Даниил 9: 24- 27

[small axe]

Диспенсационалистите, които са хората, които говорят най-често по тази тема и вярват, че първите 69 седмици са се случили и са приключили с триумфалното влизане на Христос на Цветница.

Но вярват че 70-ата седмица не е последвала веднага след това. Седемдесетата седмица е била отложена. И тя е отложена до грабването на църквата.
Сега, когато църквата бъде грабната, казват те, тогава ще започне 70-ата седмица. По същество те казват, че когато Исус е влязъл в Ерусалим на магаренцето, това е бил последният ден от 69-ата седмица и тогава часовникът е спрял да тиктака. И според тях часовникът ще започне да тиктака отново при грабването на църквата и тогава ще започне 70-ата седмица.

Те казват, че това е вярно, защото нещата, които са изброени трябва да се случат в рамките на 70-те седмици, тези шест неща, според тях, все още не са се случили. Те вярват, че изпълнението на тези неща ще стане при второто идване на Христос.
И все пак някои от нещата, които трябва да се изпълнят в рамките на 70-те седмици, те вярват, че  не са се изпълнили. И следователно 70-ата седмица трябва да е още в бъдещето. Трябва да е имало някаква непосочена празнина.
Да не забравяме че диспенсационалистите са тези, които ни казват, че приемат Библията буквално. Но винаги, когато за тяхната теология е необходима празнина, те я вмъкват там, където Библията не споменава такава празнина. Колко удобно нагласяне . И това било буквално възприемане на Библията :))

Те вярват, че има пролука при краката на златният образ, който Навуходоносор видял в съня си, пролука от над 1500 години между глезените и краката. Те вярват, че подобна празнина има и в четвъртия звяр от Даниил 7 глава. Те вярват, че в Исая 61, стихове 1 и 2, например, има разлика от 2000 години.  в Исая 61, 2 се казва, че Исус идва да провъзгласи благоприятната Господня година и деня на отмъщението на нашия Бог.
Диспенсационалистите вярват, че денят на отмъщението е все още в бъдещето, че е второто идване на Христос. И затова те казват, че има разлика от 2000 години между първата половина на стих 2 в Исая 61 и втората половина на този стих.
Защо ?
Ами защото вярват, че много от тези пророчества не се изпълняват до второто пришествие на Христос, които по-естественият прочит би поставил като изпълнени при първото пришествие на Христос.

Но аргументът, че тези шест неща в Даниил 9- 24 все още не са се случили и следователно 70-ата седмица все още не е изтекла и трябва да е бъдеща, ами това е част от причината, поради която те отлагат 70-ата седмица.


да се довърши престъплението,
да се свършат греховете,
да се примири беззаконието,
да се въведе вечна правда,
да се запечата пророческото видение
да се помаже пресветия.

Тези  шест които горе писах защо трябва да се твърди, че  не са се случили?

[Watchman]

Понеже писах в другата тема по този въпрос. Сега направо ще копирам онова, което написах там:

Аз също исках да се отвори тема относно 70-те седмици от книгата на Даниил, защото по църквите се държи някакво умопомрачително учение, че били минали 69 седмици, а последната 70-а седмица била някъде в бъдещето. Такова тълкувание е абсолютно немислимо и противоречи на всеки здрав разум.

Веднъж бях написал на един брат по този повод следното:

"Представи си, че си дадеш колата на ремонт и от сервиза ти кажат колата ти ще е готова след една седмица. И когато ти отидеш след 7 дни да си вземеш колата те ти кажат - ааа, колата ти още не е готова минали са 6 дни, а седмия още не е настъпил, той ще настъпи някъде в бъдещето, може след месец, след два а може и след години. Може даже след 2000 години. Не би ли било подобно твърдение абсурдно? Не са ли тези хора лъжци? Как може да се тълкуват по този начин пророчества? Когато Писанието говори за 70 седмици то има предвид 70 седмици, не 69 седмици + 1 седмица настъпваща хиляди години по-късно."

Той ми отговори, че моето обяснение е много смислено и добре казано, но че се налагало да бъде така (69+1) по необходимост, и че това било скандална мистерия в която се крие Божията слава. Аз тогава си помислих, че с този подход човек може да оправдае абсолютно всяка ерес и лъжеучение, и да тълкува Библията абсолютно както му се прииска. Достатъчно е да нарече безумните си тълкувания "скандална мистерия носеща слава на Бога".

