Author Topic: Съботата: Божията свята Почивка  (Read 48505 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Съботата: Божията свята Почивка
« on: November 27, 2007, 02:24:42 AM »
Преди много години бях писал подробно по въпроса за съботата като отговор към някои адвентисти, а още и други които се включиха в дискусията. Вярвам, че материала е много полезен, ако и дълъг ще го пусна в този форум. За всеки който изследва този въпрос мисля ще бъде предизвикателно четиво. Особено каня ако някой е адвентист да прочете и да дискутира написаното.

Някои неща може да не звучат съвсем гладко понеже ще редактирам текста изсред оригиналната дискусия, но като цяло ще се чете лесно:


Важността на Божията почивка

(написано като отговор към въпросите на някои адвентисти)

Преди всичко е чудесно, че има хора, които търсят Бога, като размишляват, четат Библията и се молят. Има само един Бог, и един Спасител, една вяра и една надежда, към които сме призовани. И има само едно спасение, един път и един Дух на Истината.

Ние християните разбираме това и търсим да разберем (кой повече, кой по-малко) и да се уверим напълно в тази единственост на вярата и спасението.

За съжаление противникът след като не успя да унищожи Христовата вяра в моретата от кръв проляти от християните през първите векове, реши да смени стратегията и се опита да ПОТУЛИ вярата като я смеси с множество подобни полувяри и полуистини, подкрепени от силата на вековни традиции, установена йерархия, деноминационни стени, човешка мъдрост, духовна гордост и прочие.

И ето ние християните от 20-21 век сме поставени пред огромния лабиринт на християнските различия и трябва да изберем своя път. Беше време когато като новоповярвал християнин аз сблъсквайки се с тези различия буквално бях разкъсан от противоречия съмнения, борби и страхове. Спомням си как в отчаянието си и в незнанието си как да се ориентирам аз дори молех Бога да ме пренесе назад в историята в сън или видение, например във времето когато апостол Павел проповядва в продължение на 2 години в Ефес, и да видя с очите си и чуя с ушите си как всъщност се е служило на Бога и какво е било истинското учение. Считах тогавашните християни за блаженни, защото са пиели от източника, а ние 2000 години по-късно се объркваме между множество учения и различния.

Днес вече не мисля така! Не защото вече съм си изяснил всички спорове и различия, а защото разбрах, че Бог е допуснал това за да можем да търсим Него Самия за отговори. С пълно постоянство, с неуморна вярност, с дръзновения и без всяко съмнение. Нещо повече установих, че дори да се бях преселил в онова време или дори да бях живял тогава, щях да стана само още по объркан, защото от църковната история се разбира, че апостол Павел е бил считан за еретик от половината църква и е бил презиран от мнозина братя и водачи сред християните. Дори и Деяния на Апостолите дава свидетелства за това. Не след дълго църквата се е разцепила около различията които Павел описва в своите послания. На всичкото отгоре са се прибавили и множество ереси, които ако и да е имало живи апостоли (като Йоан например) пак са процъфтявали и мнозина християни не считали Йоан за нищо пред водачите на своите групи. Дори тези водачи открито се конфронтирали с апостола, един от които "Църковната История" на Евсевий Кесарийски нарича първородия на Сатана.

Пиша това за да разсея илюзиите на някои, които може би все още си мислят, че в онези времена нещата са били по-ясни отколкото са и могат да бъдат днес.

Обаче Бог е същия, тъй като в Него няма изменение и нито сянка от промяна. И Той е поставил нещата така, че да Го търсим с целите си сърца, и да не се осланяме на хвалбите на нашата деноминация, нито на високоумно скроени доктрини, а да раздерем сърцата си в това да Го търсим и да Го познаваме, и да се научим от Него! "Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога"" Йоан 6:45 Това ми стана надежда и упование! Понеже Бог не е човек та да лъже, но е верен! Ето защо реших да се надявам на Него да ме научи на всичко, което не знам и не разбирам, защото църквите и деноминациите се менят, менят се и техните учения, но Бог е същия и Неговия Син - Господаря Исус Христос е същия, и Святият Му Дух е същия, а още и Свещенните Писания са истинни и верни, понеже в тях Бог е благоволил да вдъхне дух и живот!

Написах този увод, защото исках да напиша някои неща по темата за съботата и неделята, но преди това исках да поставя една основа на правилно отношение към нещата, защото бих искал да предложа на всеки да се замисли относно духа и сърцето с които подхожда към една спорна тема.

Вярвам, че подобава пред живия Бог да подходим със смирени и съкрушени сърца, а не със високоумно и арогатно отношение, вдъхновени от великите аргументи, които имаме по-темата. Пишейки това аз не обвинявам някого, но по-скоро бих искал да напомня за това, и преди всчико на себе си, защото бях изкушен да подходя точно по този начин.

Реших да напиша по тази тема, защото тя повече или по-малко е близка до сърцето ми. През годините аз много съм търсил да разбера как стоят нещата. Боял съм се от Бога да не сбъркам в нещо, понеже тук става въпрос за Неговите заповеди и за Неговата воля, които ако наистина вярваме в Него са много важни и съдбоносни за нас.

Без да претендирам за велика осведоменост и просветление ще споделя някои въпроси и отговори до които съм достигнал по темата, за период от повече от 10 години търсене на разбиране.

Преди всичко напълно съм се уверил в едно и то е, че БОГ ИМА ПОЧИВКА ЗА СВОИТЕ ХОРА! Още от самото начало при Сътворението след като Бог създаде човека и всичко което му е необходимо, Той му създаде и почивка. След това през цялото Писание ние виждаме, че Бог много държи на това Неговите хора да имат почивка. Мисля, че няма здравомислещ христянин, който да отрече това. Бог винаги е имал почивка за Своите хора и е държал на нея. И слава да бъде на Неговото Име - Той все още има и все още държи на нея!

Обаче на нас остава да разберем КОЯ И КАКВА е Неговата почивка, която Той много държи да имаме. И тук е мястото да спомена, че темата не е "събота или неделя", както някои обичат да поставят този въпрос. Аз отлично разбирам какво имат предвид онези , които дефинират тази тема по този начин, но за да бъдем коректни от гледна точка на Писанията, никога неделята не е имала нещо общо с Божията почивка. Католическите формулировки за това, че неделята била ден за почивка, заместваща съботата се стопяват, когато човек започне да навлиза в истинската същност на темата за Божията почивка.

Нашият Господар Исус е възкръснал в първия ден на седмицата според Писанията, но това няма никаква връзка с желаната от Бог почивка. Защото в Писанията наистина има спор между два съвършенно различаващи се дни за почивка на Божиите хора, но неделята няма никакъв дял в този спор. Някои твърдят, че понеже Помазаникът Исус е възкръснал в първия ден на седмицата значи тогава е редно да се събират християните, или, че поне такава традиция се е създала с времето. Но традициите по-добре да не ни се пречкат когато търсим Божиите пътища, защото доклкото съм познал от Него, Той няма никакъв респект към човешки традиции, нито пък има Свои такива. Писанието свидетелства, че първите вярващи са се събирали всеки ден:


" И всеки ден пребъдваха единодушно в храма, и преломяваха хлеб от къща в къща, и приемаха храна с радост и простосърдечие" Деян 2:46

" И всеки ден не преставаха от да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма и по къщите" Деян. 5:42

" А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана." Деян. 9:19

" но увещавайте се един друг всеки ден докле се зове «Днес,» да не би да се ожесточи некой от вас чрез измамата на греха" Евр. 3:13



Това е първия момент, който исках да отбележа по темата. Считам го за важен, защото не бихме могли да продължим коректно напред разисквайки темата, ако все още се подхлъзваме от традиции.

