Бих искал и аз да се включа, макар че отидохме доста встрани от темата. Но въпроса, според мен, е изключително важен.
Todor, понеже се отиде в страни от оригиналната тема беше направена нова посветена на тези въпроси. Темата наистина е много важна и не просто важна, но
жизнено важна.
Виждам, че се стараеш да разсъждаваш искрено, но забелязвам погрешен подход при разсъжденията ти по темата. Стъпваш на погрешна основа и затова стигаш до погрешни изводи. Ще коментирам подробно написаното от тебе и се надявам да видиш къде бъркаш.
1. Божието Слово е върховен авторитет - да, съгласен съм
Да спрем за малко на тази точка. Казваш Божието Слово е
върховен авторитет. Добре - кажи ми този авторитет на Словото
зависи ли от носителя на Словото или не зависи? Ако носителя е неправеден човек, но цитира или казва нещо от Словото такова каквото си е - това
премахва ли авторитета на това Слово?
Нека дам следния пример. Ако един съдия е корумпиран. Взима подкупи, има връзки с мафията и прочие. Обаче в съдебната зала цитира закона,
това прави ли закона невалиден, само защото той е корумпиран? В никакъв случай!
Властта на закона не зависи от морала на възвестителя му. По същия начин
авторитета на Божието Слово не зависи от праведността на този който го възвестява! Авторитета на Божието Слово зависи само и единствено от това КОЙ Е БОГ, а не от това КОЙ Е ЧОВЕКА, който го възвестява!
Размисли върху тези неща. По-нататък ти пак засягаш този въпрос и аз пак ще се върна към него в по-големи детайли и ще ти покажа, какво казва самия Исус по този въпрос.
2.Не е добре, когато някой е попаднал под нечие влияние и говори за неща, които не разбира(искам да подчертая, че говоря по принцип, без да визирам никой от участниците във форума) - дори и да дава някаква подкрепа на тезата си от Писанията.
Това изявление няма много практичен смисъл защото ако някой е под някакво влияние, той трудно ще види или знае че е под влияние, нито знае, че не разбира това, което говори, понеже той мисли, че разбира. Ето защо да съветваме такива хора да "не говорят" е суетно защото те няма как да разберат, че изпълняват условието което си поставил да не говорят.
ОБАЧЕ...
Някой ми беше споменал, че има над 20 000 официално регистрирани протестантски деноминации. Не е важно дали цифрата е съвсем точна - всички знаем, че са ужасно много. Всички признават Библията за върховен авторитет, поне на думи. Тези, в които аз съм бил, дори твърдят, че не признават абсолютно никакъв друг авторитет, освен Библията. Защо тогава учат толкова различни неща?
Причината да се учат различни неща, ако и да се чете една Библия може да се открие в темата за
помрачението на разума. Хората четат една и съща Библия, но са помрачени в разума, понеже идват от света и света се е погрижил за това. Деноминационните традиции също помрачават разума и пречат да се види ясното значение на текста. Но Божието обещание е, че "
всеки ще бъде научен от Бога" Йоан 6:45. И тези които търсят и възлюбят Истината с цялото си сърце
ще излязат от всяка заблуда.
Когато имаш хора помрачени в разума си от светската ценностна система, от деноминационните традиции и техните собствени страсти, тогава ако тези хора четат Библията - всеки ще вади различни неща. ОБАЧЕ начина да се подходи в такава ситуация не е като кажем - "явно Библията не е достатъчно мерило, защото всеки я тълкува различно". Начина е по подбие на беряниете да изследваме и изпитаме внимателно пасажите, които тези хора дават, внимателно да вникнем в техните аргументи (ако имат валидни такива) и ако открием грешка да я отхвърлим и да се прилепяме към Истината, според както е писано:
1Сол. 5:21 Всичко изпитвайте, дръжте доброто. Това, което беше демонстрирано по-горе в дискусията беше не "всичко изпитвайте" а всичко, което противоречи на това, което вашата религиозна група и водачи вярват - отхвърляйте и презирайте, без изпитване и изследване. Белитов даже обяви, че
щом споря с него значи споря с Бога, без въобще да се аргументира или докаже как така Бог мистериозно е съгласен с него, ако и той самия да няма никакво съгласие с написаното в Божието Слово по темата. Подобно отношение е пагубно. Бог е поставил бариерите на Писанието, за да
ни пази от гибелни заблуди, по същия начин по който парапетите на балкона ни пазят от падане и смърт! Това не са игрички на спорене и "замярване" със стихове, това са въпроси
на живот и смърт!
Спомням си, веднъж четох изказването на един православен свещеник по въпроса. Ще го цитирам по памет:"Протестантите ни обвиняват, че използваме преданието за да тълкуваме Библията. Но всъщност всяка една деноминация има свое собствено предание , според което си тълкува Божието слово."
