Нощен страх/ужас - кошмарни сънища или нещо различно?

[Намерена]

Учили са ме в началото на християнския ми живот, че нощните страхове, са обикновени кошмарни сънища.
Наскоро, в темата "Измениха ли времето да върви с различна скорост?", small axe и Ученик на Исус ни разказаха свои преживявания при нощни нападения от врага, които ме подсетиха за темата "нощен страх". В определен момент и при разни обстоятелства, повечето сме преживели такива атаки и вероятно, всеки си е задавал разни въпроси. Като тук, не говоря за лоши сънища, а за истински атаки.

Нека видим, какво пише в Писанието по въпроса, а доколко е вярно разбирането ми, би било от полза за всички ни, да се види, къде е истината.

Псалм 91:5 Няма да се боиш от нощен страх...,

Ако ни е обещана пълна защита и покритие от всяко зло, дори докато спим, защо тогава ни сполита нощен страх?

На някои места в българските Библии, е преведено като ужас, в Кинг Джеймс думата е terror. В числата на Стронг за terror е дадено:

H6343
פַּחַד
пачад
пакх'-ад

И означава внезапна тревога (обектът, от който се страхуваш, чрез подразбиране на чувството); ужас, изключителен страх, насилствен страх, уплаха.
Бих добавила, че терор, може да се разшири със значение, според което, той е начин на властване чрез насилие. С други думи, да преживяваш терор, означава да си угнетен, живеещ в страх, на база заплаха, безпокойство, измъчване, изтезание, насилие, преследване. Или буквално, да си подложен на системен тормоз, било нощем или непрекъснато 24/7. Което, в още по-широк смисъл, е живот в робство. Но, вярно ли е това твърдение?

Има стихове, в които се описва атакуващ ужас и се използва същата дума за терор, ето ги:

Йов 4:13-15   
13 сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,
14 обзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.
15 Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

От 15 стих става ясно, че "дух премина пред мен". Какъв дух - се подразбира от контекста, тъй като казва "космите на тялото ми настръхнаха", т.е. преживял е страх. И така, за атака от зъл дух ли става въпрос, или има друг отговор?

Друг стих, съдържащ думата терор е отново в Йов:

Йов 6:4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.


В стиховете от Пс.91:5 и Йов 4:14, ужасът, идва нощно време. Когато в тъмното, не виждаме ясно какво ни заобикаля, не знаем степента на опасност или какво може да се случи. Това, което обикновено предизвиква необяснима тревога през нощта, е внезапната атака или неочакваното чувство на внезапен страх, когато сме по-уморени, готвим се да си почиваме или сме вече заспали.

Но има също стихове, от които се вижда, че нападащият ужас идва през деня или дори по-лошо - явно има власт да напада непрестанно на човека. И тук, думата за ужас е отново пачад. Нека видим тези стихове:

Йов 15
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

Псалом 88
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

Защо, ужасът идва да тормози човек? Вие, как мислите?

На база Писанието, стигам до извода, че нощен страх може да ни сполети при изпитание, както Йов. Друга причина, за посещение от злото е при неосъзнати грехове, за които сме изложени на съд.

Надявам се, ви е ясно - не визирам никого от съфорумниците за съгрешил, но се придържам към Словото. И ви моля, имайте това в предвид.

Ще изложа накратко своите разсъждения, с разбирането, че може да са погрешни.

Откривам, поред Словото, че обикновено внезапните Божии присъди се наричат още ��ужаси. Ето стихове:

Йов 9:28  В ужас съм от всичките си скърби. Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен

Йов 31:23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Псалм 73:18-19
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.

В книги като Йов и Псалми има доста стихове, съдържащи думата ужас и производните на нея. Както знаем, Йов, е наречен непорочен и правдив, боящ се от Бога, но пак е понесъл бедствия, за да бъде изпитан.

Затова, ако не сме нападани, поради изпитание, най-честата причина излиза, са греховете, за които не си даваме сметка, как изглеждат в Божиите очи и ставаме подсъдими.

За примери, мога да посоча Псалми 73 и 50 (има и други, разбира се).