Вторият много важен момент, който трябва честно да отчетем е този, че еврейската дума Shabbat всъщност не се превежда събота, а ПОЧИВКА. Шабат е винаги почивка. И където в еврейските оригинали е записано Shabbat (Strong's No.7676) e коректно да се преведе почивка, а не събота. Същото е и с старогръцката траслитерация на Shabbat - Sabbaton(Strong's No.4521). Всеки би могъл да провери по Интернет значението на тези две думи, има много онлайн лексикони, единия от които се намира на http://bible.crosswalk.com/Lexicons/.

Това само подчертава факта, че Бог е дал почивка за Своите хора. Безпорно за всеки, който се приближава при Него ще е важно да влезе в тази почивка, а не да бъде лишен от нея. Ние трябва да се боим да не се окажем лишени от почивката Му, защото така със сигурност ще сме се отдалечили от Неговите планове и намерения за нашия живот.

Като, че ли тези двете традиции са заслепили очите на мнозина християни да видят, че битката за почивката никога не е била между събота и неделя. Писанията са твърде ясни по въпроса. Авторът на посланието към Евреите вдъхновен от Божия Дух е записал за този спор много преди католици, протестанти и съботяни да са съществували и е поставил ориентирите на една съвсем друга битка, битка в която наистина се решават нашите съдби и духовно бъдеще:

1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.
2 Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.
3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: -
"Така се заклех в гнева Си:
Те няма да влязат в
Моята почивка";
ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света.
4 Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";
5 а пък на това място:
"Няма да влязат в Моята почивка".
6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството}* си,
7 затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме:
"Днес, ако чуете Неговия глас,
Не закоравявайте сърцата си".
8 Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.
9 Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}?.
10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.
/Евреи 4 гл. рев. издание 1938/


1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение, нека се убоим да не би да се яви некой от вас че се е лишил от него. 2 Защото нам се благовести както и тем; но тех ги не ползува словото което чуха, понеже в тези които го беха чули не беше размесено с вера. 3 Защото влезваме в упокоението ние които повервахме, като рече: «Така се заклех в гнева си че нема да влезат в моето упокоение,» ако и да са били свършени делата Божии от поставянето на света. 4 Защото негде си е рекъл за седмият ден така: «И почина си Бог в седмия ден от всичките си дела;» 5 и на това место пак: «Нема да влезат в моето упокоение.» 6 И тъй, понеже остава некои да влезат в него, и тези на които се от по-напред благовести не са влезли заради непокорството, 7 пак определява некой ден, «Днес,» като казва чрез Давида, подир толкози време, както се рече: «Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте сърдцата си.» 8 Защото ако бе им дал Исус Навин упокоение, след това не би говорил за друг ден. 9 Следователно за народа Божий остава упокоение. 10 Защото който е влезъл в неговото упокоение и той си почина от своите си дела, както Бог от неговите си. 11 И тъй, да се постараем да влезем в това упокоение, за да не падне некой в истия пример на непокорството.
/Евреи 4 гл. Цариградска Библия/



Ако четем внимателно текста ще забележим, че тук се говори за спор между два дни. Два дни се препират за това да бъдат Почивката в която Бог благоволи. Единият ден е седмият ден в еврейската седмица, наричан събота, а другият ден се казва "ДНЕС". Преди всичко тук ни става ясно, че да сме в почивката на Бога означава да си починем от всичките си дела, както и Бог от Своите Си. Бог даде на Евреите чрез завета сключен чрез Моисей да спазват 613 (според преброяването на рабоните) заповеди, като една от тях бе в седмия ден от седмицата да не вършат никаква лична работа, но да си починат от делата си. Целият закон беше даден да се изпълнява в обещаната земя, защото самата същност на системата от заповеди бе такава, че не беше възможно да се изпълняват извън земята. И понеже не друг, а Исус Навин въведе евреите в обещаната земя, затова се казва, че той не можа да им даде почивка, т.е че съботния ден (седмият от седмицата) не можеше да им да бъде Божията почивка за народа Му, защото още преди това докато бяха в пустинята Бог се закле, че те няма да влязат в неговата почивка (Shabbat). И така седмица след седмица евреите пазеха седмия ден, който беше сянка и преобраз на истинската почивка, защото не е възможно той да е бил истинската Божия почивка(shabbat), защото както вече бе казано Бог се беше заклел, че няма да влязат в почивката Му. С други думи те хем пазеха съботата хем бяха извън Божията Почивка.

Обаче Бог в своята милост и благодат стоитици години след Моисей и Исус Навин говори чрез пророка си Давид и пророкува за деня на Божията почивка. «Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте сърдцата си.» Така Бог постави ЕДИН ДРУГ ДЕН за почивка на народа си и този ден не се нарича нито събота, нито неделя нито кой да е от дните на седмицата, а денят се нарича «ДНЕС». Това идва да покаже, че Бог е твърде ревнив та да остави шест дни Неговите хопра да си вършат всичките си работи, а едва един ден да отделят за Него. Той желае «ДНЕС» да е деня за Него, Той желае всяка минута, всеки час, всеки дъх да е за Него. Той желае да си починем от всичките си дела не един ден в седмицата, а «ДНЕС» и СЕГА да уповаваме изцяло на Него, без да търсим своята си воля, своето си удоволствие, и своите си желания. «ДНЕС» и сега е времето да се отречем от всичко наше и да се предадем на всичко Негово. Когато се изпълнят в живота ни думите на апостол Павел от Гал. 2:20: " Сраспех се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във вярата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене." и когато живеем не ние, а Той в нас, тогава сме си починали от всичките си дела, тогава сме влезли в Неговата Почивка, тогава сме истински пазители на Съботата(Shabbat).

И какво значение има КОГА и в кой ден от седмицата работим с ръцете си за да изкараме средства с които да живеем достойно без да просим от никого, а още и да имаме да споделяме с нашите братя и сестри в нужда, или четем Библията, след като целия ни живот принадлежи на Него, следваме Неговия глас и не ожесточаваме сърцата си за Неговата съвършенна воля?

Тогава четенето, и молитвата и работата, и сядането и ставането, и труда и почиването ни - всички те принадлежат на Него , а не на нас самите! Всичко е за Него, и нищо не е за нас си. Егоизма и себеправедността са си отишли, сега Исус е изобразен в нас. Ето това е Божията почивка за която Той толкова много ревнува!

Като истински съпруг, Той не би се задоволил невястата Му да му отделя един ден в седмицата за да мисли и живее само за Него, а през останалото време да има време за живот за себе си. Не ни ли учеше Господаря Исус да се отречем от себе си? Нима ни учеше само за един ден от седмицата да сме отречени от себе си, а пред другите дни да не сме отречени, понеже бихме могли в тях да си вършим нашите си наши дела? Та нима не казва така и закона: " Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела" Изх. 20:9. Ами как ще изпълним закона и Христовата заповед едновременно? Как ще вършим "всичките си дела"? Нима има място за собствени дела в живота на човек който се е отрекъл от себе си? Нека размислим честно за това! Ето защо Господаря Исус даде своите заповеди напълно в съгласие с думите на пророка, който пророкува, че Божията почивка е «ДНЕС»!
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Съботата: Божията или адвентиската?
« Reply #1 on: November 27, 2007, 02:43:23 AM »
Продължение...