Православния не говори право, защото протестантските деноминации, нямат
свещено предание, което да е поставено
наравно с Библията. Те имат свещени
традиции, които се приемат по
инерция. Традициите и инерцията обаче
могат да бъдат елиминирани чрез авторитета на Божието Слово, понеже не са поставени на пиедестал равен с Библията, ако и да са утвърдени чрез закоравяване на водачите им. Докато православните са в много по-пагубна позиция, защото при тях
не е възможно да изобличиш заблудите на "свещените предания" защото на тях им е даден авторитет равен на Словото.
Заключението е че - протестантските общества имат
подобни проблеми, но те са от по-малък магнитуд и с тях е по-лесно да се справи човек чрез Божието Слово.
Така че,за мен библейската аргументация е необходимо, но не и достатъчно условие за да приема нечия теза. Решаващи са плодовете, които виждам в живота на човека. Ако виждам добри плодове, съм склонен да приема. Ако плодовете са лоши - по-скоро съм склонен да отхвърля дори и позиция, която не мога да оборя. Защото ученика ще стане като учителя си. А дори и да виждам плодове и да възприемам човека като авторитет, пак не мога да приема на 100% нещата, които не разбирам. Иначе бих станал негов слуга, кукла на конци, папагал, който просто повтаря това което е чул.
Ето че се връщаме към въпроса, който дискутирах накратко по-горе. Време е да го погледнем в по-голям детайл.Подхода който изявяваш с тези си думи,
ако и искрен е напълно погрешен. Спомни си за примера който ти бях да по-горе, той ще ти помогне да разбереш, защо това което ти твърдиш тук е диаметрално противоположно не просто на това, което Библията казва, а на това което самия Исус казва. Нека да видим как и къде:
Maт. 23:1 Тогава Исус продума на народа и на учениците Си казвайки:
Maт. 23:2 На Мойсеевото седалище седят книжниците и фарисеите;
Maт. 23:3 затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат. Забележи какво Исус учи, Той не учи както теб да отхвърляме учението на някой, ако живота му не е прав. Той казва, ако те учи според Словото,
приеми и пази, но не постъпвай според делата му, защото те не съответстват на Словото. Виждаш ли разликата между позицията на Исус и твоята позиция по този въпрос?
Ето още една фундаментална грешка в разсъжденията ти по въпроса. Ти казваш, че може да нямаш мъдрост да обориш аргументите на даден човек по даден въпрос, но в същото време по презумпция считаш, че имаш мъдрост да разпознаеш плода в живота му и да можеш правилно да го оцениш. Аз мисля, че ако имаш мъдрост да разпознаеш плода и въобще да разбираш какво е плод, как се вижда, как се изпитва, ти би трябвало да можеш да имаш мъдрост да изпиташ и аргументите му. Защото първото не е никак по-лесно от последното. Има обаче презумпция сред християните, че да се прецени плода е "фасулска работа". Не бих казал!
При всички случаи обаче
авторитета на Божието Слово се осланя и зависи само на Личността на Бога, а не на личността на човека, който го възвестява. Това не трябва да се забравя, защото иначе се излагаме на пропаст от заблуди пред нозете си.
Сега това не означава, че ще приемем подобен човек, който има проблемен характер и плод, но добри аргументи базирани на Писанията за наш учител. Не в никакъв случай, истинския учител е този който учи с
личния си пример. Но означава именно това, което Исус казва,
ако говори истинно според Писанието - приемете и пазете, но според делата му не постъпвайте.
Съвсем не смятам, че е правилно да се толерират ереси или да има фалшиво единство от типа "Няма значение кой какво вярва - всички сме братя". И все пак не смятам че трябва да приема нечие мнение, единствено защото е добре подкрепено с цитати. Ще го обмисля внимателно и ако Бог ми даде мъдрост да видя правотата му - тогава ще кажа "Да, виждам че си прав". В противен случай ще отговоря просто "Не знам със сигурност". Или дори "Мнението ти ме смущава, макар да нямам необходимата мъдрост да го оборя". Какво ще кажете? Можем ли да имаме общение по подобен начин?
Не знам дали забелязваш, но за пореден път някой се опитва да направи нещата
лични. Това би трябвало да означава нещо. Защо хората искат да обърнат нещата лично? Не е от значение дали човека е прав, важното е в една дискусия в която самия човек не се вижда,
да се фокусираме на темата и истината по въпроса, а не на човека. Това, което нас ни интересува е
дали е право това което се казва, а не да правим нещата лични с думи, като "прав си, не си прав". Това дали човек е прав зависи от много други неща, дали сърцето му е право, дали стои изрядно с Бога. Но той може да казва, това което е право по даден въпрос, без самия той да е прав.
Ето защо едно от правилата на форума е - "
коментирай темата, а не човека." Разбира се можем да кажем думи и на човека пряко в дадена тема, ако сме загрижени за него самия, но това не трябва да измества фокуса от самата тема.