Author Topic: Авторитетът на Словото  (Read 77671 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Cabral

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 133
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #45 on: January 14, 2008, 12:48:27 PM »
Мак, съжалявам, че не мога да отговоря по-изчерпателно но днес пътувам. Филон и Флавий съм ги посочил, защото те са цитирали и тълкували Писанията, така както евреите по това време са ги тълкували. Те не са част от Преданието. И това еврейско тълкуване по правило се различава от тълкуването на протестантските и  евангелистки църкви, което пък от своя страна никога не е имало някакво дори сходно тълкуване. Нито с останалите евангелистки църкви, нито между двама пастори в една църква, нито между тълкуването на един пастор през целия му живот. И това го казвам, защото съм заобиколен от евангелисти,както в личният си живот, така и в работата си, същевременно съм изнасял лекции и в католически университет, а познавам и много добре православието. Да не говорим, че и Филон много често сочи по няколко мнения: едни казват това за даден пасаж от Писанията, други това, а трети друго. Така, че и сред евреите не е имало канон за тълкуване, нито за текста на Писанията. канона по това време е бил само за броя на книгите. Чак след падането на Ерусалим евреите правят първата унификация на текстовете, масаретският канон е съставян повече от 300 г. и е завършен през Х в. Хиляда и двеста години след старогръцкият превод. И Септуангитата и масоретския канон са правени след търкуване на текстовете, а не след буквалното им преписване, защото оригиналите били с различно съдържание. Дори в Новият завет цитатите, като цяло от Септуангитата се различават. за какъв канон говорим тогава? Случаят с ослето - двама евангелисти са ползвали различни по писания.

А след като Павел е говорил иносказателно, както и Мойсей и почти всички, та включително и Христос, как да тълкуваме писанието буквално?
След няколко дни ще продължа.

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #46 on: January 15, 2008, 01:00:35 AM »
Cabral , посочи конкретно това което имаш предвид за иносказателното говорене на Павел , Моисей  , Исус и другите.
За да се коментира въпросът , иначе отговорът ти няма смисъл без конкретика.

Това кой ,как тълкува Словото , не Го прави по малко авторитетно , меродавно и истинно. Так , че този въпрос с различните тълкувания е ясен и е безпредметно да го задаваш пак.Различни тълкувания съществуват заради нас хората , а не заради различия в Словото. Ако знаеш за такива , посочи за да се коментират.Има дребни разлики , които не променят смисъла на това което се казва , не става въпрос за това.

Бъди конкретен , когато констатираш нещо , иначе не става дискусия.

Cabral

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 133
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #47 on: January 16, 2008, 16:31:15 PM »
small axe , питаш кое е иносказателно. Ами това, че Бог трябва да отиде да види как вървят нещата с вавилонската кула. А би трябвало не само да знае, а и да го е предвидил. Навсякъде където се говори за телесни части на Бога. Христос какво казва често на учениците си: .. с притчи ви говоря и не разбирате. Самият ти казваш:
Quote
Естествено че в Него няма немощ или безумие , но Павел използва един изключително силен контраст за да покаже , че дори ако има немощ или безумие у Него , то пак ще е по мъдро и силно от човеците.

От къде е естествено, от написаното или от човешките ти думи и разсъждения?
Quote
Когато Бог ни говори за Себе Си , Той говори на нашия език , на който можем да го разберем
.
Това е вярно, но сега в 21 век, по същият ли начин разбираме това, което Бог е казвал на живялите преди 2-3000 г.

Говориш за Филон и Павел, ами ако Старозаветното писание е било боговдъхновенно отпреди Филон и Павел, кой смяташ, че го е познавал по-добре. Ако изучиш Филон и Павел, ще видиш, че Филон определя Божията същност много по-точно от Павел. Защо трябва да правим разлика между тях, като тълковници, след като са тълкували едно и също боговдъхновенно писание?

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #48 on: January 16, 2008, 16:37:49 PM »
Cabral, след като прочетох внимателно какво казваш мисля следното:

Ти сравняваш Филон с Павел и намираш Филон за по голям авторитет. По тази причина не разбираш и какво пише в Словото и се спъваш в човешки въпроси които те вълнуват.

Относно другите ти въпроси съм ти отговорил. Ако не ти е достатъчен този отговор, то причината е че Словото не ти е авторитет .
Други неща са ти авторитет, но те не ще те доведат до спасение.
Само Словото ще го направи.

Cabral

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 133
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #49 on: January 19, 2008, 19:29:27 PM »
small axe, днес, докато чаках да се подстрижа, четох една библия на която пишеше, че е издадена от две фондации, най-вероятно евангелистки, и на нея пишеше - РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ. Как се ревизира абсолютен авторитет?
А за мен нещата са ясни. Абсолютен авторитет са само думите на Иисус Христос, затова ние сме Църква на Божественото откровение. Самият Бог е бил на земята и ни ги е казал. Не пророци, философи, йоги и магьосници. След това, по авторитет, са останалите книги от Новият завет и чак тогава Старият. Всичко, което противоречи на Иисус отпада, всичко останало от новия е пред старият. Всичко. Старият е само за да потвърди, че именно Иисус Христос е този, който чакаме. Естествено и за поука , за изобличение , за поправяне , за наставление в правдата. Но за това са всички книги и басни. Издигането на Старият завет в ранга на Новият е нечувано светотатство. Приравняване на Христос с другите пророци. Пряко нарушение на заповедта на Бог Отец - Слушайте възлюбеният ми Син. Не Мойсей, не Аврам.

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #50 on: January 19, 2008, 20:24:40 PM »
Добре, Cabral, харесва ми ревността ти за думите на Исус Христос. За това си прав отвсякъде. Думите му са абсолютен авторитет.

Аз и преди ти казах нещо, което е важно. Ако изходим от Всемогъществото на Бога, не ще мислим за някой неща по човешки. Едно от тези неща е, страха ни, че някой може да фалшифицира писанията. Бог има грижата за това. Глупаво ли звучи?
Да, ама е вярно.