Псалм 50:14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;

Колко от нас правят обреци необмислено и после забравяме за тях, но Бог не забравя. Една важна и бих казала неразбрана от мнозина причина.

И по-надолу в псалма:
16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
17 Тъй като сам ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.
22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.

Виждаме, че дори да е несъзнателно, понякога не отчитаме как дори най-незначителните помисли и делата, наред с обходата ни, обреците ни, пред Бог нямат извинение, защото Той не е човек и съди по правда. И това не отменя факта, че човек, който се нарича християнин, подлежи на внезапен съд от Божия страна, когато се е провинил. Виждаме го и в Пс.73. - които се отдалечават от Бога ще погинат и които го оставят, изтребени като блудници.

Затова, можем ли да приемем, че нощен страх не е само кошмарен сън, но и далеч по-различно? Примерно, вражеска атака или живот пълен с тормоз, поради изпитания или неосъзнати грехове, които ни излагат на съд?

Друго, до което стигам, но нямам ясен отговор от Словото, са деянията на близките ни. Често, освен по откровение или разбрано в последствие, не сме съвсем наясно какво правят близките ни. И колко от нас разбират, че в духовния свят всичко е свързано. Атаки, могат да се получават поради скрити грехове на роднините (особено окултните грехове), за които ние не знаем, но следва да изпитваме, дори ако няма причина за съд в обходата ни.

Нас обаче, ни интересува, какво пише според Словото, а не как ние си обясняваме преживяванията. Търсила съм в Писанията примери, съотносими или поне отчасти кореспондиращи с подобно твърдение, не видях такъв аналог. Или съм пропуснала нещо.

Намирам примерно, че Яков беше лукав и хитър човек, но Бог го направи родоначалник на Израел. Виждаме, как деянията му, получаваха възмездие, както в живота му, така и този на децата му (примерите с Дина и Йосиф). Подобни примери има, но конкретен, не открих.

Затова, според мен, по-скоро трябва да търсим  принцип/и, по които Бог извърша съд, след който идват различни злини. Част от тях може да са под формата на нощен страх или ужас, но може да станат постоянно тероризиращи живота.

Вие, как мислите, дали това е правилно или Словото говори просто за нощен кошмар?

[Watchman]

В Библията думата терор/terror не се използва само за нещо лошо, използва се и за страха от Господа, който е чист и пребъдва до века.

Спомням си може би преди 30 години ми попадна едно поучение на тема "Страха от Господа" в печатен вид на английски. Поучението беше толкова добро и задълбочено изучаване на Божието Слово по темата, че съм го запомнил до ден днешен. Та там като новоповярвал християнин аз бях удивен да науча, че думи като страх, ужас, терор, дори втрещяване всъщност са съотнесени към страха от Господа в Писанията.

Ето един такъв стих:

2Cor 5:10  For we must all appear before the judgment seat of Christ; that every one may receive the things done in his body, according to that he hath done, whether it be good or bad.
2Cor 5:11  Knowing therefore the terror of the Lord, we persuade men; but we are made manifest unto God; and I trust also are made manifest in your consciences.

Българския превод казва следното:

2Кор. 5:10  Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.
2Кор. 5:11  И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

С други думи съзнанието, че ще се явим пред Христовото съдилище е нещо което трябва да предизвиква ужас/терор в нас. Това показва какво отношение трябва да имаме към Христос, което ми напомня един нов участник във форума как ми обясняваше, че за него общението с Христос било като "разказване на забавни истории на чаша вино". Някак, или по-скоро никак не се връзва с това за което апостола пише по-горе.

Има много места и в Стария Завет където се говори за страха от Господа, като нещо причиняващо ужас, терор, втрещяване. Например в следния пасаж Бог е наречен "страха на Исаак"

Битие 31:53  Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.

И тук е използвана точно същата дума за терор:

H6343
פַּחַד
pachad
pakh'-ad
From H6342; a (sudden) alarm (properly the object feared, by implication the feeling): - dread (-ful), fear, (thing) great [fear, -ly feared], terror.

От H6342; (внезапна) тревога (или обектът, от който се страхуват, по подразбиране чувството): втрещяване , страх, голям страх, ужас

С други думи страха от Господа не е шега работа. И основната причина за появяването на каквито и да е други страхове е липсата или недостига на страха от Господа.

