Преди много години бях писал подробно по въпроса
за съботата като отговор към някои адвентисти, а още и други които се включиха в дискусията. Вярвам, че материала е много полезен, ако и дълъг ще го пусна в този форум. За всеки който изследва този въпрос мисля ще бъде предизвикателно четиво. Особено каня
ако някой е адвентист да прочете и да дискутира написаното.
Някои неща може да не звучат съвсем гладко понеже ще редактирам текста изсред оригиналната дискусия, но като цяло ще се чете лесно:
Важността на Божията почивка (написано като отговор към въпросите на някои адвентисти)
Преди всичко е чудесно, че има хора, които търсят Бога, като размишляват, четат Библията и се молят. Има само един Бог, и един Спасител, една вяра и една надежда, към които сме призовани. И има само едно спасение, един път и един Дух на Истината.
Ние християните разбираме това и търсим да разберем (кой повече, кой по-малко) и да се уверим напълно в тази
единственост на вярата и спасението.
За съжаление противникът след като не успя да унищожи Христовата вяра в моретата от кръв проляти от християните през първите векове, реши да смени стратегията и се опита да
ПОТУЛИ вярата като я смеси с множество подобни
полувяри и
полуистини, подкрепени от силата на вековни традиции, установена йерархия, деноминационни стени, човешка мъдрост, духовна гордост и прочие.
И ето ние християните от 20-21 век сме поставени пред огромния лабиринт на християнските различия и трябва да изберем своя път. Беше време когато като новоповярвал християнин аз сблъсквайки се с тези различия буквално бях разкъсан от противоречия съмнения, борби и страхове. Спомням си как в отчаянието си и в незнанието си как да се ориентирам аз дори молех Бога да ме пренесе назад в историята в сън или видение, например във времето когато апостол Павел проповядва в продължение на 2 години в Ефес, и да видя с очите си и чуя с ушите си
как всъщност се е служило на Бога и какво е било истинското учение. Считах тогавашните християни за блаженни, защото са пиели от източника, а ние 2000 години по-късно се объркваме между множество учения и различния.
Днес вече не мисля така! Не защото вече съм си изяснил всички спорове и различия, а защото разбрах, че Бог е допуснал това за да можем да търсим Него Самия за отговори. С пълно постоянство, с неуморна вярност, с дръзновения и без всяко съмнение. Нещо повече установих, че дори да се бях преселил в онова време или дори да бях живял тогава, щях да стана само още по объркан, защото от църковната история се разбира, че апостол Павел е бил считан за еретик от половината църква и е бил презиран от мнозина братя и водачи сред християните. Дори и Деяния на Апостолите дава свидетелства за това. Не след дълго църквата се е разцепила около различията които Павел описва в своите послания. На всичкото отгоре са се прибавили и множество ереси, които ако и да е имало живи апостоли (като Йоан например) пак са процъфтявали и мнозина християни не считали Йоан за нищо пред водачите на своите групи. Дори тези водачи открито се конфронтирали с апостола, един от които "Църковната История" на Евсевий Кесарийски нарича първородия на Сатана.
Пиша това за да разсея илюзиите на някои, които може би все още си мислят, че в онези времена нещата са били
по-ясни отколкото са и могат да бъдат днес.
Обаче Бог е същия, тъй като в Него няма изменение и нито сянка от промяна. И Той е поставил нещата така, че да Го търсим с целите си сърца, и да не се осланяме на хвалбите на нашата деноминация, нито на високоумно скроени доктрини, а да раздерем сърцата си в това да Го търсим и да Го познаваме, и да се научим от Него! "Писано е в пророците: "
Всички ще бъдат научени от Бога"" Йоан 6:45 Това ми стана надежда и упование! Понеже Бог не е човек та да лъже, но е верен! Ето защо реших да се надявам на Него да ме научи на всичко, което не знам и не разбирам, защото църквите и деноминациите се менят, менят се и техните учения, но Бог е същия и Неговия Син - Господаря Исус Христос е същия, и Святият Му Дух е същия, а още и Свещенните Писания са истинни и верни, понеже в тях Бог е благоволил да вдъхне дух и живот!
Написах този
увод, защото исках да напиша някои неща по темата за съботата и неделята, но преди това исках да поставя една основа на правилно отношение към нещата, защото бих искал да предложа на всеки да се замисли относно
духа и сърцето с които подхожда към една спорна тема.
Вярвам, че подобава пред живия Бог да подходим със смирени и съкрушени сърца, а не със високоумно и арогатно отношение, вдъхновени от великите аргументи, които имаме по-темата. Пишейки това аз не обвинявам някого, но по-скоро бих искал да напомня за това, и преди всчико на себе си, защото бях изкушен да подходя точно по този начин.
Реших да напиша по тази тема, защото тя повече или по-малко е близка до сърцето ми. През годините аз много съм търсил да разбера как стоят нещата. Боял съм се от Бога да не сбъркам в нещо, понеже тук става въпрос за Неговите заповеди и за Неговата воля, които ако наистина вярваме в Него са много важни и съдбоносни за нас.
Без да претендирам за велика осведоменост и просветление ще споделя някои въпроси и отговори до които съм достигнал по темата, за период от повече от 10 години търсене на разбиране.
Преди всичко напълно съм се уверил в едно и то е, че
БОГ ИМА ПОЧИВКА ЗА СВОИТЕ ХОРА! Още от самото начало при Сътворението след като Бог създаде човека и всичко което му е необходимо,
Той му създаде и почивка. След това през цялото Писание ние виждаме, че Бог много държи на това Неговите хора да имат почивка. Мисля, че няма здравомислещ христянин, който да отрече това. Бог винаги е имал почивка за Своите хора и е държал на нея. И слава да бъде на Неговото Име -
Той все още има и все още държи на нея!
Обаче на нас
остава да разберем КОЯ И КАКВА е Неговата почивка, която Той много държи да имаме. И тук е мястото да спомена, че темата не е "
събота или неделя", както някои обичат да поставят този въпрос. Аз отлично разбирам какво имат предвид онези , които дефинират тази тема по този начин, но за да бъдем коректни от гледна точка на Писанията, никога неделята не е имала нещо общо с Божията почивка. Католическите формулировки за това, че неделята била ден за почивка, заместваща съботата се стопяват, когато човек започне да навлиза в истинската същност на темата за Божията почивка.
Нашият Господар Исус е възкръснал в първия ден на седмицата според Писанията, но това няма никаква връзка с желаната от Бог почивка. Защото в Писанията наистина има спор между два съвършенно различаващи се дни за почивка на Божиите хора, но неделята няма никакъв дял в този спор. Някои твърдят, че понеже Помазаникът Исус е възкръснал в първия ден на седмицата значи тогава е редно да се събират християните, или, че поне такава традиция се е създала с времето. Но традициите по-добре да не ни се пречкат когато търсим Божиите пътища, защото доклкото съм познал от Него,
Той няма никакъв респект към човешки традиции, нито пък има Свои такива. Писанието свидетелства, че първите вярващи са се събирали
всеки ден:
" И всеки ден пребъдваха единодушно в храма, и преломяваха хлеб от къща в къща, и приемаха храна с радост и простосърдечие" Деян 2:46
" И всеки ден не преставаха от да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма и по къщите" Деян. 5:42
" А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана." Деян. 9:19
" но увещавайте се един друг всеки ден докле се зове «Днес,» да не би да се ожесточи некой от вас чрез измамата на греха" Евр. 3:13 Това е първия момент, който исках да отбележа по темата. Считам го за важен, защото не бихме могли да продължим коректно напред разисквайки темата, ако все още се подхлъзваме от традиции.
Вторият много важен момент, който трябва честно да отчетем е този, че еврейската дума Shabbat всъщност
не се превежда събота, а ПОЧИВКА. Шабат е винаги почивка. И където в еврейските оригинали е записано Shabbat (Strong's No.7676) e коректно да се преведе почивка, а не събота. Същото е и с старогръцката траслитерация на Shabbat - Sabbaton(Strong's No.4521). Всеки би могъл да провери по Интернет значението на тези две думи, има много онлайн лексикони, единия от които се намира на
http://bible.crosswalk.com/Lexicons/.
Това само подчертава факта, че Бог е дал почивка за Своите хора. Безпорно за всеки, който се приближава при Него ще е важно да влезе в тази почивка, а не да бъде лишен от нея. Ние трябва да се боим да не се окажем лишени от почивката Му, защото така със сигурност ще сме се отдалечили от Неговите планове и намерения за нашия живот.
Като, че ли тези двете традиции са заслепили очите на мнозина християни да видят, че
битката за почивката никога не е била между събота и неделя. Писанията са твърде ясни по въпроса. Авторът на посланието към Евреите вдъхновен от Божия Дух е записал за този спор много преди католици, протестанти и съботяни да са съществували и е поставил ориентирите на една съвсем друга битка, битка в която
наистина се решават нашите съдби и духовно бъдеще:
1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.
2 Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.
3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: -
"Така се заклех в гнева Си:
Те няма да влязат в
Моята почивка";
ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света.
4 Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";
5 а пък на това място:
"Няма да влязат в Моята почивка".
6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството}* си,
7 затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме:
"Днес, ако чуете Неговия глас,
Не закоравявайте сърцата си".
8 Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.
9 Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}?.
10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.
/Евреи 4 гл. рев. издание 1938/ 1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение, нека се убоим да не би да се яви некой от вас че се е лишил от него. 2 Защото нам се благовести както и тем; но тех ги не ползува словото което чуха, понеже в тези които го беха чули не беше размесено с вера. 3 Защото влезваме в упокоението ние които повервахме, като рече: «Така се заклех в гнева си че нема да влезат в моето упокоение,» ако и да са били свършени делата Божии от поставянето на света. 4 Защото негде си е рекъл за седмият ден така: «И почина си Бог в седмия ден от всичките си дела;» 5 и на това место пак: «Нема да влезат в моето упокоение.» 6 И тъй, понеже остава некои да влезат в него, и тези на които се от по-напред благовести не са влезли заради непокорството, 7 пак определява некой ден, «Днес,» като казва чрез Давида, подир толкози време, както се рече: «Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте сърдцата си.» 8 Защото ако бе им дал Исус Навин упокоение, след това не би говорил за друг ден. 9 Следователно за народа Божий остава упокоение. 10 Защото който е влезъл в неговото упокоение и той си почина от своите си дела, както Бог от неговите си. 11 И тъй, да се постараем да влезем в това упокоение, за да не падне некой в истия пример на непокорството.
/Евреи 4 гл. Цариградска Библия/ Ако четем внимателно текста ще забележим, че тук се говори
за спор между два дни.
Два дни се препират за това да бъдат Почивката в която Бог благоволи. Единият ден е седмият ден в еврейската седмица, наричан събота, а другият ден се казва "ДНЕС". Преди всичко тук ни става ясно, че да сме в почивката на Бога означава да си починем от всичките си дела, както и Бог от Своите Си. Бог даде на Евреите чрез завета сключен чрез Моисей да спазват 613 (според преброяването на рабоните) заповеди, като една от тях бе в седмия ден от седмицата да не вършат никаква лична работа, но да си починат от делата си. Целият закон беше даден да се изпълнява в обещаната земя, защото самата същност на системата от заповеди бе такава, че
не беше възможно да се изпълняват извън земята. И понеже не друг, а Исус Навин въведе евреите в обещаната земя, затова се казва, че той не можа да им даде почивка, т.е че
съботния ден (седмият от седмицата) не можеше да им да бъде Божията почивка за народа Му, защото още преди това докато бяха в пустинята Бог се закле, че те
няма да влязат в неговата почивка (Shabbat). И така седмица след седмица евреите пазеха седмия ден, който беше сянка и преобраз на истинската почивка, защото не е възможно той да е бил истинската Божия почивка(shabbat), защото както вече бе казано Бог се беше заклел, че няма да влязат в почивката Му. С други думи те хем пазеха съботата хем бяха
извън Божията Почивка.
Обаче Бог в своята милост и благодат стоитици години след Моисей и Исус Навин говори чрез пророка си Давид и пророкува за деня на Божията почивка. «
Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте сърдцата си.» Така Бог постави ЕДИН ДРУГ ДЕН за почивка на народа си и
този ден не се нарича нито събота, нито неделя нито кой да е от дните на седмицата, а денят се нарича «
ДНЕС». Това идва да покаже, че Бог е твърде ревнив та да остави шест дни Неговите хопра да си вършат всичките си работи, а едва един ден да отделят за Него. Той желае «ДНЕС» да е деня за Него,
Той желае всяка минута, всеки час, всеки дъх да е за Него. Той желае да си починем от всичките си дела не един ден в седмицата,
а «ДНЕС» и СЕГА да уповаваме изцяло на Него, без да търсим своята си воля, своето си удоволствие, и своите си желания. «ДНЕС» и сега е времето да се отречем от всичко наше и да се предадем на всичко Негово. Когато се изпълнят в живота ни думите на апостол Павел от Гал. 2:20: "
Сраспех се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във вярата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене." и когато живеем
не ние, а Той в нас,
тогава сме си починали от всичките си дела,
тогава сме влезли в Неговата Почивка,
тогава сме истински пазители на Съботата(Shabbat).
И какво значение има КОГА и в кой ден от седмицата работим с ръцете си за да изкараме средства с които да живеем достойно без да просим от никого, а още и да имаме да споделяме с нашите братя и сестри в нужда, или четем Библията,
след като целия ни живот принадлежи на Него, следваме Неговия глас и не ожесточаваме сърцата си за Неговата съвършенна воля?
Тогава четенето, и молитвата и работата, и сядането и ставането, и труда и почиването ни -
всички те принадлежат на Него , а не на нас самите! Всичко е за Него, и нищо не е за нас си. Егоизма и себеправедността са си отишли, сега Исус е изобразен в нас. Ето
това е Божията почивка за която Той
толкова много ревнува!
Като истински съпруг, Той не би се задоволил невястата Му да му отделя
един ден в седмицата за да мисли и живее
само за Него, а през останалото време да има време за живот
за себе си. Не ни ли учеше Господаря Исус да се
отречем от себе си? Нима ни учеше само за един ден от седмицата да сме отречени от себе си, а пред другите дни да не сме отречени, понеже бихме могли в тях да си вършим нашите си наши дела? Та нима не казва така и закона: "
Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела" Изх. 20:9. Ами как ще изпълним закона и Христовата заповед едновременно? Как ще вършим "всичките
си дела"? Нима има място за
собствени дела в живота на човек който
се е отрекъл от себе си? Нека
размислим честно за това! Ето защо Господаря Исус даде своите заповеди напълно в съгласие с думите на пророка, който пророкува, че Божията почивка е «ДНЕС»!