Author Topic: Авторитетът на Словото  (Read 38886 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #90 on: January 29, 2008, 15:50:07 PM »
"Та този Игнатий, прекарвал много време и с Девата и писал следното:

"Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може." "
Прави впечатление, че двете твърдения се изключват взаимно. Може би си сбъркал нещо в бързината, но все пак кое от тях е вярното?

Quote
Спасението е за всички, ако децата нямат вяра, как ще се спасят, защото:  "Който не повярва, ще бъде осъден."
Имах предвид бебетата, а не децата, но няма значение. По темата какво се случва с децата, които умират твърде малки или с езичниците, които никога не са чули благовестието се говори доста. Аз лично нямам разбиране по въпроса, затова предпочитам да не коментирам темата.

Quote
Господ казва на Иеремия: "Преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те; поставих те пророк за народите" (Иер. 1:5;
Ангел господен казва на Маноевата жена: „ защото ето, ще заченеш и ще родиш син, и бръснач няма да се докосне до главата му, понеже от самата майчина утроба тоя младенец ще бъде назорей Божий, и ще почне да избавя Израиля от филистимски ръце.” /Съд. 13:5/.
Иоана Кръстителя се изпълва с Св.Дух в утробата: "Той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си" /Лук. 1:15/.
Наистина ли децата не познават сина Божий:
В утробата на майка си Иоан е позна Спасителя, който е бил в утробата на Девата: "Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна да ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми" /Лук. 1:44/.
"А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: Осанна Сину Давидову!, възнегодуваха и Му рекоха: Чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: Да! Нима никога не сте чели: "Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкми похвала"? /Пс.8:3; /Мат. 21:15-16/.
"Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди. Още от утробата на Тебе съм оставен; от утроба майчина Ти си мой Бог" /Пс. 21:10-11/.
Щом децата могат да получават дара на Св.Дух и да познаят Спасителят, какъв е проблемът да се кръстят?
Тук вече ми се струва, че не си прав. В никой от цитираните случаи Св. Дух не беше слязъл да си направи "обиталище" в човека, защото е писано още:
Йоан 7
38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.

Йоан 16
4 Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас;     
5 а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?    
6 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.    
7 Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.

Тъй като всички изброени случаи са преди нашия Господ да се прослави, можем да заключим че става дума за нещо друго. По този въпрос също се дискутира доста. Който смята че има разбиране нека говори.

Quote
Quote
Православните, доколкото ми е известно, приемат, че родителите в качеството им на настойници над детето могат да изповядат вяра в Господ Исус Христос вместо него. Ние не приемаме, че някой може да вярва вместо друг.

А би трябвало, защото има достатъчно примери в евангелията: по вярата на стотника оздравял неговият слуга /Мат. 8:5-13/; по вярата на майката хананеянка (езичница) оздравяла дъщеря й /Мат. 15:22-28/; по вярата на бащата - син му /Мат. 17:15-18/; по вярата на ония, които са донесли разслабения, той не само се излекувал, но и получил прощение на греховете: "И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!" /Мат. 9:1-2; Марк. 2:5. А че и с излекуването на другите е опрощавал и греховете им: 9. Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Марк 2 и „ Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?” Мат 5.
Това също е доста спорно(в най-добрия случай). Мисля че говорим за различни неща. Ти говориш за вярата в смисъла на:
Лука 17:6
А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

Очевидно тук не се изисква вяра от черницата за да се изкорени и насади в морето. Но задавам въпроса - моята вяра ще се вмени ли за правда и на вуйчо ми, да кажем?

Cabral

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 133
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #91 on: January 29, 2008, 16:01:41 PM »
Quote
Относно стиховете за тези, които бяха кръстени: Виждам това да е казано за няколко определени хора, но не за всички. Още повече, че от няколко свидетелства за определни хора, се прави генерален извод за всички

Quote
Твърдения като това са небиблейски и не се основават на Писанието, а на човешки предания, защото Словото свидетелства за спасението на този, който вярва след като е изобличен за грях (като разбойника, който беше от едната страна на Христос, който нито беше кръстен, нито имаше Святия Дух, но призна Христос за Божий син, който ще дойде отново, Амин!).

От няколко примера не можем да правим изводи, но от един можем, така ли да го разбирам?

Quote
Грешните твърдения в този постинг са толкова много, че би ми коствало часове да пиша върху тях само цитирайки Писанието, което е твърдата канара, от която трябва да пием.

Ами посочи едно и го обори, а не общи приказки на юдействащ. Едно, ето това е казал и е дал този цитат, а аз ви казвам това и го подкрепям с този цитат. Тако и не чух теза? За какво е кръщението? то не било за това, ами благовести го, като ти е ясно писанието.

А за да не спорим повече за предание и писание:

БИТКАТА ЗА БИБЛИЯТА

възобновяване на дебата за непогрешимостта

от Доналд Дейтън (1976)

В началото на миналото лято евангелските списания обявиха появата на нова книга написана от редактора на Християнството днес, най-влиятелния орган на постфундаменталистката евангелска коалиция. С дебели букви те цитираха автора, че „днес се задава една битка. Все повече и повече евангелски християни приемат виждането, че библията съдържа грешки.” Издателя на книгата добавя многозначителния призив: „Чети и действай.

