Author Topic: Даването в Новия Завет  (Read 8942 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

johnny

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 293
Даването в Новия Завет
« on: November 28, 2007, 21:52:14 PM »
След като разгледахме въпроса за десятъците, нека да видим и даването според Новия Завет.

(Само едно уточнение. Новия Завет започва след възкресението на Исус, а не преди това, защото някой хора май го пропускат това.)

В Новия Завет няма 10% има 100%. Всичко принадлежи на Бог, ние нямаме нещо наше, че да отделяме 10% от него за да даваме. Всичко което имаме ни е поверено и трябва да сме готови във всеки един момент да се разделим с него.

Деяния 2:
44. И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;
45. и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.
46. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,
47. като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.


Деяния 4:
32. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
33. И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
34. Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,
35. и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.


Това е голям шок за днешните църкви. Явно за това са измислили десятъчната система.
Хем вълка сит, хем агнето цяло. Да ама не. Словото е достатъчно ясно.

Наблюдава се и нещо друго из западния свят в частност братска Америка.
2 Коринтяни 9:6. А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.
Това извадено от контекста звучи като договор и сметкаджийство.
Аз ще дам сега 100$ ама Боже ти ще ми върнеш стократно после.
Освен това се ползва за манипулация на масата хора за да дават, да дават, да дават...
Но стиха продължава.

2 Коринтяни 9:
6. А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.
7. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.
8. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;
9. както е писано: -
"Разпръсна щедро, даде на сиромасите,
Правдата му трае до века".


Тука идва голямото притеснение на пасторите. Как ще се издържам, кой ще плаща сметките? Ако всеки си прави каквото си иска, няма сигурни доходи.
И хоп за по лесно се въвеждат десятъците. Сигурен доход, особено ако е в надписан плик, всичко се знае.
Аз да попитам. Ако Бог те е призовал за овчар да пасеш повереното ти стадо и да се грижиш за него, Той няма ли да се погрижи за нуждите ти?
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам...

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Даването в Новия Завет
« Reply #1 on: December 01, 2007, 00:12:46 AM »
Преди да говорим за даването (споделянето на блага) въобще е нужно да изясним един основен принцип за да няма объркване. Принципа е не само библейски, но и дори и всеки, който не познава Библията, но има здрав разум, знае че той е в сила и е валиден. В християнството обаче този принцип е напълно загърбен и заменен със фантасмагории, базирани на измамителни хитрости. Кой е този принцип? Ето този:

Богатия дава на бедния, и този който има дава на този който няма!

Някой може да каже, ами много ясно че е така. Обаче мнозина в християнството не мислят по този начин. Защото ще видите милионери да събират дарения от бедняци богаташи от сиромаси, и тези, които имат изобилие от тези, които са в оскъдност, дори от хора които не само нямат да дадат, но взимат на заем да дадат на богаташите. Подобно нещо не само е небиблейско, не само е абсурдно, но е мерзост за която всеки въвлечен ще отговаря!

Мнозина бедни биват насърчавани, че за да имат трябва да дават на богаташите проповедници с надеждата, че и те ще забогатеят, такива забравят ясното предупреждение на Писанието:

" който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия. " Пр.22:16

Трябва да има нещо извратено в това бедния да тръгне да дава на богатия, толкова извратено, че проклетия пада върху онзи който го прави.


Йоан Кръстител говорейки за даването казва:

" Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото. " Лука 3:11

Принципа е повече от ясен, този който има дава на този който няма, а не обратното! Без този принцип ще се изгубим в лабиринта от измамителни хитрости разпрострели мрежи в християнството.


Следващия принцип на даване който виждаме в Писанията е следния:

"Взаимоотношение, а не система; благодат, а не закон; личности, а не организации; конкретно а не на общо основание; драговолно, а не от принуждение."

Даването в Новия Завет е базирано на взаимоотношенията между светиите, а не на система или механизми за събиране на пари.