И нека прибавя още няколко размисли по темата. Нека се върнем към дните на Сътворението. Вероятно ще си спомните, че именно в шестия ден бе създаден Човека. Добре, кое беше ПЪРВОТО нещо, което трябваше да преживее първия Човек? Това беше Божията почивка! Защото седмия ден беше първият ден от живота на Човека. С това Бог искаше да покаже, че преди да започе да живее, човек трябва да влезе в Божията почивка и никога да не излиза от нея, защото Писанието свидетелства, за всеки един ден, че беше завършен чрез думите: " И стана вечер, и стана утро, ден първи"; "И стана вечер, и стана утро, ден втори" .... първия, втория , третия... шестия ден бяха оповестени като завършени, но някой от вас може ли да покаже пасаж в Писанието където да е записано, че седмия ден е завършил? Нима ще открие някой думите " И стана вечер, и стана утро, ден седми"? Никак!

Седмия ден никога не е завършвал, защото ние никога не трябва да излизаме от него, Бог не иска от човечеството веднъж влязло в Божията почивка, после да излиза от нея и да се връща отново към първия, втория и т.н ден където да живее за себе си, но напротив винаги да живее за Него!

За съжаление противника успя да извади Адам и Ева от почивката чрез грехоподението. И бе придаден Закона за да изяви на човеците греховете им. Всяка седмица в седмия ден онези на които бе даден Закона трябваше да си припомнят колко са грешни щом само един ден отделят за Бога, и колко окаяно е състоянието им щом не могат всеки ден да живеят само за Него. Но такива бяха последствията на греха. Обаче " Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола."! Йоан3:8 Чрез нашата вяра в Божият Син вече започваме не ние да живеем, но Той да живее в нас. Така вече не сме отделени от Бога и вързани само един ден да отделяме за Него и да живеем за Него, но всеки ден, докато е още ДНЕС ние можем изцяло да Му принадлежим и да живеем Неговия живот, а не нашия си.

Пиша тези редове и сърцето ми се съкрушава от факта, че не бих могъл да се похваля с това да съм достиигнал до такъв начин на живот, какъвто описвам. Но това е моята надежда!

Татко Небесен, разчитам на Твоята благодат, не се съмнявам, вярвам, че Ти ще ме изведеш от всичкия егоизъм и себичност, които са останали в мен, и ще ме научиш да живея така както Ти живя - изцяло предаден на Небесния Баща. Татко аз искам да бъда напълно в Твоята почивка и не желая да я нарушавам и осквернявам със егоистични действия, и задоволяване на себични желяния. Признавам, че ми е трудно, че за толкова години съм бил толкова малко покорен на Теб. Но чрез Теб аз израствам, вървя напред. Не чрез моята сила, за мен това да освещавам Твоята Почивка е невъзможно, но за Тебе всичко е възможно! Чрез Твоя Дух Татко, аз ще успея, защото Ти не си Бог на провалящите се, но Бог да успяващите! Чрез Името на моя Господар Исус издигам сърцето си към Теб с това дръзновение.

Нека Бог по-скоро да даде прекрасните думи на Исая да станат съдържание на живота ни:

"Ако отдръпнеш ногата си в събота(shabbat),
За да не вършиш своята воля в светия Ми ден,
И наречеш събота(shabbat), наслада, света на Господа, почитаема,
И Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища,
И не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,
Тогава ще се наслаждаваш в Господа;
И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята,
И ще те храня в наследството на баща ти Якова;
Защото устата Господни изговориха това.
"

/Исая 58:13,14/

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Съботата: Божията или адвентиската?
« Reply #2 on: November 27, 2007, 03:37:19 AM »
Ето и продължението на тази тема, което последва в следствие на коментарите и въпросите към нея:

За Божията Свята Събота и нейните осквернители.


Здравей Ч.........,

Благодаря ти за откровенните думи, в които аз повече или по-малко виждам отразено твоето сърце. Прави ти чест, че заставаш открито, признавайки дори и страха и немоща си. И бих искал да те уверя, че не бих наранил сърцето ти, но по-скоро бих се опитал да ти помогна.

Мисля, че мога да кажа, че прекрасно те разбирам, защото аз самия съм бил в състояние като твоето, мога да усетя точно какво стои зад думите ти. Знам църковния ти произход и на какъв тип обработка подлежат хората от този произход. Но нека се опитам да поставя малко здрава основа под краката ти, за да може да се отърсиш от страха, че някой може да убие вярата ти. Писано е, " и тая победа, която е победила света е нашата вяра." 1 Йоан 5:4. Вярата е победа, а не е поражение!

Разбирам на какво са те научили в църковното общество на което принадлежиш, знам техните методи и похвати, най-малкото защото аз самия произлизам от това общество. Следствието от методите и похватите на споменатото общество (ЦАСД) са страха и объркването, които разяждат сърцето ти. Същото е и с "yane", който сподели, че думите на Исус го плашат. Този страх, стигащ до агония го познавам дълбоко от личен опит. Трябваха ми дълги и болезнени години докато се освободя напълно от него. Агониите през които съм минавал са нечовешки. И предполагам добре ме разбираш за какво говоря. Ето защо в първия си постинг споделих, че е имало време в което отчаяно съм молил Бог да ми даде сън или видение, как е било наистина в началото, защото не издържах вече.

Обаче има избавление от този страх, от манипулацията и контрола на едно себеиздигащо се общество и претендиращо да е единствен носител на истината. Което между другото е характерна черта за всички култове. Характерни за култ са и методите, които това общество използва. Насъскване срещу всички други християни, заплашване, че другите са обладани от демони. Базиране на "откровения" извън Писанията. Претенции за уникалност и неповторимост. Стегната и контролирана от Административна шапка йерахия. Стриктно (поименно) събиране на пари (десятъци), придружено с раздаване на квитанции. Прилепване на религиозно гарнирани етикети на всички различаващи се. И винаги , ама винаги в основата на всичко това стоят човешки авторитети, както и човеци се облагодетелстват материално от това.

Всичко това поражда ефекта на консервната кутия. Консервна кутия, чиито стени са създадени от панически страх, който държи обществото под контрол. Разбира се има и такива, които са се освободили от страха чрез затлъстяване на съвестта, както и чрез уталожване в блатата на себеправедноста.

И какъв е ефекта? Нека ти кажа. Познавах един прекрасен човек от това общество (ЦАСД). Аз вече се бях освободил от оковите му, и си пишехме писма, докато бях в казармата. Дискутирахме с него различните теми казаещи "уникалността" на това общество. Аз виждах такъв плам в този човек, той беше толкова запален по Бога, толкова много искаше да ходи с Него и да върши волята Му. Сърцето Му гореше за Исус. Минаха години през които не се бяхме виждали. Въпреки, че беше млад човек косата му беше побеляла, беше се състарил многократно повече от нормалното за измиалите години през които не се бяхме виждали. И знаеш ли какво? От неговия плам за Исус не беше останал и помен! Всичко за което говореше, беше бизнес, пари, уреждане на живота. Не че беше излязъл от това общество, там си беше, и си държеше на същите учения, но къде остана ревността, огъня, любовта към Бога?

ПИТАМ!!! пред Небесата, пред живия Бог, пред Сина Му Исус Помазаника, и пред всичките Му свети ангели -Кой уби вярата на този човек????

Или ще каже някой ама това си единичен и частен случай. Аз питам именно за този частен случай, защото рядко се среща човек с такъв огън.

