• Welcome to Братско общение в тревожни времена.
 

Защо родените от Духа все още съгрешават?

Започната от johnny, Декември 18, 2007, 11:55:23 AM

« назад - напред »

0 Потребители и 4 гости преглеждат тази тема.

Намерена

Цитат на: Watchman - Август 18, 2025, 19:52:18 PMМисля, че разбирам какво казваш и виждам какво имаш предвид, но някак си така написаното от теб може да се разбере само ако се добави един ключов детайл.

Ти говориш за възнесение като процес, докато цитираш пасаж, който говори за поставянето ни в Небесни места, в Христос, като факт, който вече е реалност.


Да, такива детайли са важни и е добре, че ги даваш.

Всъщност, цитирах целенасочено стихът от Ефесяни 2:6, понеже в него ясно се набляга на факта, че ние седим в/с Христа Исуса в духа ни, което показва позицията на възнесеното положение на духа ни. Съгласна съм също, че е завършено действие за нашия дух, но все още, не е за душата и тялото. И от това идва големия проблем за всеки християнин, понеже те са източник на всякакви похот и страсти, лични виждания, мнения, амбиции и концепции. Тоест, борбата с плътта, естествения ни състав и характер, които са несъвместими с Бог, седят в основата на всяко препъване или грях, в които родения от Светия Дух все още пада. От друга страна, в Римляни 8 пише:

Римляни 8:1 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

Павел ни казва, че без Духа нямаме живот. Без живот няма закон, а законът идва от живота, и животът идва от Духа. Или, според казаното в Рим.8:2, Духът е живот и животът е Духът. Той е същността на Бога, както и пълнотата Му, които придобиваме в/с Христос при новорождението. И законът на животворящия Дух не е буквен (като Моисеевия), а е закона на природата или на Божествения живот. И този живот ни е освободил от закона на греха и смъртта. Защото, чрез прибавянето на човечност към божествената Си природа (или състав), Бог става живот за нас. Като Дух на живота, Бог е закона, действащ в нас, новите създания.

Римляни 8:10 Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

А как, Христос, е в нас, при положение, че телата ни са още мъртви? Като животворящия Дух, който заживява в нас, с нас и чрез нас, така, че нашия дух става живот, защото вече съдържа живота на животворящия Дух. Но всичко това, се отнася само до духа ни, който е станал живот. Другите ни части, са все още в смъртта. Затова плътския ум е смърт, а Духът е живот и мир (Рим. 8:6).

Най-трудно е да насочваме ума си към Духа, който като самия живот, има силата да се разпространява от духа към ума ни. И както казваш, това е ежедневното подновяване на ума ни, което по същество води до трансформация в цялото ни същество. А това, ще доведе до живот и за нашите смъртни тела, защото:

Римляни 8:11 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.

Тоест, обитавайки в нас, сега, Бог дава живот и на смъртните ни тела, което накрая ще доведе до пълното ни преобразяване, изкупление и прославяне.

В Йоан 14:19, накрая Исус казва:...понеже Аз живея и вие ще живеете. Или с други думи, щом сме се посветили да Го следваме, да Му вярваме, да Му се покоряваме и да Му служим, ние започваме да живеем в живота на Христос и Той - в нашия живот.

Даде чудесен пример с позициите на мъжа и жената в семейството. Това е точно така, защото с възнесението в духа ни, ние се обединяваме или съединяваме с Духа. Както става при сключването на брачния съюз – двамата стават една плът. Където, личностите в съюза си остават отделни, без да губят идентичност, но вече функциониращи като едно цяло.

Затова написах, че възнесението е път, по който стария, плътски човек в нас, умира в пустинята под Божията грижа и водителство, ако доброволно се подчиним и безропотно, с радост, понесем несгодите в това съвместно пътуване, преобразяване и съработване. Понеже, когато стоим в позиция на възнесение, ние живеем слят живот с Бога, самите ние ставаме живот, а силата на врага няма власт да ни повреди или събори.

И ни е даден ключ за това – Бог ни е осигурил живот по дух. Ако ходим по плът, ние умираме; но ако ходим по дух, ще живеем. Сега, в този живот, сме по средата и резултата му зависи от нашите избори в него.Това означава, че цялото ни същество, съставено от дух, душа и тяло – е живо. Видяхме го в цитираните по-горе пасажи на Рим. 8:10-11.


Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
2 Коринтяни 4:17-18