само и само да демонстрира "любовта" си към него. Това правят днешните пастори и проповедници, за да увеличат бройката на посетителите в църквите си и да вдигнат приходите от десятъка; а някои може би и искрено проповядват такава "любов", но не познават страха от Бога и по тази причина проповядват едно друго благовестие, което кара хората да се чувстват оправдани и удобно в греховете си, но няма да ги ползва в деня на съда.
Блудният син беше достатъчно доблестен и трезвомислещ, той осъзнаваше греха си и се срамуваше от себе си, до степен, че да признае, че не е достоен повече да бъде син. Но и той видя, че няма накъде да ходи и на какво да се надява освен на
милостта на баща си. Не можеше да претендира за любов, нито да каже: "Татко, понеже ти ме обичаш, би ли ме приел обратно в своя дом?" Абсурдно е.
Относно дистанцирането, Бог се дистанцира от хората си, когато те отпаднат от правия път (а и те самите се отдалечават) и ги призовава да се върнат при него. Виж този пасаж:
4 Царе 17:14-1814 При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог.
15 Бяха отхвърляли повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите {Еврейски: Суетите.} и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях.
16 И бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог та си бяха направили две леяни телета, направили бяха ашери, и се кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваала.
17 Те бяха превеждали синовете си и дъщерите си през огъня, чародействували и гадаели, и продавали себе си да вършат зло пред Господа та бяха Го разгневявали.
18 Затова, Господ се разгневи много против Израиля и
ги отхвърли от лицето Си; остана само едното Юдово племе.
Ето и още пример от Исая, който е много ясен:
"Ето, ръката на Господа не се е скъсила та да не може да спаси, Нито ухото Му отъпяло та да не може да чува; Но вашите беззакония
са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове
са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува." Исая 59:1-2
Ако те се върнат и се смирят и потърсят лицето Му, и се покаят от греховете си, тогава Бог ще им опрости греховете и ще ги приеме. Трябва обаче да има себеосъзнаване и съзнателно обръщане към Бога, което е индивидуално решение и Бог не може да го извърши вместо човека.