А познавах и много други хора от това общество, които повече или по-малко са били пламенни и ревностни и ги сполетя същата съдба. Да не кажа, че човекът, който за първи път ми даде Библия да чета (принадлежащ на същото общество) един ден след дълги години ме срещна двойно напълнял (физически) от тлъстия си бизнес, ме попита с арогантен и подигравателен тон, "Абе ти с религия мрелигия занимаваш ли се още?"

Знам, че има много други общества, които убиват вярата и огъня на членовете си, за да запазят редовните десятъци и покорното членство, но не за тях идеше реч. Обаче до тук с изясняване бекграунда на нещата.

Нека сега се върна към сигурността, която можеш да придобиеш и да разбиеш стените на страха. Ключа към това се намира в мотото, което си поставил под изказванията си -Sola Scriptura !

С други думи Писанията приятелю! Писанията са верни и истинни и ако човек си отвори очите за написаното и познае Истината, ще бъде свободен и от страха и от измамата. Защото по-плодовете се познава едно дърво, и ако плода е страх, и агония, и църковен контрол и манипулация, то явно не е посадено от Небесния Баща. Разбира се тук на помощ веднага идват култовите методи на обществото, което вече се е погрижило внимателно да замаже разобличаващите го пасажи с добавяне на недостоверни и недоказумеми исторически добавки от рода на "някои еврейски християни считали...", с цел да изкривят текста, който не е писан в контекста на тези добавки, а в контекста на останалите глави и стихове от Писанието, както и в контекста на цялото Новозаветно учение.

И така нека отхвърлим насадените страхове и предразсъдъци и да започнем честно да изследваме Писанията по въпросите които повдигнахме, според както е писано:

И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно. Деян 17:11

Но нека преди това да поясня, че няма нищо небиблейско в това да се опиташ да убедиш някого в нещо истинно, например апостол Павел правеше точно така и това е потвърдено от Писанието:

И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава. Деяния 18:4

и още:

А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден 2 Tим. 3:14

Някой беше научил и убедил Тимотей във верните неща, и най вероятно това пак е бил Павел, който чрез Писанията и Духа е убеждавал сърцата и умовете на хората да се покоряват на Истината.

Ето защо нека дадем място на Писанията и да размишляваме честно върху тях, за да може Духът да ни научи чрез тях, каква е истината и кое е правилното убеждение по отношение на засегнатите по преди въпроси.

И като начало нека изпитаме чрез Писанията валидноста и точността на твоите аргументи.

Първо ти казваш, че авторът на посланието към Евреите не противопоставя седмият ден от физическата седмица да Божията почивка, а само го използва за пример. Нека да видим дали е така: Евр. 4:8

" Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за ДРУГ ден"

Писано е ясно, че почивката в която са почивали евреите в обещаната земя, в която са влезли чрез Исус Навиев от Бога се счита за нищо, понеже казва, че това въобще не е почивката на Бога, и се налага да се дава ДРУГ ден дефиниращ тази почивка. Сега ако беше вярно, че седмияд ден от седмицата е даден само като пример, няма ше да се каже, че се дава ДРУГ ден, а щеше да се каже, че се дава още един ден подобен на първия споменат, само, че в духовен смисъл. Обаче не се казва така. А се казва, че се даде ДРУГ, което ясно означава, че другия заема мястото на първия. Когато ти отидеш в магазина и поискаш хляб и те ти подадат един, но по една или друга причина ти кажеш, искам ДРУГ, то това не означава, че искаш още един, а че искаш друг РАЗЛИЧЕН от първия. Не е ли така? Или пък ако Бог беше дал ОЩЕ ЕДИН (според твоето предположение) ДЕН, само, че първия физически, а втория духовен, то нямаше ли да станат два дни? Сега ние една почивка ли имаме или ДВЕ? Следващият стих отговаря категорично на този въпрос:

"Следователно, за Божиите люде остава ЕДНА съботна почивка" ст. 9

Е добре колко почивки има за Божиите хора??? Една физическа събота + една духовна "Днес"? Та 1+1 не прави ли две? Но тук е записано една, а не две. И тази една коя е? Седмия ден или денят "Днес"? Според текста единият ден, който остава за почивка е денят ДНЕС и това е ясно от текста без всякакво противоречие.

Сега, що се отнася до това, където казваш, че седмият ден е физическа почивка. Нека мсилим трезво а не с предразсъдъци. Писано е ясно:

" 2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил
." Бит. 2 гл.

Тук се казва, че Бог е осветил седмия ден, защото ТОЙ си е починал от всичките си дела! Нека сега да видим Бог физическо същество ли е та да си почива физически или Бог е Дух (Йоан 4:24) и си почива духовно? Как може дух да има физическа почивка?

Приятелю, при Сътворението Бог създаде твърде много неща и ги създаде чрез Мощния Си Дух и Слово, активността на Неговия Дух беше изключително силна през дните на Сътворението. И като свърши всичките си дела Божия Дух се успокои и престана! Тогава Бог в мъдростта си и в проникновението на Своя Дух, знаейки, че Почивката е по-блаженна от активността и освети Почивката и я постави по-високо от активността. Защото за другите дни не се казва да са святи, ако и да казва, че са добри, пък дори и шестия ден беше твърде добър, но Почивката бе наречена свята, защото тя е отвъд доброто, по-доброто и най-доброто понеже се намира в областта на съвършенното. И ако забележиш в градината бяха постаени две дървета, като едното беше източник на доброто и постоянно противопоставящото му се зло, а другото беше източник на Живота, който е съвършен и няма какво да му се противопостави!

(Тук ще си позволя да вметна нещо по макар и да се отклоня малко, но ще го сторя защото е важно. За тези две дървета е писано по следния начин в Новия Завет:

"Защото законът бе даден чрез Моисей, а благодатта и Истината дойдоха чрез Исус Христос" Йоан 1:17

Йоан представя двете дървета вече не като техните символи, а чрез техните истински значения. Защото законът на Моисей представя дървото за познаване на добро и зло, понеже няма друг начин да се позанае, кое е добро и кое зло, както и кое е грях освен чрез Закона. Но благодатта и Истината, които идват от Исус, те ни водят към Него, защото Той е Пътят Истината и Живота! Законът не дава живот, но носи смърт, не защото е лош, а защото чрез него ти познаваш греха и греха взима власт и сила чрез плътта (която е по-слаба от греха) и те убива!

" 7 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".
8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
10 намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.
11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
12 Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.
13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
" Римл. 7 гл

Не е проблема в самия Закон, защото той е свят, праведен и добър. Проблемът е че чрез закона се познава греха, а грехът убива! Забележи, че в Градината бяха посадени две дървета и двете бяха посадени от Бога, а не от дявола! И едното, даде и другото бяха създадени и подсадени от Самия Бог! И хората трябваше да избират. Той дори им помогна като им каза да не пипат едното от тях.

Ако погледнем исторически Бог е дал на човечеството само две неща, които са отвъд Творението. Първото нещо е Закона, а второто е Сина Си Исус. Така, че и днес в градината на нашите сърца има две дървета, едното е Закона, а другото е Исус. Ако посегнем към едното непременно ще умрем, а чрез Другото имаме вече живот. Тук ще затворя отворената скоба.)

