Здравей Иво,
Преди всичко благодаря за времето което си отделил да пишеш задълбочено по темата според това, което разбираш и до което си достигнал. Аз ще ти отговоря според това до което аз съм достигнал на основание на Писанията и действието на Божия Дух в живота ми.
Ще отговоря на думите ти цитирайки ги абзац по абзац, за да е ясно кое точно адресирам от изказването ти.
Нали нямаме нищо против манастирите, в които Господ е действал?
Защото там са живяли в Господа хора, чиито имена не са сред световноизвестните, но до които мнозина от нас ще изглеждаме като духовни джуджета един ден ...
Не знам за останалите, но аз имам против манастирите и нямам никакви библейски основания да мисля, че Господ е действал и действа в тях, поне не повече от това, което Той е действал и действа в един будистки манастир. Запознат съм добре с практиките и характеристиките на манастирите, познавам един дългогодишен монах (бил е по атонските манастири, сега е в България) и мога съвсем ясно да заявя, че подобно място е извращение на реалността и на здравото учение на Писанията.
Ако Бог е благоволил да действа чрез нещо подобно на манастир, Той щеше да го упомене в Писанието. Писанията съдържат ЦЕЛИЯ Божий съвет и мъдрост, и всяка човешка измишльотина и добавка е не само ненужна но и крайно вредна.
Пр. 30:6 Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.
Откр. 22:18 Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга,Аз не знам що за духовни гиганти са тези, които притурят на Божиите думи, и които следват ученията на онези, които притурят на Божиието Слово! Ако някой е духовен гигант, той
ще остави следи в тялото Христово, защото духовните гиганти не живеят за себе си и за своето си лично духовно благоденствие, а живеят за другите, както Авраам, Давид, Исус, Павел, Йоан - тези не са някакви скрити духовни гиганти, които нямат плод в тялото, а напротив именно
плода им в живота на останалите - ги прави духовни гиганти, а не някакви скрити лични духовни постижения (или подвизи, както ги наричат).
Не мога да приема твърдението, че всички църкви в момента са в плачевно състояние.
Да, болшинството са доста комфортно място, на което грехът се чувства добре маскиран и непритесняван от амвона! А дори някъде няма нужда от маска, просто се толерира и приема за даденост или направо за стандарт :(
Християнството като цяло е в плачевно състояние, най-маклкото
защото живеем във времената на голямото отстъпление за което говори Павел в 2 Солунци 2:3. Това е време в което противника залива вярващите (и света)
като потоп от всички страни, точно според написаното в Исая 59:19б (Българския превод на този пасаж не е много точен затова давам стиха по King James и превода му да български):
When the enemy shall come in like a flood, the Spirit of the LORD shall lift up a standard against him. (KJV)
Когато врагът връхлети като потоп, Духът на Господа ще издигне стандарт против него.Във време като това Божият Дух вече е издигнал стандарт, стандарта на Писанията, стандарта на Исус и учениците и на апостолската църква - стандарта на живота заедно.
Всички онези, които пренебрегнат този стандарт ще бъдат пометени от потопа. И в този смисъл всички онези, които нехаят за него, са сериозно повлияни от потопа на сатана и те и техните събрания и именно това ги прави да са в плачевно състояние.
Но нека не пренебрегваме остатъкът, който Бог винаги има! Скъсила ли се е десницата Му или е намаляла силата Му?
Разбира се че има остатък, това не означава обаче, че в момента този остаък е събран заедно и функционира като ефективно Христово тяло. Може би тук и там има малки групи от вярващи, които са опазили чистотата на сърцата си, но това не гарантира, че те също така са наясно с Божието призвание в тези зли времена и функционират според него. Като цяло мога да кажа, че
липсва ясно пророческо видение и поради което хората се разюздават ( Пр. 29:18).
Ще отрече ли някой съживленията, спасенията и изцеленията, които Той продължава да върши и днес?
Не знам за какви съживления говориш, може би в Китай? Не мога да говоря за Китай, понеже пишем в български форум и на български аз адресирам думите си към църквата в България, към която имам отговорност бидейки роден и поставен от Бога да живея в тази страна. Що се отнася до това, че хора се покайват от греховете си и изцеляват от болестите си, това Бог е вършил през цялата история и наличието на тези неща не е свидетелство за духовен успех на църквата. Това са действия на Божия суверенитет.