 Бъдещето на евангелското богословие

от Роджър Олсен
"Каква полза има да казваме, че Писанието е висш източник и норма за вярата и практиката ако някой може да извлече всички погрешни заключения от него? Дори култистите често утвърждават върховността на Писанието и твърдят, че са “новородени.”През последните поне 15 г. различни евангелски мислители предупреждават срещу “богинята на новаторството” и фалшивите нововъведения в богословието призовавайки евангелистите обратно към източниците на вярата. Томас Оден от Университета Дрю, който представлява умерените и мирно настроени традиционалисти в арминианското крило на евангелизма призовава за ново оценяване на ранните църковни отци и Великите традиции на християнската мисъл, които предшестват деноминационното разделение в християнството. Оден обича да цитира критерия за християнска истина предложена от ранния богослов Винсент Лерински “Това, което всички християни винаги и навсякъде са вярвали.” Оден вярва, че Великата традиция трябва да бъде приета като норма за християнската мисъл без да се отрича необходимостта изникнала от конкретна нужда за умерено  префомулиране на тази традиция.
....Книгите на Уелс “Няма място за истината” (Ердманс 1993)[7] и “Бог в пустинята” (Ердменс 1994) са смятани от тях за ясен призив обратно към здравата основа на традицията и вън от бездната на евангелското падение породено от безкритично акумулиране на културата. "
И т.н. и т.н.

Светото Предание е известно също като Света Традиция.

Та да повторим въпросът на пастора: какъв е смисълът да казваме, че  Писанието е виш авторитет, след като някой вадят само грешни заключения от него, и са в бездната на евангелистко падение?

Интересно, не съм чул моите хора да възобновяват дебатите за библията. за тях си е Свещенната книга. Имат си начин да я тълкуват, затова и си остава Свещенна, никой не я тълкува грешно.

Но да се насочим към кръщението според Писанията.

Тодоре, сега видях твоето, ще ти отговоря после за да не става дълго.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #92 on: January 29, 2008, 16:31:15 PM »
Quote
От няколко примера не можем да правим изводи, но от един можем, така ли да го разбирам?

В примерите се вижда ясно за кого е писано, но ти твърдиш, че става въпрос за всички.


Quote
Quote
Грешните твърдения в този постинг са толкова много, че би ми коствало часове да пиша върху тях само цитирайки Писанието, което е твърдата канара, от която трябва да пием.

Ами посочи едно и го обори, а не общи приказки на юдействащ. Едно, ето това е казал и е дал този цитат, а аз ви казвам това и го подкрепям с този цитат. Тако и не чух теза? За какво е кръщението? то не било за това, ами благовести го, като ти е ясно писанието.

Само едно ще спомена - за "съвършената човешка природа" на Христос. Писах по тази тема, но ще добавя още нещо:

Ефесяни 2
[1] И |съживи| вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,
[2] в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;
[3] между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.


Това е естеството - чада на гнева, а не "Синът, в когото е Моето благоволение".

Виждам, че се позоваваш отново на външни източници, относно т.нар. "битката за библията". Ти защо мислиш, че аз съм "протестант" или "евангелист"? Никъде не съм казал такова нещо. Ти защитаваш вашите си писания и доктрини, докато аз се облягам на Словото, защото ако започна да се облягам на пастори, проповедници и книжки, за които говориш ще бъда безсилен.

Ето какво говори Словото за тези, които изопачават Писанието и защо става така, че има толкова много лъжеучения. Според теб тези заблуди идват, защото не се четат вашите предания, но според думите от Божия Дух е друго:
Матей 22:29
А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.


2 Петрово 3
[15] И считайте дълготърпението на нашия Господ |като средство| за спасение; както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост.
[16] както |пише| и във всичките |си| послания, когато говори в тях за тия работи; в които |послания| има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както |правят| и с другите писания, за своята погибел.


Думата "неук" (на гръцки) означава още "неосведомен" (виж думите на Христос по-горе, които каза на садукеите, които не бяха наясно и не бяха осведомени). Думата "неутвърден" (отново на гръцки) се отнася за тези, които "лакътушат" и които биват тласкани наляво и надясно от всяко учение.

Та, относно твоите примери за разни хора, които се наричат протестанти, католици, православни и тем подобни, които уж имат Писанието за авторитет, но го изопачават, то се отнася за хората, които са "неосведомени" и "лакътушещи". Те не са мой пример и не може да бъдат пример за следване, нито пречка да размишляваме върху Божиите Думи, като сам Бог чрез Духа си ни учи и ни напомня всичко, което Христос е учил. За тези, които изопачават Писанието не се свидетелства да са научени от Бога.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 205
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #93 on: January 29, 2008, 16:51:18 PM »
Та да повторим въпросът на пастора: какъв е смисълът да казваме, че  Писанието е висш авторитет, след като някой вадят само грешни заключения от него, и са в бездната на евангелистко падение?

