Издържа ли "претеризма" библейска проверка?

[Watchman]

Тъй като един от най-старите участници във форума - small axe е започнал да следва учението на претеризма, първоначално внимателно и предпазливо, а сега вече напълно, повдигам тази тема с цел да се види дали това учение издържа теста на Божието Слово и историческите събития.

Като начало ще започна с кратко въведение за това какво е претеризма, как и кога се е появил:

Какво е претеризъм?

Претеризмът (от латинското praeter – ,,минало") е направление в християнската есхатология, което твърди, че част или всички библейски пророчества за ,,последните дни" (или ,,края на света") се отнасят до събития, които реално са се случили през първи век след Христа. Според тази гледна точка, пророчествата не сочат към бъдеще, което тепърва предстои, а към минало, което вече е изпълнено.

Основни направления

Претеризмът се дели на две основни течения:

• Частичен претеризъм (Partial Preterism) – Смята, че повечето библейски пророчества са се изпълнили в миналото, но не всички. Събития като Второто пришествие, възкресението на мъртвите и създаването на ново небе и нова земя все още предстоят в бъдещето. Това становище се счита за по-умерено и е в рамките на християнската ортодоксия.
  
• Пълен претеризъм (Full Preterism / Hyper-Preterism) – Твърди, че всички библейски пророчества вече са се изпълнили. Това включва Второто пришествие на Христос, възкресението на мъртвите, Страшния съд и идването на Божието царство. Това схващане се смята за неортодоксално и дори еретично от мнозинството християнски деноминации.
  

Исторически корени

• Първоначално въведен от Йохан Хентений (John Hentennius) през 1547 г.
  
• По-пълно развитие получава от португалския йезуит Луис де Алкасар (Luis de Alcazar, 1554-1613) по време на Контрареформацията
  
• Протестантският претеризъм е възприет за пръв път от Хуго Гроций (Hugo Grotius, 1583-1645)
  
• Първото цялостно претеристко изложение е написано от французина Фирмен Абаузит (Firmin Abauzit) през 1730 г.
  

Ключови библейски аргументи на претеризма

Претеристите основават своята теза на няколко ключови библейски пасажа, които според тях показват непосредствеността на пророчествата:

,,Истина ви казвам: няма да свършите по градовете на Израил, докато не дойде Човешкият Син." (Матей 10:23)

,,Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син да идва в Своето царство." (Матей 16:28)

,,Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъднат всички тези неща." (Матей 24:34)

,,Откровение на Исус Христос, което Бог му даде, за да покаже на Своите слуги това, което трябва да стане скоро..." (Откровение 1:1)


Претеристите смятат, че ,,звярът" в Откровението се отнася за римския император Нерон, а основното събитие, изпълнило пророчествата, е разрушаването на Йерусалим и храма от римляните през 70 г. сл. Хр.

Критики и проблеми на претеризма

• Христологичен проблем – Критиците твърдят, че претеризмът не е достатъчно христоцентричен, тъй като се фокусира прекалено върху доказване на буквалното изпълнение на пророчествата, като по този начин се губи същината и целта на пророчеството – самият Христос
  
• Библейски дисбаланс – Пренебрегва библейския модел ,,вече, но още не" (already-not yet), като поставя твърде голям акцент върху едни пасажи за сметка на други
  
• Опитът на Църквата – Не съответства на историческия опит на Църквата и учението на ранните църковни отци
  
• Екзегетични проблеми – Твърди се, че претеризмът тълкува погрешно изрази като ,,близо" и ,,скоро", които в старозаветния контекст не означават непременно непосредственост
  
• Опасност от крайности – Дори частичният претеризъм крие риск да премине в пълен (хипер-претеризъм), особено ако не се тълкува внимателно апокалиптичният жанр
  

Мястото на претеризма сред четирите основни метода за тълкуване на Откровението

Претеризмът е един от четирите основни подхода за тълкуване на книгата Откровение:

• Претеризъм – събитията са в миналото (предимно 70 г.)
  
• Футуризъм – събитията ще се случат в бъдещето
  
• Историцизъм – Откровението описва цялата църковна история
  
• Идеализъм – Откровението е символно и описва вечни духовни принципи
  

Заключение

Претеризмът предлага радикално различен прочит на библейските пророчества, като ги поставя изцяло в контекста на първи век. Докато частичният претеризъм се приема от много евангелски богослови като валидна интерпретация, то пълният претеризъм се смята за крайно и неортодоксално течение, което противоречи на основополагащи християнски вярвания. Въпреки това, претеризмът остава влиятелна богословска позиция, особено в академичните среди, и продължава да бъде предмет на оживени дебати в съвременната теология.

От горното изложение става ясно, че това учение се появява като контрареформаторски инструмент на йезуитите против Реформацията, която заявява, че Антихриста е папата и папската институция. За да се противопоставят на това, те измислят учение в което Антихриста вече е останал назад в историята и следователно няма как Антихриста да е папата.

Лично на мен ми прави впечатление, че това учение е съшито с бели конци и е сглобено с много слаби аргументи. Има два-три по-силни аргумента, и всичко останало е по метода нагоди го натъкми го. Проблема е че християните които се подлъгват по това учение се връзват на по-силните аргументи и си затварят очите за слабите и абсурдните аргументи. В тази тема ние ще изпитаме и абсурдните, и слабите и силните страни на това учение за да видим как то стои спрямо ясните Библейски текстове, касаещи Антихриста, Христовото Пришествие, Милениума и пророчествата за последните времена.

[Анко]

Йоан написва Откровение в самия край на първи век. Книгата знаем е почти изцяло пророческа. Ако се отнася най-вече за събития от първи век според тези теории...би ли имала смисъл да разказва вече случили се събития. Ако и да е по чуден начин. То събития от всяко минало описват и разказват обикновени историци от света. Без да ги свързват с Божи промисъл чрез който събития започват, случват се и завършват.

[Watchman]

Претеристите са измислили отговор и на това. Те твърдят, че Откровението не е писано в края на 1-ви век а преди разрушаването на храма през 70-а година. Разбира се това е напълно голословно твърдение, което не могат да докажат.

Реално, когато Йоан пише Откровението Нерон е отдавна мъртъв, така че няма как той да е звяра или Антихриста. Йоан е заточен на остров Патмос от Домициан, много след смъртта на Нерон, откъдето и написва книгата Откровение.

[Watchman]

Тук са систематизирани най-често срещаните библейски, исторически и богословски доводи, които претеристите (както частични, така и пълни) използват, за да защитят своята есхатологична позиция.

1. Аргумент от ,,времевите индикатори" (Текстове за непосредственост)
Претеристите твърдят, че Новият Завет изобилства от изрази, които категорично насочват пророчествата към тогавашното поколение, а не към далечно бъдеще:

,,Скоро трябва да стане... времето е близо" (Откровение 1:1, 3)
,,Ето, иде скоро" (Откровение 22:7, 12, 20)
,,Това поколение няма да премине, докато не се сбъднат всички тези неща" (Матей 24:34)
,,Някои от стоящите тук няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син да идва" (Матей 16:28)
Логиката е, че ако тези думи не означават непосредственост, те стават безсмислени или подвеждащи за първите християни.