Думите на Исус Христос, противоречат ли някъде на думите на Неговите пророци и апостоли? Как мислиш?
Щом са Негови пророци, то те неизменно говорят с думи научени от Духа. Така ли е това?

Остави йоги и философи, не разбиам какво търсят те в нашата дискусия!?! Те нямат общо с Божественото откровение, а със земни мъдрувания. Апостолите обаче и пророците имат.

Цялото Писание е Боговдъхновено. Какво мислиш да това? Аз ти написах по нагоре разни неща по тази тема. Ще ги цитирам:

"2 Тим. 3 :16
"Цялото писание е боговдъхновено и полезно за поука , за изобличение , за поправяне , за наставление в правдата."


В 1Тим.5:18  апостол Павел съчетава старозаветни и новозаветни цитати и ги нарича "Писанието". От Стария завет цитатът е от  книгата Второзаконие 25:4, а от Новия завет от Лука 10 :7 /в книгата Левит също можем да намерим подобен пасаж , но Лука не цитира него, защото в Левит се акцентира върху различно нещо./

Присъединяването на цитат от Лука и цитат от Стария завет е много важно, то показва Новозаветните писания и Старозаветните писания като допълващи се и несъмнено истинни.

В 2 Петр. 3:16 , Петър причислява писмата на Павел към Писанията.

2Петр. 1:21  Бог е използвал човеци, но е движил умовете им чрез Духа Си. Това означава, че те са били направлявани от Божия Дух, като естествено всеки е участвал със своя характерен стил и начин на изразяване, но смисълът е придаден от Божия Дух, не от тяхната воля. Светият дух не прави грешки.

Думите от текстовете са Боговдъхновени, а не само основната идея на изложените мисли. 1Кор 2 :13" "

Исус изпълни целта на закона, да се спаси всеки който вярва в Него чрез покаяние и вяра.

Той постоянно се позоваваше на Старозаветни стихове в Своите проповеди. Това какво ти говори? Никой не издига Стария завет в ранга на Новия, защото и двата Завета са Откровение от Бога, и не можем да ги степенуваме като авторитети, те се допълват Но всеки си има свое време и цели.

Думите "нечувано светотатство" са силни и не са никак на място.
Божието Слово е ЕДНО СЛОВО
Светотатство би било да се приравнява авторитетът му с човешки поучения.  Съгласи се, ако искаш .

Моисей каза: "Бог ще въздигне отсред братята ви пророк, като мен, Него слушайте за всичко...."
Моисей е също безспорен авторитет, понеже е Божи пророк.

Знаем какво ще стане с всеки който не послуша думите на Исус, това е и продължението на думите на Моисей , такъв човек ще бъде изтребен.

Въпроси:
В какво си противоречат /ако има нещо/, Исус, пророците и апостолите?

Има ли противоречие между Писанията/видяхме че в Писанията влиза и Новия Завет/ и преданията?

питам те понеже си по запознат от мен с преданията.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #51 on: January 20, 2008, 00:31:41 AM »
Интересно ми е как така се разделят книгите на Стария и Новия завет като нещо различно, че чак и приоритети им се слагат.

Нека видим какво свидетелства Христос:
Йоан 5
Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене


Матей 5
Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.


Лука 24
[44] И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
[45] Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
[46] И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
[47] и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.


Всичко това, което го четем в т.нар. "новия завет" няма нещо по-различно от т.нар. "стар завет", но виждаме, че "новият завет" свидетелства за изпълнението на това, за което се говори в "стария", но виждаме също, че не всичко от "стария" завет е още изпълнено.

За мнозина това са две съвършено различни книги, но всъщност малкото познание на т.нар. "стар завет" води до много изкривени тълкувания в посланията на апостолите.



И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Cabral

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 133
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #52 on: January 20, 2008, 17:03:32 PM »
small axe, Павел няма как да цитира Лука, защото Евангелието на Лука е написано след смърта на Павел, никога не се е спорило за това. Това което цитира е Христос. И го цитира не по Евангелието на Лука, което не е написано още, а по Св.Предание. Т.е. по личните разкази на очевидците, накой от 70-те, които са били там. Защото Павел не е бил, до този момент никой не е писал по въпроса, и сега ти си отговори как е разбрал.

Естествено, че Петър не причислява ПОСЛАНИЯТА на Павел към Писанията. Казва, че някой изопачават и едното и другото.

Quote
Думите от текстовете са Боговдъхновени, а не само основната идея на изложените мисли. 1Кор 2 :13" "

Нещо си се объркал, или си ползвал "ревизирано " издание на Библията, защото не писание е боговдъхновено от Св.Дух в съответния текст, а словото и проповедта на Павел. Това, че някой са се уплели в термините: "Словото" като Бог; "словото" като текст и "словото ми/им,му/" като казани думи, си е тяхна грешка. Нали не очакваш Павел да е проповядвал раздавайки дипляни с проповедта си?

4. И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,
10. А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии.
13. това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно.

Quote
Моисей каза: "Бог ще въздигне отсред братята ви пророк, като мен, Него слушайте за всичко...."
Моисей е също безспорен авторитет, понеже е Божи пророк.

Знаем какво ще стане с всеки който не послуша думите на Исус, това е и продължението на думите на Моисей , такъв човек ще бъде изтребен.

Точно за това Мойсей не е абсолютен авторитет. Противоречи на Иисус Христос, който позволява хула срещу себе си. Именно защото законът му е друг - на милосърдието.


