Разглеждах някои от последните публикации във форума и се удивих от неспособността си да разбирам. Още повече, че някои от нещата, които не можех да осмисля, са написани от мен самия! (И то не заради това, което съм написал, а заради моментното ми състояние.) И тогава се сетих за тази тема, която Watchman беше повдигнал преди време--"помрачени в разума". Каква нужда имаме Бог да прояснява ума ни, за да можем ние да преценяваме трезво и правилно, да разбираме казаното от другите, да даваме адекватни отговори. Не просто да говорим нещата, които са ни на сърце или това, което сме заучили или чули или чели някъде, а да можем да отговаряме прецизно и смислено, всяка дума да е на място, да назидава другите.
Аз лично често изпадам в периоди на умопомрачение, когато губя всякаква проницателност и карам все едно "на плейбек"--със заучени доктрини, фрази, неща, които някога съм приел и помня, че съм приел за добри като модели и правила на поведение, но в момента изцяло не ги разбирам. И тогава сърцето ми се надига и чувствителността ми към Святия Дух е сведена до минимум. Докато не се ударя и нараня тук и там в разговора, осъзнавайки че всъщност увереността ми в позицията ми е повече плод на плътска, себеправедна твърдост отколкото на смирение пред Божията истина, и докато не се покая за прибързаността и високоумието си и не се обърна към светлината.
Ние трябва да сме
светлината на света, и как бихме могли да бъдем светлина, ако разумът ни е помрачен (в по-голяма или по-малка степен), ако не се отърсваме от човешките си, плътски разбирания? Ако сме изгубили усет за това, кое е от Духа и кое е от душата? Защото Духът, сме чели, е този, който дава живот, а плътта нищо не ползва.
По-рано днес цитирах един пасаж от 1 Коринтяни, 2 глава, където апостол Павел говори за Духа, който ни е даден, Христовият Дух, "който издирва всичко, дори и Божиите дълбочини" (1 Кор. 2:10). Можем ли да кажем, че сме водени от този Дух във всеки един момент и че сме познали тези "дълбочини"? Че на Него уповаваме да ни води в Истината, да пречиства и освещава ума ни и да ни дава разбиране--и една реална увереност, която се базира на мъдрост дадена ни и потвърдена от Бога, а не просто чута от човеци?
Аз години наред четях християнски книжки, пренебрегвайки в една или друга степен Библията. Едва напоследък започнах да "преоткривам" Божието Слово. При все, че съм подбирал книгите и не съм посещавал църква през тези години. Не ми се мисли какво щеше да е ако бях бомбардиран и от амвона.
Факт е че на готово е по-лесно. А всеки иска лесното. На никой не му се копае и изследва. В днешните забързани времена искаме всичко сега и на момента, нямаме време за "губене". И аз все още съм така малко или много.
Но Бог има друго предвид, както добре е описал Watchman.
От това зависи животът ни все пак.
Бог да има милост към нас и да ни води.
Джони, ти казваш, че да четеш какво другите са писали било по-лесно, но аз мисля, че е точно обратното. Когато човек разчита на себе си и трупа мъдрост, за да бъде по-уверен, всичко е далеч по-трудно. И в един момент наистина идва нанагорно, когато Бог му покаже, че е уповавал на себе си и се види плодът на цялото това домогване. Божието бреме е леко, не е тежко. Ако на нас ни е тежко, значи плътта ни има още власт над нас. Един Христов ученик трябва да се радва да търси, да учи, да разбира, да слуша, да бъде поучаван, да се покорява, да постоянства в наученото. Това не е тежко бреме. То освобождава, дава живот, радост. Няма лошо човек да чете какво хора по-зрели във вярата от него са написали, но ако той духовно не може да изпита прочетеното на база Словото (понеже Словото за него е дух и живот, и Духът на истината ни напомня и разкрива Словото), то той не би могъл да вникне в същината на и да прецени написаното, а ще се колебае вътре в себе си.
Този процес на изследване, на търсене, на искане от Бога е лесен и естествен толкова колкото е лесно и естествено да се плава по течението, защото Бог дава благодат и сила; но ако човекът още е плътски и неукрепен в истината и вярата му е малка, то за него това ще бъде мъка като да плава срещу течението, защото той всячески се бори и се опитва да надвие себе си. Само че когато човек се е оставил да го носи течението, ако така мога да се изразя, той не може да избързва. Трябва да бъде търпелив и да чака водата да изтече и да го завози, докъдето е тръгнал. Изисква се осланяне на Бога, че Той
постепенно, с Неговото темпо и в Неговото време, ако ние Му позволяваме, ще ни доведе до степента на съзряване и разбиране, която сега ни липсва. За да можем да разберем нещата, които са ни трудни за разбиране понастоящем. Но трябва искрено и съвестно да търсим, да постоянстваме и да се смиряваме, не губейки вяра.
Сещам се за един пример в книгата на пророка Даниил, когато цар Валтасар взема приборите заграбени от Божия храм и развратничи с тях, и Бог праща знамение--част от ръка, която пише на стената--и царят се смущава много и праща за мъдреците и тълкувателите да му явят значението на написаното. Тогава Даниил, "в когото е духът на светите богове", се явява пред царя и му казва:
Dan 5:18 Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест;
Dan 5:19 и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.
Dan 5:20 Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,
Dan 5:21 и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, додето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него.
Dan 5:22 А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, ако и да знаеше всичко това,
Dan 5:23 но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените ти и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил.
В същия ден Бог отнема царството от Валтасар, защото той, макар и да е имал примера на дядо си, не беше "смирил сърцето си", беше се главозамаял и Бог не го пожали. Не случайно царят
нищо не разбра и дори след като Даниил му изтълкува надписа, той пак понечи да му дава материалните награди, които му беше обещал, въпреки че самият пророк му беше казал да ги запази за себе си. Дори и когато знаеше значението на написаното на стената--че Бог щеше да му отнеме живота и царството, заради надигнатото му сърце и помрачения му ум и похулването на Бога--Валтасар нито се разкая, нито се уплаши, ами "заповяда, та облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството" (Дан. 5:29); същото това царство, което щеше да му бъде отнето след броени часове.
Ако нашето сърце е заблудено и хванато в каквато и да е пренебрегната нечистота, и се е надигнало като Валтасаровото, и духът ни се е закоравил, макар и да не го съзнаваме и дори да се смятаме за разбиращи и знаещи,
когато Божието Слово дойде и ни изобличи за нещо, или ни даде някаква насока,
ние няма да сме способни да го осмислим и разберем, и да го приемем като от Бога. Тогава ще дойде лукавият и понеже не сме разбрали словото, той ще го открадне от сърцето ни, според както е писано: "При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя" (Мат. 13:19).
Страшно е когато човек, който години е ходил вярно с Бога, изгуби мъдростта за един ден. Имаме примери много в Словото. Аз и по себе си знам, че ако мисля, че разбирам и че съм достигнал, и че стоя, да внимавам най-добре да не падна. Всичко това ме насърчава да постоянствам в добрия път, който Бог е утвърдил в живота ми, с пълна сериозност, вярвайки, че Той е милостив и няма да ме остави на заблудите ми.