Пр. 14:26  В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

[Анко]

Какво казва Словото за здравомислието и разсъдителността, те избавят от внезапния страх, от клопки или бедствия:
Притчи 3
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
21 Сине мой, тия неща да се не отдалечават от очите ти;
  Пази здравомислие и разсъдителност,
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване.

"нощен страх",за който е и темата:
Псалми 91
1 Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
2 Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.
3 Защото Той ще те избавя от примката на ловеца И от гибелен мор.
4 С перата Си ще те покрива; И под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила.
5 Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем,
6 От мор, който ходи в тъмнина, От погибел, която опустошава всред пладне.

За страха от Бога говори и псалмистът в 119 псалом:
Псалми 119
116 Укрепявай ме според словото Си, за да живея; И да се не засрамя в надеждата си.
117 Дръж ме, и ще бъда в безопасност, И ще зачитам винаги Твоите повеления.
118 Ти си презрял всички, които се отклоняват от Твоите повеления, Защото суетна е измамата им.
119 Изхвърляш като шлак всичките нечестиви на земята; Затова възлюбих Твоите повеления.
120 Снагата ми настръхна поради страха ми от Тебе. И от съдбите Ти се уплаших.
Watchman често изтъква, когато Писанията казват страх от Господа, наистина означава точно това-страх от Господа. Псалмистът в този псалом го доказва с думите си. Когато хора спират да се страхуват от Господа, те лесно могат да тръгнат по кривите пътища, то се случва буквално всеки ден и се вижда. И кошмарните сънища са само едно от нещата, които ги причакват. Страха от Бога пази човека от другите страхове както Watchman отбеляза. Така учи Писанието.
Исая 51
12 Аз, Аз съм, Който ви утешавам; Кой си ти та се боиш от смъртен човек, И от човешки син, който ще стане като трева;
13 А си забравил Господа Създателя си, Който разпростря небето и основа земята, И непрестанно всеки ден се боиш От яростта на притеснителя Като че се приготвяше да изтреби? И где е сега яростта на притеснителя?
14 Вързаният в заточение скоро ще бъде развързан, И няма да умре в ямата, Нито ще се лиши от хляба си;
15 Защото Аз съм Господ твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на Силите е името Ми.

Псалми 19
7 Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;
8 Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;
9 Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.
10 Желателни са повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.
11 Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.

Когато има нощен страх, да укрепяваме вярата си.
Нощни страхове съм преживявал отдавна,безсъния, тревоги, отчаяние... няколко години след като бях повярвал убедено, се оказах на голям кръстопът, път без изход дори...не само сънят ми беше се изпарил, здравето ми беше почти загубено...След години виждам,че сам съм си бил виновен за 90 % от преживяното. Минали са покрай ушите ми и очите ми предупреждения от Божието Слово. Подценявал съм ги. Не съм обърнал достатъчно внимание пред себе си. Тогава...Споменавам го бегло, не само теоретично да участвам в темата.

В днешно време, ако човек избягва потоците от информация, дори да трябва да положи усилие за това..мисля,че ще добави 2-3 щипки спокойствие към съня си.

[Watchman]

Затова, можем ли да приемем, че нощен страх не е само кошмарен сън, но и далеч по-различно? Примерно, вражеска атака или живот пълен с тормоз, поради изпитания или неосъзнати грехове, които ни излагат на съд?

Когато бях дете почти всяка вечер сънувах кошмари. Имаше няколко вида кошмари, които се повтаряха отново и отново и отново. Баба ми беше врачка, гадаеше на карти и кафе и то срещу заплащане, имаше редовна клиентела. Имаше и някакъв досег с магиите, но нямам детайли колко точно. Майка ми редовно си гледаше на кафе и карти при нея. Вероятно това е дало достъп на зли духове да ме тормозят всяка нощ. В момента в който повярвах и се покаях, това спря буквално веднага и никога не се е връщало.