Истина е, че има много хора, които изопачават Писанията и ги тълкуват по определен начин, с цел да постигнат своите собствени цели. Заради такива езичниците хулят името на Бога--заради техния лош пример. До такова положение бяха стигнали и евреите при първото идване на Божия Син. Пише апостол Павел, "Ти, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?  Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците" (Римляни 2:23-24). Това води ли до заключението, обаче, че понеже някой не спазва закона и няма страх от Господа, то законът не е добър и Бог не е достоен? Да не бъде! Това че някой не разбира Писанието и злоупотребява с него води към неговата собствена погибел, но въобще не доказва, че Писанието е недостатъчно. Напротив: "Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършенно приготвен за всяко добро дело" (2 Тим. 3:16-17). Виждам, че ти не вярваш на Словото, и поради своето безверие богохулстваш наричайки Бога лъжец. Покай се за това, докато имаш време. Това, че ти не приемаш и не искаш да се подчиниш на авторитета на Божието Слово ни най-малко не те оневинява.
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)

Cabral

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 133
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #94 on: January 29, 2008, 18:37:21 PM »
Игнатий е бил ученик на Йоан и след като той се е грижил за Мария е било нормално да е често с Божията майка. Не съм дал целият цитат, но тук не се акцентира на девството, което е било всеизвесто, а на безукорното й поведение в обществото. Затова предполагам е писал така. А и така често пишат историците, или от трето лице, или като наблюдатели. Факт е, че тя е почитана като приснодева преди канона на Писанието, значи е имало защо.

Quote
Имах предвид бебетата, а не децата, но няма значение. По темата какво се случва с децата, които умират твърде малки или с езичниците, които никога не са чули благовестието се говори доста. Аз лично нямам разбиране по въпроса, затова предпочитам да не коментирам темата.

Но той е дошъл за да спаси душите ни. Църквата е за това. Това е Новият завет. Всичко трябва да се тълкува чрез него.
Иисус е слезнъл в ада. Защо? За да даде възможност на мъртвите преди Него да се спасят. Примерът със скопеца. По старият завет те не влизат в обществото Господне, блудниците също, чужденци
1. Оня, който е оскопен или му е отрязан детородният член, не бива да влиза в обществото Господне.
2. Син на блудница не бива да влиза в обществото Господне, ни десетото му коляно не бива да влиза в обществото Господне.
3. Амонитец и моавитец не бива да влиза в обществото Господне, ни десетото им коляно не бива да влиза в обществото Господне довека,
 Втор.23:1
 Всичко това е премахнато от Новият завет и е дебело подчертано с отделни примери.  Дълбочината на Писанието е такава, че дори не я подозирате и се лишавате от познаването й поради гордост и вироглавие.
Абсолютно е невъзможно да остане някой неспасен, освен по собствена вина. Това е Новият закон, не старият. Бог е създал света, създал и човека, за да го влавее. Но човекът извършил първородният грях, резултат от който била смърта. Бог сключил с него завет, но избранията народ се оказал калпав. Не спазвал завета. Бог му пращал пророци за да го вразумят, но злото племе ги убивало и продължавало да живее в грях. Но Бог бил възлюбил творението си и като видял, че няма друг начин, че ония от нищо не разбират им пратил Сина си. Писал съм защо бил въплатен. Иисус, носейки и човешката си природа, която била възпитана във вярата, че племето му е богоизбрано, първоначално не разбирал напълно волята на Отца Си/Божията воля, защото Отец,Син и Св.Дух са едно с една воля/. затова казвал, че хлябът не е за кучетата и бисерите за свинете. Но постепенно започнала да се проявява Божесвената му природа, не защото преди била безсилна, това да не бъде, но защото човек бил по Божи образ и със свободна воля. Тази воля укрепнала в едно с Божествената природа и видяла, че е призвана не само да спаси от последствията на първородният грях евреите, а ВСИЧКИ. Всички, които повярват в него, които се разкаят. А да се разкаеш, значи/и по еврейският и по гръцкият превод на думата/ да се промениш. За да заслужиш очисщението от резултатите на греха. Затова Спасителят не прави пропуски в това отношение. Не може да слезне за да спасява душите на вече мъртви, а да остави децата.
Това горе е много кратко и по образно, но това е същността. Няма закон в който да пише, че е справидлив. Това е правен принцип, които макар и незаписан изрично действа в закона. Схванете какъв е цялостният смисъл на Благовещението. Защо въобще е то? Едва ли за да си чешем езиците.
Безмислено е Благовещението на любящият Бог, ако някой не по собствена вина отиде в ада. Това е и основната причина децата да се кръстят. Още Нерон избива не само въздрастни християни, а и децата им. Затова те са кръщавани веднага след раждането. Нещо повече, Църквата допуска в "особено наложителни" случаи, кръщението да се извършва от миряни. Както катехизисът/писан преди новият завет/ продължава, ако детето "приживее" свещенникът да прочете само молитвите и да го помаже. При масова детска смъртност в миналото, защо мислиш, че са кръщавани децата? И кръщението не идва ли да замени обрязването? А кога са обрязвани новородените? на третия ден/комай/.

