Представяне Намерена

[Намерена]

Здравейте и от мен, Намерена!


Аз съм жена на 48 години, семейна, живея в София.
Моята срещат с Христос беше през далечната 1993 година. Обиколих различни деноминации и групи. След първите 15 години на лутане и търсене, спрях да ходя насам-натам, защото растеж нямах, вярата ми все повече не устояваше, дори угасваше. В такова състояние, ненадейно бях изпитана, за да разбера, че съм станала една заблудена от религията овца. Бог обаче не ме беше оставил, бях намерена и обновена. Затова се представих като Намерена.
Ще опиша накратко семейството си.
Със съпруга ми сме женени от почти 30 години, имаме дъщеря. Те все още не са спасени, вярват по светски (което не е вяра). Много съм се молила по въпроса, продължавам с надежда и вяра да бдя за тяхното спасение. Заради Христос почитам и се покорявам на мъжа си като на главата в дома ни (според 1 Петрово 3:1-6, 1 Коринтяни 7:12-17, Притчи 31). Постепенно обстановката в къщи се променя, но всичко става с Божието темпо и по Неговата воля. 
От няколко месеца посещавам форума ви за да чета, като гост с огромен интерес и благодарност към Господ, че ме насочи насам. Вашите дискусии по някои теми ме докараха до там, че много бързо се наложи отново да преразгледам и изпитам още повече вярата си. Дори за неща, за които съм си мислела, че имам здрава основа :) А вярата ми и до днес се лекува. Но това е Бог, Той така работи.

[Watchman]

Здравей Намерена и добре дошла във форума. Надявам се участието ти в него да бъде полезно и за тебе и за всички други участници.

Бог ни е поставил да живеем в много тежки времена, които изискват голяма сериозност във всяко отношение. Врагът ни залива отвсякъде като потоп, а повечето християни дори не осъзнават в каква ситуация се намират. Във време като това християните трябва да действат заедно срещу силите на мрака. НО вместо това виждаме разделения, ереси и партизанства. Целта на форума е да помогне на хората да излязат от религиозната мараня и да изтрезнеят от вавилонското вино и черквиянството, за да може да осмислят остатъка от живота си по начин по който да оставят траен плод на земята и придобият добра награда за вечността.

[dodai]

Здравей добре дошла във форума.А мъжът ти също ли е християнин?

[Watchman]

dodai, отговора на твоя въпрос е написан вече:

Със съпруга ми сме женени от почти 30 години, имаме дъщеря. Те все още не са спасени

[Nikolay]

Добре дошла сред нас, Намерена.

Бог да благослови пътищата ти и да те успокоява.

[Намерена]

Добре заварили! Благодаря за насърчаващото посрещане.


dodai,

Watchman ме е изпреварил :), но да, дала съм отговор на въпроса ти при представянето си.