Няколко пъти съм сънувал сънища (от различно от гореописаното естество), които могат да се определят като кошмарни, но винаги в съня си съм извиквал към Бога и Той ме е избавял на момента. Обикновено това става като на мига в който започна да се моля в съня си и се събуждам и по този начин кошмара прекъсва.

Има християни които сънуват кошмари и в съня и на ум не им идва дори да се молят. За мен това е сериозен въпросителен знак доколко такива хора имат истинско покаяние и наистина са познали Бога.

Спомням си преди  много години един християнин разказваше в църквата следното свидетелство. Купил си мерцедес и скоро след това някакъв пешеходец му го надраскал като минава. Той се разгневил и тръгнал с колата да го гони да го блъска. Гонил го, гонил го и в един момент си спомнил че е вярващ и че не трябва да прави такива неща и се спрял.

Ако вярата на човека е нещо, което може да "забрави", то едва ли такъв човек е преживял истинско обръщане към Бога. Същото е и в съня. Ако човек забравя да се моли или да извика към Бога дори в съня си, има нещо нередно на фундаментално ниво.

Ако един човек се страхува да претърпи страдание и загуби, противника може да го тероризира чрез този страх. Ако не се страхуваме от нищо друго освен от Бога, и в Неговото име сме готови да понесем всяко страдание и загуба, врага губи своя захват върху душата ни и няма да може да ни изплаши с нищо.

[Намерена]

Когато бях дете почти всяка вечер сънувах кошмари. Имаше няколко вида кошмари, които се повтаряха отново и отново и отново. Баба ми беше врачка, гадаеше на карти и кафе и то срещу заплащане, имаше редовна клиентела. Имаше и някакъв досег с магиите, но нямам детайли колко точно. Майка ми редовно си гледаше на кафе и карти при нея. Вероятно това е дало достъп на зли духове да ме тормозят всяка нощ. В момента в който повярвах и се покаях, това спря буквално веднага и никога не се е връщало.

Аз също съм израсла сред окултизъм. Майка ми се увличаше по окултното - ходене по врачки, занимаваше се с хороскопи, хиромантия и това вървеше ръка за ръка с щуротиите за НЛО. Но, винаги когато аз, се докоснех до нещо такова, започвах да изпитвам дълбок и неудържим страх, наред с ясното съзнание, че правя нещо много нередно и може тежко да пострадам.

После, като семейна жена, мина време и преживяхме известен тормоз, докато разберем, че свекъра е вещер - контактуваше си със зъл дух (и подозирам, че не беше един), можеше да предсказва, да "вижда" разни работи и куп други неща, за които дори не искам да си спомням.

Станах християнка и когато се покаях, много лесно успях да отхвърля окултното. Повече нито погледнах, нито пожелах да се обръщам в тази посока, поради искрената погнуса и омразата ми към злодействата, причинени от подобни занимания.

Мъжът ми тежко преживя цялата тази работа с баща си и в години тлееше непрестанен конфликт между тях. Но, в крайна сметка, това спаси живота на семейството ми. А ситуацията в къщи, беше ум да ти зайде - нещастия и необичайни случки едни след други, живеехме като качени на въртележка. Кошмари, внезапни събуждания с усещане за пълна парализа на тялото или всеки момент ще излетиш от кревата, среднощни стъпки по паркета около леглото ни, опити за душене. Всеки път виках към Бога и всичко приключваше много бързо. Слава Богу, щерката, освен понякога с кошмарни сънища, почти не бе закачана нощно време.
 
Докато беше жив свекъра, към мен имаше особен вид омраза и изпитваше удоволствие да подлага на изпитание търпението и вярата ми при всеки удобен случай. Не можа да ми прости, че съм християнка и мен трудно може да пробие, поради упованието и надеждата ми в Бога. И всичко това, без веднъж да съм си позволила непочтително отношение или да изразя готовност за караници или капризи, въпреки явните му опити за подбуждане на кавги. В крайна сметка, дългите години на пост и молитва доведоха до там, че Бог раздели съпруга ми от неговите родители - радикално, прекратихме взаимоотношения.

Колкото и страшно да изглежда нещо, трябва да помним и да вярваме без да се съмняваме, че Бог не би ни дал кръст, който да не можем да издържим. Нито да се съмняваме, че би оттегли ръката Си, щом ние сме се хванала за Него и сме Му се поверили.

