Преданията на които сега се опирате и посредством които тълкувате Писанията , не са предания на Павел , а на по - късни християни .
Това кой ти го каза?
Св. Йоан Златоуст (347-407):
Не всичко са предали Апостолите чрез Писанието, а много са предали без Писанието, но и едното, и другото са еднакво достойни за вярата...
Пак не четеш текста в цялост и даваш грешно тълкуване/така е без преданието/
24. И тъй,
каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако
пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.
25. И това е обещанието, което Сам ни обеща - вечният живот.
26. Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват.
27. И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило. 1 Йоан 2
Няма нужда да ги учи някой, защото вече чутото пребъдва в тях.
Това е и за приемствеността на апостолите. Нищо от това, което не е чуто от тях не пребъдва, т.е. не може без пряка връзка с апостолите и чрез тях с Ииус да претендираш, че си в Неговата църква.
Павел казва на Солунците кои предания да държат - тези чрез апостолско слово или писмо!
Точно така, и от двете, как ще разберете блоговещението от едното?
Излиза , че не трябва да тълкуваме думите им буквално , но пречупени през преданието
Не пречупени, а чрез Преданието. Даден текст може да се тълкува по десетки начини, видно дори от този форум. Но преданието, думите на апостолите, ни дават смисъла, който самите те са влагали в тълкуването. Мислиш ли, че Павел е тълкувал думите си по 20 хиляди начена. Той ги е тълкувал по един и в устните проповеди е казвал точно как.
И дори не да ги тълкуваме , а да оставим това на други , че и способни в преиначаване на Писанията!!
Гордост, гордост. Характерното за младите липса на смирение. Ти сериозно ли смяташ, че можеш да си изтълкуваш Писанието по-добре от тези, които са беседвали, следвали и продължили делото на апостолите? Ами най малкото, като не им е било ясно нещо, те не са го пускали по форумите, а са литали да него апостолите, не кабрал или Тихомир.
Естествено, че църковните ръководители могат да бъдат всякакви, точно за това след Св.Отци никой не тълкува произволно. Митрополитът и попът да си говорят всичко, но с произволни тълкувания да не се занимават.
Повечето от проблемите в живота ни идват именно от непознаването на ПисаниятаС това намекващ, че Писанията не ги бива, или че тулкувачите не ги бива?
Защото ако Писанията са кьопави ни трябва Преданието, а ако тълкувачите са кьопави - пак Преданието.
Тогава когато преданието противоречи на Писанието , то трябва решително да се отхвърля в полза на Писанието.Защо?
Няма защо да ни казваш. Казали са го Св.Отци преди 1700 години- Писанието тълкуваме с Преданието, а Преданието ПРОВЕРЯВАМЕ с Писанието. Спокойно, те са го проверили и са видели, че не си противоречат.
Аз приемам Павловите думи и Петровите за по голям авторитет от думите на други хора след тях та било то и тн.свети отци.
И те са ги приемали така. Все пак са изпитвали респект към учителите си, защото за разлика от нас са ги познавали лично, или са познавали лично техните ученици.
Надолу продължаваш с неща, които са предмет на отделни теми и много ще обременят един пост, затова ще ти кажа за Преданието.
Преданието също е писано. Нещо повече, някой книги от Писанието първо са били в Преданието, а книги от Преданието са минали в Писанието. Все повтарям, че окончателният канон на новозаветните книги е приет точно от тези Свети Отци, които отричате. Точно те са казали кое да е в канона и кое не. След като Писанията са Божие слово, какви са тогава тези, които са били натоварени да определят кое е Божие слово и кое не? Очевидно съвсем не са били случайни хора. Все пак са отсъждали кое е Боже слово и кое не.
Опитвайки се да подкопавате техният авторитет вие подкопавате самият авторитет на Писанията. Например към следата на втори век не съществувал канон. Това е 120 г. след Петдесетница!!! Тогава се появил архиеретикът Маркион, който пръв се опитал да установи канон на новозаветните писания. Той, явно от първите евеангелисти, започнал да "ревизира" Евангелията и Посланията. Църквата се стреснала, че наследството на апостолите може да се повреди и се захванала да прави канон. Той естествено се правил от Св.Отци. Те признали четирите евангелия от Матей, Марко, Лука и Йоан, Деянията апостолски и тринайсетте послания на ап. Павел, които писания, заедно с посланията Първо на ап. Петър и Първо на Йоан Богослов, образували началния новозаветен канон.
В III в. Ориген още оспорвал оригиналността на посланията на Иаков и Иуда, на второ Петрово, на второ и трето на Йоан Богослов и на посланието на ап. Павел до евреите. Западните епископии също не приемали Посланието на Павел до евреите, като подправено. Източните патриаршии не искали да включват Апокалипсиса на Йоан, веднъж като с недоказано авторство/това се споделя днес от повечето евангелискти изследвачи/, втори път, като описващо и правещо "пророчества" върху минали събития.
Чак до четвърти век се ползвали посланията на Климент Римски, на Варнава и Игнатий Богоносец, и на книгата "Пастир" на Ерм, но не били включени в канона, защото се приело в нето да бъдат само писания на апостолите. За което много се спорило, защото Марко и Лука не били апостоли, а ученици на апостоли, каквито били и Климент Римски, Варнава, Игнатий и Ерм. НО ТАКА РЕШИЛИ СВЕТИ ОТЦИ. Накрая източните Св.Отци кандисали за Апокалипсиса, но Апокалипсиса на Петър им дошъл в повече и го изхвърлили, а западните Отци приели Посланието до евреите. Макар, че парвоначално били в Преданието, а не в Писанието, някъде през 3в. в канона на Писанието били включени и посланията на Йаков, Иуда, второ Петрово и второ и трето Иоаново. И така чак 3 века след възкресението бил готов окончателният канон. Част от това което отпаднало от него отишло в Преданието. И всичко това благодарение на СВЕТИТЕ ОТЦИ. Ако тях не ги е бивало -кой го е бивало? Ако те са имали авторитета да определят кое е Божие слово и кое не, трябва да са имали и авторитета да тълкуват. Поне по-правилно от нас.
Те определили и кои са апокрифите. Ако не бяха те сега щяхте да цитирате 36 евангелия, естествено всички "боговдъхновенни".
Това което пишеш за старозаветния канон не е вярно. И християнският е от 22 книги. Другите са включени в книгата наречена Библия, но навсякъде с уточнението, че не са в библейският канон. Навремето са ги чели встъпващите в християнството. Св.Отци приели еврейският канон, но не той се оказал точният. Например в кумранските свитъци са намерени и 30 псалма, които не съответстват на еврейската/масоретска/ номерация. Там е и псалм 151, който е включен в православните библии към псалм 150, със забележка, че в еврейската библия го няма. Но се оказало, че го има, и че Септуагинтата е далеч по точна от еврейските писания.
ЗА другото утре.