2. Исторически аргумент – 70 г. сл. Хр. като фокусна точка
Централният исторически гръбнак на претеризма е разрушаването на Йерусалим и Втория храм от римския генерал Тит през 70 г. сл. Хр.:

• Според тях Исус в Матей 24, Марк 13 и Лука 21 описва именно тази война – обсада, храмови камъни върху камъни, бягство в планините и голяма скръб.
  
• Историкът Йосиф Флавий описва ужасите на обсадата (глад, кръвопролития, знамения), които претеристите смятат за буквално изпълнение на ,,великата скръб".
  
• Храмът е бил центърът на юдаизма – неговото унищожение се тълкува като окончателния край на Стария завет и ритуалната система, което според тях е ,,краят на света" (еврейския свят).

3. Аргумент за ,,Звяра" като Нерон
Претеристите идентифицират ,,звяра" от Откровение 13 и числото 666 с римския император Нерон Цезар:

• Числовата стойност на името ,,Нерон Кесар" на иврит (נרון קסר) дава сбор 666.
  
• Нерон е известен с жестокото си гонение срещу християните след големия пожар в Рим (64 г.).
• Легендата за ,,възкръсналия Нерон" (Nero redivivus) – страхът, че той ще се завърне начело на партски армии – се тълкува като изпълнение на образа за ,,смъртната рана, която бе изцелена" (Откровение 13:3).
  

4. Аргумент за датирането на Откровението (ранен автор)
За да бъде валиден претеризмът, книгата Откровение трябва да е написана преди 70 г. (обикновено по времето на Нерон, около 64-68 г.). Претеристите изтъкват следните доводи:

• Откровение говори за Храм, който все още стои (11:1-2) – което би било безсмислено след 70 г.
• Ранни църковни свидетелства (като Сирийския превод и твърдения на Епифаний) сочат, че Йоан е бил заточен на Патмос по времето на Нерон, а не на Домициан.
  
• Ако Откровението беше написано след 70 г., защо не споменава пряко толкова монументално събитие като разрушаването на Храма? – според тях, защото то предстои да се случи.

5. Богословски аргумент за ,,Parousia" (Пришествие) като съдебно, а не космическо събитие
Претеристите тълкуват гръцката дума ,,парусия" (παρουσία) не като буквално физическо слизане от небето, а като присъствие, посещение или съдебна намеса на Бога:

• В Стария Завет Бог често ,,идва" в съд чрез армии (например в Исая 19:1 – Бог язди на облак, за да съди Египет).
• Облаците, тъмнината и тръбите в Новия Завет са старозаветен език за съдебно възвестяване, а не за физическа кинематография.
• Според тях Исус ,,дойде" в съд срещу невярващия Израил през 70 г., което освободи място за Новия Завет.

6. Аргумент за ,,Възкресението" като духовно, а не буквално
(Този аргумент е характерен предимно за пълния претеризъм)

• Претеристите цитират Ефесяни 2:1, 5-6, където Павел казва, че вярващите ,,вече са възкръснали" и ,,поседнали на небесните места".
  
• Те твърдят, че ,,първото възкресение" (Откровение 20) е духовното възраждане при кръщението, а ,,второто възкресение" (физическото) се отнася за невярващите, съдени през 70 г.
• За тях ,,краят на плътския Израил" бележи прехода от физическо към духовно съществуване на Църквата.

7. Аргумент за непрекъснатостта на старозаветните пророчества
Претеристите посочват, че много старозаветни пророчества за ,,последните дни" (като Йоил, Даниил, Исая) са насочени конкретно към Израил и Йерусалим, а не към цялата планета:

• Даниил 9:24-27 – пророчеството за ,,седемдесетте седмици" според тях завършва точно с унищожаването на града и светилището през 70 г.
  
• Следователно, всички пророчества за ,,края" трябва да се разбират в контекста на завета с Израил, а не на физическия край на Вселената.

8. Контрааргумент срещу футуризма – безсмислието на ,,непознатия час"
Претеристите често поставят дилема:

• Ако Исус е имал предвид далечно бъдеще (21 век), тогава защо Той казва ,,бдете, защото не знаете в кой час" – и то на Своите ученици, които няма да доживеят този час?
  
• Според тях това е било спешно предупреждение към Йерусалимската църква да избяга от града преди 70 г. (което според Евсевий те и направили – бягайки в Пела).

Критично резюме на аргументите:

Частичните претеристи използват основно аргументи 1-5 и 7-8, като запазват физическото Второ пришествие и общото възкресение за в бъдеще.
Пълните претеристи приемат всичките 8 аргумента, включително и аргумент 6, като по този начин изцяло есхатологизират християнството в миналото.

[Watchman]

По-долу пускам сравнителен анализ между претеризма и диспенсационализма. Аз не подкрепям нито едно от двете учения, които са двете крайности в християнската есхатология, но сравнението между тях показва една много контрастна картина. Крайните учения взимат определени пасажи, но игнорират други. Истинното учение взима всички пасажи без изключение и ги съединява без противоречия.

Това изложение представя систематично сравнение между двете основни есхатологични системи – претеризма (в неговата частична форма, като най-разпространена) и диспенсационализма (в неговата класическа, футуристична форма). Сравнението обхваща херменевтика, библейско богословие, исторически възгледи и практически последствия.

1. Дефиниции и основна идентичност

• Претеризъм (частичен): Твърди, че по-голямата част от пророчествата за "последните дни" (вкл. Матей 24, Откровение 4-19, пророчествата на Даниил) са се изпълнили исторически през I век, кулминирайки в разрушаването на Йерусалим и Храма през 70 г. сл. Хр. Запазва бъдеще физическо Второ пришествие, възкресение на мъртвите и окончателен съд.
  
• Диспенсационализъм (класически): Твърди, че пророчествата за Израил и Църквата са напълно различни. Библейските пророчества (особено Откровение 4-22, Даниил 9-12) се отнасят за бъдещ седемгодишен период на "велика скръб", след който Христос ще дойде да установи буквално хилядогодишно царство с престол в Йерусалим. Разделя историята на отделни "икономии" (диспенсации), в които Бог тества човечеството по различен начин.
  

2. Херменевтичен принцип – "буквалност" срещу "контекстуална буквалност"

• Претеризъм: Прилага граматико-историческия метод, но отчита, че апокалиптичният жанр използва символен, силно образен език, заимстван от Стария Завет (облаци, звезди, тръби, земетресения). Твърди, че буквалното значение трябва да се търси в първоначалния адресат и техния исторически контекст. За тях "облаците" не са физически облаци, а божествен съдебен символ (като в Исая 19:1).
  