Къде си противоречът пророците? Винаги успявам да подведа студентите да ми зададът този въпрос. Защото не обичам да си бода очите с излищно четене ги пращам да търсят на какво се крепи Земята. И защото съм добър човек, за да не ги мъча много им казвам да се ограничат с Давид и Йон. Апостолите не противоречат тълкувани по Преданието. Но буквално тълкувани противоречат на всяка крачка. Христос ги праща да кръщават "В името на Отца и Сина и Светаго Духа", а те каква я свършват? Говорят за кръщение в Иисуса Христа и Св.Дух/те точно не казват кръстен в Св.Дух, ама вие тук си го тълкувате така/.
Според Преданието е ясно, казвайки кръстен в иисуса Христа те са разбирали кръстен така както ни е наредил Иисус - в Отца, Сина и Св.Духа. Я обаче провери в интернет как се тълкува това от основните протестантски деноминации. Свят ще ти се извие.
За противоречието в Писанията също. Докога да ви давам примера с немощното в Бога, мишците му, нозете Му и т.н.
Даже Христос си противоречи, ама си го намерете сами, нали все Библията четете. /насочете се към отношението към евреите/

Техомире, ами прочети си цитатите които си дал. Ето ги от "неревизирано издание":
36. Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
37. И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели;
38. и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил.
39. Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене.
40. Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

Я сам си го прочети цялото, анализирай го и си отговори.
Защо самите Му дела свидетелстват за Него. Ако не бяха тези дела, колко щяха да струват Писанията?
Защо те нито са видели Отца, ни са го чули/ами нали им говореше през ден, според писанията им/?. И защо словото му не пребъдва, въпреки че изследват Писанията? А те изследват Писанията за да имат живот вечен, голяма грешка. Писанията само свидетелстват за Него. Друго предназначение нямат. Защото ако имаха, Господ наш нямаше да им каже хич да не го търсят за вечен живот. " Търсете си вечен живот в Писанията, ваша си работа, но те само свидетелстват за мен, няма вечен живот в тях" Това са думите му на по-разбираем език.

Cabral

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 133
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #53 on: January 20, 2008, 18:24:15 PM »
Все се каня по подробно да пиша за новозаветните писания и Преданието, но защото се повдигна въпроса, ще се опитам да го дам максимално кратко.

Иисус възкръсва през 33 г. След 50 дни Дух Свети слиза и започват деянията на Св.Апостоли, описани най -вероятно от Лука. Искам да отбележа, че с историческите даннии които цитирам са съгласни и православни и католици и огромното болшинство протестанти. Евангелието на Матей е писано 50-60 г. Датировката на Евангелието на Лука, който е съратник на Павел, е между 65 и 70 г., най-вероятно по това време е писал и Деянията /не е 100% сигурно, че е той, но около това са обединени всички./ Деянията са писани след Евангелието и обхващат един исторически период от около 30 г. Марко е ученик на Петър. И неговото евангелие е писано 65-70 г. Климент Александрийски твърди, че Евангелието е всъщност записана от Марко устна проповед на Петър. И неговото Евангелие е писано около 65 г. Най-късно са писани Евангелието на Йоан и Апокалипсисът му, през 90-те. Всички останали послания да писани през различни периоди от средата на тридесетте до средата на шейсетте години. Посланията са точно това - послания, писма от апостолите до някоя общност или човек. Става дума за първата половина на първи век. Задайте си въпроса, как тези послания са стигнали до всички общности? Без интернет, масмедии, пощи. Възможно ли е било посланието до Тимотей да е разпространено навсякъде? Или до Тит? Как тракийци са разбрали какво е писал Павел на евреите? И как са си ги цитирали?
               От друга страна, четейки и Деянията и Посланията, виждаме каква огромна дейност е извършенапрез първите години. Толкова значителна, че християнството става религия на големи маси от Римската империя. Проповедите на Апостолите, изповядването на Вярата били повсеместни. И как са ставали? Чрез Преданието. новозаветно Лисание просто не е имало.
           В  Защо съществува Църквата и каква е главната й цел? съм писал как продължават нещата. Но се замислете за тези първи и най-важни години, за проповедите без Евангелията, без Апокалипсиса, без повечето послания. За проповедите изградени на Светото Предание, които изградиха християнството.

"И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2Сол. 2:15).

"…като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие" (2Сол. 2:13).

"Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги" (Йоан. 21:25).

"И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име." (Йоан. 20:30-31).

"И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса, и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат" (2Тим. 2:1-2).

1. Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,
2. както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, -
3. то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,
4. за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.
Помислете върху това: да узнаеш основата, на това, което вече си научил. Ами как го е научил без Писанието?Как да съгласуваме това със самодостатъчността на Писанието?

             Както е казал Св. Йоан Златоуст (347-407):
Не всичко са предали Апостолите чрез Писанието, а много са предали без Писанието, но и едното, и другото са еднакво достойни за вярата, затова ние смятаме достойно за вярата и Преданието, ако има Предание - не търси нищо повече.

И помислете за проповедите САМО върху Писанията, които си били самодостатъчни, проповеди, които доведоха до създаването на безброй всякакви неща, но не и части от Христовото тяло. И къде точно в Писанията е казано, че само те са източник, и че са си самодостатъчни? И това, че са самодостатъчни от кого въобще го чухте?

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #54 on: January 20, 2008, 23:03:54 PM »
Основното нещо което ме кара мен лично да бъда скептичен към авторитета на т.н предания е начина по който чрез тях тълкувате Писанията.

За мен това не са преданията за които говори ап.Павел както ти цитира:""И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2Сол. 2:15)."

Павел казва на Солунците кои предания да държат - тези чрез апостолско слово или писмо! Тези са преданията.В такъв смисъл и самото му послание може да се счете като предание.С него той предава слово на някого в случая на солунците , а от там и на всички нас.

Преданията на които сега се опирате и посредством които тълкувате Писанията , не са предания на Павел , а на по - късни християни .
Ако те по някакъв начин противоречат на Писанията то това е показателно за това че са се отклонили по един или друг начин от думите на Христос и на мъжете които бяха Негови очевидци , първи свидетели и ученици.

Ти казваш:
"Апостолите не противоречат тълкувани по Преданието. Но буквално тълкувани противоречат на всяка крачка"

Излиза , че не трябва да тълкуваме думите им буквално , но пречупени през преданието.И дори не да ги тълкуваме , а да оставим това на други , че и способни в  преиначаване на Писанията!!

Трябва да не съм в ред , да сторя това.Да оставя друг да мисли вместо мен , да тълкува думите на апостолите и Исус , според свои източници . И буквалният текст да значи нещо друго.
Това да не е средновековието , когато Библията е била забранена книга  и не за всеки.
Да виждаш някъде, Кабрал , в Писанието
, да се казва че не можем да четем и разбираме Словото сами? Това е Абсурдно!

"Беряните изследваха   , Писанията всеки ден , за да видят дали това е вярно."

Ти , какво , искаш да не изследваме , за да видим кое е вярно ? Да оставим други хора да изследват. Че къде е казано това?

Всеки може да разбере Словото с Божията помощ.Защото всеки вярващ има Христовото помазание , и то ни учи.Христовият Дух ни учи.
" 1 Йоан 2:27 гласи: „а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас и нямате нужда да ви учи някой; затова, както неговото помазание ви учи за всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да пребъдвате.”"

На кого говори Йоан  в първото си послание?Как мислиш?

" В Йоан 6:45 Господ Исус  каза: „Писано е в пророците: ‘Всички ще бъдат научени от Бога.’ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен.” „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща” (Йоан 16:13)."

Църковни ръководители могат да ни помогнат да разбираме по - добре Словото.Но не забравяй , че те могат да бъдат и лъжеучители които сами себе си заблуждават.По тази причина не бих делегирал на никой човек правото да мисли вместо мен , без аз да проверя от Писанието дали това което той казва е вярно!/ виж какво правиха Беряните/

 виж и този цитат:
" 2 Петър 2:1: „Но е имало и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, и ще навлекат на себе си бърза погибел.”"

Повечето от проблемите в живота ни идват именно от непознаването на Писанията
" (Мат. 22:29): „ Заблуждавате се, като не знаете Писанията, нито Божията сила.”
 Библията  казва, че трябва да преценяваме това, което хората ни казват, според Божието Слово
Исая 8:20: „Нека прибегнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях.”

Тогава когато преданието противоречи на Писанието , то трябва решително да се отхвърля в полза на Писанието.Защо?
Аз приемам Павловите думи и Петровите за по голям авторитет от думите на други хора след тях та било то и тн.свети отци.

На какво основаваш факта че по някой въпроси църковните отци не са на едно мнение?

Според вас: / ако греша поправи ме/

- Мария е безгрешна. / но защо в ев. Лука тя нарича Бог свой спасител?

-Реликвите свързани със светии имат сила.Мощи и тн.
това учение няма подкрепа в Писанието , освен ако не се преиначат някой пасажи и да се издокара доктрина от тях каквато те не съдържат. / примерно тялото на моисей или костите на елисей в 4 Царе/ тези пасажи не говорят да нищо такова.

- Носенето на специални одежди и обръщението "отче "
 тези неща противоречат на Писанието.Но преданията оправят този проблем естественo  :).
Матей 23:9: „И никого на земята недейте нарича свой отец”,
Какво да правим сега?Какво казвате на вашите студенти?


- иконостаси , литургия и др. традиции.
тези неща не се срещат в Писанията.Никой от апостолите не говори за такива неща.

-специална сграда в която непременно трябва да се провеждат Богослужения.
Това няма подкрепа в Писанието.Дори напротив.
„Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?” (1 Коринтяни 3:16)

Мат. 18:20: „Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.”

Християните описани в Новия Завет се събираха на различни места-
часни домове , юдейски синагоги , училища ,до някоя река и тн.
Няма определено място.Никъде няма описана църковна сграда.

-апостолската приемственост
тази теория за апостолската приемственост се основава върху Мат. 16:18, 19. В  пасажа Христос дава на Петър ключовете на небесното царство. Стиховете използват лично местоимение в единствено число на гръцки, което означава, че този дар е единствено за Петър, не за хората след него. В допълнение е важно да отбележим, че когато Христос казва, че ще съгради църквата Си върху скала, не говори за апостол Петър. Специалното име, което Исус даде на Петър, е гръцката дума „Петрос”, която значи  малка канара, но думата, която използва, когато говори за основата за съграждането на църквата е „петра”, която означава  основа. Христос е основа на църквата-1 Кор. 3:11: „Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос. ”

- апокрифните книги
еврейските Писания не включват апокрифните книги, които виждаме в католическите и в православните Стари Завети.Библията казва, че на евреите е поверена отговорността да запазят еврейските Писания- Римляни 3:2 .Самият факт , че евреите не приемат и до сега тези апокрифни книги като част от Старозаветните писания е показателен , за техния авторитет.
Няколко пасажа в апокрифните книги твърдят, че човек може да закупи вечен живот като дава пари на църквата (2 Макавеи 12:43-45, Товит 4:8-11; 12:9; 14:10, 11, Сирах 3:30) , според Деяния 8:20 , такава мисъл е грях.

- кръщението на малки деца.
Няма какво да се коментира.Такава практика в Писанието няма.
Човек трябва да е съзнателен когато се кръщава.
За малките деца знаем , че и да умрат отиват при Бога , така че кръщението не основата за тяхното спасение.
Тази практика е много опасна , защото създава лъжливо спокойствие за принадлежнодт към Христовото тяло , когато такова не е на лице , поради липса на съзнателно покаяние.

- икони.
„Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята.”

„Да не си правите идоли или кумири (което на гръцки е икона), нито да си издигате стълбове, нито да поставяте в земята си камък с изображения, за да му се кланяте; защото Аз съм Господ, вашият Бог.”

Второзаконие 4:15, 16 Господ казва: „И така, внимавайте добре за себе си (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня, вие не видяхте никакъв образ"

Използването на образи в поклонението е опасно , понеже измества центъра на поклонението волно или не , а центърът е Исус Христос. Има опастност хората да започнат да се покланят на образите и да тачат тях , мислейки , че те ги пазят. Което не е вярно.

- молитви към мария
Това няма подкрепа в Писанието и също измества центъра на молитва и поклонение.Това никой не ще отрече.
Исус ни учи как и на кого да се молим в Мат.6:9- "Отче наш, Който си на небесата...."