Това няма нищо общо с времето, което физически прекарваме заедно. Но Господ е Tози, Който ни държи заедно чрез и в Духа си! Защото, ако и да се срещам за по няколко часа на седмица с останалите от тялото Му, какво ми пречи постоянно да съм с Него и тях в ума и сърцето си?
Ако говориш за това че тук таме хора се спасяват и изцеляват няма общо с времето, което прекарваме заедно - да както написах и по-горе това е действие на Божия суверенитет, а не свидетелство за богоугодността на църквата. Но ако мислиш, че успеха на призванието на църквата като тяло Христово няма общо с живота заедно, то това е може би защото не си си изяснил все още от Писанията
какво е призванието на тялото Христово според Писанията.
какво ми пречи постоянно да съм с Него и тях в ума и сърцето си?
Има само два съвкупни организма които са наречени "едно тяло" в Библията - това на семейството и на Христовата общност (погрешно наричана църква). Те не са наречени един дух, а едно ТЯЛО. Тялото е нещо ФИЗИЧЕСКО, и термина
едно тяло предполага
физическо присъствие. Ти предполагам си женен. Ако мислиш, че да прекарваш 2 часа на седмица с жена си, а през останалото време да си "духом" с нея в ума и сърцето си ще ти даде успешно и благословено семейство, много се лъжеш. Ако не вярваш - опитай - семейството ти ще бъде пълен провал! И защо си мислим, че църквата няма да бъде пълен провал при
същите обстоятелства? О да, тя ще бъде и е за всички ония които са презряли реалността наречена
едно тяло.
Няма как да приема, че новорождението и последващото духовното израстване, трябва да мине през "потапяне в смърт", агонии или някакво отричане от всичко и всички, което да става по формули или преживявания на някой друг вярващ. Дори и той да е самият водач на обществото.
Щом някой е бил благословен така - ОК. Но нека това не се налага модел, стандарт и/или начин по който Бог ще действа!
Не знам, кой е споменал, че новорождението е следствие от живота в тяло, но не съм аз. Това е някакво твое предположение. Човек първо трябва да е новороден за да стане част от тялото и Христовата общност. Що се отнася до последващото духовно израстване, страданието и търканията, които общността произвежда са абсолютно задължителни за достигане до "
мярката на ръста на Христовата пълнота" Еф. 4:13 Всичко по-малко от това е плитко и неадекватно за Небесното призвание на тялото. Ето мога да ти кажа направо - ти си плитък и недостатъчен, аз също съм плитък и недостатъчен, и двамата ще си останем такива докато закоравяваме сърцата си за Божия стандарт, който единствено може да доведе до необходимата подготовка за истинска служба на Бога. Ако не си съгласен, че си плитък и неадекватен - отнеси това към Бога, не към мен.
Тук "самия водач на обществото" който поставя този стандарт е не някой друг а самия Исус. Сам признаваш по-долу в изказването си, че си съгласен че примера на живот заедно е поставен от самия Исус, а тук отричаш, че има поставен пример и стандарт. Стандарта за който говорим не е поставен от човеци, а от Бога! И Писанията свидетелстват за това.
Да, ние сме различни и приемането на Христос е един свободен избор на всеки поотделно.
Но няма формула или начин на живот, който да ти гарантира спасение и духовно израстване, ако ти самият не се отречеш от света. Не е задължително да става пред голямо множество от братя и сестри. Не е задължително дори да стане пред 50 човека или 5 ... най-често става с скришното на сърцето. Ето там се сключва завета с Господа на силите, понеже Той е изписал закона си на плочите на сърцата ни!
Аз не знам дали има формула - това което ИМА е ясното учение на Писанието и личния пример на Исус, които е спасително за човеците и прославящо за Бога. Ако ти наричаш примера на Исус - формула нежелателна за сърцето ти, то ще трябва да отнесеш спора си с Бога. Ние тук не спорим с Бога и не оспорваме примера Му и Словото Му, ние желаем да ги следваме, а не да ги оспорваме.
