Author Topic: Кетрин Кулман  (Read 47286 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

evangelista1962

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 245
Re: Кетрин Кулман
« Reply #30 on: January 26, 2008, 10:15:05 AM »
Значи byfaih незнам защо така ми се тълкуват думите.Разбира се този пример който даваш  няма да го коментирам защото е ясно че когато  нещо или някой противоречи на словото е естествено да не му се подчиняваме.Но тук иде реч че искат да ме убедят  че не трябва да се подчиняваме на властите в църквата без значение  дали са апостоли пастори  и въобще водачи.

byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 231
Re: Кетрин Кулман
« Reply #31 on: January 26, 2008, 12:00:29 PM »
Значи byfaih незнам защо така ми се тълкуват думите.Разбира се този пример който даваш  няма да го коментирам защото е ясно че когато  нещо или някой противоречи на словото е естествено да не му се подчиняваме.Но тук иде реч че искат да ме убедят  че не трябва да се подчиняваме на властите в църквата без значение  дали са апостоли пастори  и въобще водачи.

Ами точно за това говорим. Че когато някой в църквата, макар и пастор (т.е. човек с "власт"), злоупотребява с тази т.нар. "власт" и действа против Божията воля (изявена в Словото), ние не трябва да му се подчиняваме. Властта идва именно от Бога, за извършване на Неговите--постановените от Него--дела. Но има случаи, когато определени водачи на църква вършат небиблейски практики и искат хората да им се подчиняват. В този пример дето ти дадох първосвещенникът заповяда на апостолите да спрат да преподават в името на Христос (нещо, което сам Господ Исус Христос им бе заповядал)--и то не кой да е, а първосвещенникът на Израел? Само че каква власт имаше той? Никаква. Може пред хората да имаше, но не и пред Бога. Следователно апостолите, които вършеха Божието повеление, не се подчиниха на властта му. Така трябва да правим и ние, когато имаме работа с лъжеучители или хора, които смятат, че имат някаква "власт" над нас независимо от Бога.

Защото примерно в някоя църква или секта имаш водач, който уж получава определено "отровение" и води хората в нови учения, насилствено, въз основата на дадената му "власт". Те какво трябва да правят? Да се покорят ли, казвайки си, "Ами той е по-умен, познава Господа и ги знае нещата по-добре от мене. Няма как да не му се доверя"? Напротив, те трябва да изследват всяко нещо, което излиза от устата на този човек дали е според Божията истина. Иначе рискуват лесно да бъдат подведени.

С две думи: властта е на Бога, не на човеци. Бог може да даде авторитет или някаква сила или власт на един човек в определен момент или за определена цел, но Той трябва да засвидетелства тази "власт" непрестанно, според Истината, в която даденият човек действа. Бог не дава на някой власт, казвайки му: "Помазах те. Давам ти пълна власт. Прави както сметнеш за добре, пък каквото стане." Защото Бог ни знае нас хората, знае сърцата ни, и не може да ни се довери, докато не се е "разправил с нас" и не е очистил сърцето ни. Затова Апостол Павел говореше: "Не аз живея, а Христос живее в мене". Всичко, което човекът Павел вършеше беше Божията воля и той нямаше свобода за никакво своеволие или самоинициатива. Павел беше "едно нищо." Беше умрял за себе си и за света, и живееше за Бога (виж началото на Римляни 12-та глава). Бог имаше над него пълна ВЛАСТ, а Павел имаше авторитет даден му от Бога. Това е власт: не човешка, а Божествена; не заради човешка мъдрост или позиция или заслуги, а пред Бога, от Бога, и за Бога. На такъв човек трябва да се подчиниш, не защото е Павел или Йоан (много духовен сам по себе си), а защото Бог сам свидетелства, че той е Негов служител. Не се подчиняваш заради и на човека, когото всъщност трябва да изпитваш, а заради и на Бога. Ако правиш това, Бог ще те предпази от всякакви заблуди и от послушание на нечисти човеци и духове.

Тази цялата тема е посветена на човек, който се представя за Божи служител, но делата му го издават, че е служител на сатана. От такъв човек, с такава "власт", надалеч бягай! Който се самовъздига и самохвали, не е човек пратен от Бога!
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)

evangelista1962

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 245
Re: Кетрин Кулман
« Reply #32 on: January 26, 2008, 12:52:04 PM »
Виж сега притесняваме това че се люшкаме от една крайност към друга.Докато беше така че се подчинявахме безропотно сега имам чуството и наблюденивта че отиваме в другата краиност при най малкият проблем и да плюем.Въпроса едали се използват всички библейски начини дапокажем на брата макар и позиция на власт че е сгрешил.Танали и той ечовек и се изкъшава от същите неща като нас. молим ли се за него или за тях защото аз не приемам еднолична власт.Ето  това самоите разсъждения.

byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 231
Re: Кетрин Кулман
« Reply #33 on: January 26, 2008, 13:17:21 PM »
Виж сега притесняваме това че се люшкаме от една крайност към друга.Докато беше така че се подчинявахме безропотно сега имам чуството и наблюденивта че отиваме в другата краиност при най малкият проблем и да плюем.

Прав си. Нито едната крайност, нито другата сама по себе си е решение. Аз не казвам, че трябва да сме преднамерено крайни или радикални независимо от ситуацията. Такава постановка на разсъждаване идва от плътта, не от Бога. Затова Бог иска да се закотвим в Него самия, за да не се люшкаме напред-назад като малки деца. Праведното съдене в такива моменти означава първо смирение пред Бога и признаване, че Той знае, а ние не, и второ, уповаване на Него да ни даде сила и мъдрост да се справим в ситуацията. Исус каза: "Не мъдрувайте предварително какво ще кажете..." Въпросът не е да имаме готовите аргументи и думи за всяка ситуация предварително подготвени, като джокери в ръкава, а да чакаме на Бога да ни води, като се откажем от себе си и приемем Неговата праведна преценка за наша. Когато пребъдваме в Христос, когато словото Му пребъдва в нас, ние няма как да "отидем в другата крайност при най-малкия проблем и да плюем."
Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)