В Библията няма ни един пример някой да се моли на Мария или на някой светия.


Преданията най - вероятно си имат отговор на тези въпроси , но аз подозирам , че не толкова преданията имат , колкото тълкуванията на преданията.Всичко това става за да се изкриви истинският смисъл на Писанията. Това е добавяне към Словото.

Накрая ще кажа само , че аз считам Православни и католици , за хора на страната на Христос , но за съжаление думите им понякога са противни на неговото Слово , което носи и последствия .Много хора нямат надежда и потъват в отчаяние , понеже истината на Благовестието е замъглявана от други неща.









Cabral

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 133
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #55 on: January 22, 2008, 21:13:51 PM »
Quote
Преданията на които сега се опирате и посредством които тълкувате Писанията , не са предания на Павел , а на по - късни християни .
Това кой ти го каза?
Св. Йоан Златоуст (347-407):
Не всичко са предали Апостолите чрез Писанието, а много са предали без Писанието, но и едното, и другото са еднакво достойни за вярата...

Пак не четеш текста в цялост и даваш грешно тълкуване/така е без преданието/
24. И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.
25. И това е обещанието, което Сам ни обеща - вечният живот.
26. Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват.
27. И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило. 1 Йоан 2

Няма нужда да ги учи някой, защото вече чутото пребъдва в тях.
Това е и за приемствеността на апостолите. Нищо от това, което не е чуто от тях не пребъдва, т.е. не може без пряка връзка с апостолите и чрез тях с Ииус да претендираш, че си в Неговата църква.

Quote
Павел казва на Солунците кои предания да държат - тези чрез апостолско слово или писмо!
Точно така, и от двете, как ще разберете блоговещението от едното?

Quote
Излиза , че не трябва да тълкуваме думите им буквално , но пречупени през преданието
Не пречупени, а чрез Преданието. Даден текст може да се тълкува по десетки начини, видно дори от този форум. Но преданието, думите на апостолите, ни дават смисъла, който самите те са влагали в тълкуването. Мислиш ли, че Павел е тълкувал думите си по 20 хиляди начена. Той ги е тълкувал по един и в устните проповеди е казвал точно как.

Quote
И дори не да ги тълкуваме , а да оставим това на други , че и способни в  преиначаване на Писанията!!
Гордост, гордост. Характерното за младите липса на смирение. Ти сериозно ли смяташ, че можеш да си изтълкуваш Писанието по-добре от тези, които са беседвали, следвали и продължили делото на апостолите? Ами най малкото, като не им е било ясно нещо, те не са го пускали по форумите, а са литали да него апостолите, не кабрал или Тихомир.

Естествено, че църковните ръководители могат да бъдат всякакви, точно за това след Св.Отци никой не тълкува произволно. Митрополитът и попът да си говорят всичко, но с произволни тълкувания да не се занимават.

Повечето от проблемите в живота ни идват именно от непознаването на Писанията

С това намекващ, че Писанията не ги бива, или че тулкувачите не ги бива?
Защото ако Писанията са кьопави ни трябва Преданието, а ако тълкувачите са кьопави - пак Преданието.

Quote
Тогава когато преданието противоречи на Писанието , то трябва решително да се отхвърля в полза на Писанието.Защо?

Няма защо да ни казваш. Казали са го Св.Отци преди 1700 години- Писанието тълкуваме с Преданието, а Преданието ПРОВЕРЯВАМЕ с Писанието. Спокойно, те са го проверили и са видели, че не си противоречат.

Quote
Аз приемам Павловите думи и Петровите за по голям авторитет от думите на други хора след тях та било то и тн.свети отци.
И те са ги приемали така. Все пак са изпитвали респект към учителите си, защото за разлика от нас са ги познавали лично, или са познавали лично техните ученици.

Надолу продължаваш с неща, които са предмет на отделни теми и много ще обременят един пост, затова ще ти кажа за Преданието.

Преданието също е писано. Нещо повече, някой книги от Писанието първо са били в Преданието, а книги от Преданието са минали в Писанието. Все повтарям, че окончателният канон на новозаветните книги е приет точно от тези Свети Отци, които отричате. Точно те са казали кое да е в канона и кое не. След като Писанията са Божие слово, какви са тогава тези, които са били натоварени да определят кое е Божие слово и кое не? Очевидно съвсем не са били случайни хора. Все пак са отсъждали кое е Боже слово и кое не. Опитвайки се да подкопавате техният авторитет вие подкопавате самият авторитет на Писанията. Например към следата на втори век не съществувал канон. Това е 120 г. след Петдесетница!!! Тогава се появил архиеретикът Маркион, който пръв се опитал да установи канон на новозаветните писания. Той, явно от първите евеангелисти, започнал да "ревизира" Евангелията и Посланията. Църквата се стреснала, че наследството на апостолите може да се повреди и се захванала да прави канон. Той естествено се правил от Св.Отци. Те признали четирите евангелия от Матей, Марко, Лука и Йоан, Деянията апостолски и тринайсетте послания на ап. Павел, които писания, заедно с посланията Първо на ап. Петър и Първо на Йоан Богослов, образували началния новозаветен канон.
В III в. Ориген още оспорвал оригиналността на посланията на Иаков и Иуда, на второ Петрово, на второ и трето на Йоан Богослов и на посланието на ап. Павел до евреите. Западните епископии също не приемали Посланието на Павел до евреите, като подправено. Източните патриаршии не искали да включват Апокалипсиса на Йоан, веднъж като с недоказано авторство/това се споделя днес от повечето евангелискти изследвачи/, втори път, като описващо и правещо "пророчества" върху минали събития.
Чак до четвърти век се ползвали посланията на Климент Римски, на Варнава и Игнатий Богоносец, и на книгата "Пастир" на Ерм, но не били включени в канона, защото се приело в нето да бъдат само писания на апостолите. За което много се спорило, защото Марко и Лука не били апостоли, а ученици на апостоли, каквито били и Климент Римски, Варнава, Игнатий и Ерм. НО ТАКА РЕШИЛИ СВЕТИ ОТЦИ. Накрая източните Св.Отци кандисали за Апокалипсиса, но Апокалипсиса на Петър им дошъл в повече и го изхвърлили, а западните Отци приели Посланието до евреите. Макар, че парвоначално били в Преданието, а не в Писанието, някъде през 3в. в канона на Писанието били включени и посланията на Йаков, Иуда, второ Петрово и второ и трето Иоаново. И така чак 3 века след възкресението бил готов окончателният канон. Част от това  което отпаднало от него отишло в Преданието. И всичко това благодарение на СВЕТИТЕ ОТЦИ. Ако тях не ги е бивало -кой го е бивало? Ако те са имали авторитета да определят кое е Божие слово и кое не, трябва да са имали и авторитета да тълкуват. Поне по-правилно от нас.