Въпреки това, моля, ще опитам да се доизясня. Разбирам отлично, колко е невъзможно да има такъв брак - смесен, ако стъпим по библейски и се върнем още на Божията забрана израелтяните да се женят за чужденки/ци (Второзаконие 7:3), за това се сещам първо. Освен това, бракът е завет пред Всевишния с всички отговорности и задължения пред Него, пред видимия и невидим свят. "И двамата ще станат една плът" изисква пълна осъзнатост и посвещение на този избор и завет, често отвъд нашите собствени разбирания и опитности. Истината е, че подобен съюз е неравностоен, в него всички пасиви остават за вярващия, а те произтичат от позицията, на която заставаме щом приемем да служим на Господ.
Разбирам също, че това поражда веднага въпроси - как, какво, защо, които изискват отговор. Признавам си честно, изпитвам огромно неудобство да говоря по темата. Но щом истината е курсив по пътя ни като Божи служители, независимо от чувствата ми, е редно да дам пояснение.   
Съпругът ми не е истински християнин, т.е. не е спасен. Той има едно хибридно образувание, което си е тумор от заблуди (смес от православие и мистицизъм), но той си го нарича вяра. От друга страна не спазва религиозните обичаи. С Божията помощ, у дома не празнуваме т.нар. коледа и великден. Все пак, благодаря Богу, има достатъчно страх в него и вяра, че Господ съществува. Сам е осъзнавал и признавал, че сме получавали помощ от Господ много пъти, точно когато от никъде не е имало друг изход.
Коренът на проблема е, че през 90-те години, когато евангелизирането вървеше с голяма скорост в България, наред с истински покаялите се братя и сестри имаше също много лъже такива. Мъжът ми е имал колега, който неистово, до степен на тормоз се е опитвал да благовества и насилствено да ги прави християни. Аз не го познавам този човек и нищо не мога да кажа за него, но ефекта от "работата" му стои до днес, чрез съпротивата в мъжа ми. Той още тогава отсече - това са сектанти, пратени да промиват мозъците, самите те с болни души, неправомерно издаващи присъди като самоназначили се съдии. Край! Върви да го разубеждаваш!
Във времето опитвах да говорим, къде полека, къде с неуместна емоционалност и подскоци, все едно Бог се нуждае от адвокат, в напълно неподходящ за една съпруга тон. Изобщо, аз самата не осъзнавах, че ако Бог не ме е изпратил за определена работа, ставам самозванка и върша грях. Получавала съм съвети от типа: Нищо, сестричке, няма значение дали мъжът ти вярва. Бог е любов, той обича всички ни, каквито сме си, обича и него (съпругът ми). Ти продължавай да го настъпваш, натискай дявола здраво, бой със словото и вратата ще се отвори - накрая ще има пробив. Нищо подобно, това е гибелна ерес! Само Господ е бил свидетел на кошмара ми. Най-силните атаки и нападения идваха точно от съпруга ми. Но когато собствената ми вяра бе подобие на кастрат, абсолютно негоден за употреба, става ето така - слепец води слепеца, накрая и двамата сте в ямата (Лука 6:39).
След изобличението и покаянието, изкарах наказанието си и трябваше да направя избор - връщане в света или истинско кръщение чрез Духа. Взех решение, не биваше с кривата ми вяра да ставам повече причина да се хули Бога и че ще се покоря, дори това да остане до края на живота ми за моя повреда. Господ толкова мрази напускането и безредици при Него няма, а аз бях отишла много далеч с предизвикателното си отношение. С ужасен страх да не сбъркам пак и да не ми се наложи да се разведа, без разбирането, че Господ не работи така, започнах усилена работа със Словото Му. Открих една от многото, но много впечатляваща за мен черта от Божия характер. Бог мрази напускане, раздели и разводи. Той в милостта си, след като отхвърли своя народ и окончателно се разведе с людете Си, остана верен докрай, изпълни изискванията на закона, като дойде и умря, защото наказанието за греха на прелюбодейството е смърт. И в този смисъл, отрезвяването ми във вярата започна от там - Не е Божията воля да се разведа. Трудно осъзнах, че ако бях наистина спасена и съразпната с Христос, а не омотана в религия, едва ли щях толкова да пропадна. Което изобщо не е оправдание в никакъв случай за да се вършат грехове, дори с благовидна умисъл. Беше ми показана пътечката за изхода, не цялата, а по малко след успешно издържани изпити. И слава Богу!
Свидетелствам, колко Господ е наистина много, много милостив и дълготърпелив с нас, пълен с благодат и готов да ни приближава и умива непрекъснато за Себе Си. Подаде ми се ръка, но при изричното условие, наистина да умра за себе си, като Му позволя да разпъне плътта ми на кръста.
Това е, Той наказва този, когото обича и бие всеки син, когото приема (Евреи 12:6).
Излишно е да коментирам катарзиса на самия процес, много дълъг пост ще стане. Цитирах в представянето си словото, което за мен стана живот, основата за вярата ми за този брак. Страховете с отидоха, пропаданията започнаха постепенно да стават все по-редки, атаките все по-леки. Да, мъжът ми е невярващ, дори не съм наясно как ще завърши всичко това. Грижовен и верен съпруг и баща е, дори повече от някои християни, за което подозирам Божия пръст :), но съпругът дори не го осъзнава. Често сам ми е признавал, че вижда у мен нещо неуловимо, което не може да формулира ясно, тъй като било отвъд неговите представи. Но аз зная, просто "вижда" Господ, защото старата госпожа умря и помня отлично времето на смъртта й. :) За което всеки път, когато ми го каже, моментално отдавам слава на Бог, тя е цялата за Него. Аз просто стоя в служба на Господ, като служа на мъжа си и имам грижата на верен помощник с дълготърпение, любов, покорство и постоянство да продължавам да принасям молитви, и да чакам. 