Quote
Тук вече ми се струва, че не си прав. В никой от цитираните случаи Св. Дух не беше слязъл да си направи "обиталище" в човека, защото е писано още:

Това щеше да има смисъл, ако имаше няколко св.Духа,"ала Духът е един и същ" /1 Кор. 12:48. До петдесетница Духът не си прави обиталище в човека, но вече има много спасени, заедно с любимият разбойник на Тихомир.

Quote
Очевидно тук не се изисква вяра от черницата за да се изкорени и насади в морето. Но задавам въпроса - моята вяра ще се вмени ли за правда и на вуйчо ми, да кажем?

Това за мен е най-интересната тема, която можем да обсъждаме с вас и затова е най-добре да я формулираш като отделна тема. Ако те мързи аз ще го направя тези дни.
Каква е разликата между "вяра" и "вяра" в Новият завет?

А конкретно, че вярата в Бога е присъща и на децата:
2. "стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах".
5. И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо. Иона 3
11. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, - и много добитък?" Иона 4
Асно е, че и мало/децата/, дето не може да различи дясна ръка от лява, може да повярва в господ, а господ да приеме вярата им.

Какво още е казало Писанието/подчертавам специално Писанието, за Тихо/:

"Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш" (Деян. 2:38-39).

"Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди свише, не може да види Царството Божие." После Христос пак повтаря и заедно с това пояснява казаните на Никодим думи: "Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие" (Иоан. 3:1-5). Дали ще тълкуваме, че рождението свише е рождението от вода и Дух/кръщението/, или е нещо ръзлично, все едно. без кръщение не се влиза в Царството Божие.

24. И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;
25. а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.
26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
27. всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Гал. 3
Това е по две теми, тази дето твърдя, че разкулачихме вехтия закон, и по тази. Може ли ние да сме облечени в Христа, а да оставим децата извън него?
"... всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в неговата смърт се кръстихме... ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението" /Рим. 6:5/
Нима децата няма участват във възкресението?

5. Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;
6. роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Йоан 3

"И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Царството Божие" /1 Кор. 15:50/.

Некръстените, които са плът и кръв, как ще влезнат в царството Божие?

Той не е ли казал за децата:
"Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене" (Мат. 19:14).

И не е ли казал за някой друг:
"Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте Царството Небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат" /Мат. 23:13/.

И фарисеите не бяха ли тези дето с писанието лягаха и ставаха. Пък се оказа, че не с Писанието са лягали, а с буквите му. Отрекли другите идоли, но издигнали идол над Бога, Идол с който да обяснят Бога. Идолът на буквата в Писанието. Защото ако те четейки буквите зазбираха, щеше ли Христос до го обяснява.

 
Quote
Виждам, че ти не вярваш на Словото, и поради своето безверие богохулстваш наричайки Бога лъжец.

byFaith, Това за мен ли е или за Тихомир или Тодор. защото аз съм написал:

Quote
Интересно, не съм чул моите хора да възобновяват дебатите за библията. за тях си е Свещенната книга. Имат си начин да я тълкуват, затова и си остава Свещенна, никой не я тълкува грешно.

Специално съм подчертал, че за мен/и православните/ си остава Свещенната книга.

А това което цитирам, както личи от текста са евангелисти. Казусът е прост, виновно е или Писанието, или евангелизмът, което си го чете по някакъв странен, негов си начин.

Тихо, ти си си юдействащ. Досега пишеш най-вече срещу евангелистките доктрини с изключение на Само Писанието. Иначе ги ръсиш едни дето ден нямаше да преживееш в протестантска страна през 16-18 в.


johnny

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 293
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #95 on: January 29, 2008, 20:27:51 PM »
Cabral, може ли да запитам:

- Ти непогрешим ли си?
- Смяташ ли, че вярванията ти нямат нужда от корекция?
- Приемането на чужди тълкувания, без да изследваш сам, правилно ли е според теб?
- Готов ли си да се откажеш от нещо в което си вярвал, ако Бог ти покаже, че не е така?
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам...

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #96 on: January 29, 2008, 20:53:05 PM »
Моля ви, нека се опитаме да се въздържаме от лични оценки на другите.  Имам чувството че напоследък форума се напълни с лъжци, богохулници, несмислено говорещи, юдействащи и какви ли още не. Мисля, че е много по-правилно е просто да пишем по темата без да даваме място на лични квалификации.
Сега нямам възможност да пиша, трябва да ставам от компютъра. Ще се опитам утре. Но още веднъж ви моля - нека положим усилия да не допускаме гнили думи да излизат от устата ни. Или гнили мисли да засядат във сърцата ни!

Cabral

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 133
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #97 on: January 29, 2008, 22:29:45 PM »
Quote
Cabral, може ли да запитам:

- Ти непогрешим ли си?
- Смяташ ли, че вярванията ти нямат нужда от корекция?
- Приемането на чужди тълкувания, без да изследваш сам, правилно ли е според теб?
- Готов ли си да се откажеш от нещо в което си вярвал, ако Бог ти покаже, че не е така?

Не, не съм непогрешим. Както ми каза един свещенник след десет минути разговор: "Абе ти си цял холдинг от грехове".