Те определили и кои са апокрифите. Ако не бяха те сега щяхте да цитирате 36 евангелия, естествено всички "боговдъхновенни".
Това което пишеш за старозаветния канон не е вярно. И християнският е от 22 книги. Другите са включени в книгата наречена Библия, но навсякъде с уточнението, че не са в библейският канон. Навремето са ги чели встъпващите в християнството. Св.Отци приели еврейският канон, но не той се оказал точният. Например в кумранските свитъци са намерени и 30 псалма, които не съответстват на еврейската/масоретска/ номерация. Там е и псалм 151, който е включен в православните библии към псалм 150, със забележка, че в еврейската библия го няма. Но се оказало, че го има, и че Септуагинтата е далеч по точна от еврейските писания.
ЗА другото утре.


Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #56 on: January 22, 2008, 23:50:37 PM »
Както споменах, че всичко, което е написано в Стария завет е в абсолютен синхрон с Новия завет, който не добавя нещо съществено, нито го изменя. Дори нещата, написани в Откровение допълват до голяма степен това, което виждаме в Закона, Псалмите и Пророците, според катко е писано:

От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа

Това, на което се облягат почти всички християни е човешкият авторитет, който да им разяснява постоянно Писанията. До такава степен са достигнали нещата, че без разни книжки, книжлета, наръчници, предания, пастори, хората се чувстват като изгубени, защото не искат да търсят Бога, но човеците за мъдрост. Смятат, че само човек може да им разтълкува Писанието.

Затова е грешен самият подход и отношение и към така прехвалените предания, както и много от книжките, които виждаме на пазара с християнска литература.

Забравя се обещанието на Бога, към тези, които търсят лицето Му:
Исая 54:13
Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа; И голям ще бъде мирът на чадата ти.


Виждаме, че става въпрос за "Божиите чада". Това кой е Божий син и кой не е е въпрос, който може да се разгледа в друга тема. Но това, което виждам със сигурност е, че всички, които са Божии чада ще бъдат научени от Господа.

Затова има толкова много лъжеучения - защото хората се облягат на човешките авторитети и признават повече мъдростта от човеци, която противоречи на Божията, както виждаме не само в преданията (които не знам защо са наречени "свети", след като има очевидни противоречия със Словото, за което се казва, че "тълкуват"), но и в отровата, която в момента е навлязла с по-голямата част от християнската литература.

И някои ще кажат - добре, аз искрено търся Бога, но отново нищо не разбирам. За вас е този пасаж:

Исая 50:10
Кой измежду вас се бои от Господа И слуша гласа на Неговия служител, Но ходи в тъмнина и няма светлина? |Такъв| нека уповава на името Господно, И нека се обляга на своя Бог.


Виждате, че във всяка ситуация Бог заповядва на тези, които се боят от Него и слушат гласа на Неговия служител, да се облягат на своя Бог, а не на човека.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 972
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #57 on: January 23, 2008, 00:52:20 AM »
Казваш , че след св.отци никой не тълкува.
Как смяташ , защо е нужно някой да тълкува едни писма , изпратени до няколко църкви?/Писмата на Павел , да кажем/

Това са писма , съвсем разбираеми в по - голямата си част, и предполагат буквално разбиране.
Те са написани за да се четат.От кого?
 От обикновенните хора , обикновените вярващи хора.
Не от определена група издигнато духовенство.
Самите писма , като ги чете човек ,вижда към кого се обръщат.Към обикновения човек , те не са непознати шифри , че да има нужда човек да ги тълкува. Както непознатите езици.

Нека да бъдем по - конкретни , понеже иначе ще си говорим всеки каквото си знае и няма да видим реално за какво иде реч.
 Та ето един прост въпрос:
Как "тълкуват " преданията тези няколко стиха? Да видим те как ги тълкуват.


стиховете са:
"„Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята.”

„Да не си правите идоли или кумири (което на гръцки е икона), нито да си издигате стълбове, нито да поставяте в земята си камък с изображения, за да му се кланяте; защото Аз съм Господ, вашият Бог.”

Второзаконие 4:15, 16 Господ казва: „И така, внимавайте добре за себе си (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред  огъня, вие не видяхте никакъв образ"



Аз ги разбирам буквално.Преданията какво казват за тях?
Също ако може посочи/ако решиш да пишеш , разбира се/ , посочи ако е възможно и човекът който ги тълкува и самото предание от кого е ./ако е възможно/ Би трябвало да е , щом преданията са директно дадени от апостолите , би трябвало да не противоречат на този въпрос.


също и не каза , защо според теб :
-"Беряните изследваха   , Писанията всеки ден , за да видят дали това е вярно."

Защо го правеха , като не им е позволено да разсъждават върху Писанията , понеже това е работа на други "по - висши" и начетени от тях?

byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 231
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #58 on: January 23, 2008, 02:20:55 AM »
Здравейте на всички!

Късно се включвам в дискусията и ми отне известно време да проследя всичките аргументи. Мисля, че един от основните въпроси, върху който разговорът се съсредоточи е относно валидността на следното изказване на Cabral: "Писанието тълкуваме с Преданието, а Преданието ПРОВЕРЯВАМЕ с Писанието." Извадих няколко цитата от диалога, на моменти индиректен, между Watchman и Cabral, които мисля включват основните им аргументи и синтезират написаното по темата в предишните една-две страници. Ще ги поместя тук, за да няма объркване, черно на бяло.