• Диспенсационализъм: Изповядва радикален буквализъм – пророчествата трябва да се разбират по възможно най-буквалния начин, освен ако текстът не налага друго. Така "хиляда години" са 1000 буквални години, "храмът" в Езекиил ще бъде буквална сграда, а "звярът" – буквален политически лидер. Този подход води до футуристична ориентация на почти всички пророчества.
  

3. Отношение към Израил и Църквата – "заместване" срещу "разделение"

• Претеризъм: (Частичният претеризъм обикновено не е заместителен, а "разширителен" – Църквата е продължение на духовния Израил). Но по същество – Божиите обещания към Израил се изпълняват в Христос и Неговата Църква. Етническият Израил като богоизбран народ губи специалния си статус след 70 г., тъй като храмът и жертвоприношенията са унищожени. Няма бъдеще възстановяване на политически Израил.
  
• Диспенсационализъм: Прави строго разделение между Израил (небесен народ, земни обещания) и Църквата (небесно призвание, духовни обещания). Твърди, че Бог има отделен план за етническия Израил, който ще бъде възстановен в бъдеще (в хилядолетието). Църквата не замества Израил, а е "скоба" в Божия календар, която ще бъде "взета нагоре" (отвличане) преди последните седем години.
  

4. Тълкуване на "хилядолетието" (Откровение 20)

• Претеризъм: (Частичният) обикновено е амилениалист или постмилениалист – "хилядата години" е символен период между Възкресението и Второто пришествие, през който Христос царува духовно в Църквата. Няма буквално бъдеще 1000-годишно царство. Първото възкресение е духовното възраждане при кръщението.
  
• Диспенсационализъм: Строг премилениализъм – след великата скръб Христос слиза на планината Елеонска, побеждава антихриста и установява буквална 1000-годишна теокрация с Йерусалим като столица. Храмът ще бъде възстановен, жертвите ще бъдат възобновени (като възпоменание), а Израил ще бъде първенец между народите.
  

5. Отношение към "отвличането" (Rapture)

• Претеризъм: Отхвърля идеята за тайно, претрибулационно отвличане. Събирането на избраните (Матей 24:31) се отнася за събирането на вярващите в Църквата по време на съда над Йерусалим, или за финалното събиране при Второто пришествие. Няма период между отвличането и Парусията.
  
• Диспенсационализъм: Приема тайно, внезапно отвличане на Църквата преди великата скръб (претрибулационно). Това събитие може да настъпи всеки момент (imminence). След него започва седемгодишен период на скръб, през който Бог отново се занимава основно с Израил. Христос слиза видимо едва накрая на скръбта.
  

6. Дата на написване на Откровение и идентичност на "звяра"

• Претеризъм: Застъпва ранна датировка (около 64-68 г., по времето на Нерон). "Звяр" е Нерон, числото 666 сочи неговото име. Разрушаването на храма през 70 г. е централното събитие, за което пророкува Откровение (особено гл. 11).
  
• Диспенсационализъм: Застъпва късна датировка (около 95-96 г., по времето на Домициан). "Звяр" е бъдещ световен диктатор (антихрист), който ще се появи в края на историята. Числото 666 е бъдещ код, който ще се разкрие тогава. Откровение описва събития, които все още предстоят.
  

7. Тълкуване на "края на света" – космически катастрофизъм срещу съдебен преход

• Претеризъм: "Краят" (telos) в Новия Завет често се отнася за края на старозаветния ред, а не на физическата вселена. Небесните знамения (слънце, луна, звезди) са старозаветна метафора за падането на политически сили (например Исая 13:10 за Вавилон, Езекиил 32:7 за Египет). Следователно, 70 г. е "краят на света" на Израил.
  
• Диспенсационализъм: "Краят" е буквален край на планетата каквато я познаваме – слънцето ще потъмнее, звездите ще падат, морето ще кипи. Всички тези явления се очакват в бъдеще, непосредствено преди Второто пришествие.
  

8. Сотериологични и практически импликации

• Претеризъм: Акцент върху вече постигнатото спасение – Христос вече царува, вярващите вече са "възкресени" духовно. Есхатологията е "реализирана" до голяма степен. Насърчава се вяра в Божието провидение в историята и активно участие в обществото (постмилениален тон), тъй като Царството се разпространява постепенно.
  
• Диспенсационализъм: Акцент върху бъдещи събития – надеждата е съсредоточена в отвличането, което може да настъпи всеки момент. Това често води до отделяне от политически и социални ангажименти, тъй като светът се възприема като обречен на съд. Акцент върху евангелизацията в последните дни преди скръбта.
  

9. Отношение към старозаветните завети (Авраамов, Моисеев, Давидов)

• Претеризъм: Всички завети са намерили своето изпълнение в Христос – Той е истинското семе на Авраам, истинският Храм, истинският Цар. Физическите обещания (земя, потомство) се сублимират в духовни реалности (небесна земя, духовно потомство). Църквата наследява благословенията на заветите чрез вяра.
  
• Диспенсационализъм: Заветите с Израил са безусловни, вечни и все още неизпълнени на буквално ниво. Те задължават Бог да даде на Израил цялата обещана земя (от Нил до Ефрат) и вечно царство с Давидов наследник на трона. Църквата не наследява тези земни обещания – те са само за Израил.
  

10. Статус на Мойсеевия закон и храмовата система

• Претеризъм: С разрушаването на храма през 70 г. Бог окончателно потвърждава, че старозаветната ритуална система е премахната завинаги. Опитите за възстановяване на жертвоприношения биха били отричане на Христовото довършително дело. Храмът в Езекиил се тълкува символично или като Църква.
  
• Диспенсационализъм: Храмът ще бъде възстановен през скръбта, а по време на хилядолетието жертвоприношенията ще бъдат подновени (макар и само като възпоменание). Законът ще бъде в сила за Израил в теократичното царство, макар че спасението пак ще е чрез благодат.
  

11. Отношение към "последните дни" – едно или множество изпълнения?

• Претеризъм: "Последните дни" в Новия Завет се отнасят до целия период между Възнесението и Второто пришествие (или само до 70 г.). Те са започнали в I век. Няма нужда от двойно или тройно изпълнение на пророчествата – те са се случили веднъж завинаги.
  
• Диспенсационализъм: Прилага принцип на "двойно изпълнение" – много пророчества (като Даниил 9) имат частично изпълнение в миналото и пълно в бъдеще. "Последните дни" се отнасят за времето непосредствено преди Второто пришествие, което все още предстои.
  

12. Критични взаимни обвинения

• Претеристите срещу диспенсационалистите: Обвиняват ги, че пренебрегват контекста на I век, че правят пророчествата безсмислени за първите слушатели и че създават "християнска фантастика" с апокалиптични сценарии. Също така критикуват диспенсационализма за антиномиански тенденции (законът не важи за Църквата) и за ционистко-политическа пристрастност.
  
