Watchman
Писанието, което само тълкува себе си....
Как Писанието, което само тълкува себе си, би изтълкувало:
"защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците." Кор.1-25
Кое е безумно в съвършенният и кое е немощно у Всемогъщият?
......и Святия Дух, който е обещан на учениците:
Йоан 16:13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.
Вярно, Светият Дух е обещан на учениците. Добре известни от Писанията личности. Не на всеки.
Исус не обеща да ни изпрати свещено предание, което да ни упътва във всяка истина, но обеща да изпрати Духът на Истината, който да ни упътва.
Невярно: Иисус нарежда да се разнесе по света благовещението Му. Това става първоначално със Св.Предание. Това за което Иисус дори не намеква, е създаването на ново Писание. Писанията са се появили точно за да се запази непроменено Преданието. Точно заради това Св.Лука започва да пише своето Евангелие/Благовещение/ - за да се узнае ТВЪРДАТА ОСНОВА на учението, както е било ПРЕДАДЕНО от ония, които от самото начало са били ученици и служители на словото.
Tihomir, трудно ми е да разбера, това което искаш да кажеш. Авторитетът на Бог Слово? Какъв авторитет може да има Бог, които е съчетал всички съвършенства и пред кого да го има? Лично аз не бих богохулствал, задавайки такъв въпрос. Съвсем друго е авторитетът на Писанията.
Прави ми впечатление в твоето изказване, че казваш, че нещо е добавено и въведено в "Новия завет", но всъщност всичко, което се смята за "нововъведено" е от т.нар. книга на "Стария завет" или Писанията, както се наричат. Те не са нито отменени, нито са остаряли, но имат същия авторитет както са имали винаги.
Не съм казал, че нещо е добавено и въведено в "Новият завет"/като Писание/. Това е Писание, което отразява Новият завет между Триединният Бог и човеците. Христос се позовава на Пророците, които са пророкували идването му. Дава нов закон, който изцяло отменя старият Мойсеев закон. Бог Отец, без никакво двусмислие определя кого да следваме между Иисус, Мойсей или Аврам. Старият завет, като завет между Бог и хората е отменен абсолютно и безусловно и е сключен Нов завет. Няма как Писанията на отменения Стар завет да имат същият авторитет, какъвто са имали винаги. А и кога е това винаги?
Започваш с Неговото слово, но някъде да прочете в Словото Христово да се говори за отмъщение до трето и четвърто коляно? На два пъти учениците Му го питат за закона и той им отговаря различни неща.
За любимата тема на протестантите: иконите. При православните има изключително малко секти и почти всички в Русия. Там се подвизават и т.н. староверци, които вярват в иконите. Заради което и са отлъчени от православието. Защо почитаме иконите/по скоро защо православните ги почитат/ се е произнесъл Йоан Дамаскин през 7в. в "Точно изложение на православната вяра":
"Ние почитаме сътворените неща, посредством които и в които Господ е реализирал нашето спасение. Аз почитам и се прекланям пред Светия кръст и пред гроба Господен.
Почитам всички християнски храмове на Бога и всички места, в които Божието име е призовано. Почитам ги не заради тяхната собствена природа, а като съсъд на неговите действия, като нещо, което Господ избра, за да осъществи нашето спасение.
"Понеже не всички разбират писанията, нито пък всички се упражняват в четенето им, св. Отци разсъдиха щото тези събития (станали при въплъщението на Сина Божий) като преславни дела да бъдат изобразявани на иконите, за по-бързото им припомняне."
А аз като историк мога да ти кажа и как са разбирали тази заповед най-религиозните евреи:
"За това, че уж Той забранил да се изобразяват същества одушевени, още повече безтелестно Божество. Впрочем, други почести, освен божествени, Той не е забранявал да се въздават на достойни хора, както и ние постъпваме по отношение на императора и римският народ. Защото ние постоянно извършваме жертвоприношения за тях, и което съвсем не е маловажно, те се устройват при нас ежедневно за обща сметка на всички евреи" Йосиф Флавий.