[dodai]

Благодаря за отговора и съм силно впечатлен от него.
Ще се моля за теб и Бог да благослови теб и семейството ти.

[Watchman]

Той има едно хибридно образувание, което си е тумор от заблуди (смес от православие и мистицизъм), но той си го нарича вяра.

Ако заменим "православие" с "евангелизъм" ще получим много добра картина за състоянието на много от хората по църквите, както и описание на мнозина от (вече бивши) участници във форума.

Коренът на проблема е, че през 90-те години, когато евангелизирането вървеше с голяма скорост в България, наред с истински покаялите се братя и сестри имаше също много лъже такива. Мъжът ми е имал колега, който неистово, до степен на тормоз се е опитвал да благовества и насилствено да ги прави християни. Аз не го познавам този човек и нищо не мога да кажа за него, но ефекта от "работата" му стои до днес, чрез съпротивата в мъжа ми.

Подобна агресивност спрямо благовестителската работа и до ден днешен се пропагандира по църквите. Причината е че така наречената "църква" е изгубила своята идентичност и разбиране за своята функция и се е хванала за "евангелизирането" като единственото възможно валидиране на своето съществуване.

Във времето опитвах да говорим, къде полека, къде с неуместна емоционалност и подскоци, все едно Бог се нуждае от адвокат, в напълно неподходящ за една съпруга тон. Изобщо, аз самата не осъзнавах, че ако Бог не ме е изпратил за определена работа, ставам самозванка и върша грях. Получавала съм съвети от типа: Нищо, сестричке, няма значение дали мъжът ти вярва. Бог е любов, той обича всички ни, каквито сме си, обича и него (съпругът ми). Ти продължавай да го настъпваш, натискай дявола здраво, бой със словото и вратата ще се отвори - накрая ще има пробив. Нищо подобно, това е гибелна ерес! Само Господ е бил свидетел на кошмара ми.

Тук проблема е че ти си се опитвала да му проповядваш религия, както правят и повечето "евангелизатори". Ще ти издам една тайна - мъжете като цяло "не кълват" на религия. Жените са склонни да се оплитат от религиозни духове и затова църквите са пълни с "набожни бабички". Мъжът е създаден от Бога да живее за кауза. Мъжът загива без кауза, и се предава или на пиянство, или на разврат или на тихо отчаяние. Затова когато дойде Исус, Той не проповядваше на хората религия за лично спасение. А прогласяваше Словото на Царството. Царство на правда и справедливост, правосъдие, милосърдие и вечна слава. Царство, което ще смаже всяко зло и нечестие и което ще пребъде за вечни векове. Ето такова послание ще накара мъжете да слушат, ще ги жегне и ще ги накара да изпитат трепет за нещо много по-голямо и по-велико от тях самите. Мъжът е създаден да положи живота си за нещо много по-голямо и велико от него самия. Мъжът е призован да бъде воин, да бъде цар и свещеник на Бога, за най-великата кауза, която някога е съществувала във Вселената. Единствено посланието на Царството може да направи кръвта на мъжа за закипи и да осмисли остатъка от дните му на Земята.

Изследвай в Евангелията да видиш как целия фокус на Исус беше върху посланието за Царството. Учениците Му през цялото време Го питаха за Царството. Когато Исус възкръсна и се срещна отново с тях, Той им говореше за нищо друго, освен за Царството. Не е ли удивително това?

А днес християните проповядват религия за избягване на страданията в ада. Затова църквите са пълни предимно с жени и мъжете не искат да чуят такова послание. И ако има мъже много от тях са женчовци, хванати от религиозния дух и идеята да спасят собствения си задник от ада. Истинския мъж не иска да спаси живота си, той иска да го отдаде за нещо много по-голямо и велико от него самия. Мъжа копнее за чиста и свята кауза. И Благовестието на Царството е единствената кауза за която всеки мъж е създаден от Сътворението на света до сега.

Това е причината хиляди мъже сега да умират в Украйна от двете страни на фронтовата линия, на тях им е продадена идеята за велико национално царство. Това е причината хиляди мъже да отдадат живота си за идеологията на комунизма, защото на тях им е продадена идеята за по-справедливо общество. Това е причината да не стихва притока на радикалните футболни фенове (ако и отдавна да няма истински и честен спорт), защото това също е форма на кауза, ако и от най-долнопробен тип.

Твоят съпруг запознавал ли се е някога с каузата на Божието Царство? Първите християни никога не са били гонени по религиозни причини. Никой в Рим не се е интересувал дали някой се покланя на поредния Бог. Идеологията на римляните винаги е била - "ние не искаме да гневим никой бог, колкото и малък и нищожен да е той". Затова в техния Пантеон има място за всички богове. Защо тогава бяха гонени първите християни по такъв жесток начин? Защото вярват в Исус, който опрощава грехове? Ни най-малко. Те бяха гонени и безмилостно избивани, защото вярваха че ИМА ДРУГ ЦАР  по-велик от кесаря и ДРУГО ЦАРСТВО по-велико от Римското, което ще разруши всички други царства и империи и ще владее света до века. Ето затова бяха гонени. За тази кауза те положиха живота си без всякакъв страх. И това е посланието което днешните мъже имат нужда да чуят.

[Анко]

Здравей и добре дошла.

Препрочитам предния пост на Watchman и го осмислям отново и отново...и заставам зад всичко написано.

Тази агресивност спрямо благовестването накара и мен да страня от християнски събрания и такива християни през годините. Също съм го правил. Още първата година като убеден християнин обиколих по няколко пъти всичките си приятели и говорех и раздавах материали. Подарих 2 Библии. Но после не досаждах, никога не съм смятал това за редно. Ако някой пожелае - бях насреща но иначе не. Отдавна внимавам с кого да говоря за вярата си в Бог. Единият от тези, на които подарих Библия е човекът на когото съм отделял най-много от свободното си време между 1990 до 2003г. Но той е пример за това как дори и християнин може да съсипе толкова много неща в живота около себе си. Гневеше се много, а много добре разбираше Библията. Запомняше много. Но не пребори гнева. Всеки му беше виновен за нещо винаги. От съпругата през съседите и приятелите и до колегите...Загуби всичко, съпруга и дете, разделиха се...загуби 2 жилища след това, остана без работа трайно, разболя се сериозно...След време отново поради гнева дори и при родителите си не искаше да живее...и скитореше по пустеещи лозя или мази...Много тежко...

След време семеен, заради съпругата ми посещавах събрание понякога, там където посещаваше и тя. Евангелието на просперитета беше ги завладяло обаче толкова много...успехи, печалби, избягване на страданието, дарения, много песни със силна музика, често и викащи хора, понеже са духовни... и все в тази посока. Показателен случай-след нощна смяна без да съм мигнал, отидохме една сутрин в неделя,гостуваше американец, имах бодрост и благодат и отидох да послушам. Заговори се за дарения и за увеличаване на броя на хората в събранието, за нови сгради и само това. За Бог реално нищо. Тягостно много...Излязох сам навън далеч преди края и се почуствах по-добре веднага. Няколко години след този случай, беше последният ми опит...2008 някъде или 2007г.

Трудностите в брака ги възприемам като още един начин за усъвършенстване и на мъжа и на жената. Най-зле става когато единият започне да се превъзнася... А ни се дава възможност да израстваме във всичко, грижейки се за другия а след време и за децата и внуците. Те са ми кауза, да постоянстват в Христовото учение на правдата и осмисляне на дарения ни живот.
Не смятам,че сме създали семейство за пример със съпругата ми, за много от преживяното и случилото се, се сещам с тъжно сърце...но не спирам да размишлявам, да се смирявам, да се уча и гледам с надежда напред.

Вярвам,че храмът на Бог е вътре в нас.
Ще се радвам твоето семейство да има мир и благодат от Бога!



,

[Намерена]

Благодаря за отговора и съм силно впечатлен от него.
Ще се моля за теб и Бог да благослови теб и семейството ти.

dodai,

Аз ти благодаря, че попита, преди да си направиш някакви изводи. Господ е впечатляващ във всички Свои дела.

Мъжът е създаден от Бога да живее за кауза. Мъжът загива без кауза, и се предава или на пиянство, или на разврат или на тихо отчаяние. ..................... Мъжът е създаден да положи живота си за нещо много по-голямо и велико от него самия. Мъжът е призован да бъде воин, да бъде цар и свещеник на Бога, за най-великата кауза, която някога е съществувала във Вселената. Единствено посланието на Царството може да направи кръвта на мъжа за закипи и да осмисли остатъка от дните му на Земята................. Истинския мъж не иска да спаси живота си, той иска да го отдаде за нещо много по-голямо и велико от него самия. Мъжа копнее за чиста и свята кауза. И Благовестието на Царството е единствената кауза за която всеки мъж е създаден от Сътворението на света до сега.

Watchman,
Стигнала съм до почти същите изводи за мъжките каузи, наблюдавайки съпруга ми и мъжете-роднини. Без кауза все едно нямат цел в живота. И съм съгласна, че единствената заслужаваща си и истинска кауза, за която всеки мъж е създаден от Сътворението на света до сега, е Благовестието на Царството.

Твоят съпруг запознавал ли се е някога с каузата на Божието Царство?

Не, разказах за категоричния му отказ да слуша. На християнски събрания не е ходил, предлагала съм - отказвал е. Може би има надежда за него да се покае и спаси, защото не е чул истинското благовестие на Царството. А може би няма, ако се окаже че е един от предузнатите да иде директно в ада, чрез закоравяването на сърцето му и отказа да чуе. Или откъде да знам, дали няма да е примерно от хората, които в земния живот са били добри, но невярващи и при 1000 годишното царство ще бъдат от народите управлявани от Христос и в края изпитани? Бог не даде да се разделим, изпълнявам заповяданото от Него в словото, но само Той знае как ще свърши всичко. Надеждата ми е в самото слово, че понеже невярващият мъж се освещава чрез вярващата жената и дори непокорен на словото, може да се придобие без словото, чрез моята обхода. Но каквато е волята на Господа, така ще стане. Спасението на човек и призива за определена работа е изцяло от Бога, нали така? Значи, хората наследяващи спасение или отиващи директно в ада, са предузнати и предопределени и то преди вечни времена. В този смисъл само Бог знае какво ще се случи.
Въпросите ми са само риторични, на тези и много подобни, съм намирала отговорите донякъде от самите писания. А във форума са обсъдени достатъчно изчерпателно в разни теми, които четох и продължавам да чета.
Благодаря ти, за изчерпателните насоки и разяснения. 




Анко,

Насърчаващо е, че сподели с мен своите опитности във вярата като християнин. Утеха е да зная, че не само аз съм минала през затруднения и залитания, макар да съм наясно - повечето от нас минаваме под една или друга форма през това. Много от християните съм забелязала, че са крайно наплашени да споделят израстването си във вярата си, най-вече паденията и заблудите през които са минали. Знаем защо е така - коментирали сте го в различни теми тук.     

[Анко]

Наплашени за да не сбъркат отново пред Бог ли? Доста оправдано е.