И така Почивката е повече от активността, защото активностите са добри, но Почивката е съвършенна. А понеже Бог винаги е желал съвършенното за нас (Според заповедта на Исус "И тъй бъдете съвършенни и вие..." и към Авраам "Ходи пред Мен и бъди съвършен....") Той поиска винаги да пребъдваме в Неговата Почивка и да не се впускаме в активностите, които произлизат от нашия човешки ум и способности. Ето защо никъде в Писанието не е записано "и стана вечер и стана утро ден седми", понеже където има добро, то ще дойде време за залязването му и ще стане вечер ( т.е ще дойде зло), а после ще изгрее ново добро и ще стане пак утро и така дните ще си минават, според писаното:

" Във време на благоденствие бъди весел,
А във време на злополука бъди разсъдлив;
Защото Бог постави едното до другото,
За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
" Екл. 7:14

Така Бог е поставил до доброто - злото и те се редуват едно друго, И понеже през първите шест дни имахме добро, добро ... и твърде добро, се случваше така, че наставаше вечер и после утро. Но когато настана седмия ден, който е Свята Почивка, съвършен и безподобен на Бога, тогава вечерта никога не настъпи, защото където царува съвършенното и Живота там зло, тъмнина, нощ и смърт не настъпват никога! Понеже където има добро има и зло, обаче където е съвършенното там е само Живият Бог!

И така Бог постави Адам и Ева да живеят непрестанно в Неговата Почивка, и затова им забрани да ядат от дървото за познаване на добро и зло, защото в деня в който ядяха щяха да познаят доброто и злото и пак щяха да се заредуват вечер, утро, вечер, утро. И точно това искаше старовременната змия.

И понеже доброто и злото се върнаха сред човеците, които излязоха от Неговата Свята Почивка, Бог даде на народа Си четвъртата заповед, която казваше да работят шест дни ( т.е добро и зло ще има в живота им, вечер и утро, утро и вечер), а на седмия да си починат (т.е да не забравят надеждата, че Бог ще възстанови Своята Свята Почивка сред хората Си).

И тук няма нищо общо с физическа почивка, защото самата заповед гласи така:

" 8 Помни съботния ден, за да го освещаваш.
9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
10 а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;
11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
" Изход 20 гл.

Писано е ясно "а на седмия ден... да не вършиш никаква работа... защото... Господ.... на седмия ден си почина." Не пише, че защото бай Кольо стругаря си е починал на седмия ден, трябва да не се работи в събота (понеже ако беше така наистина щеше да става въпрос за физическа почивка),а пише понеже Господ си почина, а вече изяснихме, че Бог който е Дух си почива духовно, а не физически! При все това те почиваха на седмия ден физически, защото бяха плътски.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Съботата: Божията или адвентиската?
« Reply #3 on: November 27, 2007, 03:37:53 AM »
Продължение...

И така приятелю, евреите трябваше да помнят, че има надежда Почивката да бъде възстановена и да не забравят тази блаженна надежда, понеже ако си забелязал огромен брой от заповедите в Закона са с цел като се вършат, чрез това да се напомня за важни неща, които в никакъв случай да не се забравят. И нека никой да не дръзва да твърди, че 10-те заповеди били морални, а другите били ритуални, защото никъде в цялата Библия думата морал не съществува нито като дума нито като духовна реалност. Но по-скоро тази дума е въведена от хуманистите, който са безбожници и издигат човека в бог! А Писанията не разделят нещата на морални и неморални, но на духовни и плътски!

" Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот." Гал. 6:8

Не казва, който сее за морала ще пожъне живот, а който сее за Духа!

И когато тази надежда се изпълни чрез Помазаника, и грехът беше изкупен и отмахнат чрез кръвта Му, тогава се възстанови и Святата Почивка, и апостола изяснява, че времето за тази почивка е "ДНЕС" Затова всеки който вярва в Исус и уповава на Него не само за прощение на греховете, но и за освещение, за духовно израстване, за снабдяване, за усъвършенстване, за принасяне на изобилен плод, ТАКЪВ си е починал от всичките си усилия и е осветил Божията Свята Събота (Shabbat, Почивка) според написаното:

" Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.
" Евр. 4:10 ,11

" 8 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?
19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат
." Евр. 3 гл.

Неверието и недостатъчното упование в делото и Личността на Исус е това, което лишава човек от Божията почивка и му навлича Божия гняв.

" Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него." Йоан 3:36

Защото само в Неговата почивка няма утро и вечер, няма добро, няма и зло, а още и живеене за себе си, а има само Живеене на Него, има Вечен Живот!


И по-горе упоменатото общество лансира една идея, че не била достатъчна правдата, която е чрез кръвта на Исус, но ще трябва да се прибави на нея и личната правда от дела по Закона. Или така наречената придобита и принадена правда. Каква гнусота! Какво погазване на Божията Свята Събота! И то от онези, които претендират да са най-ревностните и пазители!

Пази се приятелю от лицемерите, от злите учители, които са продали на сърцето ти фалшива почивка, когато в същото време крадеца вика дръжте крадеца!

Не бой се от каквито и да е било доводи, че тези, които не приемат адвентиската събота твърдят, че заповед от закона е невалидна, а те самите твърдят, че някои заповеди на Закона не са валидни! Всички заповеди са валидни!. ВСИЧКИТЕ! Всички 613 заповеди на Закона са валидни! Исус не случайно каза, че

"който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство." Мат. 5:19

Тебе може би са те учили, че тук Исус говори за четвъртата заповед например, но както твърдят онези които са те учили, тя май не е сред най-малките заповеди. Исус, говори за всяка дори най-малка и незначителна заповед изсред 613-те на закона. Доколкото знам радетелите на плътското съблюдаване на Божията Събота учат, че някои заповеди от 613-те на закона са вече невалидни и такива попадат под осъждението на думите на Исус.

Въпросът дали заповедите на закона са валидни никога не е стоял. Те са валидни! Исус не дойде да разруши закона, но да го изпълни. Въпросът, който стои обаче е този КАК СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ТЕЗИ ЗАПОВЕДИ??? Отговорът е този:

" За да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух." Римл. 8:4

Праведния Божий Закон не се изпълнява като броим заповедите една по една (613 на брой) и се мъчим да ги пазим. Но като разпнем плътта, в която живее греха и беззаконието, и живеем по Дух, защото Духът е Свят, както и Закона е свят. Резултата е този, че чрез Духа получаваме Живот, а не смърт както чрез Закона, защото закона дава знание за добро и зло, но не и сила за Живеене в святост.

Някой тук може да възрази, ама как така ще пазим и изпълняваме всичките 613 заповеди на закона??? Нека поясня как всъщност става:

Основния принцип на ходенето в Духа е ходенето с вяра. Което ще рече с пълно упование на Бога и на Неговия Син. Когато вярваме, че Исус е умрял за греховете ни, и се осланяме на Неговата жертва на Кръста за прощение и очистване от всеки грях ние чрез тази вяра опазваме всичките заповеди за жертви и приноси за грях в светилището. Ето, че тези заповеди не са отменени, нито са отпаднали, но ние ги изпълняваме чрез вяра, а не по плът. По този начин чрез ходенето във вяра и упование на Исус и Неговите думи ние опазваме целия Закон, без да извършваме никакво беззаконие. Когато се отречем от себе си и вдигнем кръста си и следваме Него, а не нашите желания, тогава ние си почиваме от всичките си дела и живеем в Божията Свята Събота. Така изпълняваме четвъртата заповед. Когато обичаме ближния както Исус ни възлюби, ние изпълняваме заповедта "не убивай", защото който мрази и не обича е човекоубиец. Защото в самата си същност омразата не означава само свиреп гняв и ярост спрямо някой, а тя включва също студено и безразлично отношение към някого. Понеже погледнете самата дума омраза, че корена на думата е "мраз", което идва да покаже, че когато сърцето ни е смразено и студено към ближния ние всъщност мразим и сме човекоубийци.

" Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот."

" никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си." 1 Йоан 3:10, 15

Тези пасажи потвърждават думите ми по-горе. А ти приятелю не мисли, че с добри чувства може някой да извърши убийство. То ако беше така мнозина добронамени хора щяха да са станали убийци, ей-така само от добри чувства и намерения. И ако добрите чувства можеха да причинят убийство ние щяхме да имаме предупреждение и за добрите чувства, както имеме предупреждение и за гнева и омразата!

И така от вяра към вяра, от упование към упование в Него, ние изпълняваме целия закон. И любим закона Му, защото той е записан в сърцата ни.

И така приятелю нека вярата ти не умира, но нека дерзае, защото няма невалидни заповеди в закона понеже Бог не е сбъркал, като е дал коя да е от тях. Защото чрез вяра ние не разваляме закона, но го утвърждаваме! Римл. 3:31:

" Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона."

Но забележи внимателно, че закона не се утвърждава чрез закона, а се утвърждава ЧРЕЗ ВЯРА. Когато вярваме, че сме съвършенно праведни, чрез жертвата на Исус, когато вярваме, че Той е единственият достоен за следване Господар до степен, че да се отречем от себе си и да Го следваме във всичко, когато вярваме, че Той е възкръснал от мъртвите и че ние ще възкръснем чрез Него в последният Ден. Когато вярваме, че Той е извършил всичко необходимо за нашето спасение, и че Неговата благодат е достатъчна да освети нашето минало, настояще и бъдеще и така си починем от всичките си дела, страхове и усилия. Тогава и само тогава, чрез тази вяра ние утвърждаваме закона, и сме светии а не беззаконници! А онези, които се съмняват и считат благодатта на Исус за недостатъчна и търчат при буквата на Закона да се спасяват или усъвършенстват чрез нея, такива са оскветрнители на Божията Свята Събота (Почивка), разрушители на Закона, и с право наречени беззаконници, чиято гибел не дреме!

Но ти приятелю, не подражавай на последните, но потърси Дървото на Живота и нека неговите плодове да наситят изнурената ти душа, да укрепят уплашената ти от смърт вяра и да те направят повече от победител в Исус Помазаника, нашия Господар!
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Съботата: Божията или адвентиската?
« Reply #4 on: November 27, 2007, 03:40:44 AM »
Следва включване от жена с име или ник Лора, която казва:

Да си призная, малко съм изненадана - не съм очаквала такова участие. По-скоро очаквах да се нахвълвят срещу спазването на съботата с някакви повърхностни аргументи, както обикновено става в другите дискусии. Благодаря за тази гледна точка. Опитах се най-пълно да вникна в идеите ти и мисля, че в голяма степен успях да разбера това, което искаш да кажеш. Само че, няма да пропусна, да проверя всичко докрай. Така че, понеже не виждам други желаещи, ще вляза в ролята на защитник на буквалната събота, такава, каквато беше дадена на евреите, макар да смятам, че не съм най подходящия човек за това.

Ти говориш основно за един от аргументите против съботата. За мен стила на апостол Павел е доста сложен, а предполагам и за много други вярващи. Това се вижда от тотално рарзличното тълкуване на думите му. Дори Евр.4 гл. е най-силният аргумент на зъщитниците на съботата, като се осланят на стиха: "Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка".

Както и да е, в момента нямам пълното разбиране на думите на Павел, затова ми се иска да насоча вниманието ти другаде, а по-късно да се върнем към Евр.4 гл.

Нека започнем от самото начало, там където за първи път се говори за Божията почивка - Бит 2:1,2.
Там се казва, че Бог си е починал в седмия ден. Ти твърдиш, че този ден е трябвало да бъде безкраен, ако Адам и Ева не бяха съгрешили. За седмия ден е употребена същата дума "ден" както и за другите дни. Възможно ли е в един и същи контекст за "ден" де се говори като 24 часов период и като неопределен период от време?
В Бит.1 гл., където е описано сътворяването на земята, се казва, че в четвъртия ден Бог създава слънцето и луната, за да показват времената, дните и годините. Защо е било необходимо Бог да ги създава след като идеята е дила да няма ден и нощ?

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Съботата: Божията или адвентиската?
« Reply #5 on: November 27, 2007, 04:04:08 AM »
И следва моя отговор:

Казваш, че искаш да станеш защитник на буквалната събота, това означава, че искаш да станеш противник на Божията Почивка, за която пиша. Защото отговори ми на следния въпрос:

Възможно ли е да има две почивки за Божиите хора? Възможно ли е да има събота и ДНЕС едновременно?

В евреи 4 гл. се казва ясно, че за Божиите хора остава ЕДНА почивка. И ако е една, и ти желаеш да утвърдиш мнението, че някой си ден от седмицата е тези почивка, то осъзнаваш ли отговорността на това, че така се опитваш да обезсилиш силата на пазенето на деня ДНЕС?

Разбирам какво искаш да кажеш, а именно че просто играеш ролята на защитник на физическата събота, за да може да се продължи дискусиятя, понеже явно адвентистите не смеят да пишат повече. Но казвам тези думи за да ти внуша идеята за ОТГОВНОРНОСТТА, която стои зад подобни разговори, и че не може току така да заемаме тази или онази позиция.

И така ето моя отговор на твоите въпроси:

Quote
Възможно ли е в един и същи контекст за "ден" де се говори като 24часов период и като неопределен период от време?
В Бит.1 гл., където е описано сътворяването на земята, се казва, че в четвъртия ден Бог създава слънцето и луната, за да показват времената, дните и годините. Защо е било необходимо Бог да ги създава след като идеята е дила да няма ден и нощ?

Тук първо бих искал да попитам: Можеш ли да представиш някакви библейски доказателства, че дните за които се говори в Битие 1 гл са 24 часови периоди, както се опитват да твърдят адвентистите?

Аз мога да ти представя следното доказателсто, че те не са свързани с 24 часовите периоди определяни от слънцето, защото имаме ден първи, ден втори, ден трети създадени ПРЕДИ да има създадено слънце. Следователно критерия за ДЕН според Битие 1 гл. не се базира на наличието на СЛЪНЦЕТО, защото ден се формулира много преди слънцето да е създадено.

Виждаме че определянето на границите на деня е на базата на "и стана вечер и стана утро". След създаването на слънцето не виждаме този критерий да е променен, с други думи то не играе роля в определянето на периода наречен ден.

Естествен е въпроса тогава, какво определя деня? Текста използва "вечер" и "утро" за дефиниране границите на този период. Еврейската дума за "вечер" буквално означава помрачаване, падане на мрак, а тази за "утро" буквално означава "зора", "разчувпане" на тъмнината.