• Диспенсационалистите срещу претеристите: Обвиняват ги, че алегоризират ясни текстови обещания, че премахват надеждата за буквалното Царство и че поставят под съмнение бъдещата съдба на Израил. Също така твърдят, че частичният претеризъм е "първа стъпка" към пълен претеризъм (ерес), защото размива границата между вече и още не.
  

Заключителна таблична рамка (в текстов вид)

Критерий | Претеризъм (частичен) | Диспенсационализъм
Фокус на пророчествата | I век (70 г.) + бъдещо само Второ пришествие | Бъдеще (краят на историята)
Израил | Изпълнен в Църквата (духовен наследник) | Отделен план, ще бъде възстановен
Хилядолетие | Символно / амилениализъм или постмилениализъм | Буквално 1000 г. на земята
Отвличане | Няма; събиране при Второто пришествие (или съдът на 70 г.) | Тайно, претрибулационно, всеки момент
Звяр | Нерон (исторически) | Бъдещ антихрист, световен диктатор
Храм | Разрушен през 70 г. – окончателно | Ще бъде възстановен в скръбта и хилядолетието
Есхатологична надежда | Христос вече царува; очаква се Неговото явно идване | Чакане на отвличането и хилядолетното царство

Общо заключение

Двете системи представляват диаметрално противоположни херменевтични и богословски парадигми. Претеризмът е исторически-контекстуален, центриран върху Христос и завършеното дело на кръста, като гледа на пророчествата като на вече изпълнен съд над старозаветния ред. Диспенсационализмът е буквалистично-футуристичен, центриран върху отделността на Израил и очакването на бъдеща теокрация. Въпреки че и двете имат силни библейски аргументи, изборът между тях до голяма степен зависи от херменевтичната предпоставка за ролята на типологията, аналогията на вярата и връзката между Стар и Нов Завет. В съвременното евангелско богословие частичният претеризъм печели академично влияние, докато диспенсационализмът доминира в популярната есхатология и медийната култура.

[Watchman]

По-долу пускам тезата на историческия (класически) премилениализъм като балансираната алтернатива между крайностите на претеризма и диспенсационализма. Това учение не само съчетава силните страни на двете системи, но и изгражда цялостна, библейски издържана и логически последователна есхатологична картина. Този балансиран подход се доближава най-много и до моите настоящи разбирания.

I. Какво представлява историческият премилениализъм?

Историческият (или класически) премилениализъм е християнско есхатологично учение, според което след бъдещ период на скръб Исус Христос ще се завърне видимо и славно, за да установи буквално 1000-годишно управление на земята преди окончателния съд и вечността. Това учение се нарича "исторически", защото е било доминиращият възглед на ранната Църква още от времето на апостолите – дълго преди появата на по-новите есхатологични системи през XIX век.

Ключови характеристики на историческия премилениализъм:

• Буквално, футуристично тълкуване на Откровение 20:1-6
  
• Хронологично тълкуване на Откровение 19-20 – събитията следват в пряка последователност
  
• Грабане след скръбта – Църквата преминава през скръбта и Христос идва след нея
  
• Две възкресения – първото на праведниците (преди хилядолетието), второто на нечестивите (след него)
  
• Буквално хилядолетно царство на земята
  

II. Защо историческият премилениализъм е "средният път"?

За разлика от двете крайности, които абсолютизират едни пасажи за сметка на други, историческият премилениализъм предлага интегративен подход:

A. Срещу крайния претеризъм (който поставя всичко в миналото)

Претеризмът твърди, че повечето или всички пророчества са се изпълнили през 70 г. с разрушаването на Йерусалим. Историческият премилениализъм признава, че някои пророчества са намерили начално, прообразователно изпълнение в 70 г. (напр. разрушаването на храма като съд над невярващия Израил), но отхвърля твърдението, че всичко е изпълнено тогава. Той настоява, че:

• Второто пришествие на Христос все още предстои като видимо, славно събитие
  
• Възкресението на мъртвите все още предстои като физическо, буквално събитие
  
• Хилядолетното царство все още предстои като буквално управление на Христос на земята
  

Така историческият премилениализъм не игнорира текстовете за "това поколение" (Матей 24:34) – те се разбират като указание за съда над Йерусалим през 70 г., който е прообраз на бъдещия окончателен съд. Същевременно не игнорира и текстовете за бъдещото завръщане на Христос (Деяния 1:11, 1 Солунци 4:16-17) – те се разбират като буквално, все още предстоящо събитие.

B. Срещу крайния диспенсационализъм (който прекалено разделя)

Диспенсационализмът въвежда радикално богословско разделение между Израил и Църквата, третирайки ги като два отделни Божи народа с различни планове. Той също така разделя завръщането на Христос на две отделни събития – тайно "гравбане" преди скръбта и видимо идване след нея. Историческият премилениализъм отхвърля тези разделения:

• Израил и Църквата – според историческия премилениализъм, чрез Христос евреи и езичници вярващи съставляват единния Божи заветен народ (Галатяни 3:28-29). Няма два отделни плана – има един план за спасение, който включва духовния Израил (Църквата) като наследник на обещанията.
  
• гравбането – историческият премилениализъм учи на едно, съединено завръщане на Христос. гравбането (1 Солунци 4:17) и Второто пришествие (Откровение 19:11-16) са едно и също събитие, случващо се след скръбта. Това отразява ясния библейски модел: "веднага след скръбта на онези дни... ще се яви знамението на Човешкия Син" (Матей 24:29-30).
  
• Хилядолетието – докато диспенсационализмът често свързва хилядолетието с буквално възстановяване на старозаветния храм и жертвоприношения, историческият премилениализъм вижда хилядолетието като изпълнение на Божия първоначален план за земята – възстановяване на рая, мир, правда и всеобщо познание за Бога (Исая 2:2-4, 11:6-9).
  

III. Библейски основания на историческия премилениализъм

Това учение не избира удобни пасажи, а включва всички в една последователна картина:

1. Откровение 19-20 – хронологичната последователност

Централният текст е Откровение 19:11 – 20:6, който представя ясна последователност:

,,И видях небето отворено, и ето, бял кон, и Онзи, който седеше на него, се нарича ВЕРЕН И ИСТИНСКИ..." (Откровение 19:11) – Второто пришествие

,,И видях звяра и земните царе... събрани, за да воюват с Онзи, който седеше на коня... И звярът беше хванат... и двамата живи бяха хвърлени в огненото езеро" (Откровение 19:19-20) – поражението на антихриста

,,И видях престоли... и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години" (Откровение 20:4) – хилядолетното царство

Това е естественият, хронологичен прочит на текста – събитията следват едно след друго, без изкуствени прекъсвания.

