Преди да говорим за даването (споделянето на блага) въобще е нужно да изясним един основен принцип за да няма объркване. Принципа е не само библейски, но и дори и всеки, който не познава Библията, но има здрав разум, знае че той е в сила и е валиден. В християнството обаче този принцип е напълно загърбен и заменен със фантасмагории, базирани на измамителни хитрости. Кой е този принцип? Ето този:
Богатия дава на бедния, и този който има дава на този който няма!
Някой може да каже, ами много ясно че е така. Обаче мнозина в християнството не мислят по този начин. Защото ще видите милионери да събират дарения от бедняци богаташи от сиромаси, и тези, които имат изобилие от тези, които са в оскъдност, дори от хора които не само нямат да дадат, но взимат на заем да дадат на богаташите. Подобно нещо не само е небиблейско, не само е абсурдно, но е мерзост за която всеки въвлечен ще отговаря!
Мнозина бедни биват насърчавани, че за да имат трябва да дават на богаташите проповедници с надеждата, че и те ще забогатеят, такива забравят ясното предупреждение на Писанието:
" който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия. " Пр.22:16
Трябва да има нещо извратено в това бедния да тръгне да дава на богатия, толкова извратено, че проклетия пада върху онзи който го прави.
Йоан Кръстител говорейки за даването казва:
" Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото. " Лука 3:11
Принципа е повече от ясен, този който има дава на този който няма, а не обратното! Без този принцип ще се изгубим в лабиринта от измамителни хитрости разпрострели мрежи в християнството.
Следващия принцип на даване който виждаме в Писанията е следния:
"Взаимоотношение, а не система; благодат, а не закон; личности, а не организации; конкретно а не на общо основание; драговолно, а не от принуждение."
Даването в Новия Завет е базирано на взаимоотношенията между светиите, а не на система или механизми за събиране на пари.
" От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята,
Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любовта към Бога? " 1Йоан 3:16-17
Тук първо виждаме утвърден първия принцип (дава този който има) и след това виждаме втория принцип. За да даде някой, трябва "да види брата си в нужда". Това предполага две неща. Първото е да е уверен че този човек е брат, и второ да е достатъчно близко до него за да види нуждата му. И двете неща предполагат взаимоотношение. Има още един случай при който взаимоотношението е чрез посредник, което ще разгледаме по-надолу.
Никъде в Новия завет няма да намерим система или механизми за непрестанно събиране на пари. Винаги става на основата на взаимоотношения между светиите. Телевизионни, медийни и Интернет реклами за дарения са напълно изключени. Всеки случай е конкретен и е свързан с поверяване на дарението или директно на нуждаещия се или на посредник който познава и двете страни и на когото можем да имаме пълно доверие.
Характерен случай за посредничество е примера с дарението което апостол Павел събираше за бедните от Юдейската земя:
Act 11:27 И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,
Act 11:28 един от които, на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.
Act 11:29 Затова, учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;
Act 11:30 което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.
Първо виждаме първия принцип, а именно че Бог предупреди, че идва глад в Юдея, следователно братята които живеят там щяха да изпаднат в бедност и нужда. В останалите региони обаче където имаше свети глад не се очакваше да има и се предполагаше, че светиите там ще са в по-добро материално положение. Ето защо се предприе чрез Варнава и Павел, хора познати на църквите в Мала Азия и Гърция (да не говорим, че те основаха тези църкви) да се събере дарение от светиите по тия места за братята в Юдея. Виждаме, че имаше конкретен повод за събиране на дарение. Виждаме че дарението се събираше чрез посредници познати и на двете страни. Виждаме че имащите даваха на нямащите.
1Кор. 16:1 А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви.
1Кор. 16:2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.
1Кор. 16:3 И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим;
1Кор. 16:4 и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.
Тук се говори за същия случай описан в Деяния. Аз съм чувал как мнозина проповедници използват стих 2-ри да въведат система за събиране на редовни дарения на общо основание. Това е изкривяване на Писанието! От стих 3-ти се вижда ясно, че това дарение е във връзка с конкретния повод описан в по-горе цитирания пасаж от Деяния 11-та глава. Написаното във 2Кор. глави 8 и 9 е във връзка със същия повод и конкретен случай.
Интересно е да се отбележи, че Павел дори не се нагърби да вземе парите лично, а парите щяха да се донесат лично от одобрени от местните събрания братя! Това, което аз виждам тука е една изключителна предпазливост и внимание в начина по който се прави това за да се отнеме всяка възможност за злоупотреба и за възникване на съмнения относно истинността и почтеността на цялото предприемане. Мисля че имаме много да научим от тази изключителна предпазливост и мъдрост с която постъпват апостолите.
Засега ще спра до тук с развиването на темата, за да не става много дълго и трудно за четене и смилане.