Знанието за човешките оръжия не ползва изобщо. Нещата, които стават и, които се пишат тук като събития не са нищо повече от едно сверяване на часовниците с времената, описани в Словото. За съжаление е факт, че мнозина живеят в собствен свят на щастливо християнство и не искат да бъдат обезпокоявани с тревожните новини, че вече сме в края на дните. За жалост много християни живеят така, все едно днешните дни нямат общо с фактите описани за последните дни. Както в дните на Еремия хората казваха:
Видението, което той вижда, ще се изпълни след много дни, И той пророкува за далечни времена.
Продължава се с програмите за музикални сценки, концерти, записване на албуми, за да се изкара някой лев, забавления на християнска дискотека, конкурси за изява на таланти, а последните дни са надвиснали тежко над нас.
По повод на това, което пишеш: Не съм те нарекъл фарисей, но посочих място, където Христос показа на фарисеите, че са на погрешен път, колкото и да изглеждаше благочестиво (както и днес изглежда). За да си фарисей трябва поне да знаеш петокнижието наизуст и да отговаряш на още хиляди формални човешки изисквания.
Това, върху което наблягам е, че много църковни посетители днес са научени да са "войни", които да ходят да нападат, да се бият - нещо, което са го научили от филмите, а не от Словото. В Писанията виждаме, че заповедта е "стойте, прочее, твърдо".
Защо да стоим?
Защото умряхте и животът ви е скрит с Христа в Бога.
Следващото нещо, което се прави е отношението на християните да е като на една трета страна, която се бори тука на земята срещу злото. Липсва съработничеството с Христа. Липсва не аз живея, а Той живее в мен. Липсва пребъдващият в мен Отец върши Своите си дела. Всичко се опира до собствените сили. Молитвите са постоянно Дай ни сила. За какво ни е тази сила?
В тези последни дни хората, които познават Бог ще се укрепят и ще вършат подвизи. Всички останали опити за получаване на сила, за жалки "нападения над стана на врага" са обречени на провал, докато не оживее това:
Ето, Бог ми е спасение; Ще уповавам, и не ще се боя; Защото Господ Иеова е моя сила и песен, И Той стана мое спасение.
Христос стана всичко за нас. Няма нужда да искаме допълнителни "атрибути". Христос в нас надеждата на славата - това е чудната тайна, която ще се открие в последните дни чрез Църквата Му.