2. Матей 24:29-31 – "веднага след скръбта"

,,А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще се помрачи... и тогава ще се яви знамението на Човешкия Син на небето... и ще видят Човешкия Син да идва на небесните облаци с голяма сила и слава... и Той ще изпрати Своите ангели с тръба с велик глас и ще съберат Неговите избрани от четирите ветрове" (Матей 24:29-31)

Този текст категорично поставя събирането на избраните (гравбането) след, а не преди скръбта. Историческият премилениализъм се придържа към този буквален прочит, докато диспенсационализмът трябва да въведе две отделни събития, за да заобиколи този пасаж.

3. 1 Солунци 4:16-17 – съединеното завръщане

,,Защото самият Господ ще слезе от небето с вик, с глас на архангел и с Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат първо; след това ние, живите, които сме останали, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците, за да посрещнем Господа във въздуха; и така винаги ще бъдем с Господа" (1 Солунци 4:16-17)

Тук няма тайно, скрито гравбане. Христос слиза видимо, с глас и тръба, мъртвите възкръсват, и живите се присъединяват към тях. Това е едно събитие – завръщането на Христос.

4. Римляни 11 – единният Божи народ

,,Защото не искам, братя, да не знаете тази тайна, за да не бъдете мъдри в собствените си очи, че закоравелието дойде отчасти на Израил, докато влезе пълнотата на езичниците; и така целият Израил ще бъде спасен" (Римляни 11:25-26)

Историческият премилениализъм тълкува този пасаж като духовно обръщане на еврейския народ в края на историята, който се присъединява към Църквата, а не като отделен план за етнически Израил. Това запазва единството на Божия план, без да разделя това, което Бог е съединил (Ефесяни 2:14-16).

5. Деяния 1:6-7 – възстановяването на царството

,,И тъй, като се събраха, питаха Го: Господи, в това ли време ще възстановиш царството на Израил? А Той им рече: Не ваша работа е да знаете времената или годините, които Отец е определил със Своята власт" (Деяния 1:6-7)

Христос не отрича възстановяването на царството – Той само казва, че времето не е тяхна работа. Историческият премилениализъм вижда в това потвърждение, че буквално царство ще бъде възстановено в бъдеще, но не на етнически, а на духовен принцип – Христос ще царува над всички народи.

IV. Историческа приемственост – учението на ранната Църква

Една от най-силните страни на историческия премилениализъм е неговата древна родословна линия. Това не е ново учение, измислено през XIX век (за разлика от диспенсационализма, който води началото си от Джон Нелсън Дарби през 1830-те). Историческият премилениализъм е:

• Засвидетелстван при апостолските отци – Папий, Юстин Мъченик, Ириней, Тертулиан
  
• Поддържан от поне 14 ранни църковни отци от първите четири века
  
• Описан като "широко разпространена и добре развита есхатология, наследена от тези, които са били близки сътрудници на апостолите"
  

Това дава на учението апостолски авторитет и историческа тежест, които липсват на по-късните системи.

V. Логическа и богословска цялост

Историческият премилениализъм предлага цялостна картина, която:

• Запазва буквалността на Писанието – без да алегоризира ясни пророчества (както правят амилениалистите и някои претеристи)
  
• Признава типологичното изпълнение – 70 г. е реален съд, но само прообраз на бъдещия окончателен съд
  
• Запазва единството на Божия народ – без изкуствено разделение между Израил и Църквата
  
• Запазва надеждата за бъдещото царство – Христос наистина ще царува на земята, изпълнявайки старозаветните обещания за мир и правда
  
• Насърчава постоянство и вярност – Църквата не е отвлечена преди скръбта, а е призована да "претърпи до край" (Матей 24:13)
  

VI. Ключови фигури, поддържали историческия премилениализъм

• Чарлз Хадън Спърджън (1834-1892) – известният английски проповедник, пастор на най-голямата баптистка църква в Англия
  
• Джордж Елдън Лад (1911-1982) – богослов от Фулърската семинария, който "възкресява" класическия премилениализъм през XX век
  
• Крейг Бломберг и Сун Ук Чунг – съвременни защитници на учението
  

VII. Заключение – защо историческият премилениализъм е най-балансираният подход

В сравнение с другите системи:

Критерий	Претеризъм	Диспенсационализъм	Исторически премилениализъм
Отношение към 70 г.	Централно, окончателно изпълнение	Пренебрегва или минимизира	Признава като прообраз на бъдещия съд
Отношение към бъдещето	Почти всичко е в миналото	Почти всичко е в бъдещето	Баланс – начално изпълнение в миналото, окончателно в бъдещето
Израил и Църквата	Църквата замества Израил	Радикално разделение	Единен народ – Църквата е духовният Израил
гравбане	Няма	Тайно, преди скръбта	След скръбта, като част от Второто пришествие
Хилядолетие	Символно или отхвърлено	Буквално, със старозаветен храм	Буквално, като изпълнение на Божия първоначален план

Историческият премилениализъм е единственото учение, което:

• Не избягва трудните пасажи за "това поколение" и "скоро" – те се отнасят за съда над Йерусалим през 70 г.
  
• Не избягва пасажите за бъдещото, буквално царство на Христос – те ще се изпълнят след Неговото завръщане
  
• Не разделя това, което Бог е съединил – Израил и Църквата са един народ в Христос
  
• Не въвежда изкуствени разделения между "гравбане" и "второ пришествие" – те са едно събитие
  
• Съхранява историческата приемственост с учението на ранната Църква
  

Това е цялостната, логична и добре разбираема картина, която търсите – тя включва всички библейски пасажи, без да ги насилва в прокрустово ложе, и предлага последователна надежда за Божието царство, което вече е започнало в Църквата, но ще бъде напълно явено при завръщането на Христос.

[Watchman]

Ето изчерпателен списък с библейските пасажи, които претеристите използват като основен аргумент, че Христовото пришествие (Парусията), съдът и ,,краят на света" (в смисъл край на старозаветния ред) са трябвало да се случат ,,скоро" – още през първи век, по времето на апостолите. Тези текстове формират гръбнака на претеристката екзегеза.

I. Ключови термини, които претеристите тълкуват като указание за непосредственост

Претеристите се фокусират върху гръцки думи и фрази като:

• ,,Скоро" (гр. tachy / en tachei) – бързо, без забавяне
  
• ,,Близо" / ,,наближава" (гр. engys / eggizo) – приближава се, на път е да се случи
  
• ,,Незабавно" / ,,внезапно" (гр. exaiphnes / parachrema)
  
• ,,В кратко време" / ,,скорошен" (гр. taxys)
  
• Фразата ,,това поколение" (гр. hē genea hautē) – ключов показател за времевата рамка
  

II. Пасажи от Евангелията (преките думи на Исус)

• Матей 10:23 – ,,Когато ви гонят в един град, бягайте в друг; защото истина ви казвам: няма да свършите по градовете на Израил, докато не дойде Човешкият Син."
  
• Матей 16:27-28 – ,,Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели... Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син да идва в Своето царство."
  