И тук идва въпросът за комфорта. Та комфорт може да се каже, че има и в едно такова общество. Дори и да те убеждават, че те чакат големи страдания и мъки, до момента на заветното облекчване на агонията ...
Страданието не е самоцел, нито е добродетел. То е инструмент за очистване от злото и за усъвършенстване във вярата:
Пр. 20:30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, очистват злото.
Евр. 5:8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, Комфорт е чуждица, която означава "утеха". Утехата е неразривна част от християнския живот и живота заедно освен страдание предлага и огромна радост и утеха.
Ето ви пример за "комфорт":
Той е висш служител на фирма и всеки ден е с костюм на работното си място. Става сутрин, закарва жената и децата си на работа и училище. Работи цял ден и е успешен в работата си. Изглежда усмихнат и заедно с това - напрегнат. Уважаван от колегите си. В CV-то му пише "Религия: Християнин" ... доста комфортно, а?
Продължаваме с тоя "лъскав" служител: Висшият служител в известната фирма, се смята за низш служител на всемогъщият Бог. Усмихнат е и в същото време сърцето му се разяжда, защото днес е негов ред във верижния пост за сестрата, болна от поредната "неизлечима" болест. С нетърпение чака обедната почивка, за да се застъпи пред небето и земята. Успешен е защото Господ го благославя, но понякога и изпитва. Уважаван е от всички, защото се изпълнява Словото: "... даже и чужденците се преструваха, че ми се покоряват!" След работа отново минава да прибере жената и децата си ... и дори няма време да хапне или да се преоблече, но бърза за домашната група ... а в събота или неделя проповядва пред 10-15 възрастни мъже и жени, защото температурата на помощението е около 3-4 градуса над нулата, столовете са неудобни, а хвалението е от старите/червените/ "песнарки"!
Какво стана със CV-то му, дали ще се зачете това "Християнин"? Има Един който знае!!!
Може би нямаш очи да го видиш това на настоящия етап, но картината която си описал по горе представлява едно
индивидуалистично християнство, където всичко се върти около аз, мене и моето. Моето спасение и усъвършенстване е в центъра на всичко, и така моето "аз" е в центъра на всичко. Това е една картина движена от себето, което се е маскирало и дегезирало като "смирен Божий служител."
И не мога да пропусна факта, че успешния и проспериращ служител някак си не е свързал факта на своя личен просперитет с това, че хората мръзнат в залата на 3-4 градуса над нулата. Толкова ли няма средства да отдели за ток да се отоплява това помещение?
Може би в твоята ценностна система, това което си описал в примера си е удовлетворяващ, дори похвален християнски живот, но дано Бог да ти отвори очите да видиш, колко отдалечен от Бога и Божието намерение е подобен начин на живот.
Мисля, че Псалм 133 се отнася по-скоро за разделението, което мъчи от векове тялото Христово ...
Псалом 133:1 е погрешно преведен на български понеже пропуска една важна дума, която променя всичко. Ето защо ще трябва да цитирам и преведа от английския превод:
Behold, how good and how pleasant it is for brethren to dwell together in unity! (KJV)
Ето колко добро и колко угодно е братя да живеят заедно в единство!"Българския превод пропуска "заедно" и от там идват заблужденията. Това , което е добро и угодно пред Бога е братята да "живеят заедно" в единодушие. А не да живеят разделени и да си мислят, че имат единодушие. Това е такава заблуда!
Съгласен съм с Watchman, че Исус живя с учениците си и е пример за живота ни.
Ще добавя само, че сега сам Той живее в учениците си (Йоан 14:17-31) ... или поне тези от нас, които не се срамуват от името Му!
Както коментирах и по-горе ти казваш, че се съгласяваш че такъв бил примера на Исус, но с всичко казано по-горе ти отричаш примера на Христос като достоен за следване и като валиден за учениците Му. Казваш, че Той и сега живеел с учениците си, а нима са Негови ученици онези, които отказват да следват примера Му?
В заключение искам да кажа - не приемай думите ми като осъждение или отхвърляне, а по-скоро като призив за преосмисляне на вярванията си и начина си на живот.
Едно е сигурно, онези, които подценят, презрат или пренебрегнат стандарта издигнат от Божия Дух срещу потопа на противника, който вече ни залива от всички страни - рано или късно ще бъдат отнесени от него.