Днес имах разговор с един човек.
Неусетно темата отиде към Бени Хин и другите подобни нему.
Та човекът каза, че го дразнят много неща у тези хора, но не може да каже нищо срещу тях. Един вид те били помазани и никой не бива да говори срещу тях.
Относно пасторите пък, каза че ако не можем да свършим работата по-добре от тях, не бива да им се противопоставяме и да им говорим.
Та питам се аз този, така хубав (иначе) пример за Давид и Саул, приложим ли е в Тялото Христово?
Може ли да възприемем пасторите, като помазаници, които не бива да бъдат "пипани", а трябва да чакаме Бог да им говори и поправя?
И ако не, от къде дойде тази идея и кога завзе умовете на хората?
Аз бих искал да разгледам по-отблизо случая с Давид и Саул. И тука както в повечето случаи християните напълно пропускат детайлите на ситуацията и вадят изводи и приложение на Библейската история, каквато тя не позволява да се направи. Нека да погледнем подробности:
1. Саул беше избран
от Бога да бъде цар, и беше помазан
от Божий пророк:
1Царе 9:15 А Господ беше открил на Самуила, един ден преди да дойде Саул, като беше казал:
1Царе 9:16 Утре около тоя час ще изпратя до тебе човек от Вениаминовата земя; него да помажеш княз над людете Ми Израиля, и той ще избави людете Ми Израиля, и той ще избави людете Ми от ръката на филистимците; защото Аз погледнах благосклонно към людете Си, понеже викът им стигна до Мене.
1Царе 9:17 И когато Самуил видя Саула, Господ му рече: Ето човекът, за когото ти говорих! Той ще началствува над людете Ми. Саул не беше самозванец, той беше човек малък в своите си очи (1Царе 15:17) и Бог го издигна да царува над Израил. Важно е да отбележа, че освен че
Саул стана цар по Божия инициатива, той също така стана цар над
царството, което Бог беше създал.Т.е
цар поставен свише над царство създадено свише.
В днешно време хората, които
претендират за протекцията на думите "не пипай Господния помазаник"
дали изпълняват тези две условия?
Те дали са издигнати от Бога в позиция на власт, или самозвано използвайки механизмите на системата са се домогнали до нея; и тази власт дето упражняват дали е власт в автентичното Христово тяло, или е само в рамките и благодарение на по-човешки създадени институции и организации?Ако ще се осланяме на примера за Давид и Саул, ще трябва да вземем предвид тези две важни проверки. Давид разпознаваше автентичността на избирането (помазването) на Саул и се покоряваше на принципа - "Щом Бог го е поставил, само Бог ще го махне."
Важно е да се отбележи също, че въпреки, че Давид не вдигна ръката си да убие Саул, той разпознаваше, че Саул беше нечестив и отвърнал се от Бога, и избяга от него и не живееше под неговата власт, но вместо това се скиташе като отшелник по пещерите, далеч от властта и юрисдикцията на Саул, и водеше своя група от хора, на които беше водач и наставник.
2. Нека да обърнем внимание върху термина "
помазаник."
В Библията този термин се отнася
до избрания от Бога цар да владее над царството Му. Никога свещеник, първосвещеник или пророк не беше наричан Господния помазаник, ако и да имаха Божия Дух върху себе си. Но тази титла беше
изключително запазена за царя!В Новия Завет имаме мнозина старейшини, водачи, пророци, овчари и апостоли, НО НИКОЙ ОТ ТЯХ НИКОГА НЕ Е ПРЕТЕНДИРАЛ ЗА ТИТЛАТА ПОМАЗАНИК. И не биха и могли, защото те разгласяваха
окончателния Божий цар и Помазаник - Исус от Назарет! Всички тези хора имаха Божия Дух, но никой не се наричаше - Господен помазаник, никой не се считаше за цар, който царува над Божия народ.
Израеливите царе бяха прототип и сянка на Истинския Цар, който имаше да дойде и да владее над Израил довека! И когато този цар дойде никой Божий човек не е претендирал да бъде и той Господен помазаник и цар. Никога в тялото Христово Божий служител и водач не е приемал титлата или позицията на "цар"!
Ето защо тези, които прогласяват себе си за "Господни помазаници" с това
се отричат от единствения валиден и действащ Цар и Помазаник - Исус от Назарет. Защото не може да има двама царе едновременно:
Юда 1:4 Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от ЕДИНСТВЕНИЯ Владетел и Господ наш Исус Христос. Та на въпросите на johnny_fx, аз мога да отговоря така:
1. Случая със Саул, бидейки Господния помазаник е приложим в Новия Завет единствено спрямо Исус Христос, защото Той е единствения Господен Помазаник и единствен Цар и владетел над Божия народ!
2. Трябва да се замислим така наречените "помазаници" в каква територия оперират и
каква е юрисдикцията на тяхната "власт". Територията им са човешки организации под формата на юридически лица регистрирани като деноминации и non-profit организации опериращи благодарение на светските закони, които
нямат юрисдикция над духовните неща - Божието е на Бога, и САМО кесаревото е на кесаря. Властта в тези светски организации е административна базирана на механизмите на организацията, а не на духовна зрялост и добродетели, които са източник на автентична духовна (а не административна) власт.
3. Пасторите
не можем да приемем, като помазаници, защото термина "помазаник" е изключително запазен в Библията за Господния цар, и след идване на вечния Цар никой човек не може да дръзне да се обявява за цар над Божия народ. Но ако някой дръзне, то той с това се отрича от
единствения Цар - Исус Христос!
4. Тази идея ( да се обявяват църковни водачи за помазаници) идва точно от там от където идват всички ереси - от падналата човешка плът обяздена от небесните началства и власти на тъмнината.
И сега, каква е
праведната реакция след всичко казано по-горе?
- да счетем, че това разбиране ни дава свобода да хулим другите, да се държим арогантно и да даваме израз на огорченията и разочарованията си? И да счетем, че това лицензира своеволие и бунтарство?
- или да позволим на Истината на Словото да ни направи свободни от манипулациите и хомота на религиозната система. И в тази свобода бидейки свободни от осъждение да израстем духовно и да съзреем, така щото Бог да направи от нас овчари, които жалеят стадото (ако няма други наоколо) и така да бъдем инструменти за напредъка на Божието дело?
Ние трябва да разберем, че нямаме нужда да се бунтуваме спрямо системата. Ако се бунтуваме спрямо нея, това означава, че ние все още сме част от нея. Ако сме Божии деца, родени свише, ние не принадлежим на никоя човешка система и нейните претенции за власт. Ние сме под юрисдикцията на Божието Царство и всичко, което трябва да направим е да осъзнаем къде НАИСТИНА ПРИНАДЛЕЖИМ, за да продължим в славната свобода на Благовестието. Разбира се носим отговорност да предупредим онези, които все още живеят в обятията на Вавилон, да излязат от нея, както и да разобличим лъжите на вавилонските проповедници и пророци, но не в духа на бунт и огорчение, а в духа на грижа за овцете, които са пленени, доени и стригани (а често и заколвани) от вавилонските вълци грабители.