Нужно ни е, да се научим, да стоим с радост във всичко, което ни сполита, това е заповед. Защото имаме цялата Божия благодат и защитата Му. Само че, цената е да спрем да треперим и да гледаме на себе си - за кожата си, за мъжа/жената, за децата, за това, за онова. И това значи, да позволим на Бог да ни счупени там, където сме стиснали най-силно.

[Намерена]

Нека добавим към проучването на нощния страх, акцентите с казаното от Watchman и Анко:

В Библията думата терор/terror не се използва само за нещо лошо, използва се и за страха от Господа, който е чист и пребъдва до века.
.....................
С други думи съзнанието, че ще се явим пред Христовото съдилище е нещо което трябва да предизвиква ужас/терор в нас. Това показва какво отношение трябва да имаме към Христос

Какво казва Словото за здравомислието и разсъдителността, те избавят от внезапния страх, от клопки или бедствия:
Притчи 3
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
21 Сине мой, тия неща да се не отдалечават от очите ти;
  Пази здравомислие и разсъдителност,
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване.

Напълно съм съгласна, всичко се свежда до страх от Господа. С това, стигаме до най-същественото, което не само ни обяснява, защо идват нощния страх и злото. Но получаваме също, път и надежда за избавление.

Защото, както е изрекъл Господ към отстъпилия Израел:

Еремия 2:19
Твоето нечестие ще те накаже, И твоите отстъпления ще те изобличат; Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо, Гдето си оставил Господа своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите.


Страхът от Господа, е наречен още извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта (Притчи 14:27). Ако се научим да се страхуваме и треперим пред Бога, да Го освещаваме в живота си (Исая 2:19), ще можем с радост да преминем, даже през долината на мрачната сянка. Както, между впрочем, ходеха ранните християни.

Нека помислим още малко. Не се ли оказва страхът от Господа, дълбоко вкопана основа, на която израства и пребъдва истинската любов към Него? Научавайки се да се боим от Господ, да Му се доверяваме за всичко, да се радваме в Него, да благоговеем и треперим пред името и думите Му, да сме благодарни за всичко, ние заживяваме с истинска любов към Господ и ближния в сърцата си.

И за такава любов, Бог ни е дал обещание в края на 91 псалм:

Псалм 91:14-16

14 Понеже той е положил в Мене любовта си, казва Господ, Затова ще го избавя; Ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми.
15 Той ще Ме призове, и Аз ще го послушам; С него ще съм, когато е в бедствие; ще го избавя и ще го прославя.
16 Ще го наситя с дългоденствие, И ще му покажа спасението, което върша.

[Анко]

Колкото и страшно да изглежда нещо, трябва да помним и да вярваме без да се съмняваме, че Бог не би ни дал кръст, който да не можем да издържим. Нито да се съмняваме, че би оттегли ръката Си, щом ние сме се хванала за Него и сме Му се поверили.
Нужно ни е, да се научим, да стоим с радост във всичко, което ни сполита, това е заповед. Защото имаме цялата Божия благодат и защитата Му. Само че, цената е да спрем да треперим и да гледаме на себе си - за кожата си, за мъжа/жената, за децата, за това, за онова. И това значи, да позволим на Бог да ни счупени там, където сме стиснали най-силно.

Слава на Бога,че можеш да го кажеш след преживяното, в съвремието ни стигам до извода,че много често съвместният живот между мъжа и жената се е превърнал в носене на кръст. Така ли трябва да бъде, не съм сигурен, но казаното от теб е много вярно. Смятам,че Бог ни учи най-много чрез страданието. Пази ни чрез него и сме по-близо до Баща си в нашето си обиталище. Бог ни учи постоянно и виждам моите грехове и лични недостатъци в характера и отношенията,че днес виждам ясно как съм сбъркал само преди година или две в някои решения. Ако се върна още по-назад и стават още повече. Преди много години търсех отговори за себе си от 1 коринтяни 7 гл...дълго време...после реших, след продължителното търсене.