 " От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята,
Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любовта към Бога?
"  1Йоан 3:16-17

Тук първо виждаме утвърден първия принцип (дава този който има) и след това виждаме втория принцип. За да даде някой, трябва "да види брата си в нужда". Това предполага две неща. Първото е да е уверен че този човек е брат, и второ да е достатъчно близко до него за да види нуждата му. И двете неща предполагат взаимоотношение. Има още един случай при който взаимоотношението е чрез посредник, което ще разгледаме по-надолу.

Никъде в Новия завет няма да намерим система или механизми за непрестанно събиране на пари. Винаги става на основата на взаимоотношения между светиите. Телевизионни, медийни и Интернет реклами за дарения са напълно изключени. Всеки случай е конкретен и е свързан с поверяване на дарението или директно на нуждаещия се или на посредник който познава и двете страни и на когото можем да имаме пълно доверие.

Характерен случай за посредничество е примера с дарението което апостол Павел събираше за бедните от Юдейската земя:

Act 11:27  И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,
Act 11:28  един от които, на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.
Act 11:29  Затова, учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;
Act 11:30  което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.


Първо виждаме първия принцип, а именно че Бог предупреди, че идва глад в Юдея, следователно братята които живеят там щяха да изпаднат в бедност и нужда. В останалите региони обаче където имаше свети  глад не се очакваше да има и се предполагаше, че светиите там ще са в по-добро материално положение. Ето защо се предприе чрез Варнава и Павел, хора познати на църквите в Мала Азия и Гърция (да не говорим, че те основаха тези църкви) да се събере дарение от светиите по тия места за братята в Юдея. Виждаме, че имаше конкретен повод за събиране на дарение. Виждаме че дарението се събираше чрез посредници познати и на двете страни. Виждаме че имащите даваха на нямащите.

1Кор. 16:1  А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви.
1Кор. 16:2  В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.
1Кор. 16:3  И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим;
1Кор. 16:4  и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.


Тук се говори за същия случай описан в Деяния. Аз съм чувал как мнозина проповедници използват стих 2-ри да въведат система за събиране на редовни дарения на общо основание. Това е изкривяване на Писанието! От стих 3-ти се вижда ясно, че това дарение е във връзка с конкретния повод описан в по-горе цитирания пасаж от Деяния 11-та глава. Написаното във 2Кор. глави 8 и 9 е във връзка със същия повод и конкретен случай.

Интересно е да се отбележи, че Павел дори не се нагърби да вземе парите лично, а парите щяха да се донесат лично от одобрени от местните събрания братя! Това, което аз виждам тука е една изключителна предпазливост и внимание в начина по който се прави това за да се отнеме всяка възможност за злоупотреба и за възникване на съмнения относно истинността и почтеността на цялото предприемане. Мисля че имаме много да научим от тази изключителна предпазливост и мъдрост с която постъпват апостолите.

Засега ще спра до тук с развиването на темата, за да не става много дълго и трудно за четене и смилане.



Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Leon

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 15
Re: Даването в Новия Завет
« Reply #2 on: December 12, 2007, 15:06:42 PM »
Контекста на 2 Кор. 9 глава не бива да се разбира, че става дума за десятъка, а за даването към бедните. Двете неща са различни. Бих казал, че новозаветното доброволното даване не е само новозаветен принцип. Доброволното даване го е има като принцип още в Стария завет. Ако направите сверка към какви препратки ще ви препрати, ще откриете, че 2 Кор. 9:7 (Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.) води към Стария Завет, и по-специално към Мойсеевия Закон: Второзаконие 15 и Левит 25:35-43. Нещо повече, ключовият израз в стиха, "Бог обича онзи, който дава на драго сърце," е многократно повтарян принцип в Стария Завет: Изх. 35:21; 1 Лет. 29:5-9; Езра 2:68 и др. Старозаветното доброволно даване към бедните преминава в новозаветното доброволно даване към бедните.

Принципът на даването го има от началото на Земята и до ден днешен.

Но и даването не е само за бедните, а е преди всичко грижа за своите си, за сирачето, за вдовицата.

Cadosh, Cadosh, Cadosh Elohim, a'Donay, Savaot

Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината.