Author Topic: Избавител  (Read 2476 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

avia

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 67
Избавител
« on: November 24, 2010, 10:45:35 AM »
..."Ти,който си ми показал много и тежки притеснения,пак ще ме съживиш,и от дълбочините на земята  пак ще ме извадиш.Ще уголемиш величието ми и наново ще ме утешиш.
И аз,Боже мой,ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност...
/пс.71:20-22../

Помислих, в кой раздел да споделя с вас..и ми се стори удачно в този: "Последни времена".
През историята на човешката раса,благоволението на Бог е било явно,чрез избавлението ,което извършва,спрямо близките му. Толкова очевидно лично отношение ,като ,че ли превъзхождащо дори определено "благословение".
Едно основно изречение,дадена дума,ясно поведение от страна на Бог:Даже до староста ви ,Аз съм същия,и докато побелеете Аз ще ви нося.Аз ви направих,и Аз ще ви държа.Да!Аз ще ви нося и избавя.
/Исая 46:4../
"..Защото Аз съм с теб ,за да те избавям,казва Господ."
/Еремия 1:18-19/

Цялото писание е "богато" на събития,в които Бог избавя своите.Като,че ли живота на човека,близък на Бог е поредица от тежки притеснения и следващите ги избавления и утеха.
В човешката природа/грехът..желанието за "свобода на решението",свобода от личната ежедневна намеса на Бог,желанието за спокоен и "благословен "живот/ от сътворението,до днес, е ясно изразено постоянно отношение на "независимост" от практичните действия на Бог.Търсенето на слегнал,щастлив,спокоен живот е здраво вкоренено в нашето съзнание,неосъзнавайки,че именно това е същността на греха-лично пространство,ясна граница на личния живот,разделена от Божието намерение и дело.И въпреки това търсим Неговата воля,желаейки да вършим Неговите дела.Това скрито и мамещо сърцето непокорство ни прави по-скоро врагове на Онзи Баща,който твърдим,че оичаме с цялото си сърце.Твърде късогледи сме за да надникнем в Неговите вечни и трайни намерения,а именно да станем съобразни с образа на Сина Му.Усърдно търсим Неговото благоволение и благословение,не разбирайки,че това всъщност е горчив корен на греха предавам по наследство още от Адам.Не сме потърсили Неговото сърце,нито Неговата близост,и това да ни бъде достатъчно.Може би с право сме укорени от един от апостолите..."Искате и не получавате,защото зле просите...."
Не можем да приемем наказание или изпитание,защото ревностно ще браним своето,считайки го за намеса на дявола.За това и не можем да приемем избавление,борейки се усърдно с всяко притеснение и несполука.Отношенията ни с Бог,са по-скоро чисто професинални,отколкото семейни..между Баща и родения от Него.Дори нема как да считаме за радост/голема/ ,когато падаме в разни изпитания?
Как Бог ще ни избавя ,ако нема от какво?Ако сме притеснени,ако гладуваме,или сме принудени да студуваме...каква е нашата реакция?
Това постоянно "бягство" от Божественото възпитани,ни отдалечава все повече от Него Самия.Втвърдяваме лицата си за всека несгода,лишавайки се от Божиета лична намеса и утеха.
Не знаем за какво говори апостола..."и Бог на всяка утеха,Който ни утешава във всяка наша скръб,за да можем и ние да утешаваме ония,които се намират в каквато и да било скръб,с утехата,с която и ние сме утешавани от Бога...защото.."
/2кор.1:3,4,5/..следва "защото"-изобилстващи Христови страдания,и изобилстваща утеха???
Ако не изобилстват Христови страдания у нас,за каква утеха да се надяваме,и какво избавление да очакваме?Ако липсват наказания,да не би да сме незаконно родени?Процесът на кръщение "..да участваме в Христовата смърт и възкресение" преминава ли през нашето ежедневие?Ако ли не...нема с какво да се похвалим,не можем да намерим и удовослтвие в немощи,в укори,в лишения,в гонения,в притеснения за Христос,надявайки се ,че ако сме опозорени заедно с Него ще се прославим и заедно с Него.Грешно разбираме и понятието "за Христос"..мислим,че треба непременно да ни преследват,клеветят,убиват,заради Него.Но всъщост губим основната идея на Бог...сформиранете на "еклесията",дадените дарове с една вечно траеща цел..."докле всички достигнем в единство на вярата,в пълнолетно мъжество,в мярката на ръста на Христовата пълнота"
И това.."Защото ,които предузна,тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му,за да бъде Той първороден между много братя.А които  предопредели,тях и призова,а които призова,тях и оправда,а които оправда,тях и прослави."

Ще можем ли да изповядаме..."Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?скръб ли,или утеснение,гонение  или глад,голота беда или нож.
/защото както е писано"убивани сме заради Тебе Цял ден;считани сме като овце за клане"/
Не.Във всичко това ставаме повече от победители,чрез Този ,който ни е възлюбил."

Какво за нас ще бъде ценно...личното Богествено избавление и утеха,или "благословен и спокоен живот"?

Живи и здрави

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Избавител
« Reply #1 on: November 24, 2010, 11:14:01 AM »
И да не забравяме пасажа, в който се говори за тих и спокоен живот, пълен с пълно благочестие и сериозност, в следствие на покорството спрямо Бога:

1 Тимотей 2
  1. И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци,
  2. за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.
  3. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител,
  4. Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината.


Това наистина е добро и благоприятно пред Бога, защото създава добра среда за развитие. В такава среда започнаха апостолите след възкресението на Христос и Божията Църква се умножаваше и Бог издигаше отсред църквата си служители — пратеници, пророци, благовестители, овчари и учители.

Мнозина искат "тих и спокоен живот", но не искат "пълно благочестие и сериозност", а лентяйство и безразсъдност. Не става така.

А, че има опозиция и гонения — да, има и ще има, докато не дойде Христос и не установи желязно владичество над всичко. От такива гонения Господ може да ни избави, може и да не ни избави, но на идолите не трябва да се кланяме.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

avia

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 67
Re: Избавител
« Reply #2 on: October 20, 2011, 11:03:53 AM »
Господ е "овчар" мой.../пс.23..началото/
Следват думи с определящо значение на взаимовръзката..човека-Бог:
От страна на човека:
-остана
..ме успкоява
..ме завежда
..осважава душата ми
..води ме
..Ти си с мен
..Твоят жезъл и тояга ,ме утешават
..Приготвяш пред мен
..Помазал си с ..главата ми
..Благост и милост ,ще ме следват

В заключение:
..Аз ще живея завинаги в дома Господен

Запис на взаимо...отношение.Отношение от страна на Бог,и отношение от страна на човек.
Чувал съм за хора,с "овча" мисъл/в смисъл на подигравка/..в случая ..умен като овца?
Нема да сгрешим ако твърдим ,че овцата не притежава завиден ум,разсъдък,проницателност.Това е животно "живеещо" в зависимост.
Записа е от човек,които "познава" овчето естество.Същия този човек поставя целия си живот/ежедневие,настояще и бъдеще/ под тази "форма"..овца?Той е бил овчар,живял е всред овце,дните и нощите му са били постоянно свързани с този вид добитък.Но в записа си той говори,от "овчата" страна,като че ли той е в състоянието на овца,спрямо Самият Бог.

Записа отразява същността на зависимост в пълния и размер.В какво се изразява тази зависимост?
Употребената в начало дума...нужда!
..необходимост,потребност,липса..
Храна и вода..основата на живота на животните.
.."На зелени пасища ме успокоява.."
.."при тихи води ме завежда.."
Говорещия/в случая пишещия/  познава нуждата/естеството/ на добитъка..овцата.Зелени пасища и тихи води..определящи условия за доброто на вида/овцата пасе само тревна растителност..т.е.т не е като козата да употребява клонки,пъпки,листна маса от храстови видове..тихи води..пие само от спокойни водоеми,не може от бързо течащи вирове или реки/.
Овцата е първия вид записан ,като същество,за което се полага определена ,конкретна в смисъл ..постоянна грижа..Авел/втория син на Адам/,се грижел за стадо овце.
Като ловец бих си позволил да спомена нещо интересно и за мен самия...Гивотните такива каквито са в момента,се "водят" не толкова от зрение,колкото от слух и обоняние.При различни видове в различна степен е водещ слуха или обонянието.Чрез слуха или обон. те познават заобикалящата ги среда,правят точни "анализи",на случаи и обстоятелства.При овцата водещ е слухът/не че не е развито и обонянието,понеже винаги върви срещу вятъра,което е определящо за нейната сигурност/..но в случая на добитък/овце/ водени от овчар,водещ е слухът.
Нема да влизам в подробности за следващите изявления на Давид,защото дори само от началото може да се схване същноста на записа.
Човешкото отношение/изразено в подобие на овца/ спрямо Бог...ираз на зависимост,за всеки аспект от съществуването.
Това отношение,/разбиране,проумяване/ на човека е записано многократно от онези,които са със сходно мислене...
..."защото Той е наш Бог
и ние сме народ на пасбището Му и овце в ръката Му."/пс 95:7
.."Познайте, че Господ е Бог;
Той ни е направил и ние сме Негови;
Негов народ сме и овце на пасбището Му."/пс.100:3

Изразът "като овце" е доста използван аналог на определено събитие или състояние,и от страна на човек,и от страна на Бог.
От страна на Самият Бог:
В целото писание,чрез пророци..Бог говори за човеците си/народ/ като за овце,а себе си в повечето случаи определя като овчар.В настояще време,"професията овчар" не се счита за твърде престижна,по-скоро презряна форма на работа.Но Бог не се срамува да определя своите,в подобие на овце,а Себе си като овчар.
..Един и същи Бог говорещ,твърди,че работи с човека,както овчар със стадото си.


"Еремия 23:3 И ще събера останалите Си овце
от всичките страни, където ги изгоних,
и ще ги върна пак в кошарите им,
където ще се наплодят и умножат."


"Еремия 50:6 Народът Ми станаха изгубени овце;
пастирите им ги заблудиха,
накараха ги да се скитат по планините;
те отидоха от планина на хълм,
забравиха кошарата си."



Езекил 34:6 Моите овце се скитаха по всички планини и по всеки висок хълм, дори овцете Ми бяха разпръснати по целия свят; и нямаше кой да ги потърси или подири.

Езекил 34:12 Както овчарят дири стадото си в деня, когато се намира между разпръснатите си овце, така и Аз ще подиря овцете Си и ще ги избавя от всички места, където бяха разпръснати в облачния и мрачен ден.

Езекил 34:31 И вие, хора, сте Мои овце, овцете на пасбището Ми, и Аз съм ваш Бог, казва Господ Йехова.

Матей 9:36 А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.


Йоан 10:14 Аз съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават,

Йоан 10:16 И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

Йоан 10:26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.

Йоан 10:27 Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.

Когато Бог говори за стадо ,изхожда от същата гледна точка,познаващ естеството на този вид животно..естеството на неговото съществуване!
И тук определящата част от това взаимоотношение е следната:
Говорещ Бог/овчар/ - слушащ човек/овца/..воден ,не от собствен интерес,намерение,подбуда..единствено от гласа на овчаря/Бог/.
Овчаря /Бог/ определя конкретното пасище,водоем...възможно е и долина на смърт/през която човек преминава,..не остава!/
Хранен в присъствие на Врагове търсещи живота му,"водения" човек овца,не се страхува само по една причина..личното присъствие на овчаря/Бог/.Слушайки гласа на Този овчар,следвайки го уверен в Неговите намерения,въпреки ,че е възможно съпустващо присъствие на врагове..видими,човека/овца/ ,не проявява страх от евентуална загуба на живот,или зло,защото е "воден" от надежден овчар/Бог/..гладен и жаден нема остане,нито враг,ще го повреди!

Принципно записът изглежда надежден и сигурен.
Но какво да кажем,ако овчаря/Бог/ води на различни места от записаните?Ще зададем ли въпроса защо?


Псалми 77:20 Водил си като стадо народа Си
с ръката на Моисей и на Аарон.

Народ ,избавен и заведен в .....пусти места,без налична храна и вода???
Защо?

Плач Еремиев 3:2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина...

...и следващото описание на Божествено водителство??

Недоумение..Можем ли да стигнем в подобно недоумение/неразбиране/,и да питаме подобно на Йов,само един въпрос...Защо?

2 Коринтяни 4:8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

Водени от слух,следващи говорещия,доведени до недоумение?

Исая 50:4 Господ Йехова ми даде език на учените,
за да зная как да помогна с дума на уморения;
всяка сутрин Той събужда,
събужда ухото ми,
за да послушам като учащите се....

...Водещия Бог/говорещия/ отваря ухото на слушащия и Той/в случая собствения му Син/,не се бунтува,нито се връща на зад...какво е чул,за да има възможност и избор...бунт,или връщане,които Той не е извършил...
следва..
" гърба си дадох на биене....не скрих лицето си от безчестие и заплюване..
.дори твърди.."втвърдил съм лицето си като камък ,и зная,че нема да бъда посрамен..близо е Оня Който ме оправдава"
Можем ли да попитаме...Бил ли е посрамен Този,изложен на подобна ситуация?
Отговорът е ДА...

Евреи 12:2 като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.

Но твърди ,че нема се посрами...действителността
Бит/с ръце,камшици/,с "корона" от трън,подигравки,предизвикателства,съблечен гол,разпънат на кръст,с надпис..цар на юдеите.

А казва,.."..и зная,че нема да бъда посрамен..."
Въпреки преживяния срам,издържан кръст, сега Този /посрамения,бития,укорения,унизения/ седи на Отдясно на Божия престол,и приема слава със Седещия до Него Баща.

Ще си позволя да цитирам увещанието на апостолите в частност Павел:
Римляни 8:18 Надеждата за спасение
Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.
Личното му отношение:

Филипяни 3:10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, като се уподобя на Него в смъртта Му,

И да си зададен въпроса/в личен аспект/ дали не е уместно


"Евреи 2:10 Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение."

Има моменти ,в които можем да питам Водещия..защо си ме довел тук,или там,може да сме в недоумение,за причината на нашето ходене с Него/подир Него/,да виждаме враговете си наоколо,търсещи живота ни,може да е изкривил пътищата ни,да ги е оградил,та да не можем да излезем,да ни е завел в мрак,а не в светлина,и да чувстваме хладината на смъртната сянка,моге да липсва зеленина и спокойна вода,наместо това,очите ни да виждат само пуста земя,суша и липса на ориентир,може да ни "говори на ухо".и да следва да дадем гърба си за бой,лицето за срам,живота ни да бъде стъпкан,и ние да сме твърде унизени.....

Ще се разбунтуваме ли?
Ще се върнем ли назад?
Можем да попитаме да ли е "Уместно"?
Ще презрем ли срама,за нещо следващо..славно?
ще втвърдим ли лицето си като камък и изповядаме ...зная ,че нема да бъда посрамен..гледайки на Исус,Начинателя и Усъвършителя на вярата ни,който ,заради предстоящата Нему радост,издържа кръст,като презря срама и....седна отдясно на Божия престол.
Ще прозрем ли Бащиното възпитание,и Неговото отдавнашно намерение..."които призова ..тях и прослави/а помежду двете..предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му/

Живи и здрави