В заключение старозаветният закон нито съществува, нито трябва да се спазва. Спазват го богохулниците, които оставиха Бог и го замениха със закона. Преследвани, пръснати по целият свят, както са предупредени именно в почитания от тях закон.
Апостол Павел пише:
"Понеже това, което бе
невъзможно за закона, поради туй, че бе
отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,
за да се изпълнят изискванията на закона в нас,
които ходим, не по плът, но по Дух." (Римляни 8:3-4)
И преди това:
"
Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта." (Римляни 8:2)
Има нов закон "на животворящия Дух", чрез който се изпълнява стария закон. "Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши ... за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, но по Дух." Това е, което пророкува Бог чрез Йеремия: "Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им" (Йер. 31:33). Това обаче
не е унищожаване на стария закон, защото изискванията на Бога относно правдата не се променят (убийството, прелюбодейството, богохулството са все още грях срещу Него), макар Той да вменява правда на тези които вярват в Исус Христос,
а е утвърждаване и изпълнение на този същия закон--"за да се изпълнят изискванията на закона", които чрез плътта ние не можем да изпълним. (
Добавка: Ако законът казва "Обичай ближния си", а ние го мразим, съгрешаваме. Обаче ако чрез силата на Духа ние обичаме ближния си както себе си, тогава законът се утвърждава, не се унищожава.)
Кабрал е прав за това, че ние вече нямаме нужда от наставник (Мойсеевия закон), който до ни заведе до Христос--защото Някой по-голям от Мойсей е тук. Ние обаче продължаваме да изпълняваме закона като ходим по Духа чрез вяра в Божия син: "И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата" (Римляни 3:27). Ние го изпълняваме (ходейки по Духа) не за да се оправдаем обаче, защото сме оправдани чрез вяра в Исус Христос, а от любов към Господа: "Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди" (Йоан 14:15). Даже, ако поучаваме, че видите ли тези заповеди от закона са заместени и невалидни, е по-добре по един камък на шията да си вържем и да се хрърлим в морето. "Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота,
ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство;
а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече
велик в небесното царство" (Матей 5:18-19).
Проблемът със закона и неговата недостатъчност не беше в закона, който Бог даде, а в изпълнителите му, защото законът сам по себе си е свят и добър. Както е писано, "Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа. А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърдцето им, но когато Израил
се обърне към Господа,
покривалото ще се снеме. А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода" (2 Кор. 3:14-17).
Мисля, че никой тук не твърди, че ние трябва да спазваме закона, както го правят православните евреи в днешно време, за да се оправдаем и покажем праведни пред Бога. "Ако правдата се придобива чрез закона," пише апостолът, "тогава Христос е умрял напразно" (Галатяни 2:21). От такова спазване Бог да ни опази. Но твърдение от сорта на "старозаветният закон не съществува"
противоречи на Божието слово и е меко казано
несъстоятелно.