Може би по различен начин си превеждаме тези думи, затова имаме разногласие. Аз ги разбирам така: "Бог ме обича и приема такъв какъвто съм, защото аз с нищо което съм или притежавам, не мога да заслужа Неговото одобрение."
Вие смятате, че Бог да ме приеме такъв какъвто съм, това означава, да ме приеме с греха ми, и аз така спокойно да си живуркам. Но аз съм далеч от това.
Но отделно, това което проповядвате, че покаянието ставало, преди срещата ни с Господ, мисля че не сте прави. Това е явяване пред Него със собствена праведност, което е най- малкото неразумно.
Как може да стане едно покаяние, без преди това да се изповяда греха? И на кого изповядваш греха си, ако не застанеш пред Този, Който може (само Той) да прощава греховете?
Смехотворни са твърденията на Тихомир, които той вече два пъти пише, че блудния син можело да се върне беден, отчаян и с три проститутки. Това, ако помислиш малко, Тихо, ще видиш, че е глупаво да се каже. Беден и проститутки- те тия "уважаеми дами", трябва да са от някое благотворително дружество. :)
В Откр. 3: 19 Господ изявява: "Онези, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам, затова бъди ревностен и се покай!"
Блудния син търпеше точно такова наказание, затова Исус казва: Той дойде на себе си, т. е. той осъзна, разбра, прогледна и видя къде е спасението. Тази изповед, която направи, той я направи пред себе си. Това беше неговото съжаление за цялата си глупост. Сам той изяви: ще отида при баща си и ще му кажа... Какво ще му каже?- ще изповяда своя грях и ще помоли за неговата прошка и възвръщане. Но това беше без стойност, ако нямаше среща с бащата. На срещата, такъв какъвто беше в дрипите си, той се покая: Тате, съгреших...
Пишете, че Давид се покая, след това Бог му прости, но въпреки всичко го наказа. Ако прочетете случката, ще видите, че Бог съобщи наказанието на Давид, преди той да се беше покаял. За мен това е един урок, не че Бог пази наказание, а че трябва да имаме страх и да се каем по- скоро, докато не сме стигнали до точката на наказанието.
При това, Давид се покая в присъствието на Господа, изявено от Неговия пророк. А не някъде извън Господа, пък после префасониран да пристигне: Господи, очистих се...
В притчата за фарисея и митаря, покаянието пак беше в Божието присъствие. Грешният митар, толкова го беше срам и страх, че стоеше малко надалеч и не смееше да погледне към Господ.
Не можеш да се скриеш от Бога, затова е по- добре да се приближиш при Него, такъв какъвто си и да Го помолиш за прошка. С целия си мръсен грях, и с цялото си съкрушено поради това сърце.
Обичам тази небиблейска песен, както Тихомир я нарича:
610. О, неизмерима милост
1. О, неизмерима милост
Мож`ли всичко да простиш
Можеш ли обилна радост
Сладък мир да ми дариш?
Исусе ида, ида при Теб
Какъвто съм, ида при Теб.
Исусе ида, ида при Теб
Какъвто съм, вземи ме !
2. Аз далеч от Теб се скитах
Воден от лукави враг,
За небето аз не питах
Тъй се лутах в този мрак.
Исусе ида, ида при Теб
3. О, разбирам, че доволство
Мир, любов и щастие,
Има само в Твойто царство
Вечност и безсмъртие.
Исусе ида, ида при Теб
4. Ще Те славя на земята
Докато сърце тупти,
Пътник съм към небесата
Моят Дух към Теб лети.
Исусе ида, ида при Теб
5. Алилуя, слава, слава
Моят грях е веч простен,
Аз пътувам към небето
В мир и щастие блажен.
Исусе ида, ида при Теб