Изказването може да е структурирано, но самата мисъл скача от едно на друго нещо и не задълбочава достатъчно на нито едно от тях. Поне с такова впечатление останах като чета. Това се случва, когато в твоето сърце самото нещо за което искаш да говориш е ясно оформено, но когато говориш за него четящия може да не придобие същата яснота. Ти обаче не го усещаш така, защото когато си четеш написаното то ти служи като препратка към онова което е в сърцето ти и там ти е изяснено. Но четящия твоите мисли няма тази препратка и за него не е така изяснено и задълбочено. Това исках да кажа.
По отношение на въпроса какво е "църквата" добре нека да се спрем първо на този въпрос. Изясняването на гръцкия термин "ἐκκλησία" който бива превеждан "църква" е добро начало, но ако се задоволим само с това няма да сме постигнали необходимата дълбочина, нито ще сме отговорили на въпроса който ни интересува.
Нека все пак започнем от този термин и след това да продължим нататък:
"ἐκκλησία" - "еклесия" е гръцка дума, която в гръцкия език се е отнасяла до местното управленско тяло, което е управлявало града, "тези извикани навън да управляват" в този смисъл нещо като народно събрание, или събрание с управленски функции. Разбира се думата не се използва само за това, но има и по общ смисъл за "събрание" или "сбор" от хора въобще.
Изясняването на гръцката дума обаче не означава почти нищо, защото не гръцкия език и терминология дефинират Божиите Словеса, а еврейския. Апостолите използват думата еклесия, защото тази дума е използвана в Септуагинтата, като превод на еврейското "qahal", което е оригиналния термин. Новия завет не въвежда никакви нови термини и реалности. Всички библейски термини са вече дефинирани в Закона и Пророците и апостолите са използвали гръцките им значения според както са преведени от еврейски в Септуагинтата. Ето защо мнозина специалисти по гръцки, които дълбаят сериозно в гръцкия често вадят еретични учения, защото гръцкия не е основата на Божиите Слова. Освен това Новия Завет не е написан на истински гръцки и нито е класически гръцки, нито е "койне" - езика на народа, както се преподава в библейските училища. Това просто не е вярно! Гръцкия на Новия завет не е койне! Веднъж един преподавател по гръцки език в Гърция, казал "Новия Завет би бил много по-разбираем, ако беше написан на гръцки". Тогава на какъв език е написан? Написан е на нещо като юдейско наречие на гръцкия. Ето защо дефиницията на термините трябва да търсим в еврейския език, а не в гръцкия. А Септуагинтата служи като мост между юдео-гръцкия на Новия Завет и еврейския език. На практика юдео-гръцкото наречие се дефинира именно чрез Септуагинтата (превода на седемдесетте) и това наречие се е използвало от юдеите в диаспората (разпръснатите извън обещаната земя и гръцко говорещи юдеи).
Казвам всички тези неща, за да поставя основа на разбиране при подхода ни към оригиналните езици и термини.
Следващото нещо на което трябва да се спра е разликата между една дума, като значение намерено в речника, и като термин, който се дефинира от начина на употреба в Писанията. Гръцкото "еклесия", сочещо към еврейското "кахал" далеч не е някакъв нов "новозаветен" термин, както си мислят повечето християни. Някои дори учат, че "Църквата била родена в деня на Петдесятница" - Каква заблуда! Какво невежество! Не казвам това, като обида, защото аз също дълго време съм живял под същата заблуда. За да разсея тази заблуда бих искал да обърна внимание на следния пасаж от книгата Деяния:
Деяния 7:37 Това е същия Моисей, който рече на израиляните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене".
Деяния 7:38 Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;
Този пасаж говори за Моисей и Израилевото множество в пустинята, и там народа на Израел е наречен "църквата в пустинята"! Като млад християнин винаги ми е бил чуден този пасаж, "каква църква в пустинята в Стария Завет?!?!?" Когато срещнете такива пасажи, които напълно да ви удивляват и по никой начин да не пасват с това, което сте били учени, то това обикновено е индикация за грешка или заблуда в това, което сте научили.
Истината е че в този пасаж няма нищо чудно, всичко е толкова нормално и правилно и напълно хармонира с цялото Писание. Това, което НЕ ХАРМОНИРА с Писанието е това, което ни учат по "църквите" относно "църквата"!
Препоръчвам ви да изследвате използването на думата "qahal" (H6951) в Библията. Така ще почерпите директно от Писанието как се дефинира този термин и за кого се отнася. Аз не искам да навлизам в твърде много детайл, защото ще стане много дълго, но искам да обърна внимание на един ключов пасаж:
Бит. 35:10 Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.
Бит. 35:11 Бог му рече още: Аз Съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица (qahal) народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;
Gen 35:10 And God said unto him, Thy name is Jacob: thy name shall not be called any more Jacob, but Israel shall be thy name: and he called his name Israel.
Gen 35:11 And God said unto him, I am God Almighty: be fruitful and multiply; a nation and a company (qahal) of nations shall be of thee, and kings shall come out of thy loins;
Момента, който е описан в горния пасаж е този в който Бог наименува Яков - Израил след борбата с ангела. Това е момент в който призванието на Израел бива дефинирано и ключов за разбиране на всичко, което се случа след това. В 11 стих се казва нещо, което дълго време ми беше убягнало от вниманието, както и до ден днешен от вниманието на мнозинството християни. Казва се, че Израил ще бъде народ и събрание (кахал, еклесия, църква) от народи (goyim, gentiles, езичници)! Удивително!
Преди да видя този пасаж винаги съм мислил, че Израел е просто един народ, но този пасаж, казва, че не е само един народ, но е народ плюс група, събрание, църква, общност от народи. В светлината на този пасаж е много по-лесно да разберем думите на апостол Павел:
Ефес. 2:11 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,
Ефес. 2:12 в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бог на света.
Ефес. 2:13 А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близу чрез кръвта на Христа.
Ефес. 2:14 Защото Той е нашият мир, който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги отделяше,
Ефес. 2:15 като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир,
Ефес. 2:16 и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.
Ефес. 2:17 И като дойде, благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близу;
Ефес. 2:18 защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.
Ефес. 2:19 Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство:
Ефес. 2:20 понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като с краеъгълен камък сам Христос Исус,
Ефес. 2:21 върху когото всяко здание, стройно сглобено расте за храм свет на Господа;
Ефес. 2:22 в който и вие се вграждате заедно в Духа на Божие обиталище
Какви са тия два отдела за които говори Павел? Нима единия отдел не са народа, а другия отдел общността от народи за които се говори в Битие? Но сега чрез Христос двата отдела стават ЕДИН и онези които са били далеч са доведени близо, които са били извън гражданството на Израел, сега са съграждани и са членове на СЪЩОТО семейство! Бих препоръчал да спрете на това място и да поразмишлявате за тези два пасажа от Битие и Ефесяни, и да се помолите Бог да ви отвори очите за богатството, което е в тях.
В целия Стар Завет думата кахал се използва предимно за Господното събрание, което е народа на Израел, ето защо Лука съвсем спокойно пише в Деяния за църквата (кахал, еклесия) в пустинята.
Преди да продължа по темата аз бих искал да спра и да дам възможност да се осмисли и евентуално дискутира казаното. Единствено ако стъпим на тази основа на разбиране на кахал-еклесия-църква-общност ние можем да намерим истината за призванието на църквата и нейната цел.