• Матей 24:34 (паралелно Марк 13:30 и Лука 21:32) – ,,Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъднат всички тези неща." – Това е централният пасаж за претеристите.
  
• Матей 26:64 – ,,Иисус му казва: ти каза; но ви казвам: отсега нататък ще видите Човешкия Син седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци."
  
• Лука 21:32 – ,,Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъднат всички тези неща."
  

III. Пасажи от Деянията на апостолите

• Деяния 2:16-21 – Петър цитира пророк Йоил, като заявява, че пророчеството за ,,последните дни" ,,става" в момента на Петдесетница – непосредствено изпълнение.
  

IV. Пасажи от Посланията на Павел

• Римляни 13:11-12 – ,,... като знаете времето, че часът вече е настъпил да станете от сън; защото сега спасението ни е по-близо, отколкото когато повярвахме. Нощта напредва, а денят наближи."
  
• 1 Коринтяни 7:29-31 – ,,Но това ви казвам, братя: времето е кратко... защото преходен е образът на този свят."
  
• 1 Коринтяни 10:11 – ,,А всичко това ги сполетя като примери; и е написано за назидание на нас, които сме достигнали края на вековете."
  
• Филипяни 4:5 – ,,Господ е близо."
  
• 1 Солунци 4:15-17 – Павел използва първо лице ,,ние, които сме живи", което според претеристите показва очакване за пришествие още в негово време.
  
• 2 Солунци 2:1-2 – Павел предупреждава да не се ,,поколебаят тъй скоро в мислите си", че денят Христов е настъпил – според претеристите това е потвърждение, че мнозина са очаквали това скоро.
  

V. Пасажи от Посланието до Евреите

• Евреи 1:1-2 – ,,... в тия последни дни ни говори чрез Сина."
  
• Евреи 9:26 – ,,... а сега, веднъж в края на вековете, се яви за премахване на греха чрез жертвата на Себе Си."
  
• Евреи 10:25 – ,,... и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава."
  
• Евреи 10:37 – ,,Защото още съвсем малко, много малко, и Ето, Идещият ще дойде и няма да закъснее."
  

VI. Пасажи от Съборните послания

• Яков 5:7-9 – ,,И вие бъдете търпеливи, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне наближава... ето, Съдията стои пред вратата."
  
• 1 Петър 1:20 – ,,... яви се в последните времена заради вас."
  
• 1 Петър 4:7 – ,,А краят на всичко наближи; и така, бъдете целомъдрени и бъдете трезвени за молитви."
  
• 1 Петър 4:17 – ,,Защото настъпи времето, когато съдът трябва да започне от Божия дом..."
  
• 1 Йоан 2:18 – ,,Деца, последният час е настъпил; и както сте чули, че идва антихрист, и сега се появиха много антихристи; оттук познаваме, че е настъпил последният час."
  

VII. Пасажи от Откровение на Йоан (най-интензивно използвани)

Книгата Откровение е основният източник на ,,времеви текстове" (time texts) за претеристите. Те настояват, че тези стихове изискват първи век като време на изпълнение:

• Откровение 1:1 – ,,Откровението от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро."
  
• Откровение 1:3 – ,,Блажен онзи, който чете, и тези, които слушат пророческите думи и пазят написаното в тях; защото времето е близо."
  
• Откровение 2:16 – ,,И така, покай се; ако ли не, скоро ще дойда при теб и ще воювам против тях с меча на устата Си."
  
• Откровение 3:10-11 – ,,... ще те пазя от часа на изпитанието, който ще дойде върху целия свят... Ето, идвам скоро; дръж това, което имаш, за да не вземе някой венеца ти."
  
• Откровение 22:6-7 – ,,... Господ Бог на светите пророци изпрати Своя ангел, за да покаже на слугите Си онова, което трябва да стане скоро. И ето, идвам скоро; блажен онзи, който пази думите на пророчеството на тази книга."
  
• Откровение 22:10 – ,,И ми каза: не запечатвай думите на пророчеството на тази книга; защото времето е близо."
  
• Откровение 22:12 – ,,И ето, идвам скоро и наградата Ми е с Мен, за да въздам на всеки според делата му."
  
• Откровение 22:20 – ,,Онзи, Който свидетелства за това, казва: Да, идвам скоро. Амин! Ела, Господи Иисусе!"
  

VIII. Старозаветни пророчества, цитирани в Новия Завет като ,,близки"

• Софония 1:14 – ,,Близо е великият Господен ден, близо е и бърза много..." – използва се като паралел за новозаветните очаквания.
  

IX. Логическата верига на претеристкия аргумент

Претеристите изграждат следната последователност от тези пасажи:

• Исус и апостолите многократно заявяват, че събитияте ще се случат ,,скоро", ,,близо" и още в ,,това поколение".
  
• Тези думи имат естествено, буквално значение – те не могат да означават хиляди години по-късно.
  
• Следователно, всички тези пророчества трябва да са се изпълнили през първи век.
  
• Тъй като съвременните читатели не са видели буквално Второ пришествие, то трябва да се е случило по някакъв друг начин – например като съд чрез Римската армия през 70 г.
  
• Книгата Откровение трябва да е написана преди 70 г., за да може тези ,,скоро" пророчества да имат смисъл.
  

X. Бележка за терминологията

Претеристите използват думите ,,at hand" (близо), ,,near" (наблизо), ,,quickly" (бързо), ,,shortly" (скорошен), ,,soon" (скоро) като взаимнозаменяеми доказателства за своята теза. Те настояват, че ,,скоро означава скоро" и че всеки друг прочит е опит за заобикаляне на ясния смисъл на текста.

[Watchman]

Матей 24:34 (паралелно Марк 13:30 и Лука 21:32) – ,,Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъднат всички тези неща." – Това е централният пасаж за претеристите.

Като начало искам да обърна внимание, на най-централния аргумент на претеризма, а именно, че всичко, което Исус говори, че има да се случи, трябва да се случи в "това поколение". Обикновено едно поколение се счита че трае 40 години, а Исус казва тези думи когато е около 30-33 годишен, така, че според това тълкувание всичко трябва да се случи не по-късно от 70-73-а година след раждането на Христос. Изглежда като желязна логика и непоклатим аргумент, но само докато наистина човек не се вгледа за какво реално говори Исус.

Първия проблем на това тълкувание е че се вземат думите на Исус извън контекста. Когато Исус говори за "това поколение" Той не използва този израз за първи път в Мат. 24:34. Напротив, Исус използва този израз през цялата 23-а и 24-а глава, както и преди тези глави в Матей. И ако прочетем онова, което Исус има предвид с този израз преди въобще да се стигне до Мат. 24:34, ще видим, че тълкуванието на претеризма е абсолютно безпочвено.

Нека да разгледаме тези пасажи:

Mat 11:16  А на какво да уприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки:
Mat 11:17  Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте.