Точно защото търся дали има грешка някъде си пиша и с вас, и с други евангелисти и с няколко католически сайта. Православните не са интересни, защото догматите са изяснени от хилядолетия и няма смисъл да бистрим едно и също.

А приемането на чужд авторитет, само защото Лутер го е казал? Лутер пак добре, ами Смит, Джон, Спас и т.н. Освен това аз ги приемам именно защото ги изследвам. И то много критично. За Божията същност освен Св.Отци съм чел физика стотици часове и философия. За малко един от най-големите съвременни философи щеше да ми е рецензент, но преди една година почина. Лошото е, че вие не подхващате смислен спор или разговор, а се замеряте с цитати, като даже не си давате труда да споделите какво искате да кажете с тях.

Говорил съм пред много хора, само и само за да намеря пропуск в доктрината. Това ме интересува - пропуски. А тук вие започвате да се сърдите щом някой не е съгласен с вас. Сякаш ви е страх да не се разубедите.

А Бог едва ли ще се занимава с мен, но аз съм готов да се откажа и ако някой друг ми го докаже. Докато тук има хора, дето и Бог да им каже едва ли повярват, ако не споделя тяхното мнение, скрито зад Писанията. Защото позицията на евангелизма, че "приема свръхестествено виждане за света, което има за център трансцедентен, личен Бог, който общува и се намесва с творението", ми се вижда повече предмет на психиатрията, отколкото на вярата. Чак пък личен Бог.
Добре подкрепен аргумент ми е достатъчен, аз доколкото е възможно за хората познавам Божията същност и затова не смятам, че единствената работа на Бог е да се занимава с Кабрал. Даже ми се струва, че и с цялото човечество едва ли се занимава постоянно. Това е от човешка гордост. Ако само ни е сме Му в мислите, той ли ни е Бог или ние на Него?

Тихо,
За съвършенната човешка природа на Иисус не мога да схвана логиката ти. Искаш да кажеш, че хората са изконно лоши, затова ако той има съвършенната тяхна природа би бил съвършенното зло? Или по вероятно, смяташ, че с това е искано да се каже, че човешката природа е толкова съвършенна сама по себе си, че Иисус едвам се е уредил с нея, демек поради връзките си с Отец, някак си се вредил да се облече и с природата на хората, която била съвършенна? Ако е второто не се притеснявай. Не е така. Бог е създал човека по свой образ и подобие/не външно, защото Той е безплътен, а те са плът/. Те съгрешили, но това не значило, че тяхната природа по замисъл не била съвършенна. Те не го постигнали, но Бог го постигнал. Затова и само той е безгрешен. И то в човешката си природа, защото в Божията си е безгрешен по необорима презумпция.

Quote
но според думите от Божия Дух е друго:
Матей 22:29
А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
Само че от целият абзац говори друго. Садукеите цитират точно закона и писанието. До най-малките подробности. След това задават логичен въпрос, изграден именно на сляпата им вяра в буквалното тълкуване на закона и Писанието. И Христос им отговаря, че това което те четът буквално е заблуда. Тълкувайки така, те нито схващат смисъла на писанията нито Божията сила. Защото:
      Всъщност това е една енциклопедия отговори:
1. Идеята за възкресението на хората навлиза сред юдеите след установяване на старозаветният канон. Затова, и това да го разберете добре, в православните библия са включени книгите Макавейски. там се говори за възкресение. не в Писанието. В писанието преминва през две фази, докато се стигне до идеята за възкресение.
Първата е на Човек е от прах и се превръща в прах - Бит 1:24-25; Сир 16:31;Екл.3:19;Пс 87:5-13;Пс 103:29;Ис 14:9-11 и др.
Втората фаза дава известна надежда. Нейни наченки се появяват в Царства - 1 Цар 2:6; 2 Цар 14:14, Псалтир - Пс 48:16;Пс. 72:23-24.
И внимание - надеждата започва да придобива по-завършен вид, но не в каноничното писание, а в апокрифите - напр. Апакалипсис на Исая.
И идеята за възкресението и посмъртното въздаяние става господстваща през ІІ в.пр.н.е., Два века след завършване на старозаветният канон.
43. А като събра до две хиляди драхми, според числото на мъжете, прати в Иерусалим, за да принесат жертва за грях, и постъпи твърде хубаво и благочестно, мислейки за възкресение;
44. защото, ако той се не надяваше, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите. 2Мак.

А в "Книгата на Енох", уж апокрифна, но кой знае защо цитирана от Иуда/1:14-16/, за пръв път се говори и за въздаяние./ Сега като е цитирана в Новият завет канонична ли е, не е ли? Ние фарисеите ли слушаме, апостолите ли? И кой знае защо е цитирана за "наставление, поучение и т.н.
Да не говорим за друг неканоничен апокриф Трета книга на Ездра
 "Защото ще се яви Моят Син Иисус заедно с ония, които са с Него, и останалите ще се наслаждават четиристотин години".7:28, където се споменава името Иисус.  Когато се родил го нарекли Иисус по пророчество, не ми се търси сега, има ли друго, или се цитира това неканоничното? Наистина не знам, не е уловка, ако някой знае за друго да пише.

