В действителност това е заглавието на една книга от един немски теолог. Не е ли изумително, когато Бог оживи пред теб чрез Духа Си нещо, което отдавна си познавал и виждайки заглавието на някаква книга внезапно си пронизан?
Пишеше БОГ разпнат –
БОГ разпнат!Мога да го кажа стотина пъти и с пълно гърло да го крещя, но няма гаранция, че ще влезе в сърцето ти. Божият Син трябва да те прониже.
Б-О-Г разпнат!Сигурно някои от вас познават картината, която толкова почитат (ордена на) Сестрите на Мария в Дармщат. Казва се
The Isenheim Altar, нарисувана е 16-ти век от художник на име Gruenwald. Обикновено такива картини са ги слагали над олтара, който завършва с листа и носи и рисунка на разпятието. Ако никога не сте я виждали, ви го препоръчвам. Това е единственото изображение на Христос Разпнат, което някога бих подкрепил. Повечето Го показват, като балетист стъпил на върха на пръстите си. Някои са почти чувствени...мъж с изпъкнали мускули и широк гръден кош! Не е зле!
Обаче тая картина е УЖАС! Тя е толкова гротескна, че едва я гледаш. Затова подозирам, че е направена под вдъхновението на Святия Дух. Никога не сте виждали по-страховита фигура. Трудно различаваш дали става въпрос за човек или за някакво изпорязано животно. Даже техниката на самата картина е забележителна. Тя е на четири века, а изглежда все едно вчера нарисувана. Колко свежест и извираща сила има в тая картина!
Пръстите са сгърчени в смъртен възел, а лицето носи белезите на последния болезнен припадък. Устните са бели, а очите са потънали дълбоко в черепа и той
"Нямаше благообразие, нито приличие ...та да го желаем (Исая 53:3), обезобразен повече от всеки друг човек" (Исая 52: 14), и опръскан навсякъде със съсирена, втвърдена кръв. Художникът не е подминал и плюнките. Дървени и метални парченца се подават от плътта следствие камшичните удари и гледайки цвета на тялото имаш усещането за гангренясваща зеленина.
Невероятно грозно!
Същинско мъчение. Достоен за съжаление нещастник! Досега съм я виждал 3 или 4 пъти. Намира се в Collmar, France близо до Alsace Lorraine на френско-немската граница. Ако ви се удаде случай, не го пропускайте! Може да се окаже по-полезно от три месеца лекции и проповеди.
Всеки път като я видя имам странно чувство. Разбира се тия художници по принцип изписват Христос с препаска. Такава е била традицията сред художниците през Средновековието и Възраждането. Но в Писанията няма и сянка от доказателство, че това е било така. Част от мъчението и болката на Кръста, или срама на Кръста е именно срамът от голотата на жертвата, лишена от дрехите си, с ръце приковани към Кръста и неспособна да се прикрие.
Как да го изразя?
Исус понесе това неизразимо унижение, това показване на интимните му части, за да можем ние да не претърпим срам в тази област.Говоря като в лудост, като глупак. Никога и никъде преди не съм казвал това, по никакъв повод. Но мисля, че имаме нужда да го чуем. Какво да кажем за човешката ни природа, способна да извади жилото и да превърне ужаса в проста теология, в принципи на вярата, които ние защитаваме, и необезпокоявани пеем
Той бе наранен за нашите престъпления и същата вечер се връщаме вкъщи и мастурбираме? Ако някога сме имали нужда от светлина от небето, то е сега.
Откровение от Бога за Неговото страдание, за това именно страдание, за
БОГ РАЗПНАТ!Не мисля, че друго би ни опазило. Нищо друго няма да ни отврати от греха. Нищо няма да ни възпре да не разпнем отново Божия Син освен това да разберем, НАИСТИНА да разберем, какво пострада Бог в унижението си, в неописуемата болка и позор нанесени му от хората, дотам, че бе забравен дори от Бога, своя Отец.
Проклет всеки, който виси на дърво. (Гал. 3:13)Да слушаш подигравките на Еврейските свещеници:
"Спаси себе си и слез от кръста" и ще ти повярваме; "Той спаси други: а себе си не може да спаси." (Марк 15: 30, 31)Разбрал ли си това достатъчно? Тук има нещо уникално; страданието единствено е способно да ни доведе до откровение за истината.
Страданието
ОТКРИВА повече от всичко друго. Изпитал ли си това в собствените си страдания? (представи си, че) Лежиш в треска на болничното си легло и си близо до смъртта или поне така се чувстваш.