Често семейните несгоди са причина за безсъния,огорчения и стрес а семейството е замислено и създадено като малко Божие царство, не бойно поле. В християнските среди мисля,че големи поражения нанесе евангелието на просперитета...все да искат, да искат, да имат...вместо да бъдат, да бъдат с подобен характер Нему. Изместен фокус на целта. Изместена цел.

[Nikolay]

Често семейните несгоди са причина за безсъния,огорчения и стрес а семейството е замислено и създадено като малко Божие царство, не бойно поле. В християнските среди мисля,че големи поражения нанесе евангелието на просперитета...все да искат, да искат, да имат...вместо да бъдат, да бъдат с подобен характер Нему. Изместен фокус на целта. Изместена цел.

Мислиш, че Бог не е могъл да предвиди такова нещо?

Лука 12 глава
51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
52 Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.
53 Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

[Анко]

Често семейните несгоди са причина за безсъния,огорчения и стрес а семейството е замислено и създадено като малко Божие царство, не бойно поле. В християнските среди мисля,че големи поражения нанесе евангелието на просперитета...все да искат, да искат, да имат...вместо да бъдат, да бъдат с подобен характер Нему. Изместен фокус на целта. Изместена цел.

Мислиш, че Бог не е могъл да предвиди такова нещо?

Лука 12 глава
51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
52 Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.
53 Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

Той знае всичко предварително. Знае кой как ще постъпва, когато хора заживеят зааедно между стени в едни и същи помещения. Но не мисля,че се случва заради това,че е писано тук, а поради човешкото коравосърдечие в отношенията. Което Той знае,че човеците проявяват и ще проявяват, понеже няма нужда някой да Му казва какво има в човека, защото сам Той знае какво има у човека.  Лошите отношения в семейството идват, когато хората не се съобразяват с Божията воля за съвместния живот и я игнорират.

Този текст който посочваш се отнася до Божието Слово. Когато То навлезе в едно семейство често се превръща в клин между членовете на семейството. И съм почти убеден,че всеки от форума в семейството си е приличал на странен най-малкото или дори отнесен и луд за другите. Промяна в поведение, когато започне да търси Невидимия и често говори абсолютно непонятни, непознати неща за другите, дори удивителни като възкресение от мъртвите. Подобни слова са потресаващи за други в семейството които все още нямат и малко предположение,че хората имаме Бог и Създател.

[Намерена]

Яков 4
1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?
............
7 И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.

Колко често правим това? Особено семейните сред нас? Докато всеки тегли към себе си, няма как да се случат нещата.

Като жена, омъжена от дълги години, мога да кажа, че има една благодат в семейния живот, до която стигне ли човек, независимо дали е мъж или жена, по много различен начин започва да се отнася към половинката си. А именно, да се научиш не просто да приемаш, но да обичаш другия заедно с недостатъците и ръбовете в характера му, без да се опитваш да го променяш, нито упорито да недоволстваш пред Бога, какъв е другия. Това, често пъти е отвъд нашата естествена способност, също е тежко за носене и далеч от радостта, към която сме призовани. Тихо, кротко, щедро и всеотдайно, постоянно да прегръщаме с обич другия, без да държим сметка за зло насред бурята, без значение кой крив и кой прав, просто като служба на Господа. И тогава, взаимоотношенията стават като превъзходна градина, напоявана и кастрена от Бога, носеща живот, пълна с плодове, простор, топлина, светлина и много красота в съществуването си. Защото, ако не си в състояние да умреш за себе си, няма как да си способен да триеш с лекота всяка горчивина, да прощаваш щедро, да премълчаваш с готовност, нито да понесеш кръста, който Бог ти дава. Разбира се, не да търпиш явно погазване на брачния завет, примерно с изневери.

Ако предаваме всичко на Господ, включително да се справя с нрава ни и този на половинката, контролът става Негов. С царуването Му в сърцата ни, победата над естествения живот е гарантирана, защото Бог съди безпристрастно и по правда. Което значи, че по Своя преценка, Той, чупи и дори отнема онова в живота ни, което ни спира и отдалечава от пътя Му. Докато не ни направи способни и годни да живеем, и служим в Царството Му. Това, по естествен начин води до там, че вместо да се стремим да поправяме и променяме другия, със собственото ни отношение даваме пример, чрез който често пъти половинката несъзнателно започва сама да търси и копнее да е част от нас.