С навлизането на повече на вид медии преди години дори вярвах,че така и Христовите последователи ще имат повече възможност да говорят за вярата си. Имах надежди за народа ни като цяло. През 2002-2004 беше времето в което дори бях автор и редактор на предаване наречено "Божието Слово". По една телевизия която дори беше качена и на сателит. Мислех,че правя добро. Имах голямо вдъхновение, предложих на шефовете и собствениците и те се съгласиха дори охотно. Разговорите бяха със свещеник от православната църква. Получаваше се според мен отлично. Започнахме със Сътворението на земята,небето и човека. Няколко месеца вървеше, аз самият го снимах и го монтирах след това. Не се показвах, написвах сам въпросите и той отговаряше. Тогава дойде предложение за работа на друго място и след кратко колебание се изместих, вече бяхме 5 години по квартири с дете и заради 100 лв. повече през 2004 смених работата. Почти година след това имах угризения и ми липсваше работата заради предаването. Дори си мислех,че съм сбъркал пред Бога и то много.
Накратко-днес мисля,че публичността пречи. Хората са подложени в опит за удавяне в информация. От няколко години поне съм убеден,че човек е по-добре да стои далеч от църковните системи От места където Бог е на всяка втора дума в устата а се вижда,че е далеч от сърцата. Всеки иска да се покаже и изтъкне, да покаже къде какво добро дело е направил. А е писано да внимаваме да не вършим делата на правдата си пред човеците...Пазя се от хора,които искат да променят другите за Христа, а не са позволили Христос да ги промени тях. Тръгнали да завладяват за Христос, а не са се покорили на Христос да ги завладее тях. Когато видя дори леко високомерие или надменност и винаги съм се дръпвал. 1999-2000 бяхме направили една малка домашна група. Говорехме,четяхме, молихме се заедно. Събирахме се не толкова често но бяхме се оформили десетина човека. Човек от София дойде и се опита да ни организира под негово водачество. Видяхме надменност, нетърпение, нервност, което ни отблъсна бързо. Едва ли не поставяше срок или малък ултиматум, ще решим ли накрая дали той ще бъде водач на групата. И естествено се придвижваше с голям джип....Подобен тип поведение имаше и едната от жените в групата, която дори тръшна един път Библията на една холова масичка в единия дом, в който бяхме събрани......Ядосана,че някой не е съгласен и не мисли като нея в момента. Опитностите са много, не само лоши разбира се. Но от доста години съм насочил вниманието си отново повече към усъвършенстване на собствената си вяра и към преследването на превъзходния Христов характер, да обитавам сред малкия кръг от хора, с които е благоволил да ме срещне и събере Бог и ми е подарил и тези, които растат и идват след нас. За мен хората винаги са били важни, далеч преди да повярвам в Бог. После просто ми се доказа,че това е едно от няколкото най-важни неща в човешкия живот.

Поздрави!

[Анко]

Матей 12
1 По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.
2 А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.
3 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
4 как влезе в Божия дом и яде от присътствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?
5 Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.
6 Но казвам ви, че тук има повече от храма.
7 Но ако бяхте знаяли що значи тая дума: "Милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.

Подобно на теб. често си мисля за вечната съдба на някои от близките си, и за тези, които ги няма вече сред нас.
Баща ми беше казал веднъж след като започнах в къщи често да говоря за Библията: Това което говориш го слушам още от дете-че Христос щял да дойде втори път и да съди човечеството. Нищо не отговорих. На следващия ден четях отново и стигнах до 2 Петрово 3 глава и настръхнах буквално от прочетеното
3 Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват:
4 Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието.
Баща ми не беше подигравател...но като им го прочетох и баща ми и майка ми се спогледаха и се умълчаха...

Вярвам,че много неща са непонятни за нас но вярвам в Божията велика справедливост, велика благодат и недостижима милост и съм убеден,че те надминават всяко човешко разбиране и превъзнасяне. Той опрощава без да противоречи на Себе Си и на Писанията. Вярвай и подобно на Йов се моли за Божията милост към близките ти.
Йов 1:4...синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.
Йов 1:5 И когато се изреждаха дните на угощаването Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

[Намерена]

Наплашени за да не сбъркат отново пред Бог ли? Доста оправдано е.

Тук сте коментирали в различни теми и подтеми през годините състоянието на днешното християнство - от посланието което носят църквите, делата и плодовете им, през климата в събранията, разните доктрини, до крайното състояние на християните. Затова реших, че е по-уместно да не повтарям вече дискутирани проблеми и обобщих с "наплашени". 