Нещата, които биха те занимавали, ако беше здрав, на които щеше да отделяш времето си и вниманието си и върху които би водил дълги разговори, стават ужасяващо неуместни сега.
Страданието е като топъл нож в масло. То опростява всичко. Достига до същината на проблема и го открива, както нищо друго не би могло. Ето защо големите театрални школи са почитали винаги страданието, дори повече отколкото са го почитали божиите хора. Ето тук не сме пораснали много. А трябва, защото сме призовани към същата съдба.
Някой беше казал, че ако човек говори, както Христос е говорил и живее, както Христос е живял, ще има същата съдба.
"Ще ни мразят и ще казват, че правят на Бога услуга." ...
"ще бъдете мразени от всичките народи поради моето Име." (Мат. 24:9)Едновременно с това,
"любовта на мнозинството ще охладнее, защото беззаконието ще се умножи" (Мат. 24:12), особено това беззаконие (сексуалното), и защо ще ни мразят? Защото няма да могат да търпят противоречието между лицата ни, духовете ни и своите дела. Духът на Света все повече ще вика
"Ела, легни с мен" (Бит. 39:7). Ако не пожелаеш ще ги вбесиш. Да си чувал някога, "Отблъсната жена мрази най-силно?" Отблъсни Вавилонската блудница и чашата й пълна с блудство и ще видиш какво значи бяс, какъвто не си знаел че има.
Не съм забравил една от първите ми опитности в Християнската вяра. Едва преди няколко месеца бях повярвал. Бях спасен от един Господ, когото не бях и търсил дори. Той ме доведе до Себе Си в Ерусалим и после се върнах към учителстването в Калифорния, като с връщането си загубих всичките си приятели още първата вечер, когато споделих на всички вярата си. Но имаше една учителка еврейка заедно с мен в същия факултет. По принцип ядяхме заедно в кафето на факултета.
Бях новоповярвал и ревностен и винаги й свидетелствах криво-ляво, колкото разбиране имах. Познавах два или три стиха. Но си спомням един случай, когато бях странно мълчалив. Тя беше жена, която постоянно прелюбодействаше. Тъй като не вярваше, че съществува грях и вина трябваше да ходи на психиатър два пъти в седмицата за да се освобождава от това напрежение. Трябваха й хапчета за да спи и хапчета за да се събуди. Жалка картинка, изпълнена с интелектуална надменност, гордост, арогантност и непознаваща Бога. Отражение на този свят. Аз си стоях, без да кажа и дума, зает мислено с мои си неща. Усещах обаче, че тя става все по-неспокойна дори възбудена, и накрая ядосана. Погледнах я с абсолютно невинен поглед и тя повече не можа да се сдържи, а избухна, "Дори, когато мълчиш си живо обвинение!"
Никога не забравих това!
Не без причина Господ ми го напомня сега. Това именно ще крещи света
на нас. Трябва да следваме Агнето където и да отива (Рут 1:16), ако сме решили да посрещнем края носещ със себе си тотална противопоставяне, силите на тъмнината и светлината ще си дадат последна битка. Ако ще сме святи ще бъдем много святи, или няма да бъдем въобще.
Толкова полярен ще стане света. Тези, които тази вечер пеят небрежно за Божията Святост, тогава няма да могат да пеят. Ще се избави само този, който е достигнал до Неговата дълбочина и познава Неговото съвършенство и святост, само този който е победител в Негово Име. Всеки трябва да знае, че брадвата е стигнала до корена на неговия живот и той може да се радва в победата си и на това, че е достигнал до истинска свобода в Христос, че се е присъединил към онези, които са придобили наистина Кръста, а не са го приели просто като правилна доктрина или като украшение на врата, или направен от пластмаса.
Достигнали ли сме
това?
Спомняме ли си, че Исус умря гол?
Изстрада неизразим срам за да застанем ние един ден пред Него без срам и да не опетним Името Му, нито да Го похулим с нашата невярност.
Той умря гол.
Напусна света, така както и дойде – гол.
Не е ли интересно, че само християните от Сестри на Мария признават раждането и смъртта на Христос в голота?
Това е единственото общество от вярващи, което съм посещавал по целия свят, където от мига, в който стъпих в имота им почувствах абсолютно осезателно Божията Святост.