Mat 12:39  А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона.

Mat 12:41  Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение, и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тука има повече от Йона.

Mat 12:42  Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.

Mat 12:45  Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.

Mat 23:36  Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху туй поколение.

Лука 11:50  за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света

Лука 17:25  Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.


и чак тогава стигаме до:

Mat 24:34  Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.

Когато видим всички тези пасажи заедно, виждаме, че израза "това поколение" няма нищо общо с времева продължителност на едно човешко поколение, а се има предвид конкретен ВИД ХОРА - коравовратни, зли и нечестиви хора, които при все това се правят на вярващи.

Исус казва, че от ТОВА поколение ще се изиска кръвта на всички убити праведници от създаването на света. Че какво е виновно онова поколение, което е живяло от 30-а до 70-а година за смъртта на Авел, или на пророците, че да се изиска от него кръвта им? Това няма никакъв смисъл. Но ако поставим тези пасажи в светлината на правилното значение на този израз, а именно, не "това поколение", а "този род", както правилно го превеждат и някои български преводи, тогава ще видим, че Исус има спор с едно нечестиво и зло поколение, или по-точно зъл род, който съществува от времето на нечестивия Кайн, който уби брат си Авел и продължава в цялата човешка история.

Нещо повече гръцката дума, която се използва в цитираните пасажи е γενεά / genea, същата дума от която идват думите - ген, генетичен, и тя не означава поколение, а означава именно РОД. Исус говори за родословно дърво на нечестивите, а не за малък отрязък от времето в което живее едно човешко поколение. На английски се използва думата generation, чийто корен е думата GEN, сиреч род. В българския език се използва "поколение" но тази дума реално означава ПОТОМСТВО. Твоето поколение са твоите деца, твоите потомци. С други думи Исус говори за едно нечестиво поколение, нечестиво потомство, нечестив ген, който се е появил още с Кайн от сътворението на света. Точно на същото поколение, на същия род, Исус каза - вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Точно този род, това потомство, това поколение Исус каза, че няма да премине, сиреч нечестивите ще останат до самия край и ще продължават да се противят на светиите, както се съпротивляваха и на Него.

Това е смисъла на този текст, а не че Исус щял да се върне в рамките на 40 години.

По този начин виждаме, че дори централния аргумент на претеризма е несъстоятелен и Писанието не учи, че Исус ще се върне в рамките на едно човешко поколение. Вместо това Писанието учи, че борбата на светиите с рода на нечестивите ще бъде до самия край.

От тук нататък е напълно достатъчно да съборим следващия основен стълб на претеризма, а именно, че Писанието говори за Пришествието на Христос, като нещо което щяло да стане СКОРО и аз ще обърна внимание на този аргумент в следващия ми постинг.

[Watchman]

Наистина ли Писанието учи, че Исус идва "скоро"?

Спомням си когато бях новоповярвал във гр. Варна се появи един американски проповедник, който дойде по линията на петдесятната църква и проповядваше основни учения по Дерек Принс. В един момент обаче започна да говори съвсем други учения и петдесятните го изгониха. Тогава той си отдели една групичка и направи от тях църква предимно от младежи, която аз посещавах без да разбирам какво точно говори този човек. Ушите ми обаче чуваха странни неща. Макар и новоповярвал, аз си четях Библията и моите разбирания за последните времена извлечени от нея вървяха точно в линията на "историческия премилеанизъм" за който се спомена по-горе. А тези хора говореха точно неща, които сега мога да определя като аргументите на претеризма. Трябва да се отбележи също, че този американец всъщност беше реконструкционист, само че аз тогава не знаех нищо за тези неща. Още тогава чух за първи път аргумента, че Исус трябвало да дойде "скоро" и следователно всичко трябва да се е изпълнило още през първи век. И още тогава на интуитивно ниво аз счетох тези аргументи за абсурдни и несериозни, както ги считам и сега. Разликата е че сега аз мога да докажа от Писанията, че са такива.

Нека да започнем с един от най-силните стихове, който претеристите цитират в своя полза:

Евреи 10:37 ,,Защото още съвсем малко, много малко, и Ето, Идещият ще дойде и няма да закъснее."

Удивително, още в първи век се казва "Още съвсем малко, много малко и идващият ще дойде и няма да закъснее". Не можем да не се съгласим, че "съвсем малко и много малко" не може да трае 2000 години. Отново "железен аргумент", който изглежда несъкрушим. Обаче тук, както и в предния пример с "това поколение" отново имаме класическото изваждане на пасаж извън контекста.

Аз не разбирам защо толкова много християни не разбират важността на контекста. За да покажа колко е важен контекста в който са казани едни думи ще дам следния пример. Да кажем, че аз разговарям с някой човек и трети човек ме чува да казвам следните думи: "Тогава ние ще го убием и ще заровим тялото му в гората." От тия думи без никакъв контекст излиза, че ние се готвим да извършим убийство и да скрием тялото. Обаче нека да поставим тия думи в контекст. Аз казвам на моя събеседник следното:

"Спомняш ли си онзи филм в който бандата разбойници казаха: "Тогава ние ще го убием и ще заровим тялото му в гората.""

Виждате ли как контекста променя всичко? Ние не се готвим да убиваме никого, просто си спомняме сцена от някакъв филм. Точно така става и с Писанията, смисъла коренно се изменя, когато едни библейски думи се вземат извън контекст.


Нека сега да видим същия пасаж, но в контекст:

Евреи 10:35  И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
Евреи 10:36  Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
Евреи 10:37  "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави."

В контекста на този пасаж се вижда, че думите на стих 37 са обещание, което светиите ще получат, обаче в стих 36 се вижда, че това обещание идва с условие, и обещанието се активира само след като това условие бъде изпълнено. А какво именно е това условие? "като извършите Божията воля".

Т.е светиите първо трябва да изпълнят определена Божия воля, и чак тогава обещанието за "скорошно завръщане без забавяне" ще бъде валидно.

С други думи имаме ситуация подобна на това. Шеф на фирма казва на свой подчинен, свърши тази и тази задача и аз съвсем бързо без забавяне ще ти преведа сумата от 1 милион лева. Подчинения обаче се мотае, не свършва работата и в един момент започва да претендира, че шефа му не му превежда "скоро" обещаната сума. Излъгал ли е шефа, че не е превел сумата бързо и без забавяне? Не, защото работата още е свършена.

Когато Писанието говори за скорошно, бързо и без бавене завръщане на Исус, то говори това единствено в контекста на определена работа, която ПЪРВО трябва да се свърши от Църквата/светиите.

Каква е тази работа? Нека да видим какво казва Писанието относно това с какво Исус се занимава след като се е възнесъл от дясно на Бога в Небесата?

Евреи 10:12  но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.
Евреи 10:13  та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

Значи Исус седи отдясно на Бога и ЧАКА. Не се казва да се е разбързал да идва скоро, не се казва да се е ангажирал с някакво кратко време. Но вместо това СЕДИ И ЧАКА.