Или възкресението за което се говори в  Евангелието на Матей, а и другаде, като термин, както обичаш да казваш/ е малко спорно дали е от каноничното писание.

Другият ти пример явно води към:
.
Quote
За тези, които изопачават Писанието не се свидетелства да са научени от Бога.

От което се разбира, че другите -  протестанти, католици и православни хабер от понятие/така казват циганите/ си нямат от писанието с изключение на теб.  Тато е така пиши ясно мнението си та и ние да го разберем.

Затова на няколко пъти призовавам, някой като иска да каже нещо, да пише какво е то, а не да даде два цитата със заключението, ето видяхте ли, аз ги разбирам а вие не. Все пак да не сме егоисти, дайте ако разбераме нещо да го споделим.


Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #98 on: January 30, 2008, 00:06:05 AM »
Cabral,

Напомняш ми на едни хора от един форум, които ме обвиняваха, че не съм достатъчно интелигентен, защото не говоря от своето сърце, ами само цитирам от Словото.

Самото Писание говори доста ясно по този въпрос, но явно ти искаш да отклониш вниманието от Словото към човека и човешките намерения и измамливото му сърце.

Ето няколко съвета от Божието Слово:
Притчи 3:5 Уповавай се на ГОСПОДА с цялото си сърце и не се облягай на своя разум.
защото
Притчи 28:16 Който се уповава на своето си сърце, е безумен, а който ходи с мъдрост, ще се спаси.
а и
Притчи 16:2 Всичките пътищата на човека са чисти в собствените му очи, но ГОСПОД претегля духовете.
и не на последно място
Притчи 16:25 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища на смъртта.
а и знам, че
Псалм 18:30  Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Псалм 119:98 Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, Защото те са винаги с мене.

Във всяко твое изказване виждам, че искаш другите да не се съобразяват с Писанието, а да слушат своите разсъждения на своето сърце, както втълпяват навлизащите днешните ню ейдж учения. Не знам дали правиш това целенасочено или несъзнателно, но това е крайната точка на подобно развитие - да се тълкува така, както за всеки е удобно и да сравняваме нашите си тълкувания и нашите си гледни точки, пречупени през измамливите човешки сърца. Резултатът е смърт, според Писанието.

Преданието е замъглило познаването на Писанието, както виждам, защото ако нещо се цитира от преданието, то е цял пасаж, който има определена идея и контекст, но когато се цитира от Писанието се цитират няколко стиха, които са извън контекст, за да послужат на поредното лъжеучение.

Още в Закона е казано да обичаш врага си. Това не е новозаветно "откритие". Още в старозаветните Писания е записано, че който призове името Господне ще се спаси. Това не е новозаветно "откритие". И много, много други, но тъй като преданието и т.нар. "светите" отци са толкова разбиращи, то по-добре е за теб да се довериш на тях, отколкото на Божия Дух, чрез който е записано: Всички ще бъдат научени от Бога. И не само това, но и искаш и другите да се доверят на човеци.

Това, което е фундаментално като заблуда в постингите ти е, че всеки е праведен още от бебе/дете, докато Писанието няма никъде подкрепа на тези твърдения. Те са голословни. Самият факт е показателен, че отричаш Стария завет, след като Христос не го отрече, дори каза, че има още неща да станат. Толкова е ясно, че в Новия завет (т.е. книгите на новия завет) нещата не са изобщо фундаментално различни.

Бог е дал път за спасение и това е Христос и по-точно "този който вярва" (сегашно продължително време, а не минало свършено, т.е. "повярвал"), той ще се спаси. А който вярва, ще ходи както е ходил Христос, иначе остава слуга на греха. Може да вярва в Христос, но баща му да е дяволът (Йоан 8). Няма друг изход. Няма друг път. Няма друга надежда. Едно бебе, едно дете не вярва от самосебе си, а безумието му е в сърцето, според Писанието. Затова е записано да го възпитаваш отрано на подходящия за него път и няма да се отклони дори, когато остарее.

Говориш за садукеите, които Христос смъмри, но фарисеите не смъмри в това, че не са познавали Писанието, а в това, че бяха закоравили сърцата си, за да не искат да се обърнат към Бога. Исая пророкува за тях (фарисеите), докато садукеите не бяха наясно и Христос им го каза.

Позоваваш се системно на източници, които са въшни и чужди за Писанието и за Духа на Писанието, както "Книгата на Енох", която е написана след посланието на Юда, в която думите, които Юда цитира са вмъкнати нескопосано и изкуствено. Самата книга е пълна с противоречия със Словото и богохулства, но тук не е мястото да разглеждаме ученията на бесовете, а да разглеждаме Писанието.

Quote
Писал съм защо бил въплатен. Иисус, носейки и човешката си природа, която била възпитана във вярата, че племето му е богоизбрано, първоначално не разбирал напълно волята на Отца Си/Божията воля, защото Отец,Син и Св.Дух са едно с една воля/. затова казвал, че хлябът не е за кучетата и бисерите за свинете. Но постепенно започнала да се проявява Божесвената му природа, не защото преди била безсилна, това да не бъде, но защото човек бил по Божи образ и със свободна воля. Тази воля укрепнала в едно с Божествената природа и видяла, че е призвана не само да спаси от последствията на първородният грях евреите, а ВСИЧКИ.