Не го почувствах, като дойдох тук! Само в общността (the Sisters of Mary), изпитала най-дълбоко страданията на Христос. Не знам как да ви обясня това.
При едно от моите посещения при тях си донесох вкъщи една глинена фигурка на младенеца Исус. Колко конфузно за бруклински евреин нали? Какво ще правиш с подобни сантименталности. Нямам нищо общо с тия неща. Просто защото е дете не значи, че е сантиментално, въпреки, че всичко може да се полее със захарен сироп – както младенеца Исус, така и Кръста.
Като отидете там откъдето аз сега идвам, в залата имаше един Кръст на стената зад мен. Беше уникален. Не съм виждал подобно нещо. Беше целият в рози, ламперия от рози във формата на Кръст. Много красиво. Много впечатляващо. Ама лъжа!
Сатана би се радвал, ако всичко стане такова сладникаво, но ние се нуждаем да го съзрем в истинския му ужас! Трябва да разберем, че БОГ дойде от небето и се роди сред нас като голо, безпомощно и напълно зависимо от другите дете. Ето това ме впечатли в тая фигурка, дете с протегнати ръце, носейки красивото изражение на пълното доверие. Това е върховно.
Но Той беше ГОЛ!
Какво унижение е за Бога да дойде във формата на човек. Ще кажеш, Арт, какво му е на човека? Това е най-висшата форма на живот на земята.
За нас може и да е положително, но за Бог е унижение. Да бъде затворен в тялото на човек, като слезе от небето и остави Славата Си за да живее като зависимо дете?
Да живее скрито в неизвестност?
Да понесе да Го отхвърли Собствения Му народ?
Да завърши живота си в неописуемо мъчение, което думите не могат да опишат и за което Писанията казват само
"И те Го разпнаха"? (Мат.27:35)Дори Бог не се опитва да го опише. И Той напусна тоя свят като безпомощно дете, гол.
И това е
твоят Цар?
Като евреин искам да ти кажа, че това не е по еврейския вкус. Определено нямаме слабост към царе, дето идват на гърба на магаре, на което"не е сядал човек" (Марк 11:2), това си е пълна лудост, унижение и глупост – някакъв цар дето се кандилка надолу по Маслинения Хълм.
Не е много царско по човешки погледнато!
И да умре на позорният стълб – на бунището извън града!
И учениците му не издържаха гледката и избягаха.
Това гангренясало парче месо – това е
Б-О-Г !
Ще кажеш "Арт, защо беше нужно това?". Не мога да ти отговоря. Но в книгата Разпнатият Бог ...знаеш ли какво казва немският теолог Молтман?
Казва "Знаеш ли къде започва истинската вяра?"
Не пластмасовата вяра, ИСТИНСКАТА ВЯРА, онази дето ще те предпази от мастурбиране, от блудство, от угождаването на плътта? Знаеш ли къде започва истинската и побеждаваща вяра?
"Там където атеистът казва, че тя трябва да умре.”
Това обърква всякакъв вид логика и мисъл! Няма по света религия, която да има такова събитие в центъра си освен Християнството. Това е съблазън на съблазните. Кой може да разбере тия неща?
Пророк Исая казва
"Той бе наранен за нашите престъпления, бит бе заради нашите беззакония... Всички се отбихме като овце: всеки се отби в своя си път; и Господ възложи на него беззаконието на всички ни. ..Но Господ благоволи той да бъде бит" Исая 53:5,6,10.Той пострада в полза на беззакониците.
Искаш ли да знаеш колко ужасен е грехът в Божиите очи? Искаш ли да виждаш както Бог вижда? Само това е истината! Всичко друго е грешка или заблуда.
Виж Бог Разпнат!
Виж Бога да виси гол.
Виж това ужасително мъчение и ще разбереш как Бог се отвращава от греха.Бил ли е грехът отвратителен и за теб, така че никога повече да не разпъваш отново Синът на Славата или да погазваш кръвта Му пеейки песни, които възхваляват нещо, което ние в действителност познаваме и сме изпитали твърде малко и на което много от нас противоречат с истинските си постъпки, мисли или въображение?
"Той бе наранен заради нашите беззакония."
Чел ли си скоро 22 Псалом? Какво описание на Разпятието!
Може би 1000 години преди самото събитие.
"Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми. Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта. Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми. Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат. " (Пс.22:14-17)Знаете ли чудесния химн "
Когато се Взирам в Чудния Кръст" от
Исак Уатс?
Кога за последно ти си се взирал в него?
продължава...