Страхът от Бога - да трябва да се боим от Него, но не това казах. Визирах страха на много християни да се изправят пред другите братя и сестри, открито да кажат - какво преживяват, през какво минават, кое по пътя им вместо за победа е станало за поражение. Да си във виделина и истина - с кал, с петна, с рани, но автентичен и без лицемерие. Какъвто впрочем и Господ те вижда. Да се хвалим знаем всички, но като се поомажем - тишина. Примери за падения на Божиите слуги в словото има много - от Адам, през патриарсите и Моисей та до апостолите (Петър, Павел), записани неслучайно. А днес има основно страх от много неща, едно от които е истината. Тогава кой Христос следваме, нали Той е пътя, истината и живота? Нали истината ни прави свободни? Уплахът да се покажат, дори с петната по себе си, дезориентира и прави много християни немощни и зли. Аз също съм го преживяла в началото на вярата си и много трудно беше да го преодолея. Да, зло е времето и доброжелатели много, гонения също, но сме призовани към истината. 
По събранията, на които съм била, дръзналите да ходят според словото ги убиваха с думи или биваха прогонвани, тъй като не се вписвали. Защото има братско-сестрински съд с "любов", лицемерие и лукавство, вместо  поука, изобличение, поправление, наставление в правдата. Това ражда уплах и нежелание в християните да общуват с открити чела, с копнеж като сбъркаш да се изцелиш, а не да мамиш себе си, като се криеш и отричаш. Сбъркал си - покаяние, изповед пред другите, молим се всички един за друг, за да оздравяваме, както ни е написано в Яков 5:16 примерно. А то всеки се спасява поединично, за да не му се налага да се брани от самозваните съдии и генерали на Бога, които дори не Го познават, нито разбират как работи Той. Не съм единствената видяла, донякъде преживяла такива неща из църквите. Но няма да узреем, да си застанем на краката и да оставим Бог да ни употреби за Царството си, като ходенето е повсеместно с виждане, а не с вярване. Watchman дори много по-добре от мен формулира в два поста по-горе причината - религията, която води до много проблеми, отстъпление, страх и с времето прегаряне на съвестта.

Иначе описаните от теб преживявания по домашните групи, за огромно съжаление са една рецидивираща практика. Аз също съм минала през подобни преживявания - винаги се е намирало по някой желаещ да се самопостави и самопомаже над другите.

Матей 12
1 По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.
2 А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.
3 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
4 как влезе в Божия дом и яде от присътствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?
5 Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.
6 Но казвам ви, че тук има повече от храма.
7 Но ако бяхте знаяли що значи тая дума: "Милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.

Не съм сигурна, че разбирам в каква връзка си цитирал Матей.

Вярвам,че много неща са непонятни за нас но вярвам в Божията велика справедливост, велика благодат и недостижима милост и съм убеден,че те надминават всяко човешко разбиране и превъзнасяне. Той опрощава без да противоречи на Себе Си и на Писанията. Вярвай и подобно на Йов се моли за Божията милост към близките ти.
Йов 1:4...синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.
Йов 1:5 И когато се изреждаха дните на угощаването Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

Стигнала съм и аз до истината, че колкото повече научавам от Словото за Царството, толкова по-нищожна ставам в собствените си очи. Защото осъзнавам, колко малко зная и колко  жизнено необходимо ми е, да стоя плътно в Словото с непрестанни молби и молитви.

[Ученик на Исус]

Привет, Намерена!
Доколкото разбирам от писаното от теб ти си се омъжила за невярващ мъж, пренебрегвайки Божието Слово:

2 Коринтяни 6:14
Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

Оттам и трудностите ти, знам и за други сестри, които имат големи изпитания заради непокорството си в тази област, децата им невярващи, понеже бащата забранява да ходят на църква и пр.
Във всяко семейство, дори от двама вярващи се води война за разпъване на плътта, но

Римляни 8:28
Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

Бог е знаел какво ще направиш и вярвам, че ще обърне това за добро на теб и съпруга ти.
Разбирам, че споделяш възгледите на Калвин за предопределението, но според Божието Словото няма хора, които Бог да е предопределил за ада или рая:

Деяния 17:30
Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят

1 Тимотей 2:4
Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината.