Quote
Също така имаме примера на Исус и апостолите, които се позоваваха на Писанията за авторитет и никога на преданията. Не че дадено предание не може да бъде полезно, ако е според истината, въпроса тука не е относно полезността, а относно авторитета!

Има много християнски книги написани през историята, които безспорно съдържат полезни поучения. Но когато се касае до ерес, спор или изясняване на истината, то тези книги, предания, поучения и прочие нямат авторитет в тези спорове и изяснявания, но само Писанието има авторитет и тежест.

Причината за това е, че преданието може да има човешки примеси (а често пъти може и да е изцяло човешко и дори еретично), докато Писанието е гарантираното Божие Слово, което трае до века и поради това само то може да бъде основа и арбитър в търсене на Истината.

Quote
"...Преданието ПРОВЕРЯВАМЕ с Писанието"

И проверявайки преданието с Писанието ние намираме, че то е изкривено и погрешно и за тълкуване на Писанието ни остават единствените валидни източници - Писанието, което само тълкува себе си и Святия Дух, който е обещан на учениците...

Quote
Тогава когато преданието противоречи на Писанието , то трябва решително да се отхвърля в полза на Писанието.Защо?
Няма защо да ни казваш. Казали са го Св.Отци преди 1700 години- Писанието тълкуваме с Преданието, а Преданието ПРОВЕРЯВАМЕ с Писанието. Спокойно, те са го проверили и са видели, че не си противоречат.
...
Преданието също е писано. Нещо повече, някой книги от Писанието първо са били в Преданието, а книги от Преданието са минали в Писанието. Все повтарям, че окончателният канон на новозаветните книги е приет точно от тези Свети Отци, които отричате. Точно те са казали кое да е в канона и кое не. След като Писанията са Божие слово, какви са тогава тези, които са били натоварени да определят кое е Божие слово и кое не? Очевидно съвсем не са били случайни хора. Все пак са отсъждали кое е Боже слово и кое не. Опитвайки се да подкопавате техният авторитет вие подкопавате самият авторитет на Писанията.
...
И така чак 3 века след възкресението бил готов окончателният канон. Част от това  което отпаднало от него отишло в Преданието. И всичко това благодарение на СВЕТИТЕ ОТЦИ. Ако тях не ги е бивало -кой го е бивало? Ако те са имали авторитета да определят кое е Божие слово и кое не, трябва да са имали и авторитета да тълкуват. Поне по-правилно от нас.


Няма спор, че "Преданието ПРОВЕРЯВАМЕ с Писанието." Въпросът е дали Преданието е достатъчно и необходимо за тълкуване на Писанието? И дали то е равнопоставимо на Писанието (в наши дни)? Под "Предание" Cabral има предвид записаното устно-предадено слово на Апостолите от учениците им (Св. Отци) преди формирането на канона през 4-ти век, прав ли съм?

Cabral, първо благодаря за изчерпателната историческа информация. Не съм запознат с църковната история в такива детайли, а и нямам време сега да изследвам и проверявам всички факти, тъй че засега ще я приема като истинна според както си я представил. Ти твърдиш, че именно Преданието е послужило на Св. Отци да създадат канона или Библията, както я познаваме днес, и то с цел да се утвърди истината и да се предпази църквата от лъжеучения. Доколкото разбирам, до определянето на канона през 2-ри, и окончателно през 4-ти век, не можем да говорим за формални новозаветни Писания. Не че не ги е имало и не са били авторитетни, но ги е имало и живите ученици на апостолите, които са можели да ги потвърдят или оборят чрез това, което им е било лично предадено? В последствие писанията на базата на Преданието (което е един вид тълкуване) са били обособени в канона, какъвто е и до днес. Въпросът, който възниква за мен тук е: добре, щом Св. Отци са избрали вече авторитетните Писания и са ги вградили в канона, за да запазят истината на апостолското учението за вековете--и ние, доверявайки се на новозаветните Писанията, се доверяваме и на тяхната преценка--то защо ни е необходимо Преданието, което тъй или иначе е послужило, според теб Cabral, за формално деклариране авторитета на Писанието (имам предвид Библията като сборник) веднъж и завинаги? Още имайки предвид и факта, че е имало разногласия относно валидността Преданието при вземането на това решение (т.е. различни и несъответстващи на истината предания на различни места), което наложило образуването на църковен канон, не означава ли, че Писанието, според канона, е достатъчно?. Св. Отци "оскъдни" Писания ли са избрали, неспособни да предадат апостолската доктрина в целостта й?

И каква е ролята тогава на Светия Дух--който дар е имал и апостол Павел, и учениците му, който е обещан и на нас--за достигане на истината и разбиране на Писанието и познаване същността на Бога? Ще учи ли "всеки ближния си и брата си," казвайки "Познайте Господа", или "всички ще [Го] познават, От най-малкия, до най-големия между тях"?
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)

Cabral

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 133
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #59 on: January 23, 2008, 18:20:08 PM »
small axe, продължавам с отговора от вчера.

Quote
Мария е безгрешна.

Православието учи, че безгрешен е само Иисус Христос. Почит на Дева Мария се отдава кото на Богородица и Приснодева..
Католицизмът е въвел догмат, че и Дева Мария е освободена от първородния грях, защото Дева Мария е била зачената от св. Анна непорочно.
Това е обявено от православието за ерес, защото само човешката природа на Иисус Христос е освободена от първородния грях, защото зачеването му е свръхестествено.