И това, което Исус чака е да се положат враговете Му под Неговите нозе. Неговите нозе са част от Неговото тяло, което е Църквата. И следователно Исус чака Неговата Църква да съзрее и да се усъвършенства до степен, че да може да подчини Неговите врагове, сиреч небесните началства и власти на тъмнината, заедно със сатана и те да бъдат свалени от небесните места на земята. Реално Исус чака да се изпълни Откровение 12:7-12

Откр. 12:7  И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;
Откр. 12:8  обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.
Откр. 12:9  И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.
Откр. 12:10  И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.
Откр. 12:11  А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бъдат от смърт.
Откр. 12:12  Затова, веселете се небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

Виждате ли кога се активира това "малко време", това "скоро" и "бързо", "без забавяне"? Едва когато сатана и неговите ангели са свалени на земята, тогава Църквата ще е изпълнила Божията воля, и Божието обещание за скорошно идване на Исус влиза в сила.

Обаче християните масово пропускат чакането на Исус да се положат враговете Му под нозете Му от цялостната картина. И затова всичко се обърква. Затова изглежда че има противоречие между изминалите 2000 години и обещанията за скорошно завръщане. И точно пропускането на този детайл отваря врата за нахлуването на такива лъжеучения като претеризма.

И ако погледнем каква беше прицелната точка на апостол Павел, ще видим, че той виждаше фокуса на своята работа, както и на всички апостоли, пророци и Божии служители в това да доведат Христовото тяло до определена зрялост, до определено усъвършенстване, за да може да изпълнят онова, което Исус чака.

Еф. 4:11  И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
Еф. 4:12  за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;
Еф. 4:13  докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;

Точно това пълнолетно мъжество достигнало мярката на ръста на Христовата пълнота е необходимото условие за изпълнението на Божията воля от Църквата, а именно подчиняването на небесните началства и власти на тъмнината. Точно затова след като апостол Павел говори за усъвършенстването на светиите, след това започва да говори за духовната война:

Еф. 6:10  Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.
Еф. 6:11  Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.
Еф. 6:12  Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.
Еф. 6:13  Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.

Усъвършенстването на светиите трябва да ги направи способни да надвият над всичката сила на врага и да устоят. Да надвият над всички началства и власти на тъмнината, до такава степен, че да предизвикат войната в небесните места за която говори Откровение 12:7 и да бъде свален сатана и неговите ангели на земята.

Тогава часовника започва да тиктака и скоро след това, съвсем скоро и съвсем малко време ще мине преди да се завърне Исус. Сатана знае това, затова слизайки на земята той е много разярен, защото знае че му остава "малко време", това е същото "малко време" от Евр. 10:37, стиха с който започнахме в тази тема. Обаче ако претеристите твърдят, че всичко се е изпълнило през първи век, и сатана е свален на земята още тогава, то как тогава изминалите 2000 години са "малко време"? За да обяснят това претеристите се налага да преминат от привидно силните си аргументи към изключително слаби такива и дори до откровено и очевидно абсурдни. Както ще видите от отговорите, които чакаме от small axe.

Ето защо аргументите на претеризма за скорошното идване на Исус през първи век са невалидни, защото Църквата така и не достигна до нужното усъвършенстване през първи век, не успя да свали сатана на земята и затова всичко се проточва вече 2000 години.

И ако ние искаме Исус да се върне "скоро", ние трябва да се фокусираме върху работата по усъвършенстване на светиите и свалянето на сатана и неговите "началства и власти" на земята.

[small axe]

Не очаквах да създадеш тази тема и си мислех че понеже вече сме я коментирали в две предни теми доста нашироко, оставяме нещата там и така. Но виждам , че си решил. Това не е лошо, понеже е нужно тези неща да се разискват и истината да се търси. Лощо е ако се започне с наричане на дискутиращите - лъжеучители, невярващи в Писанията и тн, до това се надявам да не се стига. От моя страна няма :) понеже аз не считам хората застъпващи различни позиции по есхатологични въпроси за нехристияни, считам ги за такива ако отхвърлят Исус като Месия, Син Божи, спасител и не вярват в благовестието.

Сега по темата. Много сериозна и дълга е, явно ще трябва да преповтаряме някои неща, но от птичи поглед на написаното от теб, аз виждам едни кардинални заключения висящи на предположения. Ама така висящи, че ако клъцне човек предположението и всичко рухва. Така че се подготви, че ще се поокълцат добре всички предположения и ще се придържаме към текста строго, към логиката на текста, здравият разум и историята.

Така или иначе истината е една и каквото и да правиш, ако човек я търси, а не търси той да е прав, ще стигне до нея. Понеже аз така искам да бъда и така се стремя, то уверено мога още преди края на дискусията която вероятно ще се проточи дъълго време, да допусна, че скоро ще си отхвърлил историческият премилениализъм напълно. Но кой знае, може пък да се заинатиш.

В това първо съобщение ще посоча само, че аз никога не съм познавал или имал вземане даване с пълни или частични претеристи. Така като си им формулирал общите убеждения, мога само да река, че не съм на мнението на пълните претеристи! Остават частичните, тях ще ги проуча обстойно да видя дали това което мислят е подобно на това което съм видял че казва Писанието.

В следващите съобщения вече ще пиша по същество на твоите аргументи.

[Watchman]

Лошо е ако се започне с наричане на дискутиращите - лъжеучители, невярващи в Писанията и тн, до това се надявам да не се стига.

Ако си прочел какво съм написал до момента ще видиш, че аз не се занимавам с хората, които държат това учение, а с аргументите на самото учение.

В това първо съобщение ще посоча само, че аз никога не съм познавал или имал вземане даване с пълни или частични претеристи.

Не е нужно да си имал вземане даване със самите хора, но няма как да отречеш че си имал вземане даване с техни текстове в Интернет, или публикувана от тях литература.

[small axe]

Не е нужно да си имал вземане даване със самите хора, но няма как да отречеш че си имал вземане даване с техни текстове в Интернет, или публикувана от тях литература.

Ето казвам пред Господ, че четейки Даниил и Откровение за няколко дни в ума ми се появи картината че тези неща са описани за 70 та година, и чак сетне съм проучвал и други някакви неща на други хора. Това е истината. Но това няма особено значение, понеже Бог си има начини да ни отваря умовете за неща които не разбираме на определеното време. За теб може да е лъжливо, но то и за мен щеше да е , ако някой ми го бе разправял преди една две години... По темата ще пиша когато успея, надявам се да е скоро. И сега когато ще ти отговоря, няма да преписвам от някой някъде какво е рекъл, няма да търся нищо в интеренет написано от някои вярващ претерист или полупретерист,  а ще движа по твоите думи и по текстовете както и по спомен относно кои вярващи са застъпвали подобни възгледи в древността, понеже ти едва ли не обяви че такива нямало.