Тайната е в свободния избор и липсата на насилствено наложен начин на живот, с който да вмъкнем другия в калъп, нагоден според нашите често не много обективни представи за библейско семейство. 

Тогава, онази прословута глава от 1Коринтяни 13 за любовта, (така експлоатирана и преекспонирана от лъжеученията), се превръща в начин на живот и нищо не може да ни събори или отклони от Бога. Напускаме тесногръдието си и получаваме душевен простор като крайморския пясък. Защото сме станали съдове за употреба, от които Господ вади и излива живот. Понеже не живеем за себе си, а гледайки със страх и дълбоко възхищение на Него, през каквото и да минаваме, идва момент, когато можем да Му кажем:

Песен на песните 8:6 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

Какво по-силно и по-значимо от това, да искаме, също да имаме привилегията да почувстваме, че както нашите сърца бият за Бог, така и Неговото бие за нас, с любов силна като смъртта и ревност остра като преизподнята.

Ето, още една много хубава причина да ни посети нощния страх или дори по-лошо бедствие - отказа да умрем за себе си, като оставим Бог да ни употреби по Свое усмотрение, отнемайки всичко, което стои между нас и Него. Цената е пълна зависимост, подчинение и много лични загуби - огън, сол и тръни в пълен размер. Тогава, всичко останало губи значение - колко дудне жената, колко е капризен мъжа, кой крив и кой прав. Тези неща стават досадни и ненужни битовизми в очите, които гледат към вечността и търсят да са едно с Бога.

[Nikolay]

Този текст който посочваш се отнася до Божието Слово. Когато То навлезе в едно семейство често се превръща в клин между членовете на семейството. И съм почти убеден,че всеки от форума в семейството си е приличал на странен най-малкото или дори отнесен и луд за другите. Промяна в поведение, когато започне да търси Невидимия и често говори абсолютно непонятни, непознати неща за другите, дори удивителни като възкресение от мъртвите. Подобни слова са потресаващи за други в семейството които все още нямат и малко предположение,че хората имаме Бог и Създател.

Бойно поле е там където има война. А такива войни продължават с години и може да се спечелят, но може и да се загубят.

1 Йоаново 2:19
От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.


1 Тимотей 2:15
Но пак тя ще се спаси чрез чадородието, ако пребъдат във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.

Тия стихове показват, че във войната може да има жертви които да си тръгнат из сред нас, че и да са против нас.
Бог направи и добрите и лошите съдове:

Римляни 9 глава
21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба?
22 А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,
23 и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -
24 над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

_________________
А с това което казва Намерена, съм съгласен, дори и да ми е трудно да го прилагам, а колко по-трудно ми беше преди 5-10 години.

[The Disciple]

    Възможно е да е Демонична атака!

    Може това да ти е от полза:

    https://youtu.be/GlwTNatu-5U?si=2ZSBfVaBzhNawDya

[Намерена]

The Disciple,

Предполагам, че се обръщаш към мен, Намерена.

Започнах темата, понеже имаше споделени от съфорумници преживявания в друга тема, които ме върнаха в миналото. От години вече нямам описаните проблеми.

Ryan LeStrange, не е ли харизматик? Поне с такова впечатление ме оставиха още първите минути на клипа. Лично аз, ги избягвам, от такива най-много злини съм преживяла едно време, докато посещавах събранията им.

[The Disciple]

    Ами, обръщам се, в действителност, към всеки който може да има подобни проблеми!
    Не, не знам от коя деноминация е, ако не ти е по вкуса не го гледай!
    Лично на мен ми харесва и не намирам нищо смущаващо в проповедите му!

[The Disciple]

    И, наистина, съжалявам, че си имала такива негативни преживявания!
    Мисля, че те не са чужди за всеки един от нас.
    Самото понятие "харизматик".
Е твърде, твърде обтегаемо.
   Не мисля, че е разумно да ги слагаш всичките под общ знаменател!