Няма ли ясно описано в какво точно се изразява тази разлика между Отца и Сина?
За тези разлики са се водили спорове в продължение на векове. Не защото има смисъл от подобни спорове и детайли, а защото когато лидерството в християнската общност се прехвърля от еврейските апостоли към гръцките обръщенци, последните имат своя ум обучен според модела на гръцката философия, която обича да се забива в безсмислени детайли, ей така заради спорта.
Така се раждат множество разцепления и безумни спорове за неща, които не касаят нито спасението, нито нашата роля (функция) като Божии хора на земята.
Относно разликата между Бащата и Сина, на нас ни е казано в Писанието точно толкова, колкото е необходимо и нищо повече. Разликата е точно такава каквато е между един баща и един син. Бащата винаги е първи, Той е източника на всичко, с Него всичко започва и всичко завършва. Сина е роден от Бащата, носейки абсолютно същото естество, но като чин е по-низко поставен от Бащата. Затова и Исус казва, че Отец е по-главен от Него. И тук въобще не става въпрос за знание. Сатаната се интересува от знанието и го боготвори. Ние като християни боготворим Бога, а не някакво знание, пък било то и за Самия Бог. Сатаната счита, че
знанието е източника на всеки живот, власт и сила, което е и същината на сатанизма. Писанията учат, че
Бог е източника на всеки живот, власт и сила, което е и същината на истинското Християнство.
Точно затова от самото начало Бог демонстрира, че
хората нямат нужда от никакво знание за да имат вечен живот и да живеят 100% пълноценен живот. За истинския християнин знанието е само пособие, което той ползва, но
на което той нито се кланя нито зависи от него.
Сина демонстрира това, като слезе на земята в човешка форма, събличайки Себе Си от всяко знание, и всяка сила,
и живееше единствено чрез благодатта която получаваше директно от своя Баща. Той не използва нищо от своята сила и своето знание, ако и Сатаната да се опита да Го изкуши в пустинята да направи именно това. Той живя 100% в зависимост от Божията благодат и ежедневно снабдяване. И този живот беше толкова пълноценен и плодоносен, че стотици милиони Го последваха в историята, и вярата в Него преобрази империи и царства. Промени курса на човешката история и му завоюва място от дясната страна на Бога.
Не като Син, който е произлязъл от Бога, а като човек, който е живял изцяло чрез Божията благодат, и нито грам чрез своята сила и знание.
Този живот без собствено знание и сила беше толкова ефективен и могъщ, че дори когато Исус беше убит,
смъртта не можа да го задържи в гроба, нито адовите порти в недрата на земята.
Целия живот на Христос беше демонстрация на дървото на Живота, и порицание на дървото за познаване на добро и зло.Много малко от хората наричащи себе си християни, го разбират това и затова те са впримчени в светските идоли, без дори да го осъзнават. Те приличат на ония израилтяни, които
до Божия олтар поставяха и други божества, като Ашера, Ваал и прочие. Това е типичния образ и на днешното християнство. И корена на това падение е именно в неразбирането на въпроса за знанието и двете специални дървета в Градината.