Това е отново богохулно твърдение, което не е подкрепено от абсолютно никоя част от Писанието.

Христос каза ясно:
Йоан 8:26
Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.


Според Cabral Христос е съгрешил като е говорил несмислено, че "хлябът не е закучетата и бисерите за свинете", когато Словото казва:
2 Коринтяни 5:21 Който за нас направи грях Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него Правда пред Бога.

Неразбирането тук идва от факта, че Бог беше определил преди това, че първо ще се яви на юдеите и после на езичниците, което Христос, разбира се, знаеше и изпълни пророчествата.

Cabral, искрено те моля да се покаеш от тези богохулни твърдения, защото си навличаш голям гняв от Бога.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 896
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #99 on: January 30, 2008, 00:53:53 AM »


А Бог едва ли ще се занимава с мен, но аз съм готов да се откажа и ако някой друг ми го докаже. Докато тук има хора, дето и Бог да им каже едва ли повярват, ако не споделя тяхното мнение, скрито зад Писанията. Защото позицията на евангелизма, че "приема свръхестествено виждане за света, което има за център трансцедентен, личен Бог, който общува и се намесва с творението", ми се вижда повече предмет на психиатрията, отколкото на вярата. Чак пък личен Бог.
Добре подкрепен аргумент ми е достатъчен, аз доколкото е възможно за хората познавам Божията същност и затова не смятам, че единствената работа на Бог е да се занимава с Кабрал. Даже ми се струва, че и с цялото човечество едва ли се занимава постоянно. Това е от човешка гордост. Ако само ни е сме Му в мислите, той ли ни е Бог или ние на Него?



Quote

Писал съм защо бил въплатен. Иисус, носейки и човешката си природа, която била възпитана във вярата, че племето му е богоизбрано, първоначално не разбирал напълно волята на Отца Си/Божията воля, защото Отец,Син и Св.Дух са едно с една воля/. затова казвал, че хлябът не е за кучетата и бисерите за свинете. Но постепенно започнала да се проявява Божесвената му природа, не защото преди била безсилна, това да не бъде, но защото човек бил по Божи образ и със свободна воля. Тази воля укрепнала в едно с Божествената природа и видяла, че е призвана не само да спаси от последствията на първородният грях евреите, а ВСИЧКИ. Всички, които повярват в него, които се разкаят. А да се разкаеш, значи/и по еврейският и по гръцкият превод на думата/ да се промениш. За да заслужиш очисщението от резултатите на греха. Затова Спасителят не прави пропуски в това отношение. Не може да слезне за да спасява душите на вече мъртви, а да остави децата.
                 /цитати от кабрал/


Не ги сложих за да ги коментирам , а за да се прочетат пак.
Подчертал съм интересни места , говорещи за липса на разбиране на важни неща.
Не на глупост /да не се засегнеш/ , а на неразбиране.

Иначе те поздравявам за твоето търпение и жар в дискусията , и че не се юрна да ни наричаш тука сектанти и какви ли не , прави ти чест.

Въпроси към теб:

Ние ценни ли сме за Бога?
Ако да , колко ценни , какво е мерилото?
Ти ценен ли си за него като отделна личност ?
Какво означава според теб термина , "да заслужим спасението си"?Как става това , ако е възможно?
Какво се променя в живота на един човек след като приеме в думите на Исус и повярва в Него с всичката си сила и цяло сърце?

Много са въпросите , но на тях и аз се стремя от време на време да си отговарям отново и отново.Ти как мислиш?






byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 205
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #100 on: January 30, 2008, 01:32:46 AM »
...но тъй като преданието и т.нар. "светите" отци са толкова разбиращи, то по-добре е за теб да се довериш на тях, отколкото на Божия Дух, чрез който е записано: Всички ще бъдат научени от Бога. И не само това, но и искаш и другите да се доверят на човеци.

Когато говорим за разбиране на Писанията и израстване в Истината и познаването на Бога, трябва да направим едно уточнение. С човека това е невъзможно! Но с Бог всичко е възможно. Той може да дари нечувана мъдрост на някой дето нищо не е сам по себе си--нито има образование, нито знатен произход, нито кой знае каква амбиция или религиозно чувство; Бог му дава мъдрост и знание, защото така Му се е видяло добре. Да скрие простата истина от мъдреците и да я открие на децата (на необразованите, непретенциозните). За това Исус хвали Отца си. А Павел вика, "за да не се похвали нито една твар пред Бога", а да бъде Нему цялата почест и слава.

Добре, дотук добре. Но въпросът е: "Как става това? Как така се учат всички от Бога? Как едни имат разбиране, а други не?" Не малко християни смятат, че колкото повече курсове по теология и история и лингвистика са минали, толкова по-мъдри и знаещи са, и толкова повече "разбират" Бога. Аз вярвам обаче, че има простота в Христа. Простота, която той описва, когато ни сравнява с малките деца. Ако не бъдем като тях, казва, не ще влезем в Небесното царство. Ако се мислим за нещо, значи сме нищо. Ако мислим, че виждаме, значи сме слепи.

