Живота в общност е като живота в семейството. Семейството не е манастир, нито е лишено от контакти с останалите хора. Разликата е че в семейството хората прекарват повече време заедно, имат общи цели и споделят общи отговорности и ресурси. Именно това е и общността. При живота в общност характера на човека е изложен на показ и е по-вероятно гибелни пътища в сърцето на човека да се уловят от останалите и той да бъде изобличен и очистен. Това при други обстоятелства няма как да стане.
Ето защо Исус не се задоволи с нищо по-малко от това да живее заедно с 12-те ученика, Той е разбирал много добре колко жизненоважно е това за тяхното формиране като Божии хора и слуги.
От друга страна Христовата общност представлява една здравословна духовно, физически и икономически среда, която е жизнено необходима за оздравяване на духовно болните и осакатените. Това не може да стане чрез инцидентни контакти, или посещение на "служба" няколко пъти седмично. Ето защо точно от здравата среда на една Христова общност имат нужда болните овце разпръснати по "църквите". Общността е място където добрия пример се вижда на ежедневна основа, а също така лошия пример и поведение се изобличават на ежедневна основа. Човешкия характер се формира под влияние на решенията, които взима човек, а решенията се взимат най-вече на базата на отговорностите, които носим. Ето защо 2-3 часа събрания седмично са нищожна част от 168-те часа реален живот седмично в които ние се формираме, като личности и като характер. Това дори няма и 10% от цялото време. Светиите имат жизнена нужда да прекарват максимално голяма част от реалния живот през седмицата, потопени във взаимоотношения, които влияят на начина по който взимаме решения и се отнасяме към отговорностите си.
Всички тези неща не изключват неизбежните контакти с хора от света, било колеги, било съседи, било клиенти или бизнес партньори и прочие. Те не изключват и контактите с християни от всички нива на християнството. Нещо повече една качествена общност би привлякла като магнит християни от всички църковни събрания, които търсят духовна чистота и стабилност и които биха желали да дойдат и да вкусят макар и за малко от блаженството на общението на светиите и да се научат от мъдростта от техния начин на живот.
Аз самия предприех да пропътувам 15 000 километра само и само да мога да видя подобен начин на живот с очите си и да вкуся от реалността, която беше довела тези хора до толкова сериозно духовно израстване. И там имаше хора идващи от всяко кътче на земята поради същата причина.
Безспорно една стабилна Христова общност ще успее да повлияе на търсещите души в отстъпилите църковни общности много повече от онези, които остават сред тях в пълна неориентираност и неефективност