И защо се "налага" да се правят абсурдни тълкувания? Защото иначе им пропада диспенсационната доктрина. Аз предпочитам да пропадне всякаква доктрина, вместо да пропадне здравия смисъл на Божието Слово.

[small axe]

Това, което трябва да се случи в рамките на 70-ата седмица, е, че народът на Израил трябва да завърши престъплението. Какво означава да се завърши престъплението? Това, за което Исус говори в Матей 23.
В Матей 23, стих 29, Исус казва: И горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото градите гробовете на пророците и украсявате паметниците на праведните, а казвате: ако бяхме живели в дните на бащите си, нямаше да участваме с тях в кръвта на пророците. Затова вие сте свидетели срещу себе си, че сте синове на онези, които са убили пророците. Запълнете, прочее, мярката на вината на баща си.
Бащите им са престъпвали срещу Бога и са убивали пророците през цялата си история. Той казва: Сега вие ще попълните остатъка от това, което липсва във вината на баща ви. Вие ще довършите историята на тяхното престъпване.
 Разпъването на Исус Христос е крайъгълният камък на историческите злини на Израил срещу Бога и срещу Неговите пророци.  И, съдът, който ги сполетя за това, беше скоро след това.
За да се сложи край на греховете. Сега, ако мислите, че това говори за, знаете, достигане на време, в което никой повече няма да греши, не.. Тук става дума за това че Господ унищожи силата на греха на кръста!
 В Евреи 9 глава, в 26 стих, или в 25 и 26 стих, се казва: не че трябва да принася себе си често, както първосвещеникът всяка година влиза в пресветото място с чужда кръв.
Тогава Той би трябвало да страда често още от създаването на света. Но сега, веднъж в края на вековете, се е явил, за да премахне греха чрез жертвата на Себе Си.
Това, което авторът на Евреи твърди, е, че Христос не трябва да повтаря жертвата си, защото веднъж завинаги е успял да се справи с проблема с греха и да го премахне със собствената си кръв. Това е именно  слагане на край на греха.
Третото нещо е да се направи помирение за беззаконието. Дали Исус е направил помирение, или не е направил? Не съм сигурен как някой може да твърди от християнска гледна точка, че това не се е осъществило. Павел казва във 2 Коринтяни 5 и стих 19, че т.е. Бог е бил в Христос и е помирил света със Себе Си, като не им е вменил техните престъпления, и ни е поверил словото или посланието на помирението.
Бог беше в Христос и помири света със Себе Си. Не е ли това примирение за беззаконието?
Да се въведе вечна правда! Ами Христос въведе вечна правда, също както унищожи греха , но грях още има по земята, така и въведе вечна правда, но все още има неправда по земята. Тук се говори за други категории, друго ниво. вечността.. Там грехът е победен, там вечната правда е въведена!
В Римляни 3, 21 Павел казва: Но сега се открива Божията правда, освен чрез закона, за която свидетелстват законът и пророците. Дори Божията правда, която е чрез вяра в Исус Христос, за всички и върху всички, които вярват.
Сега Божията праведност е разкрита в Христос.
петото нещо, което трябва да се случи през седемте седмици, за да се запечатат виденията и пророчествата?
Запечатването е термин, който може да се използва по няколко начина.  В Даниил на няколко пъти запечатването на пророчеството означава свиване на свитъка, поставяне на печат върху него и прибирането му.  Запечатването на пророчеството означава потвърждаване на пророчеството. Може да означава изпълнение на пророчеството.
Исус дойде и изпълни пророчеството.
Пророчеството, което Бог е направил за идването на Месията и за Царството. Тези пророчества бяха изпълнени в Христос. И Исус каза, че разрушаването на Йерусалим, което беше в рамките на живота на неговите слушатели, ще бъде изпълнението на всичко, което беше написано в Лука 21 и стих 22, за да се изпълни всичко, което е написано, че Йерусалим ще бъде разрушен.
Най-вероятното значение е да изпълни видението и пророчеството.
И последното е  да помажеш най-светия или най-светия. И пак тука диспенсационистите вярват, че помазването на най-святото място в храма е това, за което се говори, и че се говори за възстановен храм или в хилядолетния храм, или за възстановен храм в края на века, и че светая светих ще трябва да бъде помазан, осветен и пуснат в употреба. Пак тези дивотии с нов храм от тухли.. Тези хора направо..... няма думи. Някои от тях смята че в тн милениум отново щяло да има жертвоприношения?! Отново ще има левитско свещеничество. Отново ще има жертвоприношения на животни. Светая светих ще бъде отново в експлоатация. Безумия!!!! Не мога да си представя никаква библейска причина, поради която светая светих в Йерусалимския храм да е от полза вече след Месията и принасянето му в жертва веднъж завинаги..! Толкова за диспенсионалистическите глупости по тази тема..
Тук не става въпрос за помазване на нова светая светих във възстановения храм.. Тук се говори или за помазването на Исус или за това, че Той помазва светая светих в небето със собствената си кръв, като и за двете Библията казва, че са се случили вече!!
А Исус, между другото, е новият храм. Той казва: разрушете този храм и след три дни ще го издигна отново. Тялото на Христос е храмът.
Сега, когато ние сме тялото на Христос, ние сме храмът. Божият храм е тялото на Христос. Първо, само той, когато беше тук, после, след като изпрати духа си, всички, които са в тялото му, са храмът на Бога.
Така че всяко помазване на храма със сигурност няма да е на Йерусалимски храм от камъни.

А дори и в Даниил 9 глава няма и най-малък намек, че в последните дни ще има възстановен ерусалимски храм. Но що се отнася до помазването на светия, че Исус е бил помазан, това е ФАКТ.

 Всичките шест неща, които е трябвало да се случат в рамките на 70 седмици, са се случили през първи век, или по време на живота на Исус, или по време на разрушаването на храма в Йерусалим през 70 г. след Христа. Данииловите 70 седмици, изпълнението не е необходимо да се отлага за бъдещето, защото всички неща, които трябва да се случат в този период от време, са потвърдени в Новия завет като вече случили се.
След 62 седмици, които са след общо 69, което е 483 години, какво се случва? Месията ще бъде отсечен.
Сега, отсечен е термин, който се използва в Стария завет, за да означава убит. Така че това предсказва смъртта на Месията.  Той ще бъде убит, но не заради себе си.
Исус не умира за себе си, а за нашите грехове. А народът на княза, който ще дойде, ще разруши града и светилището. Сега, градът и светилището са Ерусалим и храмът.

Това ще бъде храмът, който ще бъде възстановен по времето на Даниил или скоро след това. Той ще бъде разрушен отново от  княза, който ще дойде. Е, хората, които са направили това, разбира се, са  римляните. Князът е Тит. той е римският генерал, който по-късно става император. Той би могъл да бъде принцът, който трябва да дойде. Той е бил син на императора.

Персийският княз в 10 глава е демонична сила. Очевидно е някакъв демон, който има някаква надзорна власт над народа на Персия.
И когато четем 10 глава, виждаме че не само има княз на Персия, но има и княз на Гърция, който идва. Ангелът казва, че след княза на Персия ще дойде князът на Гърция, което, разбира се, трябва да съпътства възхода на гръцката империя, която завладява Персия. Е следващият княз е князът на Рим.
 Именно римляните разрушават Йерусалим и князът на хората, които ще дойдат, може да е именно това княжество. Даниил използва в 10 глава думите за персийския княз и гръцкия княз, а след това за друг княз, който ще дойде, ако това говори за княза, който ще дойде след гръцкия княз, това е демонична власт, която ще бъде над Римската империя.

До края на войната опустошенията са определени.
Така че се казва, че има война. Това е първият път, когато се споменава война, но тя се подразбира, когато се казва, че разрушават града и светилището. Има война.
До края на тази война се определят опустошенията. И опустошението е опустошението на храма.  Защото по-нататък се казва: Тогава той ще потвърди завета с мнозина за една седмица! 

*следва

[small axe]

Сега сме въведени в 70-ата седмица. И заветът с мнозина се потвърждава за този седемгодишен период, тази една седмица, последната от 70-те седмици. Но в средата на седмицата той ще сложи край на жертвите и приносите.
И на крилото на мерзостта ще бъде този, който опустошава. На този ред се появява идеята за мерзост, която опустошава, или мерзост на запустението. Мерзостта на запустението идва от този стих.
Това е термин, който се повтаря в 11 и 12 глава. В 11 глава той се прилага за различно събитие. В 11 глава мерзостта, която запустява, е Антиох Епифан.  Антиох е бил 168 години преди идването на Месията.
И следователно тук не се има предвид Антиох, а римляните. Те са тези, които разрушават града и светилището. Така че има две мерзости на запустението. Тази на Антиох Епифан и тази на римляните, които разрушават град Йерусалим.

Исус казва в Матей 24 глава на учениците си: Когато видите мерзостта на запустението, за която говори пророк Даниил, тогава вие, които сте в Юдея, бягайте в пустинята. Диспенсионалистите си мислят че Антихристът е който прави завет с Юдеите за една седмица!? Да ама не...

Един от често предлаганите днес сценарии на диспенсионалистите е, че ще има нападение срещу Израел преди възхода на Антихриста от враговете на Израел, вероятно войната Гог-Магог от Езекил 38 и 39. Израел ще излезе от това чрез чудотворно избавление, но след това опасността, в която се намира Израел, ще бъде толкова очевидна за всички, че новият световен лидер, който ще се появи, Антихристът, ще дойде и ще сключи споразумение да защити Израел.. След приключението Гог-Магог, Антихрист ще дойде като световен лидер над конфедерация от десет държави в Европа и ще сключи някакъв вид пакт с Израел, седемгодишен пакт.
Съгласно условията на този пакт те ще се чувстват достатъчно сигурни, за да възстановят храма си. Така храмът ще бъде възстановен под патронажа на Антихриста. Но той ще наруши този пакт по средата на седемте години.
Но след три години и половина той ще се покаже неверен на обещанията си и ще постави този свой образ в храма, който евреите са възстановили, като по този начин го оскверни много подобно на начина, по който Антиох Епифан го направи през II век пр.н.е. И това ще бъде средата на периода на скръбта. Когато Антихрист постави своя образ в храма, това бележи средната част на скръбта, средната част на 70-та седмица на Даниил.

И разумните евреи ще видят, че той не е приятел, и ще избягат в пустинята и ще оцелеят. Те ще бъдат като жената, която избяга в Откровение 12 и е поддържана от Бог в пустинята до второто пришествие на Христос в продължение на три години и половина. С други думи, се смята, че Исус ще дойде в края на 70-та седмица. Той ще наруши този пакт по средата на седемте години.
Но 70-ата седмица е седемте години на скръб точно преди идването на Христос. Това е диспенсационалната схема.

Та голяма част от техния сценарий за Антихриста се основава на един-единствен стих, а именно Даниил 9:27, където се казва: ,,Тогава ще потвърди завет с мнозина за една седмица."
Но по средата на седмицата той ще сложи край на жертвата и приноса. Това означава, че той, Антихристът, сключва този завет за седем години, но го нарушава по средата и слага край на жертвоприношението, като осквернява храма, *който те си въобразяват че е Божи) подобно на това, което Антиох Епифан направи по-рано Това им е на всички сценарият...

Има седемгодишна скръб. Антихристът е приятелски настроен към Израел през първата половина. Той ги предава по средата след три години и половина.
Той поставя своя образ в храма. Това е мерзостта на запустението, казват те. И това е средата на периода на скръбта.

Сега, ако ги попитате, покажете ми стих, където някъде четем за Антихрист, който поставя свой образ в храм.
Никъде няма препратка към Антихрист, който поставя свой образ в храм.
Откровение 13 говори за звяра и как вторият звяр прави образ на първия звяр и изисква от всички да му се поклонят. Това е част от сценария. Това е част от пъзела, който диспенсационалистите използват, за да сглобят сценария, който описах.
Имате образ на звяра, направен и от всички хора се изисква да му се поклонят. Разбира се, Откровение не казва нито дума за това, че е в Йерусалим или в храм. И ако четете Откровение самостоятелно, никога няма да добиете представа, че е имало храм, в който е бил поставен този образ.
Това е просто направен образ, на който хората трябва да се покланят. Точно както в Даниил 3, Навуходоносор е направил образ и е изисквал от всички да му се покланят. Той не е бил в Йерусалим.
Дори не е бил в храм. Така че, Откровение 13 всъщност не рисува картината, въпреки че дава един елемент - образа на звяра. Всъщност, Откровение 13 е единственото място в Библията, което споменава образ на звяра.
И така, тази идея, че ще има статуя или образ на Антихриста, трябва да идва от този пасаж, защото не се среща никъде другаде. Но откъде идва частта за храма? Това идва от 2 Солунци 2. 2 Солунци 2 казва, че човекът на греха ще седне в Божия храм и ще провъзглася, че е Бог.
Сега, ако имахте само 2 Солунци, а не Откровение, никога нямаше да получите впечатлението, че тук има образ. Самият човек на греха седи в Божия храм. Това е писано. И ако някой иска да бъде буквален тълкувател на Библията, той трябва да каже не, че ще има образ на Антихрист, а че самият Антихрист, ако това е той, ако Павел говори за бъдещия Антихрист, както те си мислят, тогава трябва да кажем, че той ще седи, а не образ на себе си.

И когато погледнем  Даниил 9, там изобщо няма препратка към Антихрист. Въпреки че в стих 27 той трябва да потвърди завета с мнозина за една седмица, диспенсационалистите казват, че той е Антихристът. И когато в стих 27 се казва, че в средата на седмицата той ще сложи край на жертвоприношението.
Те казват, че той отново е Антихристът. Но има един проблем с това. Граматически, когато четете думата ,,той", която е местоимение, и преди това трябва да е споменат този Той! Трябва да има някакво съществително име. Трябва да има някой човек, който вече е бил споменат, към когото се отнася това - ТОЙ.
 Ако той е Антихристът, трябва да има някакво предишно споменаване на Антихриста.
Има ли?
 Къде диспенсационалистите намират предшественика на това, че този  ТОЙ е Антихриста?
В стих 26 се казва: ,,Хората на княза, който ще дойде". Те казват, че князът, който ще дойде, това е Антихристът, бъдещият Антихрист.
И следователно той, князът, който ще дойде, сключва този завет с народа. Е, всички диспенсационалисти ще кажат това!
Преди всичко, видяхме, че хората, които разрушиха град Светилището, са римляните, а не някакви бъдещи римляни, древните римляни отпреди 2000 години. Дори диспенсационалистите признават това.

Те признават, че хората, хората на принца са римляните през 70 г. сл. Хр. Това не е спорно. Но те казват, че римляните от 70 г. сл. Хр. са хората на бъдещ принц.
Тоест, той ще бъде римлянин. Антихристът ще бъде римлянин, казват те, и следователно хората, които са разрушили храма преди 2000 години, са били хората на този бъдещ принц. !?
Те казват, че знаем, че това не е Тит. Знаем, че това не е древният римски водач, защото се казва, че това е принцът, който ще дойде. Това означава, че той е бъдещето.

Не е ли това малоумен аргумент? Това е единственият аргумент в полза на това този принц да бъде бъдещ Антихрист, защото се казва, че той щял да  дойде. ..?!
Очевидно на тези хора не им хрумва ама хич, че по времето на Даниил, Тит все още е трябвало да дойде. Това е написано преди римляните да нахлуят в Йерусалим и следователно както народът, така и принцът все още не са дошли от гледна точка на пророчеството.

Да се каже, че нещо ще дойде, не означава, че хиляди години по-късно може да се каже, че то все още е бъдеще. Исус е трябвало да дойде и е дошъл. Сега разбираме, че е дошъл, въпреки че пророци преди него са казвали, че ще дойде.
Така че, да се каже, че принцът ще дойде, очевидно означава от гледна точка на Даниил, че това е бъдещо събитие.

Защото принцът, който ще дойде, не е съществена част от предишното изречение. Принцът, който ще дойде, той дори не е действащото лице в изречението. Това е неговият народ.
Това са хората, които разрушиха града на светилището на принца, който ще дойде.
Той не е темата. Кой е темата на предишните стихове? Ами, ще забележите, че блестящата звезда, фокусът на вниманието в стихове 25 и 26, е Месията. Този ТОЙ е Месията!
Той е този, който идва. Той е този, който е отсечен. Той е този, който сключва завета.
Той е този, който прекратява жертвоприношенията и приносите.
Как така? Ами, разбира се, чрез смъртта си. Чрез смъртта на Исус той сложи край на жертвоприношенията.
И ако някой каже, но те продължиха да принасят жертви след това, какво от това?  Тия жертви нямат сила пред Бога, Те са прекратени като смисъл... Както те могат и пет храма да си дигнат, но те няма да са Божи храм!

Исус сложи край на жертвоприношенията със смъртта си и това е категорично потвърдено в книгата Евреи.

Например, стих 26 казва, че Месията трябва да бъде убит. А стих 27 казва, че в средата на седмицата той ще сложи край на жертвата и приноса. Ами, това са едни и същи неща.

Смъртта на Месията, унищожаването на Месията е това, което сложи край. Стих 26 споменава хората, князът, който ще дойде, ще разруши града и светилището. Стих 27 говори за същото нещо, когато казва, че на крилото на мерзостта ще бъде този, който прави запустение.

Това означава, че мерзостта на запустението са римляните, които идват, за да разрушат града и светилището. Същите две точки са направени и в двата стиха. Те са някак успоредни една на друга.

Откъде знам, че мерзостта на запустението са римляните, които идват? Ами, Исус, или би трябвало да кажем Матей и Лука, ни казват това. В Матей 24:15
Исус казва: ,,Когато видите мерзостта на запустението, за която говори пророк Даниил, стояща там, където не трябва да бъде, вие, които сте в Йерусалим, бягайте."
Но Лука, записвайки същото твърдение, го перифразира в Лука 21:

 ,,Когато видите Йерусалим, обграден от войски, знайте, че запустението му е близо."

 това е точно същият стих, който и Матей, и Марк записват като мерзостта на запустението. Лука е изяснил какво се има предвид под това. Това е Йерусалим, обграден от войски, което учениците му, някои от тях, ще доживеят да видят.
Когато видите Йерусалим, обграден от войски, знайте, че запустението му е близо. Тогава трябва да бягате. Така Исус идентифицира мерзостта на запустението, за която говори пророк Даниил, като войските, идващи срещу Йерусалим през първи век.
Това означава, че 70-те седмици на Даниил не ни отвеждат по-далеч в бъдещето от разрушението на Йерусалим.  Това е казва пророчеството в началото.- 70 седмици са определени за вашия народ и за светия град.
Така че 490 години са периодът от времето на Даниил до края на еврейския ред и светия град. Да очакваш нещо след 70 г. сл. Хр. е несъгласие с пророчеството.

Да се каже, ами, трябва да е бъдеще, защото шестте неща в стих 24 не са се случили. Това е лъжа!!. Те са се случили.
Е, да се каже,- но Антихристът все още не е дошъл. Но  той не е споменат в пасажа.
Няма Антихрист в цялото пророчество.
Така че е много по-просто от това. Това означава, че 70-та седмица прави същото нещо, което всички останали седмици са правили, следва 69 тата.
Диспенсионалистите произволно си добавят едни 2000 г.. Колко му е. Трябва да сме "буквални" все пак :)))

Ако ангелът наистина се опитва да даде информация, тогава не би трябвало да подвежда. Ангелът каза, че има цял период от време. Целият период от време е 490 години.
Това е целият период от време. Но в заповедите се казва, че всъщност е около пет пъти по-дълъг.
Сега, ако Бог наистина е заблуждавал относно продължителността на времето, не е възможно...
 Вместо това, той дава точен  период от време.
И интересното е, че това се е изпълнило
 Всичко, което знаем, е, че Месията, Князът, е някъде в края на пророчеството. Всичко сочи към Исус.

70-те седмици бяха време, през което Бог се занимаваше с евреите. И след Петдесетница само евреите бяха евангелизирани за определен период от време до обръщането на Павел. И никой не знае точно кога е било това, но три или три годиние най вероятното тълкуване.
Възможно е втората половина на 70-та седмица да е приключила с просто проповядване на евреите и това е сключването на завет с мнозина.. , преди езичниците да бъдат евангелизирани. И това би изпълнило 70-та седмица, свързана с Израел. Така че еврейската война е била втората половина на 70-та седмица

Но това, че Исус започва служението си в началото на 70-та седмица и е убит по средата на седмицата, е логичното.
стих 26 казва, че след 62-те седмици, което означава общо 69 седмици, Месията ще бъде убит. Ето защо диспенсационалистите казват, че Месията умира в края на 69-та седмица. Но текстът не казва, че той умира в края на 69-та седмица.
Той казва след 69-та седмици. Не казва колко време след това. Това става в периодът на 70 тата седмица. В този диапазон. Факт е че всичките 6 точки в Даниил са изпълнени от Месията Исус.

[Watchman]

И следователно тук не се има предвид Антиох, а римляните. Те са тези, които разрушават града и светилището. Така че има две мерзости на запустението. Тази на Антиох Епифан и тази на римляните, които разрушават град Йерусалим.

Тука издишат доста нещата. Първо това, което Епифан прави е гнусота, но не е мерзост, още по-малко пък мерзостта на запустението. Защото никакво запустение не следва от принасянето на прасе на олтара. Думата мерзост има съвсем друго значение, което се вижда от следните пасажи:

1Царе 11:5  Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома, мерзостта на амонците.