Обаче има надежда в Господа. В Исус Христос всичките Му обещания са "да" и "амин". И Той е казал, че "Всички ще бъдат научени от Бога", от най-големите до най-малките. Тук е разковничето. "И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!" (Лука 11:13). Само чрез Духа е възможно познанието на Бога--та Той ще е с нас и във нас: как може да не Го познаваме? Той, Духът на Истината, ще взима това, което е в Христос и ще ни го изяви на нас. "Христос в нас, надеждата на славата." Свидетелство, което не е от човеци, а от Бога--и което е между Него и нас.

Божият дух живее днес. Той е Духът на Христос, Духът на Истината, който дава живот. Той дава живот. Както е писано, "Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува" (Йоан 6:63). И по-нататък, "А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. Но естествения човек не подбира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.  Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва. Защото, "Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи?" А ние имаме ум Христов." (1 Кор. 2:12-16). Без Духа на Истината да го научи--буквално--човек нищичко не може да разбере. Ще се шляе насам-натам, от една църква в друга, от една доктрина в друга, от една деноминация в друга, без покой ще се лута той и без разбиране и надежда--като "деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости" (Еф. 4:14). Човеците си викат един на друг, "Тук е Бог" или "Там е Бог, ела виж и чуй"--поучават се един друг, за да Го познаят уж, обаче никой не Го знае. Но Бог е обещал: "Аз няма да ви оставя сираци." "Търсете и ще намерите, искайте и ще ви се даде." "На който не му стига мъдрост да иска от Бога, и ще му се даде..."

Нещата са толкова прости. Който има Божия дух, него ще го учи сам Бог. "Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил" (Йоан 7:38-39). Хвала на Бога!
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #101 on: January 30, 2008, 09:39:43 AM »
byFaith, съгласен съм напълно с теб. Искам само да добавя едно важно условие - за да бъдеш научен от Бога трябва да обичаш светлината повече от тъмнината, истината повече от себе си. Ако си готов да счетеш всичко за измет, за да придобиеш Христос,  ще бъдеш научен от Бога. Ако отказваш да се отречеш от себе си не можеш да бъдеш Негов ученик и опасността да попаднеш в групата на вярващите в лъжа, без значение какво смяташ и колко много знаеш, е съвсем реална.

byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 205
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #102 on: January 30, 2008, 12:08:15 PM »
byFaith, съгласен съм напълно с теб. Искам само да добавя едно важно условие - за да бъдеш научен от Бога трябва да обичаш светлината повече от тъмнината, истината повече от себе си. Ако си готов да счетеш всичко за измет, за да придобиеш Христос,  ще бъдеш научен от Бога. Ако отказваш да се отречеш от себе си не можеш да бъдеш Негов ученик и опасността да попаднеш в групата на вярващите в лъжа, без значение какво смяташ и колко много знаеш, е съвсем реална.

Напълно съм съгласен, братко.
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)

Cabral

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 133
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #103 on: January 31, 2008, 18:52:05 PM »
Въпроси към теб:

Quote
Ние ценни ли сме за Бога?

Да, ценни сме. Слабо казано, защото Той ни е създал по негов образ и подобие, със свободна воля. Изпратил ни е и Спасител за да живеем вечно в Него.

Quote
Ако да , колко ценни , какво е мерилото?

Колко ценни не знам, Бог решава, но безспорно най-ценни сред другите Му творения.

Quote
Ти ценен ли си за него като отделна личност ?

Сигурно съм ценен, но нашата доктрина е, че Бог всичко предвижда, на не всичко предопределя. Това значи, че нашият живот от нас зависи. Бог каквото е преценил е направил, дал ни е възможност за спасение, дали ние ще се спасим, зависи от нас. При православните нещата стоят по друг начин - Бог е ценен за нас, а дали аз за него, Той знае.

Quote
Какво означава според теб термина , "да заслужим спасението си"?Как става това , ако е възможно?

Ами както ни е поръчано - с кръщение и вяра. Като да вярваш, освен да викаш вярвам в Бог, значи и да правиш това, което ни е научил, естествено не да изпълняваш старият завет.

Quote
Какво се променя в живота на един човек след като приеме в думите на Исус и повярва в Него с всичката си сила и цяло сърце?

Зависи дали приема точното му учение. Животът му става по добър, намира спокойствие, живее добре с другите. И най-вече има надежда да спаси бесмъртната си душа. Но дори и това да не стане, животът му тук на земята е много по-добър от преди. И не защото печели повече пари, защото за нас това е грях, а защото намира хармонията. Затова не разбирам, как едни невротични, истерични хора, твърдят, че са повярвали.

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 896
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #104 on: January 31, 2008, 21:04:58 PM »
Благодаря за отговора на въпросите.

Може да чуем и други отговори.Например на byFaith или Мак?

Тези въпроси разкриват доста неща.
За мен са постоянно отворени.