Реликви, литургия и други традиции не намирали подкрепа в Писанието. А защо е изпратен Св.Дух. Нали Писанията са достатъчни, защо Иисус не каза, четете писанията и по тях си направете църквата. Аз лично не съм попадал на нещо в този смисъл. Църквата е жив организъм, тя се разраства, изгражда структурите си. Първоначално е била в нелегалност, преследвана. Съобразявала е действията си с това. Както и Христос своите. Те го търсили да го убият, той се крие, защото още не е дошъл часът. Едно е било в езичеството, друго, когато езичеството престава да е проблем, но се появяват ереси. Къде в писанията е пишело да се заврът в катакомбите. Може да са пробвали в храма на Юпитер, ама не станало и затова се слезли долу. Там се появили и свещите. По това време били скъпи, хората с преклонение ги купували за да е светло, иначе не можели да се виждат. Това е била лептата – в свещи. Голяма чест е било да купиш и занесеш свещ. Това е жертва за църквата и останалите. Православната църква и днес се издържа не от десятък, а от продажба на свещи.

Quote
Носенето на специални одежди.


Веднъж твърдите, че всичко, което не било изрично отменено в Новия завет продължавало да действа. А някъде да са отменени одеждите. Протестантите подменят думите в писанията, които са старите наименования на църковните одежди с думи означаващи обикновенни дрехи. Например в Цариградският превод „филон” е заменено с япанджак. Първоначално одеждите били както при евреите, след това се появили разлики, но така или иначе церемониално облекло използват всички, включително и пасторите. Ако отидеш в някоя църква в северна Европа, където са основно лутерани ще видиш църкви и пастори в униформи.

-
Quote
специална сграда в която непременно трябва да се провеждат Богослужения.

Няма сграда, в която непременно трява да се провеждат Богослужения. Богослужения се извършват навсякъде. Черквата създава обаче друга атмосфера. Човек общува с Бог чрез молитва, може да се моли навсякъде, в къщи, в трамвая, на стадиона. Но именно черквата със своята атмосфера помага на християнина да се откъсне от всичко външно и да се посвети изцяло на това общуване.

Quote
Християните описани в Новия Завет се събираха на различни места-
часни домове , юдейски синагоги , училища ,до някоя река и тн.
Няма определено място.Никъде няма описана църковна сграда.
Като изключим юдейските синагоги, които са заменени с християнски черкви, християните се събират къде ли не. А християнски черкви не са описани в Писанията, защото трудно се взимало разрешително за стоеж. Да не забравяме, че работили в нелегалност. Абе вие как си представяте онова време? Какви Писания? Наясно ли сте колко струвала една книга? Затова се появили иконите. По разказите на апостолите, хората рисували разказаните събития. Новозаветни писания в началото нямало. Иконите били тези, които онагледявали разказите. Според Преданието апостол Лука е нарисувал първите икони.

Quote
Любимата тема с иконите/идоли/.


Quote
Използването на образи в поклонението е опасно , понеже измества центъра на поклонението волно или не , а центърът е Исус Христос.

Не, не е опасно, защото има Съборно правило относно иконите, което давам за втори път със съкращения, защото е много дълго:

"Ние определяме светите и честни икони да се поставят за поклонение точно тъй, както и изображението на честния и животворящ Кръст, и без значение дали ще се намират в светите Божии храмове, на свещените съсъди и одежди, на стени или дъсчици, или в домовете и при пътищата, а също така без значение дали това ще са икони на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос или на непорочната наша Владичица св. Богородица, или на честните Ангели и на всички свети и праведни мъже. Колкото по-често те стават с помощта на иконите предмет на нашето съзерцание, толкова повече онези, които гледат към тия икони, ще се подбуждат към възпоменаване и на самите първообрази, (Т.е. на тези, които са изобразени на иконите) ще придобиват по-голяма любов към тях и ще бъдат повече подбуждани да им въздават целуване, почитание и поклонение, но съвсем не това истинско служение, което, според нашата вяра, подобава само на Едното Божествено естество.

Интересно е, че срещу иконоборците, които били свързани с Цариградският патриарх, се изправили цяла поредица римски папи. Докато и папите били православни.

А относно законите на Мойсей, тези дето Иисус отмени, пък Отец Му каза да слушаме Него, а не Мойсей, се е произнесъл също Вселенски събор:

- Наредбите, казани на Израилския народ, който служил на телеца и не бил чужд на египетските заблуждения, не бива да се пренасят върху Божественото събрание на християните. Бог възнамерявал да въведе юдеите в Обетованата земя и им дал заповед: "не си прави кумир", понеже там обитавали идолопоклонници, които се покланяли на демони, на слънцето, луната и звездите, и на други твари, даже на птици, на четириноги и на различни гадини, а не се покланяли само на Истинския и Жив Бог. Когато Моисей създал по заповед на Господа скиния на свидетелството, тогава, за да покаже че всичко служи на Бога, приготвил от злато човекообразни Херувими, представляващи образ на безплътните разумни същества - Херувимите.
Преди ви писах, че и древните евреи правили жиртвоприношения за римският император и народ и то с пари на общината. Те обяснявали това с факта, че Мойсей е забранил само това почитание, при което творението се обожествява.
За молитвите. В писанията не са се молили на Дева Мария и Светиите, защото едните са били живи, а другите не са били родени. Иисус дава текст на молитва, но от целият откъс е по-вероятно, че няма установени правила за молитвите. Точно за това е преданието.

Евангелието на Матей не е било написано, когато първите християни са питали апостолите как да се молят. Те са присъствали на молитвите на Иисус, те самите са се молили с него, и са казвали на паствата как да се моли и какви са правилата за това. Не съм се занимавал с този въпрос и не знам какво пише Преданието, но това, както и всичко друго е изяснено.

Също и с обръщението „Отче”. Предполагам, че става въпрос пак за почитанието в името. „Не се обръщайте кам друг, като към Бог Отец”. Защото Отец е старата форма на Баща. И в португалският и испанският думата Баща е една и съща и за Бог и за биологичният баща.  В България от покръстването се използва поп, отец явно е много по-късно, но не сам сигурен. Аз се занимавам с Божията същност, това трябва някой поп да го каже.

Апостолската приемственост е безспорна, но и така стана дълго. Също и за кръщението на децата.Утре.