1Царе 11:7  В това време Соломон издигна високо място на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.

Значи когато Писанието говори за "мерзост" то говори за чужди богове и за поклонение към идоли.

Второ, пасажа казва следното:

Дан. 11:31  И от него ще се повдигнат сили, които ще омърсят светилището, да! крепостта, ще премахнат всегдашната жертва, и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение.

Мат. 24:15  Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място, (който чете нека разбира),

Марк 13:14  И когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които с в Юдея, нека бягат по планините;

Ако говорим за 70-а година по това време светилище вече не съществува. В момента в който завесата на храма се раздира, там вече НЯМА нито светилище, нито храм. Това е купчина камъни която вече няма нито духовно, нито юридическо, нито изкупително значение. Светилището, това са сърцата на вярващите. Всегдашната жертва, това е жертвата на Христос на кръста. Друга жертва след кръста, няма и не може да има.

Второ пасажите ясно казват, че тази мерзост ЩЕ СТОИ на святото място. Римляните нищо не са слагали да стои в храма. Те дори не са искали да го запалят, но римски войник стреля неточно със запалена стрела и тя попада в храма и предизвиква пожар. Пожара става по същото време когато града бива превзет и римляните не са слагали нищо в горящия или изгорелия храм, още по-малко някакъв идол.

Виждаме, че за пореден път това учение е съшито с бели конци и както библейските пасажи, така и историята биват изнасилвани за да паснат на определена крива доктрина. Когато изучаваме Писанията ние трябва да СЛЕДВАМЕ Божието Слово, а не да го насилване то да следва нашите предварително намислени учения. Ако нещо не разбираме по-добре да кажем - това не го разбираме, отколкото да правим абсурдни гимнастики като горните.

Покажи ми каква мерзост на запустението римляните през 70-а година са поставили в храма?

Доколкото знам Калигула е искал да сложи своя статуя в храма, но не се сещам дали е успял да го осъществи. Мисля, че не защото бива внезапно убит.

Обаче отново, от смъртта на Исус храм от камъни в Ерусалим не съществува. Все още има сграда, но тази сграда вече няма статута на храм. И когато от този момент нататък Писанието говори за "храм" в никакъв случай не може да се приема референцията към купчината камъни, ОСВЕН в случаите когато е спомената като географска локация.

Писанията изискват много по-прилежно изучаване от демонстрираното по-горе. Трябва да се обърне внимание на всеки детайл. Всичко да се провери в правилния исторически и духовен контекст. Няма по-сигурен път от това човек да падне в заблуждение от това да си търси начини да потвърди предварително намислено учение.

[small axe]

Мисли още върху написаното..

Ако говорим за 70-а година по това време светилище вече не съществува. В момента в който завесата на храма се раздира, там вече НЯМА нито светилище, нито храм.

Виждам, че ти продължаваш да не разбираш контекста на написаното. Никой не казва че храмът не е църквата. Но в случаят Даниил говори за храмът който е бил в умовете на 'деите Божият храм и той е трябвало да бъде унищожен. Неговото светилище е унищожено, губи силата си. Това е смисъла. Не разбирам какво ти става..

"Покажи ми каква мерзост на запустението римляните през 70-а година са поставили в храма?"
Писал съм горе по това..  Има много обраен език в тези пророчески книги, определено това което римляните са сторили си е мерзост.

Откланяш въпроса. Завесата се раздира и пътят към светая светих е отворен, но е трябвало храмът да рухне и безвъзвратно да изчезне, това е заради юдеите, не заради нас християните. Тяхната система която не  разпозна месията е подложена на гняв и унищожение.

 

Те дори не са искали да го запалят, но римски войник стреля неточно със запалена стрела и тя попада в храма и предизвиква пожар. Пожара става по същото време когато града бива превзет и римляните не са слагали нищо в горящия или изгорелия храм, още по-малко някакъв идол.

Ти да не си бил там че тези подробности които някой някъде рекъл ги вадиш като факти че  и безспорни . Аз ти цитирам писания, ти ми цитираш някакви легенди... Не били искали да правят пожарии... искали са, пожари и чудо е имало. Градът е горял!

Не разбрах, ти не си съгласен че Месията Исус изпълни всички тези 6 точки през седемдесетата седмица ли? Това е същината за която пиша и обяснявам..