Йоан 17:20
И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение

Римляни 5:18
и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

Тит 2:11
Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци

Йоан 1:29
На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

1 Йоан 2 глава
1 Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния.
2 Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.

Не е вярно, че Спасението на човека е само от Бога, ние също имаме дял, първо да изберем чрез свободната си воля и също е писано:

Филипяни 2:12
Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет

Така че не отписвай съпруга си, като смяташ, че е възможно да е предопределен за ада, това събаря вярата ти, а продължавай с още по-голяма страст да викаш пред Бога за спасението на душата му. А също и на дъщеря ви.
Трябва да ти кажа, че аз съм живяла по-спокойно в невярващото си семейство като дете, отколкото в моето вярващо сега, но Бог е верен, идва и утешава, молитвите, прошката ни крепят.

Лука 22:31
[И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито

Имаме утеха обаче и надежда, че:

1 Коринтяни 10:13
Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

[Анко]

Наплашени за да не сбъркат отново пред Бог ли? Доста оправдано е.

Страхът от Бога - да трябва да се боим от Него, но не това казах. Визирах страха на много християни да се изправят пред другите братя и сестри, открито да кажат - какво преживяват, през какво минават, кое по пътя им вместо за победа е станало за поражение. Да си във виделина и истина - с кал, с петна, с рани, но автентичен и без лицемерие. Какъвто впрочем и Господ те вижда. Да се хвалим знаем всички, но като се поомажем - тишина. Примери за падения на Божиите слуги в словото има много - от Адам, през патриарсите и Моисей та до апостолите (Петър, Павел), записани неслучайно. А днес има основно страх от много неща, едно от които е истината. Тогава кой Христос следваме, нали Той е пътя, истината и живота? Нали истината ни прави свободни? Уплахът да се покажат, дори с петната по себе си, дезориентира и прави много християни немощни и зли. Аз също съм го преживяла в началото на вярата си и много трудно беше да го преодолея. Да, зло е времето и доброжелатели много, гонения също, но сме призовани към истината. 
По събранията, на които съм била, дръзналите да ходят според словото ги убиваха с думи или биваха прогонвани, тъй като не се вписвали. Защото има братско-сестрински съд с "любов", лицемерие и лукавство, вместо  поука, изобличение, поправление, наставление в правдата. Това ражда уплах и нежелание в християните да общуват с открити чела, с копнеж като сбъркаш да се изцелиш, а не да мамиш себе си, като се криеш и отричаш. Сбъркал си - покаяние, изповед пред другите, молим се всички един за друг, за да оздравяваме, както ни е написано в Яков 5:16 примерно. А то всеки се спасява поединично, за да не му се налага да се брани от самозваните съдии и генерали на Бога, които дори не Го познават, нито разбират как работи Той. Не съм единствената видяла, донякъде преживяла такива неща из църквите. Но няма да узреем, да си застанем на краката и да оставим Бог да ни употреби за Царството си, като ходенето е повсеместно с виждане, а не с вярване. Watchman дори много по-добре от мен формулира в два поста по-горе причината - религията, която води до много проблеми, отстъпление, страх и с времето прегаряне на съвестта.

Не съм сигурна, че разбирам в каква връзка си цитирал Матей.

Сега го разбрах ясно. Благодаря. Доста непознато за мен, понеже никога не съм пребивавал много време в такива събрания. Съжалявам за огорченията и болките, то ако там има притискане срещу тези, които вървят с чисто сърце ...тогава за какво ли са евентуални гонения от системата? Не са нужни, такива места са превзети отвътре и друг седи на трона сред тях. Но Бог обръща и злото понякога за добро и те е утвърдил и изградил още повече. Убеден съм,че Бог те е извел оттам на чист въздух. Слава да бъде на името Му!

За текста от Матей 12 грешката и неточността е моя, исках да ги поставя след думите за баща ми като посока за разсъждения и потвърждения за Божията милост- и преди текста, който води до Йов. Писах от друго устройство и нещо не направих както трябва. Съжалявам за неудобството.