Сега ясно е че тук главния играч в определяне на ден и нощ не е слънцето необходимо за определяне на 24 часови денонощни периоди, а това са светлината и тъмнината. Още в първите стихове виждаме, че земята е вече създадена, но е цялата обладавана от тъмнина. Бог създава светлината и я изпраща да покори тъмнината. И виждаме, че когато светлината разчупи тъмнината и възсияе Бог излиза на сцената и сътворява по нещо ДОБРО, обаче винаги след това тъмнината успява да падне и да помрачи онова, което е добро. След което светлината отново разчупва и творческия процес продължава. Може да се забележи, че Бог твори само по време на светлината (деня) а не по време на тъмнината (ноща). Исус беше казал нещо което потвърждава тази формулировка: "Ние трябва да работим докле е ден, иде нощ, когато никой не може да работи." Тук Исус за 24 часови периоди ли говореше? Или говореше за период подобен на тези в Битие 1 гл.?

Цитираните думи на Исус най-малкото недвусмислено показват, че в Божиите уста думите ден и нощ са нещо съвсем различно от 24 часови периоди на денонощието. В противен случай думите на Исус трябва да се приемат като забрана да се работи през ноща, или като твърдение, че никой не може да работи през ноща. Което е абсурдно!

Битие 1 гл. разкрива борбата за надмощие между светлината и тъмнината над планетата земя. Виждаме че там където Бог създадеше нещо ДОБРО, пък било то и ТВЪРДЕ ДОБРО, винаги падаше тъмнина и наставаше нощ, но в деня когато Бог създаде Почивката не се казва да е настъпила нощ. Нима това е ПРОПУСК? Аз не познавам Библията като книга на пропуските. Всяко нещо което го има или НЯМА е промислено с Божествена презизност, защото е БОЖИЕ Слово.

Истината е такава, каквато е записана, а именно, че със създаването на Почивката, която не е добра а СЪВЪРШЕННА тъмнината е победена и подчинена, и затова не е записано и "И СТАНА ВЕЧЕР (настъпи тъмнина", защото където е Божията Почивка тъмнина не може да настъпи. Ето защо Бог освети Почивката и я направи почитаема над всяко друго нещо. От тогава насам света се намира в седмия ден - Божията почивка. И именно поради това човек се спасява чрез вяра и по никой друг начин, защото чрез ВЯРА човек си почива от своите си усилия и дела и влиза в Божията почивка. И вярата е заповядана да се живее ВСЕКИ ДЕН, т.е "ДОКЛЕ Е ОЩЕ ДНЕС".

Иначе на основание на какво Бог ще заповядва чрез пророка да се спазва деня ДНЕС, според както е писано "Днес ако чуете гласа му не закоравявайте сърцата си."

Добре, да видим, как трябва да се изпълнява тази заповед "днес да не закоравяваме сърцата си", при условие, че четвъртата заповед от каменните плочи на Моисей означава да се пази 24 часов период от седмицата, а през останалите дни да си вършиш в тях всичките си дела.

Да кажем, че днес е сряда, аз се разхождам по улицата и Божия глас идва към мен и ми казва: "Иди прибери се вкъщи и се моли за еди кой си човек". Сега аз имам пълно право да Му кажа на базата на 4 -тата заповед - "Ааа Боже, да си имаме уважението, днес е сряда а Ти си казал в шест дни, включително срядата да си върша всичките работи. Аз сега имам важна бизнес среща и не мога да ходя да се моля. Като дойде събота тогава ще се моля за този човек."

От този пример става ясно,че четвъртата заповед изтълкувана като плътско пазене на 24 часов период от седмицата наречен събота ми дава право да си закоравя сърцето като чуя гласа Му.

Обаче тази заповед, казва "ДНЕС ако чуете гласа Му не закоравявайте сърцата си." Сиреч няма събота, няма неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, но ДНЕС, т.е ВИНАГИ да сме в почивката да Бога, да сме готови да следваме гласа Му и да изоставяме всичката си работа.

Кой може да избегне непоклатимите изводи от следния пасаж:

Евреи 4 гл:
7 затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".
8 Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.
9 Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка.



Стих 7. - Той (не кой да е а Бог Самия) ПАК ОПРЕДЕЛЯ един ден. След като се определя ПАК нещо, значи е настъпила някаква ПРОМЯНА. Каква е тази промяна?

стих 8. - Бог говори за ДРУГ ден. Сега когато думата ДРУГ присъства, то това означава, че става въпрос поне за две неща, и понеже тук се говори за ДНИ, значи имаме поне два различни дена. Едния ден е бил определен, обаче Бог ПАК определя ДРУГ ден и говори за него. Кои са тези два дни Лора? Можеш ли да отговориш? Може ли някой адвентист да ми отговори на този въпрос?

Отговора не може да бъде двусмислен, деня който е бил определен е съботата , седмия ден от седмицата, който евреите са спазвали. А ДРУГИЯ ден, който Бог след повторна намеса чрез пророческия глас на Давид определя е деня ДНЕС. Не че Давид прогласява нещо НОВО, а само напомня за истинската същност на Почивката, която Бог създава и освещава при Сътворението.


стих 9. - "Следователно..." Нещо се е случило, имало е намеса от Бога, определяне от Бога от което има последствия. Има нещо, което ОСТАВА. Какви са тези последстивя, какво остава след намесата на Бога? "за Божиите люде остава една съботна почивка"

Остава една съботна почивка! Коя е тази почивка, която остава? Онази, която е била преди намесата или след намесата? Преди да се каже "ПАК определя" или след като го е казал?

Това е все едно както в следния пример:

В голяма фирма се дават дежурства пред един компютър следящ за работата на някакви производствени мощности. Лора е била назначена от постъпването си на работа за дежурна в събота. Обаче един ден идва шефа при нея и казва, Лора аз ти бях определил да си дежурна в събота, носега искам да определя нещо ДРУГО за теб. Искам ВСЕКИ ДЕН да си на разположение и всеки път когато чуеш гласа ми по GSM-a да идваш и да заемаш своето дежурство. Въпрос загадка към примера: Трябва ли Лора да ходи на дежурства в събота след последните инструкции на шефа й?


За искрените читатели на това изложение няма и не може да има друго отговор осевен този:
за Божиите люде остава една съботна почивка - ДЕНЯТ ДНЕС!

И сега кой е този който дръзва да променя това, която Бог е определил? И какво ще стане с Лора, ако си изключва GSM-a с оправданието че ще ходи в събота да дава дежурства?


Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Съботата: Божията свята Почивка
« Reply #6 on: November 27, 2007, 04:11:53 AM »
И въпреки че има още малко материал по темата, понеже изложеното стана твърде дълго, ще спра до тук, защото есенцията на казаното беше предадена от горния текст, ако и с това далеч да не изчерпваме тази доста дълбока тема.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

kender

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 17
Re: Съботата: Божията свята Почивка
« Reply #7 on: December 24, 2007, 19:33:53 PM »
Много хубаво си го обяснил. Исус е Денят,който е в Деня той е и в почивката Му. Исус е последния Ной, който прибира в ковчега си всички, които са умрели за плътското, за да са живи за Небесното.

"И както бяха Ноевите дни,така ще бъде пришествието на Човешкия Син.Защото,както в ония дни преди потопа, ядяха, женеха се и се омъжваха,до деня до когато Ной влезе в ковчега,и не усетиха, докато потопът дойде и завлече всички-така ще бъде и пришествието на Човешкия Син" Мат.24:37-39

Когато човеците никак не виждат Деня,с Който Отец иска да ги привлече в Своята почивка,те усърдно си спазват празниците на земните си дни,като мислят,че именно така ще угодят на Волята Му.

Soldier

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 40
  • soldier
Re: Съботата: Божията свята Почивка
« Reply #8 on: January 16, 2008, 03:44:43 AM »
Здраво, Watchman!

Възхитена съм от дискусията и последователния начин на разкриване на Истината по въпроса за Съботата.

Добре ще е, ако можеш и по другите теми да събереш на едно място всичко, за да може да се проследи в крайна сметка ходът на темата, разгръщането й и достигането до Истината - т. е. резултата на обсъждането.

Благодаря за духовното удоволствие да прочета такова добро нещо!
soldier

ученик

  • Изгонен
  • Съпричастен
  • *
  • Posts: 147
Re: Съботата: Божията свята Почивка
« Reply #9 on: December 09, 2008, 17:05:38 PM »
здравейте,

признавам, че не съм прочел написаните по-горе в темата неща не поради липса на желание, а поради липса на време в момента. ето защо, това, което ще напиша по-долу, го пиша без да съм се задълбавал в горенаписаното в темата.

според мен съществува една широко разпространена заблуда, че адвентистите са единствените изповядващи исус христос, които спазват или поне се опитват да спазват седмия ден от седмицата, който е наречен събота.

от горната заблуда следва и погрешното схващане, че ако човек спазва съботния ден или защитава спазването му, то този човек едва ли не е адвентист или пък, че споделя всички учения на адвентистите за съботата.

аз например съм от онези вярващи в божия син не-юдеи, които помнят и освещават седмия ден от седмицата, т.е. съботата. в този ден аз не работя, не си готвя храна, не пазарувам и дори избягвам да се включвам в интернет. но правя това не защото вярвам, че който не спазва съботния ден е обречен на осъждане от бога и на хвърляне в огненото езеро, както се твърди в адвентистките учения. също така считам за лъже-учение учението на адвентизма, че неделята била белега на звяра, както е учела погрешно елена вайт и както адвентистите и до днес погрешно учат, като си въобразяват, че едва ли не го доказвали от библията.

а ако ме попитате защо помня и освещавам този ден, мога да отговоря и на този въпрос, но само ако някой се интеесува от неговия отговор.


Коцето

  • ограничен
  • Посещаващ
  • *
  • Posts: 73
Re: Съботата: Божията или адвентиската?
« Reply #10 on: January 12, 2013, 23:35:58 PM »
ПИТАМ!!! пред Небесата, пред живия Бог, пред Сина Му Исус Помазаника, и пред всичките Му свети ангели -Кой уби вярата на този човек????

ХАХАХАХА..АААА...ХАХАХАХА....ХАХАХАХАААА...
-Ако беше само този човек,повярвай ми,дори и ангелите биха забравили за този случай-ВСИЧКИ,които познавах и бяха с мен(говоря за млади хора които ми бяха г.д.набори)с всички тях се случи това,със мога да се аргументирам с имена и факти ако е необходимо.Аз не можех да повярвам дори и не го разбирах...просто още не ми се вярва....

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 1053
Re: Съботата: Божията свята Почивка
« Reply #11 on: November 17, 2014, 16:48:32 PM »
Слушах си тия дни Библията и ми направи впечатление ето тези думи на Исус:

Матей 24 глава
20 При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден;


Защо Исус отдава толкова голямо значение на съботата в този ред ?
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3954
Re: Съботата: Божията свята Почивка
« Reply #12 on: November 19, 2014, 14:09:46 PM »
В Израел според закона градските порти да се заключвали в съботен ден. Затова ако се случи да бягат тогава би било невъзможно да напуснат населените места. Това е смисъла на тази заръка. В съботен ден не е забранено човек да бяга за живота си. Дори Исус говореше как животните си са спасявали в съботен ден, колко повече да се спаси човешки живот.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

zdravko

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 25
Re: Съботата: Божията свята Почивка
« Reply #13 on: March 02, 2015, 14:04:37 PM »
За съжаление адвентисткото учение не обхваща само съботата. Основни техни учения противоречат на здравия духовен разум, но са от плътски напъвания. Тук не е мястото да се коментират, защото темата е само за съботата, но само ще спомена някои важни точки.

 Много от тези учения убиват вярата на хората много повече отколкото учението за съботата. Тъй като съм прекарал много време с мой близък човек адвентист и неговата църква, съм видял, как те се противят на духовното. Те ако и да говорят за пророчества (Е. Уайт) напълно отхвърлят кръщението в Святия Дух, дарбите, водителството, и т.н. На думи казват, че търсят да говорят на езици и другите дарби, поне тези адвентисти, които познавах, но на практика Бог им се противеше и не им даваше Духа си, понеже всеки, който иска да пази закона пада под проклятието на закона, както е писано. Така остава само плътското мъдруване върху духовното. Тези хора имаха много добри дела в съботен ден. Събираха се, носеха храна и целия съботен ден прекарваха заедно и всеки беше добре дошъл, като за последното не съм много сигурен. На техните служби можеше да попиташ, или да водиш дискусия - нещо което е недопустимо в повечето евангелски църкви. Въпреки това те си оставаха противници на духовното.

В защита на адвентистите ще кажа, че те вярват в Исус Помазания, но са научени лошо и лошо учат. Дали ще понесат вина за греха си, която да ги лиши от вечен живот не е моя работа да решавам, но определено тези хора са вярващи и ако тази вяра бъде събудена, те могат да станат чудесни хора за Бога, ако оставят пазенето на съботата и храните, за което писанието ни казва, че може да е демонично учение. Въздържането от определени храни.


1 Тимотей 4
  "1. А Духът ясно казва че в последните времена некои ще отстъпят от верата, и ще слушат прелъстителни духове и учения бесовски,   2. чрез лицемерието на тези които говорят лъжа, и имат съвестта си пригорела,   3. и запрещават жененето, и заповедват въздържане от ястия, които Бог създаде да ги употребяват с благодарение верните и тези които са познали истината.   4. Защото всеко създание Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне когато се приима с благодарение;   5. понеже се осветява със словото Божие и с молитва.   6. Това като съветваш братията ще бъдеш добър служител Исус Христов, хранен със словесата на верата и на доброто учение което си последвал.   7. А скверните и бабинските басни отбегвай, и обучавай себе си в благочестие."


Много евангелски, православни и католически църкви са с вяра много подобна на адвентистката, пазейки неделята, богослужението, десятъка, верността към местната организация и нейната доктрина, като не виждат че нашата лоялност е към Бога и неговия Син Исус Помазания, на когото слава и величие за вечни векове. Амин.
Acts 17:11¨ И беряните беха по-благородни от солунците, защото приеха словото с всеко усърдие, и изпитваха всеки ден писанията дали е това така."

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Съботата: Божията свята Почивка
« Reply #14 on: March 02, 2015, 17:49:08 PM »
Те много религии казват, че вярват в Исус, но винаги има разлики, защото този бог, в когото вярват търпи и поощрява начина им на живот. Примерно йеховистите също вярват в "исус христос".

Ако човек вярва в еврейския Бог не би живял по начина, по който живеят много религиозни хора, които твърдят, че вярват на него или на думите му, но са само на приказки. Сиреч, бошлаф работа.

Като попаднат в ситуация, където да се изпитат делата им (не думите) си показват кой откъде е и в кого всъщност вярва.

Днешният "исус христос", в който вярва религиозното християнство е този, който се радва те да ядат какво да е, да си дават децата на чуждите хора, да се надяват за хляба си на чуждите хора, да се надяват за здравето си на чужди хора, да подкрепят всичко, което се води "законно", обаче не е и т.н. Уж му четат думите, уж му казват името, че някои и чудеса вършат, обаче той никога не ги